„Американска принцеса“ – историята на президентската дъщеря Алис Рузвелт

Историческият роман е поглъщащ портрет на жена, живяла според собствените си правила

Дни след женския празник – на 11 март – на пазара излиза завладяваща задкулисна история за  жена, която разчита на своя независим дух, за да посрещне всяко предизвикателство със сила и грация. Историческият роман „Американска принцеса“ от Стефани Мари Торнтън разказва съдбата на непокорната президентска дъщеря Алис Рузвелт. Книгата е дело на издателство „Кръг“. По превода е работил Юрий Лучев, а артистичната корица е на Таня Минчева от Kontur Creative.

Баща й, Теодор Рузвелт, е един от най-обичаните американски президенти, но Алис далеч не мисли да се крие в неговата сянка.

Дръзка и непокорна още от малка, тя се превръща в жена, готова да се бори за собственото си щастие. Острият й пламенен ум яростно се бунтува срещу наложените от мъжкото общество ограничения и очаквания.

Алис е единствената дъщеря на Теди Рузвелт от първата му съпруга и неговата голяма любов Алис Лий, която умира два дни след раждането. Това е и причината отношенията между бащата и дъщерята завинаги да бъдат белязани от особено напрежение. За да го впечатли, младата Алис се превръща в същинска бунтарка – дъвченето на дъвки, пушенето на цигари, играта на покер за нея са единственият начин една жена да се открои в средите на Вашингтон.

„Американска принцеса“ осветлява сложните, интригуващи и често враждебни отношения в рода Рузвелт. Романът разобличава политическите и висшите кръгове на САЩ през присмехулния и прозорлив поглед на Алис. Книгата дава глас на всичко онова, за което винаги се е споменавало само с недомлъвки.

Своенравната Първа дъщеря бързо се превръща в любимка на Америка и редовно изпъстря страниците на вестниците. Изпълнен с трагедии и страсти, нейната необикновена съдба оставя помитаща следа, ярка колкото тази на баща й. В края на живота й всички в столицата я наричат „другият Вашингтонски паметник“ – и Алис възнамерява да ги надживее.

„Виждала съм шестнайсет президенти да идват и да си отиват – включително баща ми с очилатото лице, изсечено на Маунт Ръшмор, и нахлупилия мека шапка мой братовчед Франклин, любимец на тълпите. Но тях вече ги няма, а аз съм още тук – другият Вашингтонски паметник.“

Авторката на романа „Американска принцеса“ Стефани Мари Торнтън е преподавателка по история от САЩ и от малка е запленена от темата за мястото на жените в ключови за общественото развитие събития и процеси. Тя има зад гърба си седем романа – всеки, от които разказва съдбата на вдъхновяващи жени, изиграли своята сериозна роля в историята на човечеството.

По-долу четете откъс от книгата:

Не можех да чакам часове наред срещата с баща ми, която неизбежно щеше да се превърне в бой с възглавници с моите братя и сестри, да не говорим, че може би щеше да се наложи да се конкурирам за вниманието му с официалните сановници, които понякога водеше със себе си. Така че няколко минути по-късно нахлух в президентския кабинет, едва дишайки от притеснение, със скимтящия Скип в ръце, който бях спасила от стъпкване с кокили в коридора. 

– Тате – прекъснах насред изречението разговора му с Оуен Уистър, дългогодишен негов приятел от Бедлендс в Дакота. – Майка каза, че трябва да говоря с теб за моя бал. Веднага. 

Заострените мустаци на Уистър трепнаха от раздразнение, но аз не му обърнах внимание. 

– Здравей, Алис. – Татко свали кръглите си очила и ги избърса с кърпичка, която извади от джоба на жилетката си. – Оуен тъкмо ми съобщаваше, че ще посвети следващата си книга на мен. 

Той леко се задъха, докато говореше, и в мен се промъкна подозрението, че това няма да е последното нещо, посветено на него, сега, когато бе вече президент. 

– Чудесно – казах, като в същото време разсеяно си мислех, че може би и аз ще мога да измъкна нещо, посветено на мен. Може би книга, песен и дори прическа… Не бях придирчива. 

– Но, тате – казах. – А моят бал? Майка ми наистина настоява всичко да бъде уточнено. Днес. 

– Така ли? – попита татко, крачейки по износения сиво-кафяв килим. Той не беше прекомерно висок на ръст, но запълваше всяка стая просто с внушителното си присъствие. В елегантния си костюм изглеждаше съвсем не на място в президентската резиденция, чийто интериор като че бе изскочил направо от описание във викториански роман с оръфани корици отпреди сто години. – Сигурно не знаеш, че с майка ти обсъдихме твоя бал на закуска, докато някои мързеливци бяха още в леглото. 

Проклех се, задето съм проспала възможността да ги убедя, че балът на президентската дъщеря трябва да е грандиозен. Със затаен дъх пуснах Скип на пода, който хукна право към баща ми. 

– И?

Татко мушна Скип под мишница и разсеяно взе да го чеше зад увисналите уши. 

– Балът ти ще бъде през януари, след новогодишния прием на майка ти. 

Изкрещях от радост. 

– През януари? Не през декември с останалите ми братовчеди?

– Януари – повтори баща ми. – А ти ще бъдеш единственото момиче в бяла бална рокля. 

– А къде ще бъде? – попитах, останала без дъх от вълнение. 

– Тук в Белия дом, разбира се. 

Изписках и го прегърнах заедно със Скип, но татко само ме потупа смутено със свободната си ръка. Сдържаната му реакция ми напомни за многото прегръдки на различни гари от детството ми – с мириса на кожа, коне и просторните равнини на Дакота, излъчващ се от него. Истинската ми майка – Алис Хатауей Лий – бе починала от възпаление на бъбреците в същия ден, в който си отишла от този свят и майката на татко, и той потънал в такава дълбока скръб, че ме изоставил – бебе само на няколко дни – на грижите на сестра си, докато стана на четири годинки. Днес миришеше на сапуна за бръснене, но прегръдката му бе вдървена както винаги. 

– Благодаря ти, тате – казах, опитвайки се да прикрия радостта си, като се престорих, че приглаждам гънките на полата си. 

– Трябва да благодариш на майка си – каза той. – Тя смята, че на празника ще могат да присъстват повече млади мъже след изпитите им в колежите и Коледа. 

Усмихнах се, защото майка ми бе последвала пътечката от трохи, които разхвърлях от дни, заради изгледите за повече подходящи ергени след празниците и с надежда та, че ще имам подобаващ бал. И въпреки това ме бе пратила при татко, за да чуя добрата вест вместо от нея, лично от него. 

Не задавай въпроси. Просто приеми подаръка. 

Татко подръпна края на жилетката си – признак, че вниманието му вече се отклонява от мен. 

– Виж, Алис, ако не възразяваш, трябва да довърша разговора си с Оуен. Ще продължим да обсъждаме бала ти някой друг път. 

– Добре – отговорих. Разбрах, че срещата ми е приключила. 

Както и да е, балът ми ще бъде идеална възможност да го впечатля с новото си царствено поведение и зрялост. Но като че никой не гледаше на мен по този начин. 

– Дъщеря ти Алис май е доста буйничка – каза Уистър достатъчно високо, за да го чуя, докато си тръгвах, което спря наперените ми крачки. – Може би трябва да я пообуздаеш малко. 

Завъртях се на пети, за да му хвърля един от моите кръвнишки погледи, но той и татко вече се бяха заели да изучават купчина прашни карти. 

– Скъпи ми приятелю – чух татко да казва с раздразнен тон. – Мога или да управлявам държавата, или да контролирам Алис. Не мога да върша и двете. 

Тихо затворих вратата зад себе си. Еуфорията ми изтичаше като въздух от спукан балон. Защо, о, защо татко не можеше просто да се гордее с мен?

Изправих рамене, решила, че остава да се свърши само още едно. 

След като баща ми превзе първо Ню Йорк, а после и цяла Америка с щурм, всички във Вашингтон заговориха, че съм най-успешната, остроумна и жизнерадостна дебютантка за сезона. Щях да им докажа, че тази круша не е паднала далеч от дървото.

Тогава може би – може би – татко ще ме погледне така, както гледа другите ми братя и сестри – със зъбатата си усмивка и леденосини очи, стоплени от гордост. 

И любов.

Можете да поръчате книгата ТУК.