Княз Кирил: Доброто управление води до добър жизнен стандарт

Княз Кирил Снимка: Пламен Трифонов

Интервю: Стефан Антонов, BGLOBAL

 

Някога източноевропейските страни бяха своеобразна „бонанза“ за чуждестранните инвеститори, били те стратегически, или финансови. На фона на това поведение десетилетието след световната финансова криза сочи, че регионът по-скоро е пренебрегнат. Какво можем да очакваме?

Имаше пик на преките чуждестранни инвестиции отчасти заради достъпното дългово финансиране на инвестициите и отчасти заради възприеманото предимство на „първия инвеститор“ ( неговите печалби са най-големи, както и рискът, бел. ред.). През изминалото десетилетие тези два фактора не бяха налице в същата конфигурация, но в същото време има растеж на капитала, набиран с вътрешен ресурс, и това частично компенсира необходимостта от чуждестранен капитал. Така че положението не е напълно и само лошо.

Кои са факторите, които ще правят разлика между икономиките, които съумяват да привличат инвестиции, и тези, които ще изостават?

Множество фактори ще оказват влияние и някои от тях са извън възможностите на държавата да оказва някакво влияние. Такъв пример е големината на населението. Но има и фактори, над които държавата има възможности за контрол. Такива са правната среда, данъчната система, мрежата от българи зад граница и общата видимост на България от чужбина. Диаспората е важен компонент, също каквито са например италианските ресторанти за промотиране на италианската храна по света. България има жизнена и пулсираща общност от успешни емигранти, чиято активност в промотирането на страната расте. Наскоро ( в края на септември, бел. ред. ) в Обединеното кралство се състоя уебинарът Explore Nearshoring Solutions in Bulgaria is taking place in the UK (това е форум за пренасяне на бизнес процеси и предприятия в България, бел. ред.). Инициативата привлече множество британски топ мениджъри, които се запознаха с възможностите за бизнес в България. Този тип инициативи правят огромна разлика по отношение на видимостта на страната.

Трябва ли да се подготвим за по-протекционистичен световен ред?

За съжаление, смятам, че трябва.

Смятате ли, че предислоцирането на американски производства отвъд Китай ще е толкова значим процес, та да извади азиатската държава от бързата писта, в която се намира икономически и политически?

Не смятам, че Китай ще бъде изтласкан от бързата писта, и общо взето не смятам, че растежът в Китай се случва за сметка на този в Запада, или обратно. Вярвам, че силният период, който светът усети след края на Студената война, отчасти се дължи на ползите от мира (peace dividend), както и на глобализацията, от друга страна, тъй като те дадоха възможност за създаването на значимо богатство по света.

Биха ли могли държавите от Източна Европа да вземат дял от преместването на американски компании и скъсяването на линиите на доставки към Европа?

Да, търговският спор между две големи икономики като САЩ и Китай ще създаде възможности за по-малки икономики като българската.

Днес всеки говори за четвъртата индустриална революция и за това, че данните са новият петрол. Колко реалистично е да се вярва, че малка източноевропейска държава ще може да превключи от модела си да изнася продукция с ниска добавена стойност към иновации и бизнес модели, които могат да се конкурират на високо международно ниво?

Винаги има конкуренция и никога не трябва да се подценява колко трудно е да се ръководи успешен бизнес. Но България би трябвало да може да се възползва в среда, в която успехът не изисква значимо количество материални активи, а акцентът се поставя върху интелектуалната собственост. Повече от ясно е, че образованието ще играе все по-голяма роля в тази четвърта индустриална революция.

Да, всяка държава си има своите еднорози, но може ли да се мисли за мащабна промяна към общество, където повече богати хора изкарват повече и доближават с ускорени темпове

стандартите на живот в Западна Европа?

Няма верен отговор на този въпрос, но вярвам, че правилното лидерство на върха на една държава може да предпостави огромна разлика в повишаването на жизнения стандарт. В този смисъл мога да дам следния пример – същата е ситуацията в две компании от един и същи сектор, но едната плаща по-високи заплати. Най-вероятно причината е в по-доброто управление? Да, здравата работа на всички хора е от значение. Но това, от което компаниите се нуждаят, са хора като Стив Джобс или Амансио Ортега на върха си.

Европа се опитва да стане по-независима от САЩ по отношение и на сигурността, и на икономиката си. Колко вероятно е да очакваме Европа да се превърне в дом на гиганти, които могат да се конкурират с Google, Amazon, Apple и други?

Вярвам, че Европа може да има толкова успешни компании, колкото Google или Amazon, точно както имаме успешен конкурент на Boeing. Но също така вярвам и че това не е чак толкова важно. Европа има неща, които може да предложи по отношение на създаването на стойност, също както Китай и Япония имат своите конкурентни предимства.

Вече се чуват гласове, които призовават за банкова консолидация, за да може европейските банки да се конкурират с американските си аналози. Това бие ли камбаната за изчезване на независимите банки от малките европейски страни?

Да, вярвам, че малките банки ще изчезнат, но причината няма да са само сливания. Банките се изправят пред значими предизвикателства от променящата се среда и под натиска на финтех сектора.

Могат ли такива банки все пак да намерят своя начин да запазят конкурентоспособност в цифровата ера и под постоянния натиск за висока доходност?

Винаги ще има нужда от регулирани кредитори, които набират влогове от клиентите си. Много от другите дейности обаче, в които банките днес или доскоро бяха заети, ще се поемат от други компании.

Така няма ли риск за независимостта и общия суверенитет на малките държави, ако банковите им системи в един момент се окажат съставени само от дъщерни институции на международни банки и техни клонове?

Има риск, но и алтернативата не е безрискова. Виждаме как малки банки се сриват и отпадат от бизнеса. По мое мнение рискът от това една чуждестранна регулирана банка да се намеси в една икономика е нисък. Повечето международни банки, опериращи в чужди държави, не са особено мотивирани откъм политически виждания. За жалост има и примери, в които конкретна банка си има конкретен дневен ред, но това, вярвам, е изключението.

1 Коментар

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.