Вижте какво гласува Министерски съвет днес (всички решения)

Бойко Борисов снимка: Правителствена информационна служба

Вевести.бг публикува всички решения, които кабинетът взе на днешното си редовно заседание

Удължава се срокът на обявената епидемична обстановка до 31 януари 2021 г.

Министерският съвет прие Решение за удължаване срока на обявената епидемична обстановка, считано от 1 декември 2020 г. до 31 януари 2021 г.

Пандемията от COVID-19 продължава да представлява тежка извънредна ситуация, свързана с общественото здраве в национален и световен мащаб.

По данни на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията, към 23.11.2020 г. 14-дневната заболяемост от COVID-19 надхвърля 250 на 100 000 население в 85,7% от държавите от Европейския съюз и Европейското икономическо пространство (ЕС/ЕИК), с изключение на Норвегия, Ирландия, Финландия и Исландия, като броят на заразените лица за периода е 2 842 649 лица, от които 49 264 са починали.

В Европа броят на потвърдените случаи на COVID-19 намалява поради въведени от редица държави ограничителни и противоепидемични мерки. Съществен спад в броя на регистрираните случаи на седмична база се отчита от държави като Белгия, Исландия, Лихтенщайн, Чехия, Швеция, Малта и Испания, Словакия, Австрия, Франция, Великобритания и Полша (интервал: 10 и 43%). По отношение броя на починалите от COVID-19 лица в световен план се отчита тенденция на нарастване.

По 14-дневна заболяемост България се нарежда на 11-то място в ЕС/ЕИП с 666,57%000, която е рекордна за страната от началото на пандемията.

Развитието на епидемичната ситуация в България сочи, че епидемичното разпространение на COVID-19 продължава в цялата страна. Най-засегнати от новия коронавирус са лицата в млада и активна възраст, което е свързано с тяхното активно социално поведение. Тежко протичане на заболяване обаче се регистрира при хората в напреднала и старческа възраст, при които протичането е и с най-висок леталитет.

През последния месец в страната се наблюдава неблагоприятна тенденция за увеличаване броя на хоспитализираните лица, в т.ч. и на лицата, настанени в структури за интензивно лечение, както и нарастване на смъртността.

Удължаването на извънредната епидемична обстановка и прилагането на противоепидемичните мерки в страната цели намаляване разпространението на COVID- 19, както и на въздействието му върху общественото здраве и здравната система. 

Ръст от 4,1 % на аграрния отрасъл през 2019 г.

Брутната добавена стойност (БДС), създадена в отрасъл „Селско, горско и рибно стопанство” през 2019 г. възлиза на близо 3,9 млрд. лева по текущи цени, като бележи ръст от 4,1 % в сравнение с предходната година. Това показва анализът на приетия от правителството Годишен доклад за състоянието и развитието на земеделието – Аграрен доклад 2020. В него е направен обстоен анализ на състоянието и развитието на земеделието през 2019 г. и са представени прогнозни данни за 2020 г.

Според предварителни данни, през първото тримесечие на 2020 г. БДС, формирана от аграрния отрасъл нараства с 0,7 % на годишна база в реално изражение, а през второто тримесечие се свиване с 2,1%. Това говори, че през този период аграрният отрасъл остава по-слабо засегнат от кризата с пандемията от COVID-19 спрямо други сектори на икономиката.

През 2019 г. износът на селскостопански стоки бележи увеличение с 11,2% спрямо предходната година. Традиционно положителното салдо в аграрната търговия нараства с 3,5% на годишна база, до близо 1,1 млрд. евро. По предварителни данни, през първото полугодие на 2020 г. нетният износ на аграрни стоки от страната възлиза на 475,3 млн. евро, с 30,1% повече спрямо същия период на 2019 г.

По схемите за директни плащания и преходна национална помощ през календарната 2019 г. са оторизирани общо 1 693,8 млн. лева от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и от националния бюджет.

През календарната 2019 г. по Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. (ПРСР) са разплатени 844,3 млн. лева.

В рамките на 2019 г. са изплатени около 32,6 млн. лева по Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020 г.

Одобрена е Национална програма за намаляване на риска от бедствия 2021-2025 г.

Правителството прие Национална програма за намаляване на риска от бедствия 2021 -2025 година.

В изпълнение на чл. 62б, ал. 1, т. 2 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ) и във връзка с чл. 6в, ал. 1 от ЗЗБ, Съветът за намаляване на риска от бедствия към Министерския съвет за подпомагане формирането и осъществяването на държавната политика в областта на защитата при бедствия разработи Национална програма за намаляване на риска от бедствия (НПНРБ). Същата е съгласувана в рамките на постоянната Националната координационна група за подпомагане изпълнението на функциите на Съвета за намаляване на риска от бедствия към МС (Съвета, СНРБ).

НПНРБ включва следните 5 раздела: Въведение; Очаквания от реализирането на НПНРБ; Оперативни цели и дейности за периода 2021-2025 г.; Отчитане на напредъка по изпълнението на НПНРБ; Финансиране.

Националната програма съдържа стратегическите цели, оперативни цели и дейности за реализиране на оперативните цели. Същата, съгласно чл. 6в, ал. 1 от ЗЗБ, е със срок на действие 5 години, като обхваща периода 2021-2025. Тя следва да подпомогне изпълнението на Националната стратегия за намаляване на риска от бедствия 2018-2030 г., отчитайки необходимостта планираните дейности да бъдат ефективни, съгласувани, ресурсно осигурени и да обхващат всички сектори и опасности.

Националната програма за намаляване на риска от бедствия определя оперативните цели и дейности в отделните приоритетни области за действие, е които следва да бъдат постигнати стратегическите цели, заложени в Националната стратегия за намаляване на риска от бедствия 2018-2030 г.

Обикновено бедствията имат значителен ефект върху социалното и икономическо състояние на обществото, поради това намаляването на причинените от тях щети и загуби е жизненоважен компонент на усилията за осигуряване на сигурност и просперитет във всеки един район в България. Съответно, очакванията от реализирането на Националната програма за намаляване на риска от бедствия са свързани с: намаляване уязвимостта на населението от бедствия; подобряване на координацията и ефикасността при реализиране на дейностите за намаляване на риска от бедствия в отделните сектори и недопускане дублиране на дейности; повишаване на инвестираните средства в дейности за намаляване на риска от бедствия; подобряване споделянето на информация и данни за риска от бедствия; използване на публично-частно партньорство за постигане на по-добри резултати в областта на намаляване на риска от бедствия; повишаване използването на иновации и технологии в областта на намаляване на риска от бедствия.

Източниците за финансиране на дейностите за изпълнение на НПНРБ са бюджетите на министерствата и ведомствата, общинските бюджети, фондовете на Европейския съюз и на други международни организации.

Одобрени са две национални научни програми в сферата на селското стопанство

Правителството одобри две национални научни програми в сферата на селското стопанство – „Интелигентно животновъдство“ и „Интелигентно растениевъдство“. Дейностите по програмите ще се извършват от 2021 г. до 2024 г. Финансирането по тях ще бъде за срок от три години като бюджета на всяка една от тях е на обща стойност 4 500 000 лева.

Програмата „Интелигентно животновъдство“ предвижда да се създадат иновативни методи и средства за интелигентно и ефективно развитие на животновъдството с намалени човешки ресурси и намалено въздействие върху околната среда. Изследователите и животновъдите ще имат лесен и контролиран онлайн достъп до средства, ресурси и инструменти за сътрудничество, до високопроизводителни информационни и комуникационни технологии за изчисления. Ще имат възможности за свързване, за съхранение на данни, за достъп до виртуални научноизследователски екосистеми и клиентски мрежи.

Национална програма „Интелигентно растениевъдство“ предвижда чрез целенасочени научни и приложни изследвания, свързани с приложението на изкуствения интелект в земеделието, да се постигне намаляване на разходите за земеделските стопани, подобряване на управлението на почвите и качеството на водите. Целта е да се ограничи използването на торове и пестициди, да се намалят емисиите на парникови газове, да се подобри биологичното разнообразие и да се създаде по-здравословна околна среда за земеделските стопани и гражданите.

Правителството актуализира списъка на средищните детски градини и училища

Министерският съвет актуализира Списъка на средищните детски градини и училища за учебната 2020/2021 г. Общо 957 стават образователни институции в него – 186 детски градини, 33 отделни групи в детски градини и 738 училища, които се намират в 648 населени места.

В списъка се включват 16 нови детски градини и 16 нови училища, които отговарят на критериите и условията за получаване на статут на средищни. Поради оптимизация на училищната мрежа и липса на минималния брой от 10 ученици или 4 деца, които пътуват от други населени места, от списъка тази година отпадат 62 институции – 20 училища и 42 детски градини или отделни групи в детски градини.

Общият брой на децата в новите средищни детски градини е 1 010, а пътуващите деца в задължителна предучилищна възраст са 99. Учениците в новите средищни училища са 2 747, като пътуващите до 16-годишна възраст са 246 ученици.

Промените в Списъка са извършени по мотивирани предложения на кметовете на общините и след извършена проверка от регионалните управления на образованието. За децата и учениците, които са от населени места без детска градина или училище, от съответните общини е осигурен безплатен транспорт до образователните институции.

Правителството одобри списъка със защитените детски градини и училища

Министерският съвет одобри Списъка със защитените детски градини и училища за учебната 2020/2021 година. Общо 259 са образователните институции, включени в него. Това са 161 училища, 74 детски градини и 24 части от детски градини (т.нар. филиали).

Тази година към защитените институции се добавят 3 училища, 7 детски градини и 1 част от детска градина. Поради несъответствие с критериите за отдалеченост на институцията и броя на децата и учениците, които пътуват до нея, от списъка отпадат 3 училища, 4 детски градини и 2 части от детски градини.

Актуализацията на списъка е изготвена след мотивирани предложения на кметовете на общините и решения на общинските съвети. Извършени са проверки от регионалните управления на образованието, както и анализ на информационните карти на детските градини и училищата в страната.

Включените в Списъка образователни институции отговарят на критериите за статут на защитени, тъй като децата и учениците нямат възможност да се обучават в най-близката детска градина или училище или ще трябва да изминават повече от допустимите километри, за да пътуват до най-близките учебни заведения.

Одобрено е правителствено постановление  за изменение на нормативни актове на МС

Правителството одобри Постановление за изменение на нормативни актове на Министерския съвет.

С Постановлението се осигуряват правилните условия за прилагането на новоприетия Регламент (ЕС) 2019/515 относно взаимното признаване на стоки, законно предлагани на пазара в друга държава членка.

Извършват се промени, касаещи координация и обмен на информация на създадените в администрацията звена за контакт, с цел улесняване на комуникацията между националните органи и икономическите оператори. В тази връзка информацията ще бъде предоставяна както при получени запитвания от икономически оператори или органи от други държави, така и онлайн.

Част от промените са свързани с актуализиране в Устройствените правилници на Министерство на икономиката, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. В тях се запазват създадените вече звена за контакт.

Надежда Нейнски е кандидат за Генерален секретар на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество

Министерският съвет одобри кандидатурата на Надежда Нейнски за поста на Генерален секретар на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество за периода 1 юли 2021 – 30 юни 2024 г.

Издигането на българската кандидатура е израз на последователния ангажимент на страната ни към региона на Черно море, активната роля на България в рамките на ЧИС, развитието на взаимодействието с ЕС и успешното четвърто българско председателство на организацията, протекло през първата половина на 2019 г.

Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество е учредена през 1992 г. В нея членуват тринадесет държави: Албания, Армения, Азербайджан, България, Грузия, Гърция, Молдова, Румъния, Русия, Сърбия, Турция, Украйна и Република Северна Македония (от 6 ноември 2020 г.).

Одобряват се допълнителни разходи по бюджета на Министерството на културата

Министерският съвет одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на културата за 2020 г. за изплащане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията.

С проекта на Постановление се предлага да бъдат осигурени средства за изплащане на държавните парични награди, отпуснати с Решение на Народното събрание от 10.09.2020 г. за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията (Обн., ДВ, бр. 81 от 15.09.2020 г.) за особени заслуги към българската държава и нацията – пожизнено, в размер на 700 (седемстотин) лева месечно на Антраник Шаварш Арабаджиян (Астор), Димитър Георгиев Коруджиев, Ивайло Димитров Балабанов и Янко Христов Миладинов за изключителните им постижения и за цялостния им принос в областта на културата.

Средствата се осигуряват от централния бюджет чрез одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на културата за 2020 г.

Правителството отпусна средства за обезщетения в сферата на образованието

Министерският съвет одобри отпускането на 13 456 550 лв. за финансово осигуряване на дейности по Национална програма „Оптимизиране на вътрешната структура на персонала“ за 2020 година. Средствата са за изплащане на обезщетения за месеците септември-октомври 2020 г. поради промяна в структурата и състава на образователни институции, прекратяване на трудови правоотношения на друго основание.

Средствата ще бъдат осигурени за сметка на предвидените разходи по централния бюджет за национални програми за развитие на образованието и за сметка на преструктуриране на разходите по Централния бюджет.

Правителството одобри изплащането на обезщетение след представяне на едностранна декларация по жалба пред ЕСПЧ

Министерският съвет одобри днес едностранна декларация за изплащане на обезщетение от 3 300 евро по дело пред Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) за прекомерна продължителност на реституционното производство, дължаща се на неоправдано забавяне и бездействие на администрацията.

Петимата жалбоподателите пред ЕСПЧ са наследили земеделски земи в землището на гр. София, които били колективизирани по време на предходния режим. През 1992 г. наследниците инициират реституционно производство. През 1995 г. поземлената комисия признава правото им на собственост, но приема, че той не може да бъда възстановен в реални граници и те следва да бъдат обезщетени по реда на Закон за собствеността и ползването на земеделски земи. Този акт е потвърден от съда и жалбоподателите се снабдяват с констативен нотариален акт за земята, възстановена. Тъй като имотът е във владение на трето лице обаче, легитимиращо се като негов собственик по силата на договор за продажба на търговско предприятие, жалбоподателите завеждат ревандикационен иск. Съдебното производство по този казус е все още висящо пред Върховния касационен съд. Така реституционното производство продължава над 28 години.

Повдигнатите в жалбата проблеми са предмет на добре установената практика на ЕСПЧ. Взимайки предвид практиката на Съда по сходни дела, българското правителство одобри едностранната декларация на основание чл. 37 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи.

Правителството се разпореди с имоти

Правителството разреши продажба на недвижими имоти, собственост на „Напоителни системи“ ЕАД. Те са ситуирани в с. Баничан, община Гоце Делчев, област Благоевград и с. Мрамор, община Столична, област София. До момента дружеството е собственик и стопанисва недвижимите имоти, но изпитва затруднения по поддръжката и стопанисването им. Продажбата на имотите ще се осъществи на търг, при начални цени, не по- ниски от пазарните стойности, определени от независими оценители.

Министерският съвет учреди безсрочно възмездно право на строеж върху поземлен имот в землището на село Ягодина. Върху имота с площ 0,400 дка ще бъде изграден стълб за телекомуникационно оборудване и съоръжения на техническата инфраструктура към него – „Базова станция № 3227“. Правото на строеж се учредява върху поземлен имот в горска територия – публична държавна собственост. Съоръжението ще се експлоатира от „Цетин България“ ЕАД.

Министерството на правосъдието получава за управление имот – публична държавна собственост за нуждите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – Районна служба „Изпълнение на наказанията“ – Стара Загора. Имотът е с площ 187,54 кв. м и представлява етаж от сграда, намираща се в гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ № 108. В помещенията службата ще изпълнява досегашната си делова и административна дейност.

Правителството прехвърля безвъзмездно на община Долни чифлик имот – частна държавна собственост, с площ от 4658 кв. м, намиращ се в с. Шкорпиловци, местност „До обора“. Имотът е граничещ със съществуващия гробищен парк в селото и е необходим на общината за разширението му.

От публична в частна държавна собственост се променя статутът на имот, който се намира на бул. „25-ти септември“ №84 в Добрич, Промишлена зона „Север“ и включва два етажа от четириетажна административна сграда, заедно с 55% идеални части от общите части на сградата. Към момента имотът не се използва по предназначение, а с обявяването му за частна държавна собственост ще се даде възможност за по-ефективното му управление в бъдеще, чрез осъществяване на разпоредителни действия с него.

Изменя се РМС № 142 от 2009 г. за отнемане на част от имот – публична държавна собственост, от Националния военен университет „Васил Левски” и предоставянето й безвъзмездно за управление на Министерството на отбраната. С предложения акт Решение № 142 на Министерския съвет от 2009 г. се изменя по следния начин: В точка 1, сгради с № 9, 10 и 42 се заличават. В точка 2, буква „в“ се отменя.

С друго решение на Министерския съвет се отчуждават имоти – частна собственост за изграждането на железопътната линия София – Драгоман в участъка гара Волуяк – гара Петърч. Имотите се намират на територията на с. Волуяк, Столична община, а средствата за обезщетяване на собствениците, респективно правоимащите лица, са за сметка на Национална компания „Железопътна инфраструктура“. Решението може да се обжалва пред административния съд по местонахождение на имотите в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересуваните лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Обновява се съставът на българската делегация в Конгреса на местните и регионалните власти на Съвета на Европа за мандата 2021-2026 г.

Министерският съвет одобри кандидатите на Република България за представители и заместник-представители в Конгреса на местните и регионалните власти на Съвета на Европа за мандата 2021-2026 г. Република България ще продължи да бъде представлявана от 12 делегати в състава на Камарата на местните власти към Конгреса.

Одобрени са кандидатурите на 6-ма представители и 6-ма заместник-представители, които са предложени от Управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България. За представители на делегацията са определени: Арбен Мименов – кмет на община Сатовча, Галина Стоянова – кмет на община Казанлък, Дилян Млъзев – кмет на община Елена, Елена Балтаджиева – кмет на община Каварна, Здравко Димитров – кмет на община Пловдив и Пенчо Милков – кмет на община Русе, а за заместник- представители – Красимира Анастасова – кмет на община Долни Чифлик, Нехрибан Ахмедова – кмет на община Венец, Никола Белишки – кмет на община Панагюрище, Николай Грозев – кмет на община Нова Загора, Тихомир Янакиев – кмет на община Созопол и Цветанка Йотина – кмет на община Мирково.

Обновеният състав на делегацията отразява резултатите от последните местни избори и е съобразен с ревизираната Харта на Конгреса на местните и регионалните власти на Съвета на Европа, както и с Правила и процедури на Конгреса.

Одобрена е Спогодбата с Кралство Нидерландия за избягване на двойното данъчно облагане

Министерският съвет одобри подписаната на 14 септември 2020 г. Спогодба между Република България и Кралство Нидерландия за избягване на двойното данъчно облагане с данъци на доходите и предотвратяване на отклонението и заобикалянето на данъчно облагане и предложи на Народното събрание да я ратифицира със закон.

С документа се създават облекчени от данъчна гледна точка възможности за местните лица на всяка от двете страни да осъществяват стопанска дейност в другата държава в различни сфери и отрасли. Това ще допринесе за задълбочаване на двустранното икономическо и инвестиционно сътрудничество между двете държави.

Данъчните правила, възприети в подписаната Спогодба, са съобразени с действащото българско данъчно законодателство и съвременните принципи и развития в международното данъчно облагане, отразени в актуалния Модел на данъчна спогодба на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Новите насоки в тази област са материализирани и в Проекта „Свиване на данъчната основа и прехвърлянето на печалби“ (Base Erosion and Profit Shifting (BEPS). Той предлага на държавите решения за преодоляване на различията в съществуващите международни данъчни правила, които позволяват на компаниите да минимизират данъчните си задължения чрез използването на схеми за агресивно данъчно планиране, прехвърляйки изкуствено корпоративните си печалби към юрисдикции с ниски или нулеви данъчни ставки.

Мерките по Проекта BEPS създават предпоставки за по-голяма данъчна предвидимост и правна сигурност чрез създаване на условия за по-ефективно разрешаване на споровете между данъчно задължените лица и администрациите при прилагането на международните данъчни правила и изисквания.

България става член на Агенцията за ядрена енергия към ОИСР и нейната Информационна банка

Правителството ще предложи на Народното събрание да ратифицира устава на Агенцията за ядрена енергия (АЯЕ) към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Това реши Министерският съвет на днешното си заседание.

Ратификацията на Устава е условие за членство в АЯЕ. В момента България е в процедура по присъединяване към организацията, която се очаква да приключи до края на годината. Чрез ратификацията страната ни изразява съгласие и обвързаност с устройствения документ и може да стане член на АЯЕ от 1 януари 2021 г.

Присъединяването към ОИСР е важен външнополитически приоритет на страната ни. В изпълнение на този приоритет, през последните години правителството полага последователни усилия за получаване на покана и преговори за членство. Активното участие на България в работни и специални органи, агенции и инициативи на ОИСР е от първостепенно значение за изпълнение на този приоритет. Присъединяването на България към Агенцията за ядрена енергия към ОИСР е одобрено от Съвета на ОИСР на 17 юли 2020 г.

Агенцията за ядрена енергия (АЯЕ) е структура в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие със седалище гр. Париж, Франция. Тя има за цел да подпомага сътрудничеството между страните членки за високи постижения в областта на ядрената безопасност, технологиите, науката, околната среда и правото. В организацията членуват 33 страни, включително стратегически партньори (САЩ, Франция, Република Корея), които оперират почти 90% от инсталираните ядрени мощности в света.

„Баластриери“ ЕООД е новият концесионер на находище „Узунпара“

Пловдивското дружество „Баластриери“ ЕООД е новият концесионер на находище „Узунпара“, от което се добиват строителни материали – баластра. Това реши Министерският съвет на днешното си заседание, одобрявайки поисканата от предишния концесионер промяна. Находище „Узунпара“ се намира на територията на общините Стамболийски и Родопи, Пловдивска област. Концесията за него е предоставена през април 2007 г. за 25 години на „Агро Ерг“ ООД, гр. Пловдив. С днешното решение на МС правата и задълженията по предоставената концесия се прехвърлят изцяло на „Баластриери“ ЕООД. Условията по концесионния договор остават без промяна. Възможността за прехвърляне на права и задължения по предоставена концесия е регламентирана в чл. 25, ал. 2 от Закона за подземните богатства.

Съгласно друго правителствено решение „Хидрострой“ АД ще проучва строителни материали в площ „Българска поляна“, разположена в землищата на с. Буйново, Търговище. Разрешението за проучване се предоставя за срок от една година. През този период „Хидрострой“ АД ще вложи минимум 45 000 лв. в проучвателните дейности.

Приети са отправени от концесионерите предложения за удължаване на срока на договори за концесия за морски плаж

Министерският съвет прие Решение за приемане на отправени от концесионерите предложения за удължаване на срока на договори за концесия за морски плаж.

С приемането на Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ПЗР на ЗИД на 33/ се създаде възможност концесионерите на морски плажове да се справят със задължението си по осигуряване задължителните дейности по водно спасяване, медицинско обслужване и санитарно-хигиенно поддържане, като им се предостави възможност за допълнителен срок за предоставяне на услуги на морския плаж, за да се преодолеят ограниченията на въведените поради пандемията мерки и настъпилата безпрецедентна икономическа обстановка в национален и световен мащаб, като се удължи срокът на договорите им за концесия с до една година, в зависимост от това кога изтича срокът на съответния договор и при наличие на нормативно установените условия.

Удължаването на срока на концесията се прилага само в случай, че концесионерът е изпълнил изискването да предоставя през целия летен сезон 2020 г. плажните принадлежности- чадъри и шезлонги, на цени не по-високи от заявените от него за сезон 2020 г. съгласно уведомлението му по § 23, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето, заплатил е концесионното си възнаграждение за 2020 г. и отговаря на изискванията на чл. 7 от Методика за определяне размера на намалението на дължимото концесионно възнаграждение и наемна цена за 2020 г., съответстващо на намалението на цените на чадър и шезлонг за летен сезон 2020 г. и за удължаване на срока на концесията и на наема.

За удължените срокове на концесиите, концесионерите дължат заплащане на концесионни възнаграждения или плащане при условия и в срокове, съгласно договорите си за концесия.

Одобрено е финансирането на публична общинска инфраструктура по ЗНИ на Община Марица

Министерският съвет прие Решение за одобряване на финансирането на публична общинска инфраструктура по реда на Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ).

От бюджета на Министерството на икономиката на Община Марица ще се предоставят средства за изграждане на елементи от общинска пътна инфраструктура. Изграждане елементи на техническата инфраструктура вкл. асфалтиране и канализация за дъждовни води по второстепенни ул. „Възраждане“ и ул. „Стефан Стамболов“ с. Рогош, общо с дължина 2010 м, до границите на имота, в който ще се изпълнява сертифицирания по ЗНИ инвестиционен проект на „Лидер-96″ ЕООД. Предлага се държавата да предостави целево финансови средства в размер до 496 427 лв. с ДДС на община Марица.

Инфраструктурата се изгражда във връзка с изпълнението на сертифицирания по ЗНИ инвестиционен проект „Нов завод за производство на електрически велосипеди – Лидер-2″, община Марица, област Пловдив на „Лидер-96″ ЕООД. Инвестицията е в размер 4 005 000 лв. за придобиване на нови дълготрайни материални и нематериални активи. За реализирането на проекта ще бъдат разкрити 25 нови работни места.

Чрез строителството на новата инфраструктура ще се улесни пътното движение в района. Новоизградената улица ще обслужва работещите предприятия в района и ще предостави по-лесен и удобен транспортен достъп на служителите, доставчиците и клиентите на компаниите.

Изграждането на инфраструктурата ще даде още по-голям тласък за бъдещето развитие на Индустриална зона „Марица“ и за привличането на повече нови инвеститори, което ще окаже благоприятно влияние върху развитието на региона.

Намаляват се с 15 % такси за онлайн искове по граждански дела и възможност за електронно уведомяване на участниците по наказателни дела

Правителството прие да се намали с 15% държавната такса по граждански дела, когато молбата за защита и съдействие на лични или имуществени права е подадена в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП). За целта съдилищата се задължават да осигуряват на страните възможност за заплащане на таксите по електронен път.

За улеснение на участниците в наказателното производство се въвежда и възможност за електронно уведомяване на пострадалите по хода на делото, както и връчването онлайн на призовки, съобщения и книжа на обвиняем, свидетел, частен тъжител, частен обвинител, граждански ищец, граждански ответник, а на защитника и повереника – ако те се съгласят да ги приемат.

Това са само част от измененията и допълненията в пакета от законодателни промени, свързани с въвеждането на електронното правосъдие. Измененията и допълненията на Гражданския процесуален кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс, които бяха приети на днешното заседание на Министерския съвет, дават възможност на хората в досег с правосъдието да извършват в електронна форма процесуални действия и да се изготвят електронни съдебни дела.

Електронното подаване и получаване на документи ще се осъществява чрез ЕПЕП, освен ако поради естеството им или по силата на закон е предвидено извършването им по друг начин. Порталът ще е достъпен за всеки с личен потребителски профил, създаден след първоначална регистрация. Извършването на процесуални действия в електронна форма е уредено в нова глава единадесета „а” на ГПК „Процесуални действия и актове в електронна форма“.

Предвидено е съдът да издава актове и да извършва всички други предвидени в закона процесуални действия в електронна форма, освен ако поради естеството им това е невъзможно или по силата на закон е предвидено извършването им по друг начин.

Съдилищата се задължават да разгласяват по разбираем и достъпен начин възможността за извършване на процесуални действия в електронна форма, включително чрез ЕПЕП.

Подаването на електронни заявления от гражданите ще става чрез квалифициран електронен подпис, когато законът предвижда писмена форма за извършването на електронни изявления до съда и изискване за подпис.

С промените в НПК се предвижда възможност съобщения за извършено престъпление да бъдат изпращани и по електронен път, ако са подписани с квалифициран електронен подпис при спазване на изискванията на закона.

При вземане на мярка за неотклонение на обвиняем се създава възможност той да участва чрез видеоконферентна връзка в делото в случай на обявено извънредно положение, военно положение, бедствие, епидемия, други форсмажорни обстоятелства или при изразено писмено съгласие на обвиняемия и неговия защитник.

Пострадалите ще имат възможност да изберат да бъдат уведомявани електронно за хода на делото.

Целите, които си поставя законопроектът, са в пълно съответствие със заложеното в Стратегията за въвеждане на електронно управление и електронно правосъдие в сектор „Правосъдие” 2014 – 2020 г. и със Специфична цел 5: Електронно правосъдие на Актуализирана стратегия за продължаване на реформата в съдебната система.

Правителството одобри промени в Наредбата за газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове

Правителството одобри изменение и допълнение на Наредба за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове.

Промените в наредбата се налагат, защото част от терминологията, в т.ч. и някои легални дефиниции, които се използват не са актуални спрямо настъпилите съвременни технологични промени в сферата на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове и промените в Българските държавни стандарти (БДС). Внасят се промени и спрямо техническите характеристики и начина на обслужване, променят се и сроковете за извършване на част от дейностите по технически надзор на съоръжения с повишена опасност от органите за технически надзор. Облекчава се и административната тежест за лицата, които кандидатстват за вписване в регистъра по чл. 36, ал. 1 от Закона за техническите изисквания към продуктите за извършване на дейности по поддържане, ремонтиране и преустройване на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове.

Също така се премахва ограничението в обема на пълнене на бутилките в пунктовете за пълнене на бутилки.

Одобрено е искане за удължаване на периода за изпълнение на изискванията за членство на България в MAP с 6 месеца

Със свое решение правителството даде съгласие министърът на финансите да отправи искане към Международната асоциация за развитие (MAP) за удължаване от изпълнителните й директори на периода за изпълнение на изискванията за членство на страната ни в Асоциацията с 6 месеца, до 30 юни 2021 г.

Съгласно приетото на 22 май 2020 г. решение на Управителния съвет на MAP, България ще стане член на Асоциацията след изпълнение на определени изисквания, периодът за което е ограничен до 31 декември 2020 г. или определена от изпълнителните директори по-късна дата. Последното от изискванията е свързано с подписването от българска страна на съхранявания в архивите на Международната банка за възстановяване и развитие във Вашингтон оригинал на Учредителния договор на MAP. Предвид пандемията от ковид-19 към момента изпълнението на това изискване е затруднено и затова се налага отправяне на искане към MAP за удължаване на първоначално определения срок.

Международната асоциация за развитие е организация от Групата на Световната банка, създадена през 1960 г. MAP е единствената от 5-те организации от Групата на Световната банка, в която към момента България не членува. Асоциацията допълва дейността на МБВР, като подпомага най-бедните страни чрез предоставяне на заеми при субсидиарни условия, безвъзмездни помощи и техническа помощ, а също така се ангажира с облекчаване на дълг по линия на различни инициативи. Членството в MAP ще даде възможност на страната ни за проява на глобална солидарност и за участие в справянето с едни от най-значимите проблеми в най- бедните страни.

Минимална работна заплата става 650 лева

Минималната работна заплата ще стане 650 лв. от 1 януари 2021 г. Размерът й ще се повиши с 6,6% в сравнение с настоящата година, реши правителството.

Предлаганият нов размер на минималната работна заплата от 650 лв. ще допринесе за намаляване на бедността сред работещите, намаляване на неравенствата в разпределението на доходите, повишаване на покупателната способност и потреблението на най-нискодоходните групи от пазара на труда. Повишаване мотивацията на работната сила и намаляване на нелоялната конкуренция.

От 1 януари минималната работна часова заплата ще бъде 3,92 лв.

Промени в ОПРЧР осигуряват допълнително финансиране за заетост на младежи в Северозападния регион

Правителството прие четвърто изменение на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г„ с което се осигуряват допълнително 368 218 лева за Инициативата за младежка заетост за 2020 г. Средствата ще се насочат изцяло към мерки в Северозападния регион за активиране на неактивни младежи, които последствие ще могат да бъдат подпомогнати при намиране на работа.

Правителството определи реда за получаване на компенсации от работещи във временно затворени заради пандемията икономически дейности

Правителството прие Постановление за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работещите в икономически дейности, чиято дейност е временно преустановена с акт на държавен орган в периода на извънредното положение или извънредна епидемична обстановка. Работниците и служителите ще имат право да получат финансова подкрепа за не повече от 60 дни, в които са ползвали неплатен отпуск във връзка с наложените ограничения за осъществяване на дейността, за която са наети. За работещите на 8-часов работен ден, уговорена в основния им трудов договор, компенсацията ще е 24 лв. за всеки ден, в който са в неплатен отпуск. В случаите на непълно работно време размерът на компенсацията ще се определя пропорционално на уговореното работно време в трудовия договор.

Финансовите средства, необходими за изплащане на компенсациите ще бъдат осигурени от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ чрез финансовия механизъм REACT-EU, като определеният бюджет е в размер на 50 млн. лв. Конкретните икономически сектори ще се определят със заповед на министъра на труда и социалната политика.

Работодателите са длъжни да запазят заетостта на работниците и служителите, за период, който е равен на този, през който са изплащани компенсации. Те трябва да информират работещите за възможностите да получават средства по правителственото постановление. Желаещите да получат тази финансова подкрепа е необходимо да предоставят на работодателя писмена декларация по образец, в която посочват периода за ползване на неплатен отпуск и банковата си сметка, по която да се изплащат компенсациите.

Работодателят или упълномощен негов представител ще подава в дирекция “Бюро по труда” по месторабота документи за изплащане на компенсациите. Документите ще се разглеждат в срок от 10 работни дни след получаването им. Агенцията по заетостта ще публикува на интернет страницата си информация за работодателите и броя на техните работници и служители, които са одобрени или неодобрени за изплащане на средства до 2 работни след вземането на решение за това. Компенсациите ще се изплащат до 5 работни дни след одобрението на подаденото заявление. За изплащане на компенсации с цел запазване на заетостта и доходите ще могат да кандидатстват работници и служители, които са в неплатен отпуск и са наети от работодатели, местни физически или юридически лица, както и от чуждестранни юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в България.

На днешното правителствено заседание беше прието също така изменение на ПМС № 31 от 2016 г. за утвърждаване на единни разходни стандарти за финансиране на държавните културни институти, осъществяващи дейности в областта на сценичните изкуства.

С приетото Постановление се цели създаването на механизъм за финансиране на държавните културни институти в условията на ограничение на дейността им от въведените противоепидемични мерки, който да обезпечи финансовата им стабилност. Ще се гарантират трудовите възнаграждения на служителите в тях, считано от 1 ноември 2020 г., и ще се създадат необходимите условия за продължаване на творческата им дейност и разпространението на създадени културни продукти.

Изменя се ПМС № 75, касаещо системата на Общността за митнически освобождавания

Министерският съвет прие Постановление за изменение и допълнение на Постановление № 75 на Министерския съвет от 2007 г. за прилагане на членове 43 – 52, 53, 55, 57, 59, 61, 67, 68 и 74 от Регламент (ЕО) № 1186/2009 на Съвета от 16 ноември 2009 г. за установяване на система на Общността за митнически освобождавания.

Документът има за цел да отрази в националното ни законодателство удължения срок за освобождаване от вносни мита и от ДДС при внос на стоки, необходими за борбата с последиците от пандемията от COVID-19, както и удължения от Европейската комисия срок за предоставяне на информация на Комисията за тези стоки до 31 август 2021 г.

В обхвата на постановлението влизат лекарствени продукти, медицински изделия, медицински апарати, лични предпазни средства, които са особено необходими в борбата c COVID-19.

Одобрена е българската позиция за участие във видеоконференции на ресорни министри от държавите членки на ЕС

Министерският съвет одобри позицията на България за участие в неформална видеоконференция на Съвета по конкурентоспособност на Европейския съюз (ЕС), част „Научни изследвания“, която ще се проведе на 27 ноември. По време на видеоконференцията министрите ще обсъдят новите инвестиционните цели по отношение научните изследвания и развойната дейност (НИРД), предложени от Европейската комисия в нейното съобщение за „Ново европейско научноизследователско пространство за научни изследвания и иновации“.

Комисията предлага държавите членки да потвърдят целевата стойност за инвестиции в НИРД в ЕС в размер на 3% от БВП, от които 1,25% от БВП да бъде публичен принос до 2030 г. Това трябва да се постигне по координиран начин, така че да се привлекат и стимулират частните инвестиции в НИРД. Комисията предлага и държавите членки да поемат доброволен ангажимент да заделят 5% от националното публично финансиране за НИРД за съвместни програми и европейски партньорства до 2030 г. По отношение на държавите членки, изоставащи от средноевропейския дял на инвестиции в НИРД, сред които е и България, Комисията предлага увеличаване на общия размер на инвестициите в НИРД с 50 % през следващите 5 години.

Според българската страна новият набор от качествени инвестиционни цели и общоевропейски цели и принципи може да допринесе държавите членки да се движат в една и съща посока по отношение на публичните усилия. Ново европейско научноизследователско пространство обаче следва да насочи и подкрепя не само инвестиционни цели, но и реформаторски по отношение на интеграцията и сближаването между отделните национални системи. По този начин ще се намали фрагментацията между тях и иновационното разделение в ЕС. България залага амбициозни цели в своя Национален план за възстановяване и развитие по отношение както на научните изследвания и иновациите, така и на образованието и обучението, които да доведат до ускорен и устойчив напредък в тези системи с цел постигане на трайно и съществено въздействие върху икономическия растеж на национално и регионално ниво, двойния екологичен (зелен) и цифров преход и социално-икономическото развитие на страната като цяло.

България подкрепя инициативата за засилен диалог и установяване на тясно сътрудничество между Комисията и държавите членки. Това може да доведе до повишаване на ефективността и кохерентността на националните мерки, допринасящи за оптимален процес на т. нар. „циркулация на мозъци“, по-ефективно развитие и използване на научните инфраструктури, разпространението на върховите постижения и достъпа до тях и др., които могат да допринесат към процесите на интелигентна специализация, икономически растеж и социално-икономическа устойчивост на национално и регионално ниво.

Неформална видеоконференция на Съвета по образование, младеж, култура и спорт на ЕС, част „Образование“, ще се проведе на 30 ноември. Ще се дискутира темата за „Оформяне на Европейското образователно пространство и следващата стратегическа рамка за европейско сътрудничество в образованието и обучението – пътят напред“. По време на дебатите страната ни ще постави акцент върху стратегически приоритетни въпроси с цел засилване на сътрудничеството между държавите членки в областта на образованието и обучението през следващите 5 до 10 години. Сред тях са необходимостта от засилване на цифровата мобилност и разширяване на сътрудничеството в областта на висшето образование. Българската страна ще посочи необходимостта от формиране на нови умения и компетентности в областта на устойчивото развитие, разбиране и оценяване на културното многообразие, компетенции за демократична култура и дигитално гражданство, както и екологично образование.

По отношение на политиките за качеството на образованието през следващите 10 години България ще обърне особено внимание върху необходимостта от пълноценното включване и приобщаване в образователния процес от ранна детска възраст, както и на децата/учениците със специални образователни потребности, от уязвими групи и др. Необходими са и инвестиции за разширяване на иновативните модели за учене, дигиталното образование и умения, езиковите компетентности и професионалното образование и обучение.

Одобрени са също така резултатите от българското участие в неформалната видеоконферентна среща на министрите по транспорт на Европейския съюз, която се проведе на 28 септември. В рамките на срещата министрите обсъдиха насоките за изготвяне на кризисен план за европейския товарен транспорт, както и предложението за ревизирания регламент за Единно европейско небе.

България приветства усилията на Председателството за засилване на готовността и укрепване на координационните механизми в ЕС за справяне с бъдещи кризисни ситуации в товарния транспорт. Страната ни подкрепи систематизирането на натрупания опит под формата на план за действие при кризисни ситуации в товарния транспорт и посочи, че Европейската комисия следва да пристъпи към неговото изготвяне.

България насърчи използването на доказали своята ефективност формати като мрежата от национални точки за контакт и Интегрираните договорености за реакция на политическо равнище при кризи (IPCR). Също така бе подкрепена амбицията за повишаване нивото на цифровизация в транспорта като средство за улесняване на обмена на информация.

В рамките на дискусиите, страната ни подчерта, че налагането на допълнителни изисквания за епидемиологична подготвеност на превозвачите би могло да навреди на тежко засегнатия по време на пандемията товарен сектор. България отстоя позицията си за гарантиране на безпрепятственото пътуване на екипажите на превозните средства. Българската страна заяви, че ефективното функциониране на товарния транспорт по време на кризи, както и осигуряването на безопасни условия на труд на водачите, изискват възможност за хармонизирани временни изключения по отношение на времето за шофиране и почивки, ползването на седмични почивки в превозното средство, правилата за каботаж, както и връщането на превозното средство до държавата на произход.

Подкрепена от групата на „единомислещите“ (Унгария, Румъния, Латвия, Полша), България отбеляза необходимостта от ревизия на действащото транспортно законодателство и проверка на възможностите за дерогации в разпоредбите по Пакет Мобилност I.

В рамките на заседанието Комисията представи своето предложение за регламент за реформиране на Единното европейско небе. По време на дискусията Българската страна заяви, че промените в бъдещото функциониране на европейската система за управление на въздушното движение изискват изготвяне на детайлна и всеобхватна оценка на въздействието.

Неформален видеоконферентен разговор между министрите на икономиката и на финансите на държавите – членки на ЕС, се проведе на 4 ноември. Министрите обсъдиха годишния доклад на Европейския фискален съвет за 2020 г. и постигнаха съгласие по проекта за заключения относно изпирането на пари и противодействието на финансирането на тероризма, по заключенията относно Специалния доклад на Европейската сметна палата относно Европейския семестър, както и по заключенията относно Годишната стратегия за устойчив растеж за 2021 г. В рамките на разговора Европейската комисия представи актуалното състояние на плана за действие от 2017 г. за справяне с необслужваните кредити. Председателството на Съвета и Европейската комисия представиха информация за резултатите от срещата на финансовите министри и управителите на централните банки на Г-20 и годишните срещи на МВФ и Световната банка през октомври т.г.

Министрите на икономиката и на финансите на държавите членки на ЕС предстои да проведат неформален видеоконферентен разговор на 1 декември. По време на заседанието се очаква да бъде обсъдено предложението за изменение на Директива 2011/16/ЕС относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане. Участниците в срещата ще дискутират напредъка по укрепване на Банковия съюз и ще обменят мнения относно Доклада за механизма за предупреждение за 2021 г., Препоръката на Съвета относно икономическата политика на еврозоната и Годишния доклад на Европейската сметна палата за изпълнението на бюджета на Европейския съюз за финансовата 2019 г. В дневния ред е предвидено да бъдат одобрени Заключенията на Съвета по Плана за действия по Съюза на капиталовите пазари и Заключенията относно международната инициатива за облекчаване на дълга на африканските държави.

Неформални срещи на министрите от Европейския съюз, отговарящи за градската политика и за териториалното сближаване ще се проведат на 30 ноември и 1 декември в рамките на Германското председателство на Съвета на ЕС.

На предстоящата на 30 ноември 2020 г. неформална среща на министрите, отговорни за градската политика, ще бъде приета Новата Лайпцигска харта „Трансформиращата сила на градовете за общото благо“, както и документа за нейното прилагане „Чрез многостепенно управление: Следващи стъпки за Градския дневен ред на ЕС“.

В рамките на неформалната среща на министрите, отговорни за териториалното сближаване, която ще се проведе на 1 декември, държавите-членки ще приемат Териториалния дневен ред 2030 „Бъдеще за всички места“, заедно със Заключения на Германското председателство относно териториалното сближаване, Териториалния дневен ред 2030 и стартиране на процеса на изпълнение.

България ще подкрепи Новата Лайпцигска харта „Трансформиращата сила на градовете за общото благо“ и Териториалния дневен ред 2030 „Бъдеще за всички места“. Тяхното приемане е израз на партньорство и пряк диалог между градските власти, държавите-членки, националните и европейските институции и другите заинтересованите страни и са важна стъпка за решаване на предизвикателствата пред европейските градове и устойчивото териториално развитие. Документите имат своя принос и към осъществяването на реформата в регионалната политика и визията за нейното изпълнение на национално ниво.

Правителството одобри и българската позиция за предстоящата видеоконферентна среща на министрите на правосъдието, която ще се проведе на 2 декември. На заседанието се предвижда провеждането на дискусия по темите за правните аспекти на противодействието на тероризма и развитие на върховенството на правото в областта на правосъдието. България ще подкрепи напълно усилията на Германското председателство в областта на предприетите от ЕС действия за превенция и противодействие на тероризма в контекста на скорошните терористични атаки в Европа. След поредицата от терористични актове през 2015-2016 г. бяха приети редица мерки, насочени към предотвратяването на подобни трагични инциденти. Необходими са допълнителни усилия, особено в условията на пандемията от COVID-19. Споделяме притесненията, че кризата промени начина на действие на престъпните групи и се отрази върху заплахите от тероризъм и радикализация, които все по-често намират израз чрез използването на социалните мрежи. От съществено значение за ефективното разследване на терористичните актове са адекватните способи за максимално бързо събиране на доказателства и по-специално на тези в електронна среда, както и взаимодействието с доставчиците за сваляне на онлайн терористично съдържание.

В предвидения дебат на тема „Развитие на върховенството на правото в областта на правосъдието“ България ще подкрепи Председателството за последователния подход при разглеждането на темата от различни аспекти. Намираме, че по-широкото въвеждане на модерни информационни и комуникационни технологии в съдилищата е сред добрите практики, които гарантират в още по-висока степен достъпа до правосъдие за гражданите и бизнеса. Важен аспект на развитието на върховенството на правото е текущото обучение на магистратите и съдебните служители. Подкрепяме възможността за включване на съдиите в диалог относно европейските ценности и върховенството на правото. Страната ни приоритетно и целенасочено работи и реализира реформи за гарантиране на върховенството на правото като част от постоянния стремеж да се отговори на очакванията на обществото. Постигнатите резултати са обективно отразени в доклада на Европейската комисия, оповестен на 30 септември 2020 г. Посочените от ЕК теми, по които страната ни трябва да насочи своите действия, съвпадат и с набелязаните приоритети на правителството.

Сред темите на неформалната среща, по които не се предвиждат дискусии, са: актуалното състояние на създаването на Европейската прокуратура, информация от Председателството относно законодателната дейност и представяне на работната програма на бъдещото Португалско председателство. Европейската комисия ще представи информация относно процеса на дигитализация на правото в Съюза и работата по нова стратегия за прилагане на Хартата на основните права на ЕС.

На 1 декември ще се проведе неформална видеоконференция на Съвета по образование, младеж, култура и спорт, част „Култура и аудиовизия“. В дневния ред на заседанието Германското председателство е предвидило ориентационен дебат на тема : Подготовка за бъдещето – Възстановяване на културния и медиен сектор от пандемията COVID-19.

Неформална видеоконференция на Съвета на ЕС по образование, младеж, култура и спорт (части „Младеж“ и „Спорт“) ще се проведе на 30 ноември – 1 декември. Основна тема на заседанието, организирано от Германското председателство на Съвета на ЕС, ще бъде възобновяването на сектор „Младеж“ и сектор „Спорт“ в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план. Министрите на младежта и министрите на спорта от държавите членки на ЕС ще обсъждат въпросите за „Младежката мобилност по време на пандемията от COVID-19 и след нея – съживяване на международния младежки обмен и трансграничните доброволчески дейности“ и „Международни спортни събития по време на пандемията от COVID-19.

В рамките на заседанията се очаква държавите членки да коментират по приоритет въведените от тях анти-епидемични мерки, като представят предложения и планове за подобряване на младежката мобилност, чрез подходящите мерки и финансиране. В хода на дискусията ще бъде коментирана една от деветте стратегически цели в настоящата Национална стратегия за младежта 2010-2020  – развитието на междукултурния и международен диалог.

Основна тема на заседанието в част „Спорт“ са въведените противоепидемични мерки и въздействието им върху спорта. От страна на министрите ще бъдат представени предприетите действия за провеждане на значими спортни събития в страната и реализираните вече такива у нас, като тенис турнира „Sofia Open“ от сериите ATP 250, маратона на София с над 2700 участници от различни държави, възстановената Международната колоездачна обиколка на България, едно от най-старите колоездачни състезания в света и Европейското първенство по пистово колоездене, на което домакин беше зала „Колодрума“ в Пловдив. На ниво ЕС ще бъдат отправени предложения за справяне с последиците в икономически план и възстановяването на спортния сектор чрез финансиране от ЕС.

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.