Ето го първото илюстрирано издание на „Невромантик“ в света

Романът на Уилям Гибсън е носител на наградите Хюго, Небюла и Филип К. Дик

Кейс беше най-добрият крадец на информация в киберпространството – докато не се опита да прецака грешните хора и те не увредиха нервната му система, изхвърляйки го от Мрежата и бизнеса. Сега загадъчен нов работодател го наема за почти самоубийствен набег срещу невероятно могъщ изкуствен интелект. С мъртвец за партньор и уличната самурайка Моли за бодигард Кейс се готви за приключението, което вдигна залозите в цял литературен жанр. 

Невромантик е първият напълно съзнателен поглед към дигиталното бъдеще на човечеството – зашеметяващо видение, което предизвика цяло поколение читатели да преосмислят виждането си за технологиите и самите себе си, предсказание, което промени завинаги измеренията на въображението ни и начина по който говорим и мислим. 

Научна фантастика със зашеметяваща структура и визия… Гибсън слага началото на нов жанр с отлично изграден характер. San Francisco Chronicle 

Епична в мащаба си… блести като хром под пустинното слънце.
- The Wall Street Journal 

Уилям Гибсън живее във Ванкувър, Канада, със съпругата си и двете им деца. Определян е като създател на термина „киберпространство” и като един от визионерите, предсказали появата на интернет и виртуалната реалност. Освен Невромантик е автор на романите Нулев брояч, Мона Лиза оувърдрайв, Виртуална светлина, Идору, Периферни тела и на сборниците с разкази Хотел „Ню Роуз” и Холограмната роза. 

Макар че често буди асоциация с музикален жанр, киберпънк всъщност е името на течение в литературата и киното, водещо началото си от 80-те години на XX в.; а за киберпънк е почти странно да се говори, без да се спомене Невромантик, романът на Уилям Гибсън от 1984 г., наричан и сега „Библията на киберпънка”.

Гибсън може и да не е създател на названието киберпънк, за какъвто понякога грешно го определят, но е създател на друго не по-малко знаково понятие – киберпространство. Не просто на думата, а на първата ярка, жива представа за същността на нещо, което днес приемаме едва ли не за даденост, но което през 1984-а е просто колоритно описание в ръкописа на автор, чието име тепърва ще се прочуе по цял свят. Самият Гибсън споделя в интервю, че е възнамерявал киберпространството да остане просто метафора, повече идея, отколкото реално пространство. Трийсет и пет години след първото издание на Невромантик обаче, макар и малко по-различно на вид, киберпространството е напълно интегрирано в нашата реалност, винаги на разстояние едно щракване с мишката или докосване по екрана на смарт устройствата ни.

Неоновата естетика и летящите коли на киберпънка може би все още са далечни на ежедневието ни (а може би не чак толкова…?), но неволните предсказания на Гибсън звучат все по-реално с глобалното развитие на науката и технологиите. На фона на всички езици, на които романът е преведен обаче, едва сега, с второто си издание на български, Невромантик ще се появи с илюстрации дело на художника Емил Марков и одобрени лично от Уилям Гибсън.

Какво друго остава да се каже, освен че…

Небето над пристанището имаше цвета на телевизионен екран след края на програмата…

Саша Александрова