Много любов и романтика струи от въздействащата балада „Сълзите ми по ранните треви“ по музика на Красимир Гюлмезов и стихове на младия поет и попизпълнител Георги А. Иванов. Вълнуващата песен прокарва пътя на едноименната му дебютна поетична книга „Сълзите ми по ранните треви“ (изд. КВЦ).
„Безкрайно съм благодарен на създателя на прекрасната мелодия и аранжимент – забележителния Красимир Гюлмезов! От дете се възхищавам на таланта и почерка му и сега съм щастлив, че имах възможността да създадем нещо, което ще остане във времето и много дълбоко в сърцето ми. Силно вярвам, че ще докоснем сърцата и на други хора!
Книгата и песента са една емоционална изповед, която таях в себе си дълго време. С един млад и талантлив екип направихме видео, което е едновременно съкровено и мащабно. Всеки даде максимума от себе си, за да стане тази моя мечта реалност.
Благодаря на момичетата, които завинаги ще останат в сърцето ми – Боряна Юлиянова и Божана Спасова. Прекрасните вокали в песента са дело на Божана, а монтажът и цветовите корекции на видеото са дело на Боряна. Благодаря на издателство КВЦ, с което успяхме да осъществим тази моя мечта – да оставя част от сърцето си в безкрайността на времето. Проектът е подкрепен от Национален фонд “Култура”, без който тази емоция щеше да остане неизказана. Надявам се, че има хора, които ще прочетат „Сълзите ми по ранните треви” и стиховете ще оставят следа и в тях.“ – споделя младият поет и певец.
Георги А. Иванов е роден през 1993 г. Завършил е Музикалното училище „Добри Христов“ (Варна) и Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ (София) – специалност „Поп и джаз пеене“. Успоредно със заниманията си като музикант пише и стихове.
„Сълзите ми по ранните треви” е книга за съзряването и израстването чрез любовта, която може да нанася рани, но те кара да летиш, носи ти удовлетворението, че си открил смисъла на живота. Стихове, в които се усеща дъхът на съвременния човек с неговите мечти и идеали, с желанието му да обича, със загубените му илюзии. Заглавието е поетична метафора на всичко това. Тематиката е универсална – всеки човек е преживял в една или друга степен сблъсък на мечтите си с реалностите на живота, влюбвал се е и е разлюбвал, обичал е и е страдал, търсел е и е откривал кои са важните неща в живота му. Това е поезия, която докосва душата на всеки, независимо от неговата възраст и пол, достатъчно е да има сетива за изкуството.
ВЛЕДЕНЯВАНЕ
Ти не живееш, а гориш,
докато други просто съществуват.
Дори когато мен делиш
със някой, който само ме бленува.
Като светулка във ръцете ме пое,
да трепкам, озарявайки ти мрака.
Така и моето сърце прие
решението да стои и да те чака.
Пътят е неравен и трънлив –
той такъв е за сърца несретни,
но ще ти дам, дори и да боли,
оцелялото в ръцете ми бездетни.
Огънче остана след тебе да гори,
но ще угасне то заради очите слепи,
а сълзите ми по ранните треви
ще се превърнат в лед. Като сърцето.
ОГЛЕДАЛО
В паничката
на просяк
се оглежда
милосърдието ти.
ТИ ДОЙДЕ
Ти дойде,
но беше подранила.
Не бях готов за пролетта,
която разцъфва в клоните.
УТРО
Мракът дълго притискаше града,
докато бдях над съня ти.
Чаках утрото да се роди.
То изгря между клепачите ти.
Можете да поръчате книгата ТУК.