„Власт, народ, печалби“ от Джоузеф Стиглиц – свободен ли е наистина свободният пазар?

Носителят на Нобелова награда за икономика предлага алтернатива за решаването на някои от най-наболелите световни проблеми

Светът вече е изправен пред нова икономическа криза. Дори и преди тя да настъпи обаче, икономиката през последните десетилетия сякаш не успяваше да донесе очакваните подобрения в благосъстоянието на мнозина, дори в най-мощната икономически страна в света – САЩ. 

В своята нова книга „Власт, народ, печалби“ носителят на Нобелова награда за икономика Джоузеф Стиглиц руши установените догми на пазарния фундаментализъм и предлага алтернатива за решаването на някои от най-наболелите проблеми на САЩ и Западния свят.

Авторът на „Цената на неравенството“ търси отговор на въпроса защо въпреки огромния икономически ръст от последните десетилетия доходите на една голяма част от американците почти не са се повишили, а в някои отношения животът им се е влошил. Авторът посочва икономическото неравенство и силата на монополите като основните проблеми на съвременния капитализъм.

Свободен ли е наистина свободният пазар? Има ли интерес едрият бизнес от истинска конкуренция? Как една голяма компания може да надиграе системата и да унищожи всяка конкуренция още в зародиш? Равнопоставени ли са работници и работодатели? Икономистът отговаря на тези въпроси, като основава тезите си на огромен обем от данни, за да покаже, че съвременният капитализъм има нужда от реформа не по-малко от капитализма след края на Голямата депресия. Според него една мащабна програма от разумни реформи, подобни на реформите на Теодор Рузвелт и Франклин Д. Рузвелт, би могла не само да спаси системата, но и да доведе до нова епоха на благоденствие и икономически растеж, в която пазарите и високите технологии работят в интерес на обществото, а не против него.

„Власт, народ, печалби“ е задълбочено и аргументирано изследване, което не само посочва проблемите, но и предлага алтернативно решение, което „да спаси капитализма от самия него“.

Из „Власт, народ, печалби“ от Джоузеф Стиглиц

Засилващата се нужда от държава

Нашата икономика от 21. век е подчертано различна от икономиката на 20. век и още повече – от онази, за която е писал Адам Смит в зората на Републиката. Тези промени са направили наложително държавата да поеме далеч по-голяма роля, отколкото в онези по-ранни епохи. В следващите редове описвам шест начина, по които се е променила икономиката, всеки от които изисква повече колективно действие.

Икономиката на иновациите. Производството на знание се различава от производството на стомана или обикновени основни стоки. Пазарите сами по себе си няма да инвестират достатъчно във фундаментални изследвания, извора, от който идва целият друг напредък – поради което държавата е поела централната роля поне във финансирането им.

Урбанизираната икономика. В хода на индустриализирането ни и преминаването ни към постиндустриалната епоха ние сме се урбанизирали. Съществуват явни предимства в градските агломерации, но те са трудни за управление. При голямата близост онова, което един човек прави, може да има големи последици за другите. Без правила за улично движение ще стане задръстване и ще има безчет злополуки; без екологични и здравни регулации градовете ще са неприятните места, които са били някога, с кратка продължителност на живота и върлуващи болести. Шумовото замърсяване ще прави живота още по-неприятен. „Безплановите“ градове в нововъзникващите пазари ни дават представа колко непоносими могат да са градовете без зоново планиране.

Икономика в рамките на планетарни ограничения. В дните на Смит не е имало особено съзнание за уязвимостта на околната среда. Днес ние наближаваме границите на биосферата си. Пазарите сами по себе си са се показали способни да направят градовете необитаеми – припомнете си гъстия като супа смог на Лондон или онзи на Лос Анджелис. Пазарите не са изчистили сами градовете – държавните регулации са били онова, което ги е принудило да променят поведението си. На малка цена за всеки човек и фирма са били постигнати огромни ползи за всички.

Комплексната икономика. Управлението на икономиката в Адам-Смитовия свят на ферми и фабрики за карфици се различава от управлението на постиндустриалната, глобализирана и финансиализирана икономика на иновациите. По онова време икономическите колебания са били свързани главно с метеорологичните явления. В течение на 200 години обаче е имало големи бизнес колебания, които са нанесли грамадни социални щети. Кризата от 2008 г. не беше природно бедствие – тя беше човешко дело, нещо, което нашата система причини на нас. Нашата система ни предаде – и в много отношения все още сме замаяни от икономическите и политическите ѝ последици. По-комплексната система, с повече взаимовръзки, в която всеки участник се опитва да измъкне и последния долар печалба, се оказва по-уязвима икономическа система.

Икономиката в постоянна промяна. Нашата икономика винаги се променя. Ние сме преминали от аграрна икономика през промишлена икономика към икономика на услугите. Глобализирали сме се и сме се финансиализирали. Сега трябва да се научим да управляваме една комплексна урбанизирана икономика в планетарни граници и с бързо застаряващо население, носеща нови изпитания за разпределението на дохода и благоденствието на всички поколения. Както отбелязах, пазарите сами по себе си не се справят добре с преходите – това е отчасти защото хората от западащите сектори и места нямат ресурсите да направят инвестициите, необходими за преминаването към секторите на бъдещето. Детройт, Мичиган и Гари, Индиана, моят роден град, са свидетелство за това какво става, когато нещата се оставят на пазара. Страните, които са помогнали на обикновените граждани и места, подложени на напрежение, да се адаптират към променящата се икономика, като Швеция, имат по-динамична икономика и държавно управление, което е по-открито към промяна.

Глобализирана икономика, в която случващото се в една страна често зависи от случващото се извън нейните граници. Ние сме станали по-зависими един от друг, по-изложени на рискове, които често надхвърлят способността на повечето хора за справяне. Има по-голяма необходимост от глобално колективно действие, за да се управлява тази взаимозависимост, този риск; но икономическата глобализация е изпреварила политическата глобализация, развитието на институции за управление на икономическата глобализация. Бремето остава върху националната държава, но тъкмо когато бремето върху националната държава се увеличава, нейната способност да реагира намалява, особено когато консерваторите пледират, че тя не трябва да реагира. Самата глобализация е изиграла роля за тази намаляваща способност за реакция – тя е предоставила нови възможности за избягване и заобикаляне на данъците, а някои (погрешно) са поддържали, че за да се конкурираме в един глобализиран свят, данъците и държавните програми трябва да бъдат съкратени.