Романът на Йозеф Рот излиза в самостоятелен том в превода на проф. Ана Димова
Скиталец, журналист, пияница, мечтател – тези определения са все по адрес на писателя Йозеф Рот, нареждан сред най-добрите разказвачи на Европа от началото на ХХ век. На 2 септември се навършват 125 години от рождението му и литературният свят отбелязва подобаващо събитието с поредица инициативи.
Българското издателство „Лист” става част от тях с второ издание на романа „Гробницата на капуцините”. Преводът е същият, който проф. Ана Димова прави за първото от 1986 г. Сега обаче романът излиза в самостоятелен том от 256 страници с корица на Дамян Дамянов.
Сюжетът се завърта около живота на Франц Фердинанд Трота. Последен, от славния род Трота, той живее нощ за нощ, а дните си проспива. Голямата война обаче променя света му и го белязва с вината, че е несправедливо оцелял.
„Гробницата на капуцините” излиза за първи път в Австрия през 1938 г. и с днешна дата е великолепен разказ и документ за онова време и за разпада на Хабсбургската империя. Авторът на романа се ражда в Швабенхоф край градчето Броди, Източна Галиция, в еврейско семейство. Следва философия и германистика в Лемберг (днес Лвов) и Виена. През 1916 г., в разгара на Първата световна война, Йозеф Рот се записва доброволец в австро-унгарската армия и попада в руски плен. След края на войната става журналист във Виена и по-късно в Берлин, а през 1924 г. е редактор на „Франкфуртер цайтунг“. Близък приятел е със Стефан Цвайг и Ернст Вайс. След възшействието на националсоциализма през 1933 г. книгите му са забранени и Рот емигрира през Австрия във Франция, където изпада в дълбоко отчаяние и се алкохолизира. Умира в едно парижко кафене, след като научава за смъртта на друг близък – драматурга Ернст Толер.
„Гробницата на капуцините” е втората книга на Йозеф Рот в каталога на „Лист”. Преди две години издателството пусна избрани разкази и новели на писателя в сборника „Легенда за светия пияница”. Тогава идеята беше да се поправи поне малко несправедливостта от това, че оригиналните преводи на Ана Димова бяха плагиатствани от езиковеда Владко Мурдаров.