Изпълнителят от известната хърватска група разказва за живота си, отдаден на музиката, за съветите, които дава на сина си, и за голямата си страст – кафето
Публикацията е от 14 май 2014 г.
Милена Кърнева, Авангард концерт
През 1978 г. основава група Srebrna krila (Сребърни крила), с която запсва 11 албума.
Соловата му кариера стартира през 1987 г. Като композитор, през 1982 г. побеждава на Zagreb fest. През 1984 г., заедно с Izolda Barudžija, представя Югославия на Евровизия с песента Ciao Amore и влиза в челната двадесетица.
Написал е около 2500 песни и продал впечатляващите 12 млн. плочи, касети и CD-та.
С Владо Калембер разговаря Милена Кърнева от Авангард концерт.
– Как се разви животът ви след славните години и с какво се занимавате днес?
– Естествено, че продължих да се занимавам с музика. Още повече, че съм щастливо женен за една от най-добрите и известни челистки в Хърватия – Ана Рукнер. Цялата фамилия на Ана свири в Хърватската филхармония. С жена ми работим заедно и продуцираме различни проекти с класическа музика. Тя е много талантлива и красива, не го казвам само заради това, че ми е жена. Имаме и прекрасен син – Дариан, който е на 7 години. Дариан е много запален по високоговорителите. От няколко години това му е основното хоби и не проявява никакъв интерес към обикновените детски играчки. Купувам му нови или изнамираме от стари уредби, а той ги разглобява и изучава.
– А вие как избрахте да станете музикант?
– Аз по принцип съм почитател на класическата музика, но навремето избрах рока, заради момичетата, разбира се. Нали знаете как си падат по момчета с китари и така като на шега се завъртяха нещата. Днес бих посъветвал сина ми да стане футболист, защото всички хубави момичета са луди по футболистите, а и те са известни и богати. Шегувам се, разбира се…..
– Пътували сте много по света, какво мислите за родната Хърватия?
– Да, бил съм навсякъде по света, но Хърватия наистина е райско място. Имаме чудесна природа, мек климат и много красиво море. Благословено кътче земя. Едни от най-богатите хора в света държат яхтите си тук и идват на почивка. Ние имаме къща на крайбрежието и често отсядаме там.
Тук, в Хърватия, имаме много добри спортисти. Това е въпрос на манталитет. Имаме огромен за малките размери на страната ни, брой футболисти в челните класации. Същото е и при скиорите ни, а дори нямаме ски курорт.
– С какво се разтоварвате?
– Много обичам да пия кафе. Тук в Хърватия всички много обичаме хубавото кафе. Пием кафе по всяко време и се наслаждаваме на живота – природата, синьото небе, усмихнатите млади хора. Обичаме и хубавата храна. Имаме превъзходна кухня. Туристи от цял свят идват тук да опитат нашите трюфели. Не знам – странна работа, търсят ги с кучета и всички са луди по тях.
– Изглеждате много добре. Как се поддържате? „Секс, наркотици и рокендрол” важи ли за вас?
– Никога не съм пил алкохол. Никога. Никой от нас. Няма как да се съчетае толкова много работа с алкохола. Когато тръгнехме на турне, всичко беше много висока концентрация, за да можем да издържим на физическото натоварване и на всеки концерт да се представим зашеметяващо.
– Какви спомени са ви останали от концертите, които сте правили навремето в България?
– О, имаме толкова много истории от България, но най-важното е, че правехме невиждано шоу. Български камиони идваха и извозваха цялата ни техника и озвучителна апаратура. Във всички градове билетите свършваха и отвън оставаха да слушат и да гледат още много хора. Концертите се провеждаха в градските стадиони.
Истинска истерия предизвиквахме навсякъде. Хората се катереха по оградите, защото билетите свършваха много бързо. В някои градове се връщахме за още концерти. Ние наистина бяхме като „Ролинг Стоунс” в онези времена. Идвахме сякаш отвъд „завесата”. Плащаха ни толкова много пари, колкото изобщо не можехме да похарчим. Днес мисля, че щеше да е добра инвестиция, ако си бях купил къща някъде в България – в Бургас например. Или в Ямбол, прекрасен град наистина. ♫