ЗАГЛАВИЯ

Кен Уилбър разказва „Кратка история на всичко“

Има ли една-единствена истина за развитието на човека? Според автора на книгата „Кратка история на всичко“ – Кен Уилбър, – не.

По увлекателен начин той ни въвежда в своята иновативна идея за четирите „квадранта“ на развитие – според нея всяка стъпка в еволюцията на човека включва вътрешно и външно измерение, а всяко от тях има индивидуален и колективен аспект. 

В „Кратка история на всичко“ Кен Уилбър, наричан още Айнщайн на съзнанието, ни повежда на пътешествие през времето и пространството, от дълбините на човешката душа до необята на космоса. Обхващайки невъобразимо дългия период от Големия взрив до навечерието на XXI век, той ни представя противоречивите пътища, по които са еволюирали хората – физически, емоционално, интелектуално, нравствено и духовно. 

Уилбър разбива на пух и прах заблужденията, с които сме свикнали да живеем. Поставяйки под въпрос както утвърдени „научни“ теории, така и определени духовни постулати, той ни дава един алтернативен поглед върху света и човека, подканвайки всеки от нас сам да стигне до своята истина. 

Той обаче не спира дотук. Докато разплита мистериите на човешката същност, Уилбър засяга множество наболели в наши дни въпроси – как се променят ролите на мъжете и жените, докъде ще ни отведе мултикултурализмът, има ли място духовността в модерното общество и как да живеем в хармония с природата. 

Истината действително ще ви направи свободни, но само ако осъзнаете,  че съществува повече от един вид истина.

 

По-долу четете откъс от книгата:

В: Следователно ще започнем историята със самия Голям взрив и след това ще проследим хода на еволюцията от материята през живота към разу­ма. След това, с появата на разума, или човешкото съзнание, ще разгледаме петте или шестте основни епохи на самата човешка еволюция. И всичко това е поставено в контекста на духовността: какво означава тя, различните форми, приемани от нея в исторически план, и тези, които може да приеме утре. Така ли е?

КУ: Да, един вид кратка история на всичко. Звучи съвсем грандиозно, но се основава на наречените от мен „ориентиращи генерализации“, които в голяма степен опростяват цялата история.

В: И какво точно е „ориентираща генерализация“?

КУ: Ако погледнем различните области на човешко познание – от физиката през биологията до психологията, социологията, теологията и религията, – се появява една определена, широка, обща тема, по която в действителност има твърде малко спорове.

Например в сферата на нравственото развитие не всеки е съгласен с подробностите за моралните етапи на Лоурънс Колбърг, нито пък с детайлите на преработката на схемата на Колбърг от Каръл Гилигън. Съществува обаче повсеместно и пълно съгласие, че човешкото нравствено развитие преминава поне през три общи етапа.

Човешкото същество в момента на раждането си не е социализирано от никакъв вид нравствена система – то е „предконвенционално“. След това то усвоява обща нравствена схема, представяща основните ценности на обществото, в което човек е отглеждан – той става „конвенционален“. А с това по-нататъшно развитие индивидът може да започне да рефлектира върху собственото си общество и по този начин да спечели известна скромна дистанция от него, способност да го критикува или да го реформира – човекът до някаква степен е „постконвенционален“.

Така, макар че действителните детайли и точното значение на тази развиваща се последователност все още горещо се дебатират, всеки до голяма степен е съгласен, че нещо като тези три общи етапа наистина се случва и това случване е универсално. Те са ориентиращи генерализации: те ни показват с голяма степен на съответствие кои са съществените елементи, дори и да не можем да откроим несъществените.

Тезата ми е, че ако вземем тези видове до голяма степен консенсусни ориентиращи генерализации от различните клонове на познанието – от физиката през биологията до психологията и теологията – и ако ги смесим, ще достигнем до някои изумителни и често фундаментални заключения, които, колкото и да са изключителни, въплъщават единствено познанието, по което е постигнато съгласие. Зърната познание вече са приети: необходимо е само да ги навържем заедно в огърлица.

В: И така в тези дискусии ще създадем нещо като огър­лица?

КУ: Да, в известен смисъл. Работейки с широки, ориентиращи генерализации, можем да предложим обща ориентираща карта на мястото на мъжа и жената по отношение на Вселената, Живота и Духа. Всеки от нас може да попълва детайлите на тази карта както му харесва, но нейните широки очертания наистина имат ужасно много подкрепящи – прости, но здрави – доказателства, подбрани от ориентиращите генерализации от различни клонове на човешкото познание.

Космосът

В: Ще следваме хода на еволюцията така, както тя се разгръща в различните области: от материята през живота до разума. Вие наричате тези три основни области материя, или космос, живот, или биосфера, и разум, или ноосфера. И всичките три области заедно наричате „Космос“.

КУ: Да, питагорейците въвеждат термина „Космос“, който ние обикновено превеждаме като cosmos. Оригиналното значение на „Космос“ обаче е всемирен порядък или процес на всички области на съществуване: от материята през разума до Бога, а не просто физическата Вселена, която днес обикновено се обозначава с „космос“ (cosmos) и „Вселена“.

Затова искам да въведа този термин – Космос. И както посочвате вие, Космосът съдържа космоса (или природата), био­са (или био­сферата), „псюхе“, или „нус“ (ноосферата) и теоса (теосферата, или областта на божественото).

Така например не бихме могли да спорим къде точно материята става живот (или космосът става биос), но както посочва Франциско Варела, аутопоейезисът (или себеповторението) се появява само в живите системи. Той не се открива никъде в космоса, а само в биоса. Той е основно и фундаментално появяващо се – нещо изумително ново – и аз проследявам няколко от тези типове фундаментални трансформации, или появяващи се в хода на еволюцията в Космоса.

В: Следователно в тези обсъждания ние не се интересуваме само от космоса, а от Космоса?

КУ: Да. Много космологии имат материалистически уклон и предразсъдъци: по някакъв начин за физическия космос се допуска, че е най-реалното измерение, а всичко друго се обяснява чрез позоваване на тази материална плоскост. Що за брутален подход е това! Той притиска целия Космос до стената на редукционизма и всички области освен физическата бавно кървят до смърт точно пред очите ни. Това ли е начинът, по който трябва да се отнасяме към Космоса?

Не, мисля, че това, което искаме да съградим, е Космология, а не космология.

Двайсет принципа: 

моделите, които свързват

В: Можем да започнем тази космология, като направим преглед на характеристиките на еволюцията в различните области. Вие сте изолирали двайсет модела, които, изглежда, са вер­ни, където и да се осъществява еволюцията: от материята през живота до разума.

КУ: Да, точно така.

В: Нека дадем няколко примера за тези двайсет принципа, за да покажем какво се включва в тях. Принцип №1 гласи, че реалността е съставена от цяло/части, или „холони“. Реалност­та е съставена от холони?

КУ: Толкова ли е новаторско? Вече внася объркване? Не? Доб­ре, Артур Кьостлер създаде термина „холон“, за да обозначи даденост, която сама по себе си е цяло и същевременно е част от някакво друго цяло. И ако започнете да изследвате отблизо нещата и процесите, които действително съществуват, скоро ще стане очевидно, че те не са просто цялости, а са също и части на нещо друго. Те са цяло/части, или холони.

Например целият атом е част от цялата молекула, цялата молекула е част от цялата клетка, а цялата клетка е част от целия организъм и т.н. Всяка от тези дадености не е нито цяло, нито част, а цяло/част, т.е. холон.

И тезата е, че всичко по принцип е холон от един или друг вид. От две хиляди години съществува философска препирня между атомистите и холистите: кое в крайна сметка е реално: цялото или частта? Отговорът е „нито едното, нито другото“. Или и двете, ако така предпочитате. Има само цяло/части във всички посоки: по целия път нагоре и по целия път надолу.

Има една стара история за някакъв крал, който отива при Мъдреца и пита как става така, че Земята не пада. Мъдрецът отговаря: „Земята лежи върху един лъв.“ „Е, върху какво тогава лежи лъвът?“ „Лъвът лежи върху слон.“ „И върху какво лежи слонът?“ „Слонът лежи върху костенурка.“ „Върху какво е…?“ „Можете да спрете точно тук, Ваше Височество. Оттук надолу са само костенурки.“

Костенурки по целия път надолу, холони по целия път надолу. Независимо колко далече отиваме, откриваме холони, лежащи върху холони, лежащи върху холони. Дори свръхмалките частици изчезват във виртуален облак от мехури в мехури, холони в холони, в безкрайност от вероятностни вълни. Холони по целия път надолу.

В: Казахте „и по целия път нагоре“. Никога не стигаме до някакво крайно Цяло.

КУ: Точно така. Няма цяло, което да не е едновременно с това част от някакво друго цяло – до безкрайност. Времето тече и днешните цялости са утрешни части…

Дори „Цялото“ на Космоса е просто част от цялото на следващия момент – до безкрайност. На никакъв етап нямаме цялото, защото няма цяло, има само цяло/части завинаги.

Следователно първият принцип гласи, че реалността не е съставена нито от неща, нито от процеси, нито от цялости, нито от части, а от цяло/части, или холони – по целия път нагоре и по целия път надолу.

В: Значи реалността не е съставена от, да речем, малки частици.

КУ: Разбира се, че не. Да приемаме този подход означава да сме дълбоко редукционистични, защото той ще привилегирова материалната, физическата вселена и след това всичко друго – от живота пред разума до духа – трябва да бъде извлечено от субатомните частици, а това никога, ама никога няма да проработи.

Забележете обаче, че субатомната частица сама по себе си е холон. Такава е и клетката. Такива са символът, образът, понятието. Това, което всички тези дадености са, преди да бъдат каквото и да било друго, е холон. Следователно светът не е съставен от атоми, символи, клетки или понятия. Той е изграден от холони.

Тъй като Космосът е съставен от холони, ако погледнем какво е общото между всички холони, ще започнем да виждаме какво е общото на еволюцията във всички различни области. Холони в космоса, живота, душевното, теоса – как те се разгръщат, общите модели, които демонстрират.

В: Кое е общото между всички холони? Така вие достигате до двайсетте принципа.

КУ: Точно така.

Можете да поръчате книгата ТУК.

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.