„Тотална медитация“ от Дийпак Чопра: Ето как да постигнете живот без стрес

„Тотална медитация“ от Дийпак Чопра е най-новото заглавие на издателство Бард.

Това е книгата за медитация, която ще ви помогне да достигнете нови измерения на живота без стрес.

През последните 30 години Дийпак Чопра е в първите редици на медитативната революция в Западния свят. „Тотална медитация“ предлага пълно разглеждане и повторна интерпретация на физическите, умствените, емоционалните и духовните ползи, които може да донесе тази практика. Чопра показва как да се пробудите за нови нива на осъзнаване, които в крайна сметка ще създадат ясна визия, ще изцелят страданията на ума и тялото и ще ви помогнат да преоткриете кои сте всъщност. Ще преминете през процес на трансформация, който ще доведе до пробуждане на тялото, ума и духа и ще ви позволи да живеете в състояние на отворено, свободно, съзидателно и изпълнено с блаженство осъзнаване на нещата двайсет и четири часа в денонощието.

С тази книга Чопра издига медитирането до променящо живота търсене на висше съзнание и по-удовлетворяващо съществуване. Той включва и ново изследване върху медитацията и ползите от нея, предлага практически упражнения по осъзнаване и завършва с 52-седмична програма с медитации, която ще ви помогне да преобърнете живота си към по-добро.

По-долу четете откъс от книгата:

Тоталната медитация – нов и по-добър начин

1.

Защо „тотална“ медитация?

Ако някой ме попита какво да очаква от медитацията, бих му отговорил – всичко. Медитацията включва в себе си трансформация. Тя засяга всеки аспект от добруването и може да донесе положителна промяна в тялото ти, в умствената ти нагласа, да увеличи способността ти за вземане на решения и да елиминира безпокойството и тревогите. Техниките за медитиране са многобройни и могат да ви поведат в стотици различни посоки, но в основата си целта им е да отговорят на един не толкова очевиден въпрос: може ли съществуването да обезпечава само за себе си?

Ако отговорът е не, всички несгоди и разочарования в ежедневния живот са оправдани. Нищо и никой няма да се погрижи за теб, освен ти самият. И именно затова се намираш под такъв стрес.

Ако обаче отговорът е да, един нов живот очаква всички. Идеята, че съществуването – да бъдеш тук в този момент – може да донесе задоволство изглежда спорна, почти чужда. Но не е такава за тялото ти. По самата си природа клетките на тялото функционират без усилие. Същото се отнася за тъканите и органите. За един типичен човешки живот сърцето прави милиард удара – нещо, което изумява, особено ако мислиш за него като за машина, която трябва да помпа кръвта безупречно и без нито една грешка. Никой компютър не може да бъде включен милиард пъти и никой самолет не може да излети милиард пъти без риска от механична повреда, дори е сигурно, че ще се случи. Но в мрежата на живота сърцето – стига да е здраво, разбира се, – върши работата си без абсолютно никакви усилия. Средно сърцата ни правят между 60 и 100 удара в минута. Ако се замислим, това е наистина поразително. На пък вземете сърцето на земеровката, което прави по хиляда удара в минута, или на колибрито, което може да достигне до 1250 удара в минута. Чудото е, че техните сърца също бият без никакво усилие.

Макар да е невероятно, сърцето в никакъв случай не е изключение. В нормалния здрав човек съвкупността от органи – кожа, сърце, бели дробове, черен дроб, мозък – остава в равновесие и хармония без никакво усилие. Но в ежедневния живот на човека хармонията без усилие е рядкост – както между двама души, така и вътре във всеки един от тях. Войните и домашното насилие имат един и същ източник на дисхармония. Нашите тревоги са симптом на дисхармония, а ако се появи депресия, тя може да покоси волята да продължиш да живееш. Идеята, че съществуването само по себе си е достатъчно, изглежда нелепа. Ние обаче можем да изживяваме моменти и дори продължителни периоди на спокойствие, които довеждат тялото, ума и духа в хармония. Тези интерлюдии предполагат, че може да бъде постигнато нещо по-постоянно. Именно затова медитирането е пътуване, а не само спокойно откъсване от ежедневната рутина.

Ако можем да живеем със знанието, че съществуването може да се погрижи само за себе си на нивото на отделния човек, към съвременния живот ще се добави радикално нов елемент. Ще можем да живеем в свят, където няма вътрешни врагове като страх и гняв, които бродят из ума, без да можем да ги контролираме. Няма да бъде необходимо да натикваме болезнени спомени и неприемливи чувства в тайните скривалища на подсъзнанието. Хората ще се събудят от виртуалното състояние на сън, което ни сполетява под формата на умствена притъпеност и инерция. (Ако не смятате, че живеем в състояние на виртуален сън, просто погледнете безизразните лица на хората, лепнати за телефоните си или чакащи на летището.) Будният живот е изпълнен с енергия, напълно съзнателен е и заличава злочестините, които така често ни сполетяват въпреки несъзнателността ни.

Медитацията е абсолютно уникална

Когато поемете по пътя, медитацията ще ви осигури лична трансформация. Първата стъпка е да се разбере, че осъзнаването винаги е налично в някаква форма. Мисленето, или по-скоро преценяването, не е истинската характеристика на ума – а осъзнаването. На фона на всичко, което си мислите, осъзнаването винаги предполага наблюдение, което не спира нито за миг. Ние приемаме и двете неща за даденост, но това не променя тяхната мистерия и сила. Цяла кариера в областта на кардиологията може да бъде посветена на правенето само на няколко стъпки по-близо до сложните детайли, скрити в една сърдечна клетка. (Наскоро, за всеобщо изумление, беше направено откритието, че сърцето има дванайсет вкусови рецептора, каквито обикновено се откриват в устата, и че те са най-силно настроени към горчивото. Няма никакво разумно обяснение на това, но пък, от друга страна, ние дори не знаем как сърцето и кръвоносната система успяват да поддържат едно и също кръвно налягане в пръстите на краката и в главата, въпреки силата на гравитацията.)

Според писаната история в продължение на хилядолетия ние се опитваме да разкрием тайните на човешкия ум. Въпреки това няма консенсус как да обясним съзнанието и способността да осъзнаваме себе си и света около нас. Няма друга алтернатива, освен да се потопите в своето собствено осъзнаване, с което и започва медитацията. Медитацията е на практика единственото човешко поведение, което изследва ума, когато той е изпразнен от мисли. Всичко друго във философията и психологията – или в някаква друга научна област – е свързано с мисълта. Осъзнаването предхожда мислите, но в модерния живот ние сме преобърнали напълно нещата и всички градят живота си върху умствената активност, без да имат и най-малка представа откъде идват мислите. Разбира се, мозъкът играе роля, но не може да се каже, че ключът се намира в него. Макар да сме направили огромни крачки в опита си да разберем тежащата 1,4 кг сива маса в черепите си, нищо в мозъка не посочва, че той обработва мисли, чувства и усещания. Има изумителни медицински случаи, при които мозъчната кора на човека – тънкият външен слой, отговорен за висшата мисловна дейност, – е радикално компрометирана от флуидно налягане (т.нар. вода в мозъка, или хидроцефалия) още от раждането му, но въпреки това човекът израства без абсолютно никакъв признак за самия него или за околните, че умствената му активност е разстроена. Още по-редки са случаите, в които някой доброкачествен тумор може да обхване половината или повече от черепното пространство и човекът отново да не изглежда засегнат умствено от него.

Всички се справяме добре и без да знаем откъде идват мислите, но това всъщност не е така. През април 2019 г. по време на една много интересна световна конференция британският теоретичен физик Дейвид Дойч посочи, че през цялата ни история вселената може да се опише като военна зона. Древните същества са си представяли това като война между доброто и злото, която се прехвърля в хората като добри и лоши импулси, борещи се вътре в нас. В модерни времена науката е зарязала старата митология, но е запазила войната като сблъсък между реда и хаоса. Това звучи абстрактно, но придоби по-конкретни очертания покрай сегашната криза с климатичните промени, превръщайки се в борба между годна за живот планета и пустош.

Всичко това обаче са мисловни модели, които съществуват упорито от толкова много време, че според Дойч ние сме жертва на „космическа монотонност“. Науката неволно продължава идеята от Стария завет, че няма нищо ново под слънцето. Какво е решението? Дойч изказва предположението, че ние, човешките същества, сме уникално способни да внасяме новости в битието и го правим чрез ново и по-дълбоко разбиране на нещата. Така с нашето пробуждане се пробужда и космосът. Всъщност Дойч смята, че след милиарди години монотонност пробуждането вече е започнало.

Идеята, че човешките същества могат да накарат вселената да се пробуди, е много дръзка, но ето че един физик, който се занимава предимно с математически уравнения, поставя съзнанието на преден план и в центъра на процеса на сътворението. Това разширява прочутата идея, предложена през 50-те от видния американски физик Джон Арчибалд Уилър, който пръв казва, че живеем в „съучастна вселена“. Иначе казано, всичко, което смятаме за реално „отвън“, зависи от нашите схващания, възприятия, наблюдения, интерпретации и очаквания „вътре“.

Като оставим настрана космическите последици, човешките същества определено създават лична реалност, всеки сам за себе си. Онова, което създавате от „суровината“ на съзнанието, е уникално за вас. Ето защо е напълно логично да изследваме как работи съзнанието. Има правила и принципи за откриване и онова, което определят те, е решаващо за начина, по който живеем живота си. Ето някои идеи, върху които си заслужава да се помисли:

Принципите на съзнанието

Съзнанието е будно и съзнаващо.

Съзнанието прекрачва границите на ума и тялото, на материята и духа.

Съзнанието е съзидателно.

След като създаде нещо, съзнанието го поддържа в равновесие.

Съзнанието е динамично – то разчита на енергия за действие и промяна.

Съзнанието е цялостно – то обхваща еднакво всичко съществуващо.

Съзнанието е самоорганизиращо се – то ръководи подредени системи и структури.

Съзнанието е хармонично – всяко ниво на природата е част от цялото. Всяка нишка допринася за космическия гоблен.

Тези принципи изглеждат абстрактни, но те невидимо управляват всичко, което мислите, казвате и вършите. Вие изказвате понятни мисли, за разлика от „словесния миш-маш“ на шизофреника, защото речта ви е подредена, организирана и регулирана. Даден спомен, като например за шестия ви рожден ден, трябва да бъде извлечен от различни области на мозъка, в които са запазени отделните му фрагменти. Вие получавате ясен спомен единствено чрез почти моменталното сглобяване на частите му. По същия начин разпознавате лица благодарение на няколко координирано работещи области в мозъка. На още по-основно ниво вие виждате света цветен благодарение на един сложен процес, който вещо успява да отдели над два милиона нюанса на разпознаваем цвят от червено, синьо и зелено – единствените три дължини на светлината, на които реагира ретината ви.

Всичко това се случва, без да се знае каквото и да било за принципите на съзнанието. Белтъците, изграждащи тялото ви, са повече от 100 000 и може би достигат милион, но в същото време всеки от тях е отделен, всеки върши своята работа точно, като профучава покрай хиляди други белтъци като случайни прашинки, и всеки е придобил знанието какво да прави по някакъв загадъчен начин, оставащ недостижим за човешкия ум.

Защо всичко това е важно за медитацията? Разбирането как действа съзнанието ще ви донесе огромни ползи. Именно това прави пробуждането уникално. То не е същото като мисленето, нито като буден вместо гроги или съобразителен вместо тъп. Да се пробудиш, означава да научиш как работи съзнанието и след това да прилагаш неговите принципи. Никое друго познание не е като това и никое не е по-ценно от него.

Онова, което е станало известно като световни религии, духовни традиции и школи, се е превърнало в планина от текстове и учения. Съзнаването обаче изисква малко. Да осъзнаваш нещата, е просто състояние. Новороденото бебе се оглежда, без да проумява, но въпреки това осъзнава. Без още да разбира каквото и да било за живота, то е готово да разбере всичко, което ще се разкрие пред него. Много бебета имат неустоима усмивка на малките си лица. Те познават радостта, без да знаят какво е радост.

Още по-важното е, че осъзнаването ни ориентира към творческия импулс в природата. Ако целта на медитацията е осъзнаването, нещата, които можем да постигнем, са на практика безгранични.

Тотална медитация

Видът медитация, който излагам в тази книга, е тотална медитация, защото тя обхваща всички принципи на съзнанието, които съществуват, за да бъдат разбрани и според които трябва да се живее. Другите видове медитация, които обикновено се учат, без значение от школите или традициите, към които принадлежат, са различни. Те са случайни, практикуват се в определен час от деня с използването на специфична техника, след което животът продължава по обичайния си начин. Подобен подход „парче по парче“ е като свиренето на пиано или играта на тенис – надеждата е, че колкото повече се упражнявате, толкова по-добри ще станете. Макар че случайната медитация има своите добри страни – например може да ви успокои и временно да забави пулса ви, – тя е сериозно ограничена. Няколкото минути на ден, прекарвани в медитиране, изобщо не са в състояние да преодолеят смазващия напор от преживявания извън медитацията.

Краткостта на случайната медитация не подронва процеса – огромен брой проучвания показват валидността на практиката. Медитацията не може да бъде винена за губенето на битката за промяна на модерния живот, тъй като е била създадена преди векове спрямо относително статичния живот, прекарван във ферми, храмове и около родови сбирки. Но дори тогава се е осъзнавало, че крайното решение е в тоталното потопяване. Традиционният живот в Индия е бил разделен на четири етапа или ашрами, като последният, който започва в края на средната възраст, е нещо като двойно оттегляне. Човекът напуска работата си и семейните си задължения, уединява се и се оттегля в себе си чрез медитация.

Тоталното потапяне е избор и за малцината, които са били естествени отрицатели, копнеещи за обърнато навътре битие вместо работа и семейство. Но тези модели не подхождат на модерния живот, нито на новооткрития ни интерес към личната ни духовност, който обхваща безброй хора. В тази книга искам да отида още по-далече, като предложа вид тотално потапяне, което не е традиционно, или дори „духовно“, в религиозен смисъл. Както току-що посочих, тоталната медитация е изследване на начините, по които работи съзнанието, като целта е да прилагате тези принципи в собствения си живот.

За огромното мнозинство хора, които се отдават на случайна медитация – знайте, че вашата практика ви дава усет за тоталната медитация, за неподвижност, тишина и спокойствие. Този усет несъмнено може да бъде разкриващ, тъй като повечето хора нямат богат опит със спокойния, мълчалив ум. Дори да знаят какво е вътрешен мир, те не могат да се обърнат към него винаги, когато поискат. Колкото и да е приятно да се намери мир и вътрешен покой в медитацията, щом отворите очи, какво прави умът? Връща се към живота, който познава – постоянен поток от тревоги, страсти, нужди, задължения, желания, надежди и страхове. Въпреки това този тип медитация, макар и ограничен, може да „отхлаби напрежението“, така да се каже, и често е първата стъпка към преобразяването на живота ви.

Започнах да практикувам медитация в началото на 80-те години на XX в. и това беше повратен момент в живота ми. Като поглеждам назад, аз виждам един подложен на стрес бостънски доктор на трийсет и няколко, който излизаше от дома си преди изгрев и се прибираше след залез, а разклатената му нервна система се нуждаеше от ежедневна доза цигари и алкохол, за да се успокои. Отдадох се на тези навици, защото всеки доктор около мен по онова време, особено затрупаните с работа интернисти и лекарите, които направо живееха в болниците, водеха същия начин на живеене.

В рамките на година след като започнах да практикувам по два пъти на ден проста медитация с мантри, лошите ми навици отпаднаха напълно. Разбрах от личен опит, че тази мощна промяна може да се случи с всеки. В рамките на няколко години моя мисия стана да уча на медитация колкото се може повече хора. Оттогава продължавам да го правя и безброй хора са се научили да медитират от мен. През годините усвоявах различни техники. Въпреки че се срещах съвсем за кратко с всеки от учениците си, в сърцето си аз бях сигурен, че медитацията може да промени живота им.

За съжаление, установих, че съществува широка пропаст между потенциалните възможности на медитацията и онова, което тя на практика прави. Отчасти причината за това е, че медитацията получава само полушанс. Хората опитват за известно време, но започват да пропускат ежедневните си медитации поради натоварения си график и скоро зарязват напълно практиката, понякога с извинението „опитах се да медитирам, но не се получи“. Или пък търсят конкретна облага като намаляване на кръвното налягане например, но се оказва, че за постигането на резултата е необходимо много повече търпение и време, отколкото просто да вземат хапче. Има и други фактори – неодобрението на семейството и приятелите (много по-малко, отколкото преди трийсет години, но все още го има), страхът да не изглеждаш странен и да бъдеш изолиран социално като някой, който се отплесва по поредното „лъскаво“ нещо на духовния пазар.

Разделеният Аз

Накрая разбрах, че проблемът се корени много по-дълбоко – не в модерните начини на живеене, а в разделения Аз, който води до тези начини на живеене. Разделеният Аз е нещо, което е присъщо на всички ни. Всеки ден ние надяваме различни маски в зависимост от това с кого общуваме. Различни сме у дома и на работното си място, със семейството и с непознати, в личните си мисли и в думите, които изговаряме.

Медитацията е все едно всички царски хора и царските коне да се мъчат да вдигнат Хъмпти-Дъмпти на мястото му на стената. Хората усещат как вътре в тях се съревновават различни сили. Едно просто решение като това да свалиш няколко килограма се превръща в борба между гласовете в главата ни, които заявяват какво трябва да направим, от една страна, и защо не можем да го постигнем, от друга (навици, инерция, импулсивни желания, компулсивно (нежелано) поведение, поддаване на изкушения и т.н.). В крайна сметка силите на разделението побеждават и диетата се проваля. Не можете да вдигнете Хъмпти-Дъмпти на мястото му, когато вие сте Хъмпти-Дъмпти. Никой отвън не може да поправи разделения Аз на друг човек и тъй като разделеният Аз е вкоренен толкова дълбоко, той също не може да поправи себе си.

Повечето хора не познават термина „разделен Аз“ или „фрагментиран Аз“, а гледат един от страничните му продукти, известни на всеки – нашата колективна страст по славата. Масмедиите ни внушават, че кинозвездите и другите знаменитости са прекрасни духовни създания. Те не само изглеждат великолепно, но и всички имат съвършени връзки и възможно най-удовлетворителен начин на живот. Реалността, разбира се, е напълно различна и другата страна на монетата е нашето злорадство, когато четем за падението на някоя знаменитост, свързано с наркотици, разпаднала се връзка или някакъв скандал. Това е история, стара като света – хората копнеят за идоли, които да почитат, само за да ги сринат след това.

Задоволяването чрез почитане на знаменитости е изпълняване на наше вътрешно присъщо желание. Принудени да живеем със собствения си разделен Аз, ние проектираме върху знаменитостите съвършенството, което олицетворява целостта. Фантазираме си, че те са привилегировани създания, които са изключение от реалността. В нашия собствен живот има постоянни възходи и падения, периоди на скука и самота, безкрайна рутина и лоши навици, от които не можем да се отървем. Трябва обаче да видим, че тези ограничения са продукти на разделения Аз. Изпълняването на желания, свързани с другите, не ни помага, що се отнася до собствения ни живот. Пътуването в тоталната медитация може да го направи.

Разделеният и фрагментиран Аз не може да излекува сам себе си. Той ще продължи да се сблъсква с възходи и падения, с вътрешни противоречия, обърквания и конфликти. Ако погледнете честно себе си, ще установите, че недостатъците, които виждате днес, най-вероятно са съществували от години. Ако днес сте тревожни и депресирани, малко е вероятно това да ви се случва за първи път. Ако се отдавате на лош навик като преяждане например, той има история на решения и действия. Ако имате негативни психологически тенденции – да кажем, че сте избухливи, отстъпвате лесно пред другите хора или се смятате за жертва, – тези черти също имат история. Инерцията на живота продължава, защото когато се опитате да се борите с някой вкоренен навик, борбата е между два аспекта на разделения Аз. Аспектът, който иска промяната, се изправя срещу онзи, който упорито я отхвърля. Типичният резултат е, че никой от двата не печели и така сблъсъкът продължава.

Вълнението, което изпитах за първи път във връзка с медитацията – и което безброй хора също са изпитали, когато са започнали да медитират – дойде от откритието, че у всеки човек има място, което е свободно от разделения Аз. Тишината и вътрешният покой са добри преживявания, но истинската им важност се крие в освобождаването от тлеещия в нас конфликт, смут, страх, депресия, тревоги, объркване и съмнение в себе си. С малко практика всеки може да намери това място в себе си, да отиде там и да се изживее като Аз, който е цялостен и спокоен. Превръщането на това преживяване в дълговечно е друг въпрос.

Пробуждане тук и сега

Проблемът не е дали медитацията може да ви отведе отвъд разделения Аз – тя несъмнено е в състояние да го направи. Проблемът е как да излекувате разделения Аз, защото в момента, в който отваряте очи в края на медитацията, той се завръща и се заема с обичайните си неща. При това положение единственото решение на този проблем е основано на повторението. Ако просто продължите да медитирате ден след ден, година след година, всичко ще бъде решено. „Придържай се към това“ е добър съвет и обещанието му – че един ден ще бъдете цялостни – е вярно, но в редки случаи. Традицията на медитацията съществува от хиляди години на Изток и има безброй свидетелства за хора, които са се пробудили, станали са просветлени, открили са целостта, достигнали са до единното съзнание – наричайте го, както ви харесва.

Пробуждането е реален феномен и често се случва съвсем непредсказуемо. В „Уолдън“ Хенри Дейвид Торо пише за „човек, усамотил се във ферма в покрайнините на Конкорд, който преживява своето второ раждане“. (Фразата „второ раждане“ може да се проследи във ведическа Индия векове назад.) Престоят на Торо при езерцето Уолдън е символ на вътрешното пътуване към пробуждането, което е целта и естественият резултат на медитацията. Той изразява колко огромно и неподвластно на времето е преживяването по следния начин: „Преди хиляди години Зороастър е вървял по същия път и е имал същото преживяване, но той, бидейки мъдър, е знаел, че то е универсално“.

Зимата при езерото Уолдън е била брутално студена и Торо се озовал в условия, които спокойно могат да се сравнят с тези, в които се намира пословичният йога в някоя пещера високо в Хималаите. Тази представа за трудности и лишения подсилила идеята, която днес е упорито вкоренена във всички култури, че отдаването на медитация е мъчително начинание. Наред с физическите трудности има и други изисквания, които изглеждат много неприятни. Те варират от оттегляне от света до умъртвяване на плътта, изолиране от обществото и в най-екстремната си форма – готовност да станеш мъченик в името на Бог (като наградата за тази саможертва е събуждане в Рая).

Цялостният ефект на тези привнесени представи е бил да обезкуражи обикновения човек относно идеята, че по-висшето съзнание може да се постигне от всеки в ежедневния живот. Пробуждането обаче е рядкост само защото ние го обявяваме за такова. Обществото отделя онези, които са станали просветлени, светци или духовно извисени – наричайте го както решите. Маргиналността обаче не е същото като отхвърлянето. В епохата на ревностната вяра подобни фигури са били отделяни, за да бъдат почитани. Днес, когато на вярата във висша сила се гледа с по-голямо подозрение, става много по-вероятно тези индивиди да бъдат възприемани като аутсайдери в нормалния живот, които могат да бъдат обект на възхищение, на подминаване или на забрава.

Имайки предвид това, аз потърсих начин да направя пробуждането част от нормалния живот. На първо място тоталната медитация трябва да бъде естествена и да се случва без усилие, защото без това условие тя ще продължи да остава на заден план. Път, който изисква месеци и години повторение с използването на строго определена техника, трудно може да се нарече естествен и лишен от усилия. Много хора, започнали практиката, се питат дали медитират правилно. Много други намират цялото преживяване за чуждо на начина, по който живеят – обикновеното заето домакинство няма много общо с храма, манастира или ашрама. Но процесът, който ни приближава до спокойния ум и вътрешния мир може да се окаже по-прост, отколкото си мислят повечето от нас. Ние зърваме спокойния ум, когато сме в допир с велики произведения на изкуството. Изживяваме вътрешен мир (да се надяваме) всяка нощ, когато заспиваме след ден, който е бил изпълнен с радост и без тревоги (ако ние не изживяваме това, всяко малко дете го прави). Тези моменти идват напълно естествено и без усилие.

Освен че е естествена и не изискваща усилие, тоталната медитация трябва да бъде спонтанна. Тя трябва да се случи в настоящия момент спонтанно като неочаквания изблик на радост, който изпитваме при вида на великолепен залез. По този начин пробуждането може да настъпи тук и сега, като се слива с онова, което правим.

И накрая, тоталната медитация трябва да съответства на върховните желания на всеки отделен човек. Напълно естествено е да искаме повече от живота, но за съжаление, духовната рамка около медитацията в много случаи заклеймява желанието. В продължение на хиляди години се е смятало, че желанията, особено тези на плътта, принизяват човека до нивото на животните. Светските желания пък ни въвличали в безкрайно преследване на външни неща като пари и успех. Отдаването на тези страсти подронвало морала ни. Онова, което може да ни достави моментно удоволствие, нямало да ни осигури дълговечно щастие. Тези аргументи са познати, но все пак желанието само по себе си не е нещо лошо.

Ние не можем да избягаме от желанията си и не бива да ни се казва, че трябва да го правим. Животът се разгръща чрез удовлетворяване на нуждите и потребностите във всякаква форма и отсяването на по-висшите, като желанието да се достигне до Бог, на практика не е задължително да е неуспешно. Така наречените ниски желания са неизбежна част от човешкия опит. Отхвърлянето им само подсилва разделения Аз.

Ако тези три условия се изпълнят – ако пробуждането е естествено и без усилие, спонтанно и в съответствие с личните ни желания, – това може да означава край на разделения Аз. Цялата тази книга е в потвърждение на това, тъй като ако се огледаме, няма да видим някой, който да е цялостен и неразделен. Не можем да бъдем обвинявани заради приемането, че няма спасение. Човешката природа е просто такава, каквато е била винаги. Но и пробуждането е съществувало винаги и когато се случи, съзнанието върши изцелението, на което разделеният Аз е неспособен.

Тотална медитация

Урок 1: Да осъзнаваш

С помощта на тази книга ще се научите да разширявате вашето осъзнаване, да го направите по-дълбоко и в крайна сметка да се пробудите за една нова реалност. За целта трябва твърдо да разбирате какво е осъзнаването. Като начало, то е преживяване – възможно най-основното изживяване. Ако осъзнавате внезапно рукналия дъжд, преживяването се променя. Ако седите спокойно със затворени очи и се чувствате в покой, осъзнаването изживява неподвижността от липсата на промяна. Животът може да се променя, може и да не го прави, но осъзнаването забелязва всичко.

Ето няколко начина, по които можете да осъзнавате осъзнаването:

Оставете тази книга и се заслушайте в някой звук около вас. Като го чувате, вие знаете, че присъствате тук и сега. Когато виждате, докосвате, вкусвате или помирисвате нещо, вие също знаете, че съществувате тук и сега. Знаенето, че присъствате, е осъзнаването.

Сега се изключете от звука и престанете да му обръщате внимание. Все още присъствате, въпреки че игнорирате петте сетива. Осъзнаването е по-основно от гледките, звуците, вкусовете, допира и миризмите. Нашите сетива изпълват ума ни със съдържание, но осъзнаването не се нуждае от него. Основното състояние на осъзнаването е просто да бъдеш тук.

Погледнете тази книга, после затворете очи и я вижте с ума си. Помислете за думата книга, после я кажете на глас. Какво общо имат тези четири преживявания? Те се случват в процеса на осъзнаване. Думите, мислите и образите се променят непрекъснато, но не и записващата медия – това е осъзнаване.

Седнете неподвижно за момент и изпразнете ума си. След малко празнотата ще се превърне в мисъл, в образ или в усещане. Когато това се случи, отново изпразнете ума си. Наблюдавайте как празнотата се сменя с нова мисъл, образ или усещане. Но независимо дали умът ви е празен, или в него има нещо, вие винаги сте налице. Вие имате усещане за себе си, което съществува, независимо дали нещо се случва или не. Това усещане за себе си е осъзнаването.

 

Можете да поръчате книгата ТУК.