Великолепните приказки, които големият драматург пише за дъщеря си, излизат за първи път в България
Един татко и неговото момиченце се разхождат по Луната. Сещат се, че са гладни и хапват парче от нея. „Не изяждай цялата Луна, трябва да оставим и за другите. Няма значение, ще порасне…”, казва таткото и приказката продължава.
Таткото е великият Йожен Йонеско, тачен като бащата на „театъра на абсурда”. Момиченцето е собствената му дъщеря Мари-Франс. Тяхната история на Луната е записана в третата от четирите детски приказки, които драматургът съчинява между 1969 и 1971 г.
По онова време светът живее с астронавтите от мисиите „Аполо” и малката крачка на човека, довела до големия скок на човечеството, очевидно оставя следа и в ума на Йонеско. Когато пише „Приказките”, авторът на пиесите „Плещивата певица” и „Носорози” тъкмо е навлязъл в шейсетте си години, а дъщеря му Мари-Франс отдавна е пораснала. В сюжетите на историите обаче той се връща към ранното ѝ детство и тогавашните си вълнения. Приказките издават развинтената фантазия и на бащата, и на детето и провокират въображението. Както самият Йонеско приживе отбелязва – подходящи са за деца под три години.
Макар да се радват на голяма популярност по света, досега тези произведения на абсурдиста не са излизали у нас. Появата им в поредицата „Детски шедьоври от велики писатели” на издателство „Лист” запълва пропуска.
Наслада за сетивата на малките и порасналите читатели са илюстрациите на Дамян Дамянов. Те влизат във великолепен диалог с текста на Йонеско и правят българския художник достоен партньор на великия драматург.
Откъс:
Гледам през стола, докато ям възглавницата си. Отварям стената, тръгвам с ушите си. Имам десет очи, за да вървя, имам два пръста, за да гледам. Сядам с главата си на пода, слагам дупето си на тавана. След като изядох музикалната кутия, намазах килимчето пред леглото със сладко и се получи чуден десерт. Тате, вземи прозореца и ми нарисувай картинки.
Поредицата „Детски шедьоври от велики писатели” е носител на наградите „Златен лъв” за издателски проект с най-голяма значимост през 2017 г. и „Христо Г. Данов” в категориите „Изкуство на книгата“ за 2018 г. и „Издание за деца“ за 2019 г.
Досега в поредицата „Детски шедьоври от велики писатели”:
- „Котаракът и дяволът” от Джеймс Джойс;
- „Морис, или къщичката на рибаря” от Мери Шели;
- „Пчелица” от Анатол Франс;
- „Вдовицата и папагалът” от Вирджиния Улф;
- „Земното кълбо се върти” от Гъртруд Стайн;
- „Съвет към малките момичета” от Марк Твен;
- „Как Колето Панкин летя за Бразилия, а Петята Ершов хич не вярваше” от Даниил Хармс;
- „Бяла приказка” от Валери Петров;
- „Щастливия принц” от Оскар Уайлд;
- „Двата трамвая” от Осип Манделщам;
- „Слонът и пеперудът” от Е. Е. Къмингс;
- „Гаргите от Белокруша” от Олдъс Хъксли;
- „Прекрасната Касандра” от Джейн Остин;
- „Кухнята на госпожа Черешова” от Силвия Плат;
- „Пердето на бавачката Лъгтън” от Вирджиния Улф;
- „Железния човек” от Тед Хюз
Публикацията е част от кампанията на Вевести.бг „Нещо за четене срещу неграмотността“.
С радост съобщаваме, че поради големия интерес рубриката ни Нещо за четене ще прерасне в отделен сайт!