Ново на книжния пазар: „Демостен и публичната реч” от София Петрова

Очаквайте най-новата книга „Демостен и публичната реч” от авторката София Петрова с логото на издателство „Милениум”.

Изданието събира 44 интересни и увлекателни разказа за личността и живота на един от най-известните и най-значими оратори –Демостен. Сборникът е дванадесетото издание от обичаната философска поредица „Философия за всеки”, която доближава ученията на големите умове на човечеството до читателите на всяка възраст.

От книгата читателите ще научат всичко за ораторското изкуство и етиката на изкусния древногръцки държавник и оратор, неговите схващанията за красивите думи и дела, за родината, за реториката и демокрацията, за доброто, за щастието, за скептицизма, за властта, богатството, обещанията, избора и други негови влиятелни писания, чрез които е въздействал на публиката и е имал възможността да променял мисленето ѝ.

Демостен (384 – 322 г. пр.н.е.) е атински оратор, държавник и мислител, единодушно признат за „съвършения оратор” (Цицерон) и за „стандарт на ораторското изкуство” (Квинтилиан). Роден е в заможно семейство, но отрано е принуден да се самообразова с трудовете на Платон, Аристотел и Исократ, за да може лично да отстоява правата си според нормите на тогавашното законодателство. На младини работи като съдебен оратор (логограф), а в политиката влиза, за да приложи силата на публичната реч за защита на демокрацията. До нас са достигнали около 60 негови речи, най-известните от които формират цикъла „Филипики“.

Според изследователи преди да стане един от най-прочутите оратори Демостен имал говорни нарушения, а и му липсвали опит и самоувереност при публично говорене. За да преодолее говорните си нарушения младият Демостен се усамотявал край брега на морето и дълго се упражнявал в изкуството на красноречието, защото добре знаел, че за овладяването на аудитория от няколко хиляди слушатели се изисквали сила на гласа, ясна артикулация и правилна жестикулация. А за да се задържи вниманието на масите, са нужни широки познания във всяка една сфера от живота, образно мислене и красиви фрази, ловкост в аргументирането, способност за умело лавиране между проблемните теми.

Демостен постигнал всичко това с много четене, с упорит труд, но най-вече – възползвайки се от опита на знаменитите актьори на онова време. Той всъщност е първият оратор, използвал театралната декламация на трибуната на народното събрание. Бил ненадминат в способността си да владее емоционално аудиторията и да внушава различни чувства, което до голяма степен се усеща и в писаните му речи. Постепенно успял да изгради добро име и репутация в обществото, което го обявило за най-добрият оратор и философ на Античността.

Философът действително влагал много страст в реториката си и неизменно я използвал само и единствено за целите на демокрацията. Затова и творчествотому е смятано за ненадминат връх в ораторското изкуство, а името му е останало като блестящ образец за гражданска защита на демокрацията.

На границата на двете ери Демостен е тачен заради изящието на словото му, при разцвета на византийската литература е критикуван заради републиканския му патос, във времето на Френската революция пък е възвенчаван именно заради този патос, а в настоящето пък е пренебрегван, за да не се обостря и нагнетява излишно Македонският въпрос.

Мъдри сентенции от най-добрия оратор на Античността – Демостен:

  • Болестта дебне и най-здравия човек.
  • Да се гордееш с дрехата или сандалите си, е все едно да се гордееш с шивача или обущаря си.
  • Доверявай се на делата на хората, но не вярвай на думите им.
  • Докато човек се радва на добро здраве, той е напълно сляп за болестите.
  • Най-сигурният начин да се отървеш от критиката е като се поправиш.
  • Не всичко велико е винаги добро, но всичко добро е винаги велико!
  • Не можеш да се наслаждаваш на достоен и благороден дух, ако поведението ти е зло и жалко,тъй като каквито са постъпките на човек, такава е и душата му.
  • Понякога за човек е по-трудно да запази доброто в себе си, отколкото да го придобие.
  • Съдбата винаги е решаваща в човешките дела.
  • Така както корабът се познава по звука дали има пукнатина в корпуса или не, така и думите издават дали човек е глупав или не.
  • Успехът притежава удивителната способност да покрива с воал злите постъпки.

Публикацията е част от кампанията на Вевести.бг „Нещо за четене срещу неграмотността“.