Предсрочно освобождаване или прецедент е казусът Полфрийман?

Адв. Росен Димитров

Реших да напиша настоящата поради широкия обществен отзвук, който предизвика казусът Полфрийман или по-точно казано предсрочното освобождаване от затвора на осъдения за убийство и опит за убийство австралиец Джок Полфрийман.

Следейки новините и обществените настроения, а също и резултатите от анкетата, която направих в личната ми страница във Фейсбук, обществото масово не одобрява определението на Софийски апелативен съд, с което Полфрийман е условно предсрочно освободен от изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода”.

Съгласно личната ми анкета, от 187 гласували 180 не одобряват освобождаването, а 7 го намират за правилно, което прави 3.74 % от всички гласували.

Освен обществените нагласи, прегледах и доста практика на съдилищата в България по делата за предсрочно освобождаване. Попитах и колеги – адвокати дали са имали или знаят за подобен казус.

Оказва се, че определението на Софийски апелативен съд по казуса Полфрийман е прецедент в съдебната практика в България.

Защо мисля така?

За да отговоря на този въпрос са необходими няколко разяснения за това какво представлява условното предсрочно освобождаване.

Нашето наказателно право познава института на предсрочното освoбождаване от изтърпяване на наложеното наказание още от времето на Наказателния закон от 1896 г.  [1].

По своята правна същност предсрочното освобождаване винаги е частичен отказ на държавата да изпълни наложеното наказание  [2]. За да се приложи предсрочното освобождаване, са необходими две предпостaвки:
1. Лицето да е изтърпяло фактически не по-малко от ½ от наложеното наказание и не по-малко от 2/3 от наложеното наказание в случаите на опасен рецидив;
2. Осъденият следва да е дал доказателства за своето поправяне [3] .

Според проф. Александър Стойнов, предсрочното освобождаване се постановява само по отношение на осъден, който с примерно поведение и честно отношение към труда е дал доказателства за своето поправяне. Окръжният съд следва да прецени данните за поведението на осъдения при изтърпяване на наказанието – дали е допуснал нарушения на установения ред, дали се е отклонявал от полагане на обществено полезен труд, как е изпълнявал възложената му работа и т.н.  [4].

адвокат в Пловдив и СофияВажно е също така дали осъденото лице е наказвано или награждавано по време на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“. За тези обстоятелства задължително становище се дава от началника на затвора, с което съдът следва да се съобрази.

Делото се разглежда от окръжния съд с участието на прокурор. Същото важи и за началника на затвора (респективно негов упълномощен представител – лице от затворническата администрация с юридическо образование). Становището на тези страни би следвало да се вземе под внимание при произнасяне на крайния съдебен акт.

Така ли е по делото Полфрийман???

По делото Полфрийман не е така.

Съгласно мотивите на съда, становището на началника на затвора е отрицателно. Тоест, представителят на затвора дава мнение, че осъденият не се е поправил, имал е наложени наказания, за което се представят доказателства в съдебното заседание.

В мотивите четем още:

„Апелативният съд съобразява също така и представените и приети като доказателства положителни характеристики, дадени от председателя на Български хелзински комитет, както и от пастор К. и отец П.”

Т.е. съдът не се е съобразил с мнението на затворническата администрация, а със становището на Неправителствена организация.

Съгласно трайната практика на съдидищата “именно служителите на затвора, които са работили с него (с подсъдимия – бел. адвокат Росен Димитров) и са имали възможност да наблюдават неговото поведение най-добре са запознати както с характеристиките на лицето, така и с неговото поведение по време на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“, поради което и дадените становища съдът не намира основание да не кредитира и да не възприеме.“ [5].

Извън горното, Софийски градски съд, който е разгледал делото на първа инстанция, коментира като негативна за предсрочното освобождаване  на осъдения предпоставка незаплащането на неимуществените вреди (кръвнината) на близките на убития.

Не коментирам и факти от значение за личността на подсъдимия като: осъзнаване на вината,  уважение към държавата и нейните институции – съда, прокуратурата и затворническата администрация все индикации за примерно поведение, за което говори проф. Стойнов. Тези индикации също отсъстват като за това се съди по многобройните негативни изказвания на осъдения по адрес на споменатите институции.

Поради това считам, че този казус е прецедент.

Няма друг случай в България, при който съдът уважава молба за предсрочно освобождаване при отрицателно становище от началника на затвора, базирайки се на положително такова от неправителствена организация, при остатък от наказанието повече от шест години и при незаплатени граждански искове.

Вероятно поради горното главният прокурор е поискал от Върховния касационен съд да възобнови производството по условното предсрочно освобождаване на Джок Полфрийман и да спре изпълнението на постановеното условно предсрочно освобождаване.

Ще надделее ли общественото мнение и ще “влезе“ ли то в съда? Предстои да разберем…

*Свързани теми:
- Неимуществени вреди.
**Използвана литература:
[1] Стойнов Ал. Наказателно право обща част. ''Сиела'' 2011 г., стр. 451.
[2] Пак там.
[3] Определение от 23.02.2018 г. по ЧНД  № 146/2018 г. Окръжен съд - Плевен
[4] Стойнов Ал. Наказателно право обща част. ''Сиела'' 2011 г., стр. 452.
[5] Определение № 3070 от 14.07.2017 г. по н. д. № 3100 / 2017 г. на НО 6 състав на Софийски градски съд.

От блога на автора. Графичните акценти са на Росен Димитров