Новото чудо на книжния пазар: „Как да бъдем креативни“ от Джон Клийз (+изненада)

„Как да бъдем креативни“ от Джон Клийз е новото чудо на книжния рафт на издателство Locus.

Легендарният комик, актьор и сценарист на Монти Пайтън, „Фолти Тауърс” и редица други блестящи сериали и шоупрограми споделя мислите си за креативността: умение, което се учи и подлежи на усъвършенстване.

“За креативността са писали много хора. Те със сигурност са изключително умни, но далеч не толкова креативни. Иска ми се да мисля, че сега пиша за това умение от кухнята.” – Джон Клийз

За повечето от нас креативността е мистичен и рядък дар, притежаван от малцина. Грешка. В този кратък, практичен и особено забавен пътеводител Джон Клийз показва и доказва, че креативността, творческото мислене и поведение са умения и вие също може да ги придобиете.

От дългогодишния си опит на творец Клийз извлича и споделя прозренията си за творчеството и ни дава съвети как да разбудим собствените си творчески способности. От какво се нуждаете, за да постигнете точната умствена нагласа? Кога разбирате, че идеята ви си струва? Как да постъпите, когато умът ви блокира?

Всички ние можем да сме по-креативни.

Джон Клийз ни показва пътя.

А ето я и изненадата от българските издатели на култовата книга:

“Един разностранен гений споделя безценни съвети… вълнуващо и откровено. Оптимистичен пътеводител към творческия процес”, пише Kirkus Reviews.

“Страхотно забавни и практически насоки… които ще ви вдъхновят независимо дали искате да пишете роман, или да нарисувате шедьовър,” възкликва ОК!.

“Винаги, когато намерите начин да правите нещата по-добре, отколкото са правени преди това, вие вече сте творец,”  коментира самият Джон Клийз.

По-долу публикуваме откъс от книгата:

Под креативност имам предвид просто нов и различен начин на мислене за нещата от живота.

Повечето хора си мислят, че креативността се отнася преди всичко до изкуството – музика, рисуване, скулптура, театър, кино, танци и т.н.

Това просто не е така. Креативност има във всяка сфера от живота – наука, бизнес, спорт. Ако в която и да е област намерите начин да направите нещата по-добре, отколкото са правени досега, вие сте вече творец.

Друг мит е, че креативността е нещо, с което се раждате. И това не е така – всеки може да бъде креативен и съзидателен.
Когато бях ученик през четирий-сетте и петдесетте години, никой от учителите ни не е споменавал думата „креативност“. Само си помислете колко невероятно е това.

Отчасти се дължеше на това, че обичах точните науки – най-високите ми оценки бяха по математика, физика и химия и, разбира се, при тези предмети за мен нямаше много възможности за креативност. Трябва да изучиш ужасно много неща от науката, преди изобщо да си помислиш за по-креативен подход към нещата.

След това започнах да уча право в Кеймбридж. Там няма много място за креативност – трябва просто да прецениш и да решиш дали определени факти попадат в една или другата категория.

Но независимо от дисциплините, които избирах да уча, беше ясно, че никой от хората, които бяха отговорни за английското образование, не разбираше необходимоостта да се преподава креативност.

А креативността може да се преподава. Или ако трябва се изразя по-правилно, може да научите хората как да създават обстоятелства, в които да бъдат креативни.

Ето за това става въпрос в тази малка книжка.

Когато за първи път открих, че мога да бъда поне малко креативен, се изненадах.

Бях вече в Кеймбридж и се запознах с група много приятни хора, които си имаха малко клубче в близост до квартирата ми. Те бяха част от общество, наричащо се „ Футлайтс” /Светли стъпки / и представяха различни програми на сцената на клуба – играеха скечове и монолози, както и музикални етюди.

Присъединих се към „Футлайтс” не защото имах намерение да навлизам в шоубизнеса. Не. Щях да бъда адвокат, за бога. Присъединих се към клуба, защото членовете му бяха най-готините пичове, които дотогава бях срещал в Кембридж. Бяха хубава компания – може би защото всеки от тях беше посвоему забавен, – а и представляваха много интересна смесица от социални класи и академични интереси. Поради някаква причина, вероятно защото имаха чувство за хумор, те не бяха надути, не се перчеха – просто не се вземаха насериозно.

За да станеш член на „Футлайтс”, трябва първо да напишеш нещо. Така че създадох няколко скеча и бях приет. По-късно разбрах, че всеки месец членовете му организират така наречения „smoker” /димилник/, което е съкратено от старомодната фраза „smoking concert” /концерт, на който пушенето е разрешено/. Това беше шоу, поставено на клубната сцена, в което участват всички членове на „Футлайтс”. Понеже всеки от нас трябваше да стане и направи нещо, беше във всеобщ интерес да създадем приятна атмосфера, така че да се получи добра среда, особено ако се представяш за първи път.

И тогава, по време на писането на скечове – първото творческо нещо, което бях правил дотогава – усетих, че мога да бъда „креативен”. Това ще рече, че ако напишех нещо на лист хартия и по-късно го изиграех, можех да накарам хората да се смеят. Въпросът е… че това, което пишех, беше оригинално /не искам да си мислите, че не съм се повлиял от други хора или комедийни програми, които съм смятал за добри – особено The Goon Show, – но това, което беше написано на хартията, беше… мое/.

Можете да поръчате книгата ТУК