ЗАГЛАВИЯ

Издадоха посмъртно стихосбирката „Изрод“ на Стефан Кичев

Експерименталната колекция от стихотворения „Изрод“ излезе от печат на 15 февруари – точно два месеца, след като нейният автор Стефан Кичев напусна този свят, съобщи Факти.бг.

Стефан Кичев (1996–2020) беше сред най-ярките имена на младата българска литература, a cтихосбирката „Изрод“ е предизвикателство със строги изисквания към своя читател – изисквания към неговия интелект, към въображението и сърцето му, изисквания към самата ни памет, защото се врязва като клин в съзнанието… и оставя дълбока следа.

През 2013 г. с поемата си „Гноен вик“ Кичев печели ученическия творчески фестивал „Малки поетики“ в категория „Литература“. Отличен е и в конкурса „Граждански будилник“ на Столична община, взимайки награда за своето задочно писмо до писателя Георги Марков. Участва също в конкурса „София: Поетики“, където чете и се състезава с някои от най-големите съвременни български автори. Стихосбирката „Изрод“ излиза от печат два месеца след внезапната и ненавременна смърт на младия поет и съдържа някои от неговите най-дръзки, авангардни и провокативни творби. Пестеливото, но стилно оформление на изданието е дело на Леда Нечева & Дамян Дамянов, а в книгата са използвани кадри от филмографията на култовия японски режисьор Шиня Цукамото.

Oтговорен редактор на проекта е кинокритикът и писател Благой Д. Иванов, а основен редактор на самото съдържание е политологът Тончо Краевски, който описва „Изрод“ в предговора си към книгата като „събитие, начало на нашествие на новост. Тя е подвиг, който стъпва върху купчини от прочетени книги, километри планински изкачвания, един изкривен от набирания лост, както и още много неща, които не би било удачно да се разказват. И този подвиг естествено предявява своята ерудитско-хулиганска претенция: Aut Geo, aut nihil.“

Можете да поръчате книгата ТУК.

1 Коментар


  1. сред
    изцерена от него
    пионерска раса
    лазер ме пронизва
    мадама от пластмаса
    ми намигва
    – как топла кръв ми липсва в моята клиентела!
    има си хас!
    в материята еднократна
    вдъхнали са живот – не живот с радост, лъчи, сред пустиня мираж
    а долен, прокобен
    шантаж
    животец за живуркане
    сред блата, мочурища в пропаст на мечта
    за прекрасен нов свят
    празничен ропот във виртуалната тъма
    пред мен се разкрива бъдещето на любовта!

Оставете коментар



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.