Цветан Цветанов: В политиката понякога не е зле да те подценяват

Цветан Цветанов Снимка: Републиканци за България

Моите отношения с ДПС, както и с другите опозиционни на ГЕРБ партии, винаги са били прозрачни и на принципна основа, казва председателят на ПП „Републиканци за България“ в интервю за списание Клуб „Z“

Вевести.бг публикува пълния текст:

Г-н Цветанов, на практика сте изградили две партии – ГЕРБ, а сега и „Републиканци за България“. Какво е нужно в началото? Харизматичен лидер?

Енергия е нужна, енергия, която да идва от хората. Иначе просто не си заслужава да започваш. Положих усилия през последните месеци, за да установя дали действително има потенциал политическият проект „Републиканци за България“. През това време много хора се обаждаха, за да споделят, че има нужда от нов проект и имат готовност да се присъединят. Но аз съм човек, който иска да види на терен, лично да се убеди дали това е така. Мисля, че само така могат да се получат нещата.

По отношение на Републиканци за България – хората вече ви познават от предишната ви дейност. Как обаче се подхожда към потенциални членове и симпатизанти, когато тръгваш от нулата? 

Когато започвах организационна работа преди години, не познавах нито страната толкова добре, нито хората, които срещах. Сега имам натрупан опит. Той е много съществен, за да вярвам, че ще изградя качествени структури и ще изпълня с качествени хора новата партия. Продължавам да имам и днес енергията от миналото, но вече добавям и опита, и поуките. В същото време ясно осъзнавам, че у нас има много качествени хора, в т.ч. и такива, които са се образовали в чужбина. РБ ще е първият проект, който ще работи освен всичко друго и за реално политическо представителство на българите от чужбина.

Казвате „енергията на хората“, но не можем да избягаме от това, че вероятно много хора искат да се присъединят към политически проект с цел дивиденти – влияние, авторитет, обществени поръчки…

Не изключвам да има хора с подобни намерения, това е в човешката природа. Нашата партия се гради в България, а у нас има не един и два примера за подобна мотивация на политическо участие. Няма как да избягаме от всекидневните дефекти на начина на живот у нас, вкл. и от тези, съпътстващи изграждането на една партия.

Важното е да имаме някакви механизми за отиграване на вътрешнопартийни неблагополучия. Ето защо държа органите за управление на партията да бъдат съставени от хора с разнообразна експертиза и максимално широк социален демографски профил. Предвидили сме в устава на Републиканци за България Изпълнителният съвет да бъде от 31 души, към които можем да добавим и зам.-председателя и председателя. По места имаме областни ръководители, които обаче няма да бъдат част от общинските структури. Това се прави с цел да създадем възможност повече хора да защитават интересите на партията и да отстояват ангажиментите към обществеността.

Това поука от структурата на ГЕРБ ли е – за която дори Бойко Борисов призна, че е свръхцентрализирана? 

Да умееш да използваш изводите от грешките, които са допускани – това е безспорно предимство, когато се изгражда нов проект.

Тези грешки, за които говорите, очевидно се трупат от години – години, в които вие бяхте „апаратчикът“ в ГЕРБ. Да, по места се чистеха хора, забъркани в скандали, но все пак вие сте човекът, който отговаряше организационно за партията. Сега ли видяхте тези грешки?

Винаги, когато предстояха избори, съм се стремил да търся обновление на наши кадри, за да се избягва задълбочаването на проблеми, свързани с човешкия фактор. Днес бих искал да мога да кажа, че започваме с по-малко потенциални проблеми. Когато знаеш от първа ръка как функционира една партия и когато държиш сметка за това, че хората са съществената част от успеха на тази партия, няма как да не се стремиш да избягваш старите грешки.

Изграждането на структурите на Републиканци за България ставаше някак апокрифно. Научавахме за ваши срещи случайно – от кореспонденции на местни журналисти. Какво наложи тази секретност и има ли общо с натиска и заплахите, за които говорехте при учредяването на партията, или е стратегия? 

Потенциалният натиск беше калкулиран, имах го предвид през цялото време. За мен най-важно е, когато правя партия, да я обявя едва, когато тя вече има някаква основа. Аз обявих Републиканци за България една-две седмици преди да стане ясна датата на събирането на Инициативния комитет, и тогава вече започнах да провеждам и официални срещи – в Бургас, във Варна, в Сливен, в Благоевград. Питате как отивам и се срещам с хората в ситуация на натиск? Направил съм поредици от срещи, които не са били известни на никого, за да може, когато вече заявя намерение за партия, да имам готовите ядра от хора, които дори да са в някаква степен и сработени.

Какво предимство дава една такава стратегия пред тази да се заявиш и тогава да си „преброиш“ симпатизантите?

Това обикаляне на страната с избягване на медиен шум даде добър ефект. Затова винаги съм казвал: не е зле понякога да те подценяват в политиката.
По същия начин работех и през 2006 г., когато създавахме ГЕРБ. Тогава нямах почти никакви участия и изяви по националните медии. Единствено регионалните медии отразяваха срещите. И така, в рамките на година и половина останах неизвестен на национално ниво. Но по места хората имаха информация.

Тоест повтаряте подхода.

В това няма нищо лошо, но за голямо мое съжаление много се промени напоследък стратегията на ГЕРБ за работа с хората. И мисля, че е видно какви са последствията от това. Когато разбрах за опитите за подготовка на моето оттегляне и сваляне от политическите ми позиции в партията, вече бях наясно, че това е подготовка, правена над година, година и половина… (Цветанов обвинява вицепремиера Томислав Дончев и члена на ГЕРБ Георги Харизанов в действия срещу него по време на предизборната кампания за евроизборите с цел да заемат позициите му, б.р.)

В какво се изразяват тези опити за сплашване на членове и симпатизанти на РБ, за които твърдите? Вие сплашван ли сте? 

Ще ви дам пример с областния ръководител на ГЕРБ за Силистра. Не знам ГЕРБ дали въобще знае какво той прави по места, но се оказва, че това е човек, който използва всякакви способи срещу опонентите си и в действията си наподобява методите на силовите структури от началото на прехода.
В Шуменска област – когато Гюнай (координаторът по въпросите на малцинствата в областта Гюнай Исмаил, б.р.) напусна, както и хората с него, започнаха да им се обаждат и да ги заплашват – тях пряко или членове на техните семейства, че може да бъдат уволнени или да им изпратят проверки от държавните органи.

Иначе когато се разделяхме с Борисов, той лаконично ми каза: „Ти сега няма да правиш партия, нали?“

Но пък помним онази конференция на ГЕРБ със „сините лампи“. Очевидно в партията е имало идея, че не всичко на местно ниво е наред в собствените й структури.

Това беше обида за хората. И те го възприеха по този начин. Не може да се отнасяш така с онези, които работят за това някой да бъде премиер и една партия да бъде управляваща. Немалко хора, които идват на тези големи събития, не участват в държавни структури и не заемат важни постове, но очакват с тях да се отнасят като с достойни хора. Да, ставаше дума за „местните феодали“. Има такива усещания у част от хората, но нека не забравяме, че има и много кметове, които работят сериозно и отдадено. Мога да дам много примери за кметове, които преобразиха своите градове, но връзката с националната политика често се къса.

Как се получава така, че по места ГЕРБ има кмет, но сякаш не прави добра кампания за общински съвет и работи с местните парламенти, доминирани от ДПС. Това винаги е оставяло усещането за „уйдурма“ с ДПС, каквито са и подозренията за задкулисни договорки на национално ниво.

Мога да дам пример от 2015 г., когато участвах активно в кампанията. В Исперих имаше независим кандидат, ДПС отиде на балотаж, ГЕРБ беше трета сила. Тогава имаше желание от ДПС да подкрепим кандидата им. Аз категорично отказах и структурите по места гласуваха за другия кандидат, не за този на ДПС. Така получихме възможността да имаме зам.-кмет Дарин Димитров в Търговище спечели изборите, но общинските съветници на ДПС бяха 12, а на ГЕРБ – 10. Това не значи, че е имало уйдурма. Понякога, в противодействие на ДПС, е имало съвместни действия и с БСП. На местно ниво всичко е много специфично. Всяка партия иска да може да се „облегне“ на авторитетите на местно ниво, а те не са толкова много, особено в малките населени места.

Като човек от „кухнята“ какви са невидимите връзки на ГЕРБ с ДПС?

Този въпрос може би трябва да го зададете на Борисов, моите отношения с ДПС, както и с другите опозиционни партии, винаги са били прозрачни и на принципна основа. Когато отидеш някъде и кажеш: „Искам да взема властта и на национално, и на местно ниво, за да се борим с БСП, с ДПС, с ГЕРБ, а после в общинския съвет гласуваш с тях – как обясняваш това на хората. Темите и политиките на местно ниво са по-различни от националните. Националните са рамката – как да правиш данъчна политика, какви да са решенията за големите енергийни проекти, как да се модернизират армията, здравеопазването. На местно ниво темите са различни и диалогът е задължителен. Представете си, пристига инвестиционно предложение и трябва решение на общинския съвет. Е, само поради това, че идеологически имаш различия, означава ли, че не трябва да защитиш обществения интерес? Ако вървим в посока всички да се конфронтираме само за това, че принадлежим към различни политически семейства, нищо няма да направим за хората. Местните хора не се интересуват дали политиците се разбират, а дали проблемите им имат решение и дали местните политици не ги посрамват.

Имахте ли колебания за бившите кметове на Благоевград и Банско Атанас Камбитов и Георги Икономов – и двамата с доста публично натрупани черни точки? 

Аз знам в детайли какво са правили те през годините, както знам и как е водена компроматната война спрямо тях. Ако погледнете в момента Банско – бихте ли казали какво прави сегашният кмет за година управление? Дайте ми пример за нещо, свършено и в Благоевград. Когато направих среща в Благоевград, седнахме открито на центъра, хората минаваха – нямаше човек да не се спре, за да поздрави Наско Камбитов. Хората казваха: „Кмете, откакто те няма, мръсотията е зверска и нищо не се случва в този град.“ Наско Камбитов и неговият екип бяха пример как се осъществява програмата за енергийна ефективност. Най-лесно е да се слагат епитети на хората. Но Наско, преди да се занимава с политика, се е занимавал с бизнес и знае как трябва да се работи за хората, сам е осигурявал работни места и заплати.

Но при последните вътрешни номинации преди местните избори той беше почти на кантар да не бъде издигнат от собствената си структура.

И го дължи на вътрешните интриги. Просто ГЕРБ пропусна възможността да има много по-висок резултат, защото нямаше абсолютно никаква подготовка. Примириха се с планираното година и половина–две преди това. Имаше неяснота кой ще бъде кандидат-кметът – седмица преди вписването го определиха. А всички опоненти вече водеха разговори за подкрепа с местни организации, с по-малки партии и коалиции. Тези организации не знаеха към кого да се обърнат в ГЕРБ. Това е видим дефект в ГЕРБ, който не намалява. В рамките на последната година виждаме редица хаотични действия и политически решения. Държавна петролна кампания – това е смехотворно! Мерките 60/40 бяха административно взети, без диалог със заинтересованите и план за ефективно прилагане.

Рядко си позволявате да критикувате директно правителството. Защо така изведнъж?

Малко хора си позволяват критика. В момента например има солидарност в рамките на ЕС относно COVID-19, но аз не знам дали при тази конфронтация у нас и при тази занижена работоспособност на администрацията ние ще сме готови да се възползваме пълноценно от тази солидарност, или само ще администрираме един процес без особени ползи за нас. Липсва диалог, липсва и консенсус по темата COVID-19 с представители на опозицията, въпреки че става дума за политики, които касаят абсолютно всички ни. Конфронтираме се на фона на световна криза, за която никой не е готов и никой не знае колко ще продължи.

Липсва и КСНС по тази изключително важна тема. Всички институции са задължени в момента да работят заедно и да се консолидират за общи стратегии. Това липсва. Налице е институционален блокаж и в международен план това се отчита. България в момента не стои никак добре.

Още един пример – инициативата „Три морета“, лице на която у нас е президентът. Никой не говореше за нея. Ние от Евроатлантическия център за сигурност направихме кръгла маса. Коментарът на Борисов бе, че у нас отдавна се работи, а всъщност нищо не беше осигурено. Преди няколко седмици отпуснаха от кабинета 20 милиона евро за участие в инициативата. Това е пример за липса на единна позиция.

Когато президентът и изпълнителната власт гледат в една посока и Народното събрание подкрепя добрите политики, успяваме да дадем приоритет на проекти, които носят реални ползи за икономиката. При противодействащи институции обаче политиките ни нямат никакъв хоризонт и това е най-големият проблем.

В Републиканци за България освен с партийното строителство се занимаваме и с формирането на експертни екипи по секторни политики. Имаме разработени вече 12 секторни политики, като основен приоритет е електронното управление.

За електронно правителство се говори у нас вече повече от десетилетие и то трябваше да започне с административна реформа, каквато не е направена и до днес. Никой не смее да съкращава администрация.

Сега работим с екип от Естония, изучаваме работещи модели, които могат да бъдат адаптирани. Когато по електронен път подадеш искане и в 14-дневен срок не получиш отговор, това да означава мълчаливо съгласие. Ако имаш отрицателен отговор – да можеш да отидеш в съда и да обжалваш, но да знаеш, че този процес вече е приключен. В момента „местният феодал“, особено в по-малките населени места, притиска всеки, който е гласувал срещу него или е неудобен заради някакви инвестиционни намерения. Амбицирани сме до края на управленския мандат да имаме решение и за електронно гласуване за българите в чужбина.

И за българите в Турция?

И за българите в Турция.

Със създаването на Републиканци за България заговорихте и за съдебната реформа, каквото всички искат да чуят.

Работим за намаляване на политическата квота във Висшия съдебен съвет.

Само това ли?

Не, разбира се. И за контрол върху дейността на главния прокурор, какъвто в момента няма.

Тази ситуация от днес ли е?

Не, но като народен представител последователно съм работил да подкрепим стратегията за съдебна реформа от началото на 2015 г.

И Христо Иванов после хвърли оставка…

Да, но не заради тази стратегия. Тя получи сериозно парламентарно мнозинство. Решението за оставка беше на по-късен етап, без да бъде обсъдено на коалиционен съвет.

По какви въпроси имахте различия с Борисов?

Няма еднакви хора, най-малкото като характер и темперамент. Не в това обаче е проблемът. Различията ни идваха главно от представите ни за партньорство с други политически субекти. С течение на времето аз разбрах колко полезно е да чуваш и да уважаваш партньор и опонент. По различен начин гледахме на отношението към партийните структури вътре в ГЕРБ, както и на геополитическия хоризонт, към който да се стреми страната ни. А кой е бил прав – времето ще покаже.

Защо периодично се говореше за раздор между вас двамата?

Всеки, който в даден момент искаше да отслаби ГЕРБ, атакуваше нашите отношения. Отслабването на партията минаваше през компрометиране на доверието помежду ни.

На много хора сега трябва да обясните много неща от изминалите близо 15 години в ГЕРБ. Питат ли ви например колко платихме по решения на ЕСПЧ за шумните акции и четенето на СРС от трибуната, за апартамента с асансьора, за подслушванията, за т.нар. цецомобили и пр., и пр.? 

Кетчърът няма софтуер за подслушване и това беше доказано както от Великобритания, от която сме купили техника, така и от основния вносител. Но никой не си направи труда да види това в делото. Хората дори и да не ме питат по сбирките, аз сам повдигам темите, по които съм коментиран в обществото, за да им кажа ясно, че нямам какво да крия. За апартамента вече ме спират хора и ми казват: „Знаем, че беше постановка.“ Що се отнася до шумните ми акции, за мен по-важното е, че те са резултатни. „Наглите“, дори да приемем, че е била шумна, е важно, че доведе до спокойствие. Защото тогава имаше 18 отвличания.

Но „октоподите“ станаха „калмари“.

Тук трябва да си припомним и част от разследването след 2013 г. Прокурорът Костов беше отстранен от делото, имаше атаки към съдебните състави, един от основните свидетели загина на пътя – води се ПТП, някои от свидетелите отказаха да свидетелстват впоследствие, защото се страхуваха. Някой направи ли си труда да провери тези неща? Никой. По-лесно е да се хвърлят обвинения.

Много се направи и по отношение на пътната безопасност – жертвите намаляха от над 1000 на около 600. Струва си да се спомене и онова, което направихме с партньорските служби при съвместни операции – тонове кокаин, фалшиви пари, фалшиви кредитни карти. Във времето, в което бях вътрешен министър, страната ни получи един от най-добрите доклади за наблюдение. Екипът, който бях създал, беше екип от професионалисти, в него нямаше нито едно политическо назначение. Директорът на службата по обществените поръчки беше старият, остана и по мое време. Не исках да правя промяна точно там, за да дам сигнал, че нямам никакъв интерес. И в нито един търг не е било замесено моето име. Началникът на вътрешната сигурност беше назначен от Михаил Миков. Когато дойде при мен и каза: „Г-н министър, искам да си подам оставката, състудент съм с Миков“, аз му отговорих: „Професионалните отношения и приятелството нямат значение, стига работата ви да е добра.“ Остана през целия ми мандат. Началникът на ДОТИ също. Това е човек, който никога няма да пристъпи закона. При всички скандали в миналото с подслушвания е реагирал. Знаех къде са възможните пробойни и исках да останат там хора, които са работили и преди и които няма да подведат и мен, и колегите си. Да не забравя и Калин Георгиев – може ли някой да каже дума срещу професионалните му качества?

Казвате „дефицити“ при разследването. Как толкова години никой не каза – прокуратурата се проваля по делата, а виновни винаги са съдиите.

Точно затова трябва да има повече прозрачност и контрол върху дейността на прокуратурата. Подобни дебати предстои да се водят в следващия парламент. Както и за начина, по който ще се избира ВСС.

3 Comments

  1. Когато те подценяват, печелиш преднина! Той Бойко пък се е самозабравил,това вече е проблем!

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.