Добра вест от издателство „Еднорог“. Поради огромния читателски интерес, излиза ново издание на „Митове“ – бестселърът на Стивън Фрай, в който талантливият британец разказва по невероятно оригинален и забавен начин за титаните и боговете на Древна Гърция.
„Митове“ пресъздава тези удивителни истории, преразказвани векове наред, в контекста на нашето съвремие, в цялото им великолепие и дълбоко човешка значимост.
Страсти, секс, кръв, насилие, кръвосмешения, битки, чудовища, богове и герои…
„Игра на тронове“? Не, просто древногръцките митове, преразказани по неповторим начин и с невероятно чувство за хумор от Стивън Фрай. „Митове“ пресъздава тези удивителни истории в контекста на нашето съвремие, в цялото им великолепие и дълбоко човешка значимост.
След „Митове“ Фрай продължи в същия стил с втората част „Герои“, разказваща за простосмъртните, издигнали се със сила, ум и храброст над себеподобните си и за чиито подвизи се носят легенди. Скоро очакваме и третата част „Троя“, която ще е кулминацията на неговия митологичен труд.
Стивън Фрай, блестящ и харизматичен актьор, телевизионен водещ и режисьор, добре известен на българската публика с незабравимото си превъплъщение в ролята на Джийвс от комедийния сериал „Дживс и Устър“, е и автор на бестселъри и автобиографични книги, нашумял напоследък и с вдъхновения прочит на аудиоверсиите на седемте книги за Хари Потър.
Неговата възторжена интерпретация на древногръцката митология демонстрира впечатляваща ерудиция, заразителен хумор, широка култура и неповторим стил.
“Книгата е идеална за 21 век,” пише Таймс.
“Проникновен, жизнерадостен и весел, този преразказ излъчва истински чар,” коментират от Гардиън.
Талантите му са безкрайно много. Стивън Фрай е определян като истинско британско съкровище. Той е актьор, комик, журналист, писател, поет, режисьор, сценарист и драматург, носител на много престижни награди. Припознаван в културните среди за еталон на т.нар. английски дух, неговото име се свързва с изящно владеене на езика, класически хумор и ерудирано присъствие. Сред близките му приятели е актьорът Хю Лори, негов състудент в Кеймбридж. Двамата изграждат необикновен комедиен тандем и участват в култови сериали като „A Bit of Fry and Laurie“ (1989 – 1995) и „Джийвс и Устър“ (1990 – 1993).
Стивън Фрай е водещ на церемонията по раздаване на британските филмови награди БАФТА в продължение на 12 години. Сред хитовете с негово участие са „Госфорд парк“, „V като Вендета“, „Шерлок Холмс: Игра на сенки“ и трилогията „Хобит“. Често озвучава различни филми и видео игри. Той е и гласът зад аудиоверсиите на седемте книги от поредицата за Хари Потър.
През 2007 г. Фрай е удостоен с награда за цялостното си творчество на церемонията по връчването на Британските комедийни награди. Известен е със своите активни позиции спрямо разнообразни обществени проблеми. Неговите ярки личностни убеждения превръщат творчеството му в извор на вдъхновение и мъдрост, пораждайки житейски размисли у всеки, докоснал се до него. Оригиналните му гледни точки предлагат възможност за интерпретации на изконни общочовешки въпроси, основани на финия баланс между ирония и самобитност.
Из предговора:
„Аз приветствам особено много онези читатели, които никога досега не са се срещали с героите и историите от гръцката митология. Не е необходимо да знаете нищо, за да прочетете тази книга; тя започва с една празна вселена. Със сигурност за прочитането й не е необходимо никакво „класическо образование“, никакво познаване на разликите между нектар и нимфа, сатири и кентаври или между парки и фурии.“
„Сандъкът, водите и костите на Гея“
И така, бързо и ужасно, настъпил краят на Златния век. Смърт, болести, бедност, престъпления, глад и войни сега се превърнали в неизбежна и вечна част от съдбата на човечеството.
Но Сребърният век, както щяла да бъде известна новата епоха, не била изпълнена само с отчаяние. Тя се отличава от нашето време по това, че тогава богове, полубогове и чудовища се движели сред хората, смесвали кръвта си с нашата и се намесвали пряко в живота ни. Сега, след като хората имали огъня на своя страна, а появата на жените дала възможност хората да се множат и създала усещането за семейство и завършеност, имало възможност за противодействие на някои от злините, излетели от делвата на Пандора. Зевс погледнал надолу от висините и видял това. Вътре в него гласът на Метида като че ли нашепвал, че нищо от това, което той можел да стори, нямало да попречи на човечеството да стане един ден самостоятелно – в много отношения. Това го обезпокоило дълбоко.
Междувременно хората благоговеели пред боговете, както било редно, и ползвали новооткритото си умение да палят огън, за да отпращат към Олимп дима от кладите с жертвоприношения в знак на покорство и преклонение.
Пандора, първата жена, родила няколко деца на Епиметей, включително и дъщеря на име ПИРА. Прометей пък станал баща на син, наречен ДЕВКАЛИОН, според някои предположения синът бил заченат от родната майка на Прометей, Климена, или пък, ако вярваме на други източници, от океанидата ХЕЗИОНА.
И така родът на мъжете и жените се множал.
Прометей, чиято предвидливост никога не го напускала*, съзнавал с болезнена яснота, че гневът на Зевс съвсем не се бил уталожил. Той отгледал Девкалион, възпитавайки го да бъде готов за възможно най-лошите видове божествено възмездие. Когато момчето пораснало достатъчно, той започнал да го учи на дърводелство. И двамата изградили огромен сандък.
Братята титани изпаднали във възторг, когато децата им Девкалион и Пира се влюбили и се оженили. Сега Прометей и Епиметей можели да се приемат като патриарси на нова, независима човешка династия. Но някъде постоянно ги дебнела заплахата от Гръмовержеца, седящ, потънал в мрачни мисли, на олимпийския си трон.
Времето си вървяло, хората се размножавали и разпространявали, в очите на Зевс по-скоро като вредители, отколкото като обичаните играчки, към които някога бил привързан. Извинението за необходимостта да накаже повторно човечеството му осигурил един от първите владетели на хората, ЛИКАОН, цар на Аркадия – син на онзи Пеласг, от когото пеласгите взели името си. Въпросният Пеласг бил една от първите глинени фигури, изваяни от Прометей, на които Атина вдъхнала живот. Пеласг бил етнически елин, както бихме казали сега, с мургава кожа, кестенява коса и кафяви очи. По-късно гърците приемали тези хора, техния език и нрави, като варварски; и, както ще се убедим, не било писано тази първа раса да населява дълго Средиземноморието.
Ликаон – или за да се убеди, че Зевс действително е всезнаещ и забелязва всичко, или по някакви други жестоки съображения, убил собствения си син НИКТИМ, сготвил го и поднесъл месото на бога, който му гостувал в неговия дворец. Зевс бил дотолкова отвратен от тази неизразимо отблъскваща постъпка, че върнал момчето към живот, а Ликаон превърнал във вълк*. Но Никтим нямал много време да управлява на мястото на баща си, тъй като четиридесет и деветимата му братя опустошателно, та Зевс решил, че е време да сложи край на целия експеримент с човечеството. С такава цел той струпал всички облаци, предизвиквайки такава буря, че цялата земя била заляна от потоп и цялото население на Гърция и Средиземноморския свят се издавило.
Удавили се всички с изключение на Девкалион и Пира, които – благодарение на прозорливостта на Прометей – успели да оцелеят през деветте дни, когато водата била заляла земята, приютили се на сигурно място в своя дървен сандък, който плавал по водите на потопа. Като добри специалисти по оцеляване, те се били запасили добре с храна и вода, както и с някои полезни сечива и артефакти, така че, когато водата най-сетне се оттеглила и сандъкът им останал на суша на планината Парнас, двамата съумели да преживяват в калта и тинята след потопа*.
Когато земята изсъхнала дотолкова, че станало безопасно за Пира и Девкалион (за когото се твърди, че по това време бил осемдесет и две годишен) да слязат от планината, те се упътили към Делфи, намиращ се в падината под връх Парнас. Там те се допитали до оракула на Темида, титанидата с пророческа дарба, чиято специалност била да разбира как е редно да се постъпи.
– О, Темида, майко на правосъдието, реда и законността, поучи ни, умоляваме те – възкликнали те. – Сега сме сами на света, а сме и в много напреднала възраст, за да можем да напълним тази пуста земя със свои потомци.
– Деца на Прометей и Епиметей – подел напевно оракулът. – Чуйте гласа ми и изпълнете моята заповед. Покрийте главите си и хвърляйте през рамо костите на своята майка.
Озадачената двойка не успяла да изтръгне и дума повече от оракула.
– Моята майка беше Пандора – казала Пира, седнала на земята. – И се налага да предположа, че се е удавила. Къде бих могла да намеря костите ѝ?
– Моята майка е Климена – рекъл Девкалион. – Или, ако вярваме на други източници, океанидата Хезиона. И в двата случая става дума за безсмъртни, тоест те са живи и надали ще бъдат склонни да ни предоставят костите си.
– Да помислим – казала Пира. – Костите на нашата майка. Възможно ли е това да има друго значение? Костите на майка ни. Майчини кости… Мисли, Девкалион, мисли!
Девкалион покрил глава със сгъната кърпа, седнал до жена си, която вече била с покрита глава, и се замислил над загадката, свъсил вежди. Оракули! Винаги увъртали и се изразявали уклончиво. Той вдигнал мрачно един камък и го хвърлил, а камъкът се търколил надолу по-склона. Пира сграбчила ръката му.
– Нашата майка!
Девкалион я изгледал учудено. Пира започнала да удря земята с дланите си.
– Гея! Гея е майка на всички нас – извикала тя. – Това са костите на нашата майка, погледни… – тя се заела да събира камъни от земята. – Хайде!
Девкалион също се изправил и затърсил наоколо, събирайки по-едри и по-дребни камъни. Те тръгнали през полята под Делфи, хвърляйки през рамо камъните, кактоим било наредено, но не посмели да погледнат назад, преди да изминат много стадии.
Когато най-сетне се обърнали, гледката, разкрила се пред очите им, изпълнила сърцата им с радост.
От земята, на местата, където били паднали камъните, хвърлени от Пира, никнели момичета и жени – стотици, здрави, усмихнати, напълно оформени. Пак от земята, там, където били паднали камъните на Девкалион, израствали момчета и мъже.
И така загинали старите пеласги в големия потоп, а Средиземноморието било населено наново от нова раса на хора, които през Девкалион и Пира били потомци на Прометей, Епиметей, Пандора и – което, разбира се, е най-важно – на Гея*.
И ето какво сме ние – съчетание от предвидливост и импулсивност, от всички дарове и пръст.
Стивън Фрай
Може да поръчате книгата ТУК.
