„Безкрайният Аз“: Как да възвърнете вътрешната си сила в 33 стъпки

„Безкрайният АЗ. 33 стъпки към възвръщане на вътрешната сила“ от Стюарт Уайлд е най-новата книга в каталога на издателство „Ракета“. 

Тя излиза в превод от Гаяне Минасян, а корицата е дело на Георги Вълков.

„Вие трябва да направите първия ход. Духът никога не слиза да ви спасява. Той не обикаля, питайки хората: „Някой тук да иска да осъзнае истинската си същност? На някого да му трябва духовно издигане?“. Той не подвиква на пазара, за да популяризира бизнеса си. Седи там и пасивно чака да дойдете и да го вземете. Ето защо част от вашия процес е да се стремите към него. Вдигнете ръце и кажете на тази безкрайна Божия сила вътре във вас (както и да я наричате – Буда, Христово съзнание, Кришна, дао): „Ей, искам да се променя, искам да надскоча мястото, в което се намирам сега; защото, ако не го направя, ще се отегча до смърт“. Трябва да искате да се промените – това е първият ход. Аз исках. Имах силно желание и много, ама много упоритост. Така че, ако ще предприемете пътуването с мен, поемете ангажимент. Ако не искате да поемете ангажимент, изхвърлете книгата през прозореца. След като поемете ангажимента, той постепенно ще ви освободи, отървавайки ви от много ненужна тежест“, казва за книгата Стюарт Уайлд.

Учението за 33-те човешки енергии, синтезирано в „Безкрайният Аз“, е древно и води началото си от даоистите в Китай. Твърди се, че тези енергии текат от по-високо измерение към Земята по нещо като магистрала, изградена от светлина. Те дават възможност на хората да излязат извън рамките на емоциите и мисловните форми на земната еволюция и да преминат към висше съзнание, помагат им да се освободят от смута и липсата на покой, да придобият яснота и да спрат да бъдат жертви на личностните си проблеми.

Стюарт Уайлд описва енергиите като стъпки, представени в 33 отделни глави на книгата „Безкрайният Аз“. 

Част от темите се фокусират върху:

– разширяването на осъзнатостта;

– смелостта за прекрачване на личните граници;

– приемането на негативния опит като възможност за учене;

– както и силата, която идва с дисциплината и центрирането на ума.

Някои от 33-те концепции освобождават от емоционалната тежест и апетита на егото незабавно, а други – по-късно, след 3, 9 месеца или 5 години. Уайлд определя процеса като белене на лук, при който се отделя един слой люспи, а под него има друг. Навлиза се постоянно все по-дълбоко и се откриват нови възприятия и още повече смисъл в живота. 

Със Стюарт Уайлд по пътя към безкрайния Аз

Ако трябва да представим Стюарт Уайлд със стандартната за целите визитка, тя щеше да звучи така: 

Автор на 20 книги, преведени на повече от 27 езика, познат като „учител на учителите“ в областта на личностно развитие и човешкия потенциал, медитацията и квантовата физика. Участник и лектор на семинари и обучения през 90-те години в компанията с известни имена като Дийпак Чопра, д-р Уейн Дайър и Луиз Хей. 

От рекламна гледна точка звучи добре, но всичко това плюс още малко фактология можете да прочетете в Wikipedia или в Goodreads.

Предлагаме ви да се запознаете или да си припомните кой е Стюарт Уайлд с няколко цитата, които сме подбрали за целта от книгата му „Безкрайният Аз“.

И така, ето го и него, описан от собствените му думи и духовито предадени уроци:

Вдъхновен от даоизма

„Красивото в даоизма е, че те учи да се откъсваш – не само от емоциите на света, семейството и хората около теб. Учи те да наблюдаваш и да се откъсваш и от собствените си емоции. То е като да стоиш над себе си и да наблюдаваш какво става, вместо да се идентифицираш с цялата оперетна постановка. Научавайки се да се откъсвате от своите желания и емоционален смут, вие придобивате повече яснота и не сте жертва на личностните си проблеми.“

Последовател на потребителския мистицизъм

„Харесвам енергии, които са стъпили на земята и ви помагат да преодолявате обикновени неща – например непоносимата свекърва, която ви изкарва извън кожата. Това е типът мистицизъм, който е по моя вкус – ориентиран към потребителя.“

Майстор на запомнящите се метафори

„Когато текущата енергия на живота ви застои и се изчерпи, натрупаните дълбоко във вас емоции, усещания и недоволство създават сюжетен обрат. Той често има духовни или физически последици.

Някои може да се разболеят. За други сюжетният обрат се изразява в сблъсък с дърво (например със 100 км/час), който обикновено преобръща живота им. Може да настъпи развод, смърт в семейството, фалит или пък да се случи нещо необичайно…

И така, прочетете ли във вестника печалната новина, че миналата вечер четирима души са се разбили в крайпътно дърво, имайте предвид, че те всъщност са търсели безкрайния си Аз. Разбира се, много по-безопасно е да следвате тези 33 стъпки. Ала някои твърде бързат да открият себе си и вместо това се разбиват в дървета.“

Изобличител на човешкото его

„Искате да живеете без болка, обаче падате на тротоара и си чупите глезена – това е в противоречие с вашето желание. Искате да ви е приятно и топло, а вали дъжд. Искате простичък живот с много пари, но в работата цари напрежение, съпругът/ата ви създават проблеми, децата ви вбесяват, шефът ви тормози и по този начин има още повече противоречия, с които да спорите. Така наречените от нас „отрицателни преживявания“ са само противоречия с мнението на егото. Емоционалната болка е нещо, което си причиняваме сами. Тя не е приятна, но щом видите, че се дължи на догмите на егото, можете доста бързо да пристъпите към лекуване.“

Искрен, директен и обичащ

„Няма как да създадете съвсем нова енергия, ако продължите да стоите на сегашното си място. Щом искате да се понесете към своя безкраен Аз по вечната река на възприятието, трябва да пуснете клона, на който висите, и да се оставите на течението на реката да ви отведе дотам.

Това означава да се изправите срещу несигурността и страховете си и да се вгледате истински в себе си. Понякога процесът е малко болезнен, защото може да видите купчини лайна и да си кажете: „Боже мой, аз съм много зле. Пълен идиот съм. Трябва да се присъединя към дружеството на анонимните идиоти. Толкова съм зле, че чак ме боли“. После, щом станете способни да наблюдавате отстрани колко сте противни, се възлюбете. Погледнете се в огледалото и кажете: „Брато, това е един от най-големите идиоти в света, но аз го обичам и ще го променя“.

По-долу четете откъс от книгата:

  1. Смелостта да преминете отвъд

Третата стъпка – „Смелостта да преминете отвъд“, означава да пуснете нещата и да позволите на живота да потече спонтанно и динамично. Става дума за по-малко структуриране, повече доверие, вяра и приемане на живота такъв, какъвто ви се открива, вместо да се опитвате да го насилвате съобразно някакъв предварителен модел и да се ядосвате, когато не ви позволява да го натикате в него.

Естественият импулс на егото е да се съпротивява срещу разхлабването на контрола. То иска да задържи своето усещане за сила и да доминира в своя живот и живота на другите. То трябва да контролира, защото се чувства несигурно. Ето защо може да изглежда страшно да пуснете нещата, но според мен по-страшното е да си останете по стария начин.

В света на егото и интелекта не е нужно сляпо доверие. Може да разчитате на предишен опит и измислици и да се надявате това в повечето случаи да ви върши работа. Но за духовното същество доверието е жизненоважно. В динамичния, вълнуващ свят на безкрайния Аз вие летите насляпо. Безкрайният Аз няма граници, така че със сигурност ще ви пренесе на непозната земя – и именно това прави целия процес толкова увлекателен.

Пътят от егото към духа предполага разрешаване на парадоксите на човешкото съществуване. Най-добре мога да го обясня, като цитирам откъс от малката книга, която написах през 1994 г. – „Отслабване за ума“:

 

Трябва да приемем в обятията си безкрайността, бидейки в смъртно тяло. 

Трябва да вярваме в Бог, когото не можем да видим.

Трябва да се научим да обичаме в измерение, в което има толкова омраза. 

Трябва да видим изобилие, когато хората постоянно говорят за дефицит и липса.

Трябва да открием свобода там, където контролът е държавна религия. 

Трябва да развиваме усещане за собствената си стойност, когато хората ни критикуват и подценяват.

Трябва да виждаме красота там, където има грозота. 

Трябва да изберем добротата и положителните нагласи, когато сме обградени от несигурност.

Трябва да се чувстваме в безопасност, въпреки своите притеснения. 

 

Въпросът се свежда до доверие. Трябва да проявите смелостта да изберете дадена идея, да я приемете и да повярвате – преди да разполагате с каквото и да е реално доказателство, че енергията е налице или че идеята работи. Трябва да изоставите лошия интелектуален навик, според който его персоната знае най-добре как стоят нещата. Доверявайки се на безкрайността вътре в себе си, вие ѝ давате сила да влезе в живота ви. То е все едно да се изгубите за малко, за да може после да се намерите, но на по-високо ниво на енергия. Ако не пуснете контрола за малко и не се доверите, его персоната постоянно ще блокира вътрешната ви сила и ще пропуснете облагите на фината осъзнатост и свръхсетивното възприятие, на което имате право като духовно същество. Свикнали сме да пренебрегваме тези вътрешни послания, нали? Това е част от начина, по който егото играе своите игри. Безкрайността във вас е като небесен вятър. Тя ще духа нежно и попътно и ще ви помогне, но само когато успокоите ума и контролирате егото. Хората ме питат дали това е интуицията. И да, и не. Повече от интуиция е. В ранните етапи се проявява като спонтанна интуиция. По-късно безкрайният Аз ви проговаря под формата на всезнаеща, мигновена информация, получена от изострените ви чувства. Тя расте, когато се фокусирате и дисциплинирате себе си, и когато знаете и вярвате, че сте безкрайни.

След като можете да видите истинското лице на света, функциониращ в зомби режим, силата на безкрайния Аз се присъединява към вас. Учи ви денонощно и ежедневно. Постоянно ви показва фината природа на нещата по наистина великолепен начин. Води ви при хората, с които трябва да се свържете. Разкрива ви как да промените моделите си на мислене и кои убеждения трябва да изхвърлите завинаги. Допринася за вашето благополучие и ви показва как да си изкарвате прехраната, без толкова да се натоварвате и ограничавате. Дълбочината на неговото възприятие ви носи крачка по крачка.

Жалко е да не слушате. Докато егото доминира и удържа позицията си, духовността във вас се отдръпва и изчаква да изчерпите земната житейска логика. Много е важно вашето съгласие да слушате, а още по-важно е да действате въз основа на чутото.

Няма значение, ако в началото нещата малко се смесват и не сте сигурни какво идва от безкрайния Аз и какво – от ума. Трябва да започнете отнякъде, това е най-значимата първа стъпка.

Ако не слушате и не се отваряте, светът, който създавате чрез своята персона и нейните предпочитания, както и вашето възприятие за заобикалящата ви действителност започват да губят енергийния си заряд. Изчерпвате достъпното ви захранване. Енергията на мястото, където живеете, на вашите обстоятелства, работа и взаимоотношения започва да пада на по-ниско ниво, защото няма ново захранване. Постепенно губите усещане за сигурност и навлизате в застояла мъртва зона, която на практика е външната проява на уморения ви и безжизнен ум. Всеки ден има по-малко енергия отпреди, по-малко вълнение, повече скука и раздразнение. Често този намаляващ ефект въздейства задушаващо и може да се почувствате като в капан. Кривата на графиката на живота ви става равна.

При застой опасността се увеличава – вашата безопасност и защита отслабват, поради мъртвата зона, която ви заобикаля. Представете си я като кръгло, плоско парче хартия. Постепенно, поради негативните емоции и въздействието на ограниченията, краищата на хартията започват да се извиват и тя приема формата на обърнат нагоре конус. Колкото по-дълго позволявате съществуването на мъртва зона около себе си, толкова по-стръмни стават стените на конуса. Колкото повече се плъзгате надолу в конуса към обърнатия му връх, толкова повече попадате в капан.

В дъното на конуса активността на ума и липсата на енергия и подкрепа в обстоятелствата, които ви заобикалят, са толкова големи, че наближавате ситуация на крайно ограничение. Животът ви стиска плътно като в клещи и за съжаление, може да нямате достатъчно енергия, за да излезете навън. Ограничението, което преживявате вследствие на подобна лишена от живот ситуация, може да предизвика безпокойство и да доведе до дисфункционално или безразсъдно поведение. Това, в крайна сметка, може да предизвика безнадеждност и ранна смърт. В тих момент на молитва или съзерцание установете съгласие със себе си, че имате смелостта да бъдете различни. Ако възприемете няколко нови идеи, ще се промените и ще се преборите с липсата на енергия на егото. Възможно е околните да реагират негативно, защото искате да се промените, но какво толкова? Всяка промяна е за предпочитане пред това да останете в ситуация на застой.

После имайте смелостта да приемете и устоите на болката и влошаването, които егото несъмнено ще ви причини, докато се опитвате да го обезвредите и да се освободите от контрола му над вашия живот. То няма да хареса случващото се. Ще протестира с логика, емоции и изтънчени аргументи, надявайки се да ви отклони от курса, който сте поели. Когато това се случи, затвърдете решимостта си и започнете някаква дисциплинираща практика, която егото няма да хареса. Скачайте в реката в 4:00 всяка сутрин в продължение на една седмица. Тази мярка би трябвало бързо да оправи проблема! 

В заключение към смелостта да преминете отвъд ще добавя смелостта да бъдете уязвими. Докато се променяте и растете, егото ще се почувства нападнато и застрашено. Ако не му се съпротивите, или се съпротивите съвсем малко, всичко ще е наред. Ако се съпротивявате и борите, ще боли много. Затова бъдете смели. Позволете си да станете уязвими. Оставете настрана мачо манталитета, догматизма и настоятелността, от които страдат повечето хора. Вместо това влезте в наситената духовна красота на живота, в който се движите, без да знаете непременно накъде отивате или как ще стигнете дотам.

Вярвайте. Вярвайте. Вярвайте.

 

Можете да поръчате „Безкрайният Аз“ ТУК.