Ново издание на басните на Лафонтен с превод на двама български класици

Новото издание на басните на бележития френски класик Жан дьо Лафонтен изкушава читателя с авторски илюстрации на Люба Халева. 

„Басни“ (224 стр., твърди корици, цена: 20 лв., издателство Колибри) са подбрани и преведени от двама класици на българското поетическо слово – Атанас Далчев и Александър Муратов. Вдъхновен от гръко-латинската разказваческа традиция, от индийската култура и от френското народно творчество, Лафонтен създава едни от най-добрите образци на баснята в световната литература. По елегантен начин и в алегоричен стил, с тънък хумор и ирония или с привкус на сатира той разкрива мъдрите си прозрения за слабостите на човешката природа и за нравите на своята епоха.

Жан дьо Лафонтен (1621-1695) е сред най-популярните баснописци в световната литература. През 1684 г. става член на Френската академия. Известно време се интересува от философия, а през последните години от живота си се обръща към религията. През периода 1665-1685 г. излизат няколко тома от неговите „Приказки“. Сюжетите в повечето случаи не са оригинални, но Лафонтен им дава оригинална поетична обработка и идейно-естетически смисъл, в който се оглежда неговата съвременност. Той се придържа към националните традиции и ги изразява лаконично, сатирично, с иронично-шеговита изобличителност. Започнал с разработка на басни от Езоп, Федър и други древни писатели, френският баснописец постепенно излиза от кръга на техните теми, все повече и повече се опира на своите лични наблюдения върху обществото и природата и прави от баснята един извънредно богат и гъвкав жанр, способен да изрази действителността в нейното многообразие и същевременно да предаде най-интимния трепет на душата. В лицето на Жан дьо Лафонтен с право сочат големия лирик на епохата. Пленителни са и басните за деца на Лафонтен, осмиващи порочни нрави като лицемерието, ласкателството, егоизма, глупостта, малодушието, горделивостта.

По-долу четете откъс от книгата

Предговор

 

Лафонтен е най-популярният от големите френски писатели. В родината му децата започват да го четат още с постъпването си в училище. Неговите басни са постоянна тема както за домашни упражнения, тъй и за докторски тези. Чрез неговите произведения чужденецът се мъчи най-напред да проникне в галския дух и да навлезе в страната на френската поезия, дето, ако много цветя носят други имена, фауната, изглежда, е на Лафонтен и неговите басни. Той е нашият национален поет – казва за него Сент-Бьов. Син на XVII век, в който френското общество се оформя, езикът се установява и френският дух се самоопознава, Лафонтен принадлежи на това семейство от моралисти и психолози, което е най-голямата слава на френската литература. Ненапразно една от басните си той посвещава на Ларошфуко: неговият поглед е не по-малко остър и истините, до които стига, не по-малко горчиви от тия, които се съдържат в Максимите. Той не е по-малък изобличител на съвременното си общество от своя приятел Молиер. Лафонтеновата басня е също една малка комедия, само че с повече действие и повече актьори, един театър, дето сцена е цялата земя. Като запазва индивидуалния характер на всяко едно от животните си, Лафонтен рисува чрез тях и различни човешки характери, дава ни картината на цялото човешко общество. Колко вярно е неговото изображение и силен неговият сарказъм, може да се види от Животните, болни от чума, дето е разкрито безправието и лицемерието на кралския двор, или в Градинарят и неговият сеньор, дето са показани всички своеволия на феодала. Преведените басни са едва една трета от общия брой на Лафонтеновите басни и дават може би една четвърт част от общия им текст, но те са достатъчни, за да добие читателят представа за пъстротата на темите, регистъра от идеи, чувства и изразни средства у Лафонтен. Започнал с разработка на басни от Езоп, Федър и други древни писатели, френският баснописец постепенно излиза от кръга на техните теми, все повече и повече се опира на своите лични наблюдения върху обществото и природата и прави от баснята един извънредно богат и гъвкав жанр, способен да изрази действителността в нейното многообразие и същевременно да предаде най-интимния трепет на душата. В лицето на Лафонтен с право сочат големия лирик на епохата. Като всеки истински поет той общува свободно със света и нещата; чрез неговия стих, както казва сам, говорят не само вълкът и агнето, но и дърветата и растенията. Той умее да нахвърли с няколко думи един пейзаж, да хване едно движение, да подслуша природата, когато тя се разкрива пред човека. И тогава баснята загубва своя ограничен характер, епизодът става повод за поетични размишления, иронията и нравоучението отстъпват място на поезията. Така е например в баснята за Двамата приятели, която е по-скоро ода на приятелството; така е в Сънят на един Могол, дето Лафонтен се явява предвестник на романтиците. Заедно с това Лафонтен е може би най-могъщият стихотворец на Франция. У него намираме едно богатство от стихотворни размери, езикови обрати, интонации и рими, каквото едва ли има у друг френски поет. Някои дори виждат в него създателя на свободния стих. Това впечатление е погрешно: колкото и да мени дължината си, стихът на Лафонтен се връща непрекъснато, подобно на махало, към александрина като към свое равновесие; тук Лафонтен си остава класик. Ние не знаем до каква степен сме успели да предадем всичко това. Едно можем да кажем: не скъпяхме време и положихме много задружни усилия. На ония, които се учудват как е възможно двама души да превеждат заедно, ще отговорим с баснята за Двамата приятели, все едно ще вземат ли и нашето сътрудничество за басня. 

 

А т а н а с Д а л ч е в А л е к с а н д ъ р Муратов

Може да поръчате книгата ТУК.

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.