Авторът, превърнал се във феномен на немскоезичната литература, гостува в София специално за събитието
Димитър Динев – българинът, който завладя сърцата на хиляди европейски читатели – представи в София второто издание на романа „Ангелски езици” – трагикомичен портрет на България и Европа след края на Втората световна война.
Малко след 18:30 ч. на 30 октомври 2019 г. в aтмосферичния DaDa Cultural Bar талантливите музиканти Венцислав Благоев от фондация „Джазтет” и проф. Владимир Радулов понесоха посетителите на крилете на книгата, която въведе в немскоезичната литература т.нар. „стил Динев”.
Малко по-късно актрисата Мила Банчева, която участва и в постановката по романа – „Емигрантски рай”, проговори на ангелския език на героите му, а слънчевата поетеса Мирела Иванова и писателят, носител на Орден „Стара планина”, Владимир Зарев представиха книгата.
„По-добре никога да не пускаме отчаянието в себе си: и това ни разказва сагата на Димитър Динев, разказва ни го през героите, които устояват, през Здравка и Станой, през Али и поп Серафим, през жилавите като песове и борещи се балканци, но и през другите, заблудени във фанатизма си, смачкани от лъжата, която са отглеждали вътре в себе си, хранили са я и с душата си, и с тялото си. Разказва ни го през горещия дъх на българските исторически трусове – и имената на различните надежди, дадени на всяко новородено дете. Има защо да четем и препрочитаме „Ангелски езици“, благодарим ти, Митко!”, с тези думи Мирела Иванова се обърна към автора.
Самият Димитър Динев сподели по време на разговора с писателя и главен редактор на изд. „Сиела” Захари Карабашлиев, че за него тази вечер е силно емоционален момент. Защото рядко в България може да се случи един писател да говори с трима други с подобна обич и уважение.
Името на австрийския писател от български произход е споменавано редом с това на Илия Троянов, Капка Касабова и Мирослав Пенков. Динев се мести да живее във Виена през 1990 г. Първата му книга с разкази е „Надписът“ (Die Inschrift). Още с нейното излизане критиците започват да говорят за „стил Динев“, а името му е споменавано редом с това на Елиас Канети. Носител е на редица литературни награди, а пиесите му се радват на голям успех на австрийска сцена.
„Ангелски езици” („Engelszungen”) (2003) е неговият първи роман, преведен на български през 2006 г. от Гергана Фъркова. Именно с него Динев печели сърцата на публиката.
Искрен и Светльо – двама българи, избягали от родината, за да търсят щастието си навън – се срещат случайно на Виенското централно гробище, без да подозират, че съдбите им са преплетени още от раждането им. Всеки от тях е в задънена улица, останал без надежда, изгубен в своята емигрантска съдба. Последният им шанс е Миро. Миро, който има мобифон и криле и който лежи на една от най-престижните алеи на гробището. Приживе за Миро не се е знаело много (освен че е роден в Югославия), но след смъртта му сред емигрантите във Виена той е смятан за ангел хранител; спасител, който ти помага да намериш решение на всеки проблем.
Но дали този път Миро ще проговори?
В чудния свят на Димитър Динев реални исторически събития и художествената измислица се преплитат в драматичен, смешно-тъжен и магичен разказ за съдбата на четири поколения българи, напуснали родината, за силата на личния избор, корените, границите и за самотата, която е неделима част от живота в „чужбината”.
Колоритни и противоречиви, героите на Динев оживяват на страниците на романа и правят читателя част от премеждия и перипетии – заплетено кълбо от езици и религии, от ангелски, но едновременно с това и адски мъки.
Димитър Динев е композирал една комична и тъжна семейна сага за властта на политиката и тиранията на властниците… Със своя трагическо-комически реализъм, великолепно написан, „Ангелски езици“ е роман за дългите зимни вечери… Die Zeit
През последните години рядко сме срещали книги, които описват с такава наситеност колоритните и изпълнени с обрати биографии на своите герои.
Die Welt
Димитър Динев представя грандиозна, трагикомична панорама на европейската история на XX век… една голяма литературна сензация!
Die Presse
По-долу четете откъс от книгата „Ангелски езици” от Димитър Динев
Случи се през един горещ августовски ден. Марина беше оставила Светльо няколко дни при майка си и баща си и той седеше кротко в кухнята, ядеше мраморен кекс и наблюдаваше как дядо Огнян режеше вестници с една ужасно остра ножица. Радиото беше пуснато и от него гърмеше глас, който на Светльо му се струваше много познат. Гласът му харесваше. На баба му обаче хич не є харесваше и беше излязла на балкона да простира.
– Чуваш ли, чедо – каза дядо му, – чуваш ли какви лайна ръси другарят Живков. Утре тая реч ще е във вестника, ама тежкљ му и горкљ на оня, дето си обърше задника с нея. Да, ама аз му намерих цаката. Абонирах се за списанието „Лов и риболов“. Най-сетне вестник, който, без да му мислиш, можеш да използваш за тоалетна хартия. От първата до последната страница, само корицата не става, много е твърда.
– Живков – повтори Светльо тихичко, но дядо му не го чу. – Другарят Живков ръси лайна и през гъза, и през устата – каза Светльо и се разсмя.
– Точно така, чедо – потвърди Огнян, после се чу как една ножица падна и един глас извика: – Анастасия, бързо! Усили радиото!
– Какво, бе, да не откачи? – каза тя, но дойде.
– Я слушай сега – каза Огнян и намигна на Светльо. Светльо прояви разбиране. – … ръси лайна и през гъза, и през устата, ръси лайна от вечерта до сутринта – добави за разнообразие.
– Олеле боже! Проговори! – Анастасия се спусна към Светльо и го обсипа с целувки. – Кажи ми още нещо, миличък – подканяше го тя.
– Искам да си играя с момичетата, да скачам с тях в огъня – каза Светльо.
– Какви момичета, миличък?
– Там, дето беше огънят и козичката, и един дядо, дето държеше дървото, там искам.
– А искаш ли още малко кексче?
– И кексче искам – каза Светльо и моментално получи едно парче, което изяде направо с ръце. – Бръмбарите не са вкусни. Кексът е сладък, а бръмбарите – уф-ф-ф. Имат вкус на аки. Кой може да ръси лайна и през гъза, и през устата, разбира се, другарят Живков – опита се да изпее Светльо с мелодия, която беше чул от кака си. Песен, чийто първоначален текст гласеше: „Кой е най-глупав и тъп, и глупендер като бръмбар, разбира се, дребосъкът Светльо“.
– Миличкото ми внуче – наведе се дядо Огнян над него, – хайде да ми обещаеш нещо? Това ще бъде нашата тайна, за което всеки път ще ти давам по едно шоколадче. Обещай ми, че тази песничка за другаря Живков ще пееш само тук и само на мен, и на никой друг. Ще си я пеем заедно, само моля ти се 138
никъде другаде да не я пееш. Обещаваш ли ми? – Светльо си помисли за всички шоколади, които щеше да спечели, и даде тържествено обещание. Така Светльо проговори.
Публикацията е част от кампанията на Вевести.бг „Нещо за четене срещу неграмотността“.
С радост съобщаваме, че поради големия интерес рубриката ни Нещо за четене ще прерасне в отделен сайт!