„Тайните на древните цивилизации“ от Игор Прокопенко разкрива имало ли е извънземни на Земята в древността

„Тайните на древните цивилизации“ от Игор Прокопенко е едно от най-новите заглавия с логото на Бард.

Има ли достоверни свидетелства, че Земята е посещавана от чуждопланетяни? Вярно ли е, че хората са биороботи, създадени от жителите на Венера? Какво знаят котките за другите светове? Какво премълчават космонавтите? И къде са изчезнали обитателите на планетата Фаетон след нейното разрушаване?…

Заедно с Игор Прокопенко ще надникнете в дълбините на вековете, ще се докоснете до тайната на изображенията в пустинята Наска и до невероятната история на Баалбекското светилище, за което учените спорят от десетилетия. Ще се запознаете с мненията на изследователи и експерти по най-различни въпроси – от обсъждането на причините за изчезването на древна цивилизация на Венера до версията за чуждопланетните гени на Адам. Тези теории може да ви се сторят фантастични, но неоспорими факти крачка по крачка ще ви доведат до разбирането както на историята на нашата планета, така и на собствената ни история – на нас, хората, които живеем на нея.

В тази книга ще се срещнете с версии на различни учени, които се опитват да разгадаят тайните на раждането и развитието на древните цивилизации.

По-долу четете откъс от книгата:

ПРЕДГОВОР

Вероятно само малцина специалисти знаят, че преди 14 милиарда години нашата Вселена е представлявала мъничка точица, състояща се от невероятно плътно вещество. Но веднъж при един взрив – учените го наричат Големия взрив – тази точица се разпръсва в пространството на всички страни. Свръхплътното вещество, от което се състояла, се превърнало в космически прах… От този прах след милиарди години се появили планетите и галактиките. Всичко в тази теория, която отдавна вече се смята за общоприета, е разбираемо. И само един въпрос продължава да измъчва учените. Откъде се е взела тази точка? Понеже според законите на физиката материята не може да възниква от нищото. Кой толкова сполучливо е изпуснал тази предкосмическа мастилница, че петната от мастилото са се пръснали по цялата Вселена? Ето го въпроса, който днес наистина притеснява учените. Защото ако не се отговори на него – как можем да обсъждаме съдбите на цивилизациите?

Или пък например разумният живот. Свикнали сме да се мислим за венеца на творението. Обаче като си убодем пръста с някоя игла, кълнем и Господ, и всичко на света. А какви други варианти на разумна цивилизация са възможни? Ето ви една нова сензационна теория. Оказва се, че висша форма на разумния живот може да се окажат облаците! Да, най-обикновените облаци. Заредените атмосферни частици според учените образуват също такива устойчиви връзки като невроните в човешкия мозък. Затова „облачната“ форма на живот може да се окаже не само по-жизнеспособна, но и по-„интелектуална“ в сравнение с нас, които сме направени от месо и кръв. Според доктора по биология Пол Римър нашата биологична форма на живот е относително млада и не е стигнала до равнището, необходимо за пълноценна информационна обмяна. Именно затова и до днес не са открити извънземни цивилизации във вида, в който сме свикнали да си ги представяме. И на ви сега – разумни облаци. Само на пръв поглед изглежда, че всичко това е красива измислица на великия писател философ Станислав Лем за Соларис. Според съвременните учени тъкмо такава форма на разумен живот според всички показатели е много по-подходяща и по-добра от човешката – с нашите проблеми, страха ни от жега и студ, че и от зъбобол. За междупланетните премествания пък изобщо не си струва да говорим. В случай на, не дай боже, някакви проблеми на родната му планета, един разумен облак просто ще се качи на някой прелитащ метеорит и рано или късно ще се изсипе във формата на червен дъжд на някое райско местенце в някоя съседна галактика. А ние ще си останем тук. А и не само метеоритите, но и кометите са пощальони на живот из необятните простори на Вселената.

Често чуваме и четем, че кометите са огромни мръсни сглобени от парчета лед убийци, които рано или късно ще унищожат нашата цивилизация.

Но хората пратиха до кометата „Чурюмов – Герасименко“ сондата „Розета“, за да разкрият тайните ѝ. Западната преса сравни мисията на „Розета“ с мисията на космическия апарат в световноизвестния блокбъстър „Армагедон“. Но да не си говорим за героя, изигран от Брус Уилис. По-важното е, че за да стигне до кометата, сондата трябваше да измине разстояние, пет пъти по-голямо, отколкото от Земята до Слънцето. И ето ви днес една нова сензационна хипотеза: може би тъкмо кометите са онези инкубатори на чуждопланетен живот, които човечеството търси от толкова дълго време.

Книгата, която ви предлагаме, е резултат от работата на много автори от Творческото обединение „Военна тайна“. Това не е алтернативен учебник по физика или астрономия. В тази книга се опитахме да съберем някои най-нови теории, версии и хипотези на учени и изследователи, които засега не се побират в парадигмата на съвременната наука.

Игор Прокопенко

ПЪРВА ЧАСТ

ПОГЛЕД В ДЪЛБИНИТЕ

НА ХИЛЯДОЛЕТИЯТА

1.

КОЛЕСНИЦИТЕ НА БОГОВЕТЕ

Всеки ден донася научни сензации, които противоречат на представите ни за живота. Последните находки на археолозите опровергават учебниците по история. Най-новите открития на астрономите прекрояват знанията ни за Вселената. А постиженията на биолозите наглед разрушават извечните истини дори за живота и смъртта. Дали го искаме, или не, но натрупаните от човечеството знания все по-често се оказват територия на заблудите.

Учените предупреждават: нашата планета влиза в период на най-висока космическа активност – метеорити и астероиди се приближават към нас на пределно опасно разстояние. Какво ще ни донесат тези непознати космически странници? А ако не гледаме звездното небе, а си погледнем в краката, ще се очертае един не по-малко интригуващ проблем: на нашата планета са запазени много древни паметници, чийто произход съвременната наука не може да обясни. Например как древните хора са можели да издигнат гигантските пирамиди, чийто строеж и до днес е сложен за съвременните строителни инженери? Как още преди много векове са направили изключително сложни открития в астрономията и медицината? И кого в крайна сметка предците ни са изобразявали със скафандри в древните гробници на фараоните? Науката смята, че всичко това са фантазии на древните автори, невероятни съвпадения и случайности. Но пък тъкмо в случайностите много изследователи не вярват.

И ето ви първия факт, който официалната наука не може да обясни.

Наскоро в Андите, на територията на Перу, беше открита нова загадка за изследователите – още една територия с гигантски рисунки, които се виждат само от голяма височина. Уединеното плато Палпа е разчертано с линии и геометрични фигури, има и рисунки. Дължината на някои от линиите е 23 километра и е невъзможно да се разбере как са били направени.

Тази местност е само на 10 километра от прочутото плато Наска. И до днес науката не е напреднала в обяснението на този феномен. На платото, което е дълго 50 километра и е широко около седем, има различни линии, геометрични фигури и рисунки. Линиите са около 13 хиляди, а рисунките около 30. Птици, маймуна, паяк, цветя.

Райнхард Хабек, австрийски историк, специалист по древни цивилизации, от много години изучава тайната на пустинята Наска: „Летях над Наска, в Перу. Струваше ми се, че съм вътре в някаква компютърна игра. Това е най-впечатляващият пример, абсолютна загадка, защото никой не дава точно обяснение защо тези рисунки могат да се видят само от въздуха“.

Как са изрисувани тези рисунки от древните жители на Андите? За създаването на такива гигантски изображения е необходима сериозна изчислителна апаратура. Но дори да са успели да се справят без нея, към кого са адресирани тези опознавателни знаци?

Райнхард Хабек: „По този въпрос има маса теории, но във всички тях има различни противоречия. Едни ги наричат антични олимпийски съоръжения. Но там има пътеки, които стигат до планините и рязко се изкачват нагоре – да не би спортистите да е трябвало да излитат? Това е безсмислица. Казват, че това били маршрути на процесии. Но как може да се използват тези схеми, ако си на земята, след като те могат да се видят само от въздуха? Пак безсмислица. Това би имало смисъл единствено ако е създадено за някой, който или е можел да вижда отгоре, от височина птичи полет, или изобщо е долетял от небето“.

Още една загадка на древния свят е Баалбекското светилище в Ливан, огромна каменна платформа, в чийто център римляните построили относително малък храм на Юпитер. Платформата обаче е направена много преди това и то по абсолютно непонятен начин. В основата на светилището има монолитни блокове, тежки по 800 тона! Историците твърдят, че всичко това е построено от древните хора. Парадоксът е там, че дори съвременната техника може да работи с блокове по 200-300 тона максимум. Докторът на медицинските науки известният офталмолог Ернст Мулдашев смята, че древните хора просто не са можели да изградят самички тези съоръжения.

Ернст Мулдашев, доктор на медицинските науки: „Ето например Баалбекския храм, той е изграден от блокове приблизително по 500 тона, по 1000 тона. Най-големите са по 2000 тона. Представете си сега, че един „КамАЗ“ може да вдига 15 тона, не повече. Как древните хора са успели да построят това?“.

Но и това не е всичко. Гигантските блокове не просто лежат в основата на Баалбекския храм. Те са идеално напаснати един към друг без никакво свързващо вещество.

Между тях не може да се пъхне дори острието на бръснач. Дори съвременните инженери не са способни да изградят такова нещо.

Вадим Бурлак, писател, историк, пътешественик: „Качвах се на тези блокове и просто, когато ги пипнеш със собствените си ръце… нямам думи. Толкова плътно са напаснати; един от приятелите ми опита да провре нож. Дори нож не може да се провре, толкова качествена и сериозна е извършената работа“.

За какво е била необходима съвсем плоска платформа от мегатонни мегалити? От практическа гледна точка такива камъни могат да издържат колосално тегло. Местните митове наричат Баалбек Хелиополис, града на бога на слънцето Хелиос. Според легендите владетелят на небесата спирал тук с колесницата си, за да си почине.

Какво означава това на технически език? Да не би да е… космодрум? В една от пирамидите на цивилизацията на маите в древния град Паленке е погребан най-прочутият император – Пакал. Неговата гробница е обект на нестихващи спорове между учените.

Йоахим Ритсшайг, математик, изследовател на древните цивилизации: „В центъра под пирамидите има надгробна плоча. Под тази плоча е погребан един от управниците на маите. А надписът на нея гласи: „Тук е погребан Пакал Велики“. Той е доживял до 83 години. Но когато отварят гроба и изследват скелета в него, се установява, че това не е скелет на 83-годишен, а на 40-годишен мъж. Бил е доведен син на Пакал. Мнозина обаче продължават да твърдят, че скелетът е на самия Пакал, макар да не е така“.

Съмнения, че в императорския саркофаг е положен друг, а не престарелият индианец, възникват веднага. Мумията изненадващо се оказва с двуметров ръст. Откъде такъв великан би могъл да се появи при древните маи, те всичките са били ниски: 140–145 сантиметра. Още по-голямо учудване обаче предизвиква самият саркофаг. Петтонният блок, украсен с богати орнаменти, смайва учените. На рисунката ясно се вижда не нещо друго, а фигурата на пристегнат към седалка съвсем съвременен пилот със скафандър. Носи нещо като дихателен апарат, до него има пулт за управление, а отзад сопло с реактивни струи. Нима древните индианци, които дори не са познавали колелото, биха могли да измислят такова нещо преди много стотици години? Тази находка се смята за най-убедителния аргумент в полза на хипотезата, че преди хиляди години маите са били свидетели на кацането на чуждопланетен кораб с пришълци. Именно тях маите са приели за спуснали се от небесата богове. И по-късно изобразяват точно такъв пилотиран кораб на надгробната плоча.

Ерих фон Деникен, изследовател на древните цивилизации: „На тази надгробна плоча в Храма на надписите в Паленке има барелеф. На него е изобразен човек, който като че ли седи на мотоциклет. Точно пред носа му има някакъв уред, едната му ръка е вдигната и натиска някакво копче, а отпуснатата му надолу ръка върти някакво устройство. Той седи в някаква седалка, зад която се виждат огнени езици. Най-новото тълкуване на тази картина гласи, че Пакал се носи от Земята към Вселената. Според мен това е много близо до истината…“

Още един безценен артефакт, който не дава мира на учените – една малка керамична статуетка, казва се догу. Тя невероятно много прилича на умалено копие на истински астронавт. Специалистите си поставят за цел да разшифроват всички линии и рисунки върху древната статуетка и стигат до парадоксален извод. Всички детайли на орнамента не са нищо друго освен датчици, тръби и защитни устройства. Интересно е, че създателите на статуетките догу са айните – древен народ, населявал териториите на Далечния изток и Японските острови. Според техните вярвания сто бога пристигнали в Далечния изток приблизително през третото хилядолетие преди нашата ера. В резултат айните, които се занимавали с примитивно събирателство и риболов, внезапно създават уникалната култура Джомон. До наши дни са се запазили дървени и керамични изделия с необикновен спирален орнамент. И изследователите на древните цивилизации предлагат една парадоксална хипотеза: може би някой е помогнал на айните да направят това? И дали това не са били астронавти, които те са изобразявали във вид на богове?

Между другото, подобни на догу изображения са открити и сред петроглифите в Торо Муерто в Перу. А на рисунките, запазили се от цивилизацията на маите, направо си е изобразен апарат, който много напомня с конструкцията си луноход.

Валерий Жиглов, доктор на философските науки: „Ако вземем например храма на маите в Чичен Ица, там ясно са изобразени хора със скафандри. Никой тогавашен човек, колкото и да му е богата фантазията, никога не би могъл да нарисува извънземен със слушалки, очила, скафандър с цип – и с индивидуален летателен апарат на гърба“.

В Италия, в долината Вал Камоника, на скалите и на различни канари са се запазили около 300 000 изображения: къщи, животни, хора и… същества с костюми, които приличат на космически. Самите фигури изглеждат носещи се във въздуха. Местните жители ги наричат „воините на Камоника“. Ако погледне такова изображение, един днешен човек веднага ще каже, че това са космонавти. Но рисунките в долината Вал Камоника са на 5-10 хиляди години! Според нашите представи в онези отдавнашни времена не е можело да има космонавти. Историята е безкомпромисна: тогава човешката цивилизация едва се е зараждала. Това навежда на мисълта, че древните хора не просто са измислили, а са изкопирали „всевишните богове“ от натура.

Подобни изображения има и в Гватемала, в Ел Баул.

Валтер-Йорг Лангбайн, геолог, изследовател на древните цивилизации: „Там видях каменни стели с височина 2,2 метра. Открих ги случайно в гората. На тези стели са изобразени човекоподобни същества… На едно от изображенията в Ел Баул може ясно да се види шлем, а отпред прозорче, през което гледа някакво същество, също както земен астронавт с космически костюм би гледал през стъклото на шлема си. Ако човек се вгледа по-добре, може да види лице, очи, нос. На гърба си изобразеното на стелата същество носи някакъв съд – кислородна бутилка, която много прилича на тези, които носят на гърбовете си нашите астронавти“.

Преди четирийсет години книгата на Ерих фон Деникен „Спомени от бъдещето“ разтърси научния свят. В нея авторът описва древни артефакти, чийто произход не може да се обясни по никакъв друг начин освен с посещение на представители на извънземни цивилизации. Например загадките на рисунките на платото Наска и баалбекските каменни блокове.

Ерих фон Деникен: „Аз мисля, че от голяма височина Наска изглежда като летище. Но никога не съм твърдял, че това наистина е летище. Идеята ми се състои в следното: над Земята кръжи космически кораб. Екипажът му е изминал дълъг път. На астронавтите им трябват енергия, суровини, минерали, злато, уран или още нещо. Главният кораб прави измервания и се оказва, че там, където сега е разположена Наска, има запаси от необходимите суровини. Те пращат там кораб робот. Той прави дупки, за да изследва почвата, и отлита. Но някои аборигени са го видели и си помислят, че това е нещо божествено А жреците им изтълкуват случилото се като божи знак. Те чакат боговете да се спуснат пак при тях, но боговете не идват повече… След това аборигените решават, че са направили някаква грешка или грях, и решават, че трябва да дадат на боговете сигнал: „Ние сме тук, видяхме вашите знаци“. И започват да рисуват на земята гигантски фигури – риби, птици, маймуни, паяци… За боговете. Толкова големи, че боговете да ги видят от небето“.

На пръв поглед разсъжденията на Фон Деникен изглеждат като фантастика. Деникен обаче е един от най-добрите специалисти по древни и мъртви езици. Той се основава на първоизточници. А древните летописи, които превежда, съдържат удивителна информация. Както разказва самият учен, още като студент в йезуитски колеж той винаги обръщал внимание на обилните технически подробности на появата на Бог в библейските източници. Освен това старозаветната дума „елохим“, което означава Господ, на иврит е в множествено число. Може да си разсъждаваме колкото си щем за триединството на Твореца, но в Библията е казано ясно: не Бог, а Богове. Деникен е сигурен, че древните хора са наричали така извънземните.

В Светото писание изследователят намира и други странни текстове. Така например пророк Иезекиил пише, че Господ винаги неизвестно защо слиза при хората с ужасяващ огън и грохот и че това не е възможно да се гледа.

Ерих фон Деникен: „Там Иезекиил описва как Господ Бог се спуска от небето… дим, огън, земята се тресе, разнася се силна миризма… Той описва машина – тя има колела, наплати, метални подпори. Тук у мен се появиха съмнения, че авторът пише за Бог. Помислих си – това не е вярно. На моя Господ не му трябва машина, за да се озове от точка А в точка Б. Бог е вездесъщ, така че защо му е машина?“.

Колкото и да е парадоксално, хипотезата на швейцарския археолог, че древният летописец Иезекиил е приел за появяване на Бог на земята идването на извънземни, въпреки фантастичността си изглежда наистина убедително. И на практика няма аргументи, с които да бъде оборена. Първо, пророк Иезекиил е реален исторически персонаж. Също като например евангелистите Марко и Матей. Те описват живота на Иисус Христос, също земен човек, което се потвърждава от многобройни източници. Тогава защо да не можем да предположим, че Иезекиил също описва онова, което е видял с очите си? А той е видял – нека се върнем към старозаветния текст – огнена колесница, която с рев се е приземила пред очите на изумените хора, и от тази колесница е излязъл онзи, когото по-късно започват да наричат Бог. За най-достоверно свидетелство за посещение на извънземни впрочем Ерих фон Деникен смята неканоничната книга на Енох, седмия старозаветен патриарх, тоест също реален исторически персонаж.

Ерих фон Деникен: „Книга на Енох е сензационна. Той говори за неща, които е преживял лично. На 12 години му се явили двама пришълци, успокоили го – казали му да не се страхува – и го повикали със себе си. Дезинфекцирали го, преоблекли го и го взели с тях на главния им космически кораб. Енох разговаря с най-старшия от тях, командира на кораба. Той възлага на Енох да научи земяните на езика на извънземните и скоро Енох вече знае двата езика и става преводач между пришълците и хората, диктуват му научни трудове… Всичко това може да се прочете в Книга на Енох. Енох е най-добрият очевидец“.

Според изследователя извънземните посещават Земята минимум три пъти, всеки път с интервал от приблизително 3000 години. Хората са получили от боговете знания и с тяхна помощ са издигнали пирамидите и различни храмове. Тези съоръжения са имали практическо предназначение. Когато боговете си отиват, човечеството загубва технологиите им и забравя как се използва всичко това.

Хипотезата на Деникен се подкрепя от немския археолог Хартвиг Хаусдорф. Той смята, че има нагледни свидетелства в полза на тази версия: „Съвсем сериозно допускам, че обучавалите хората майстори са пристигнали при тях от космоса. И са им предоставили техника. Не сложната, която са използвали самите те, а много по-проста, но въпреки това много по-напреднала от онази, която са имали хората“.

Едно от най-странните древни съоръжения в Египет се намира близо до град Сакара. Това е огромен некропол – серапеум, над който се издига стъпаловидната пирамида на фараон Джосер. Под това плато се крие зловеща загадка. Серапеумът е гигантска подземна гробница, но тя не е направена за хора. Археолозите смятат, че там са погребвали свещените жертвени бикове Аписи, в които се бил въплъщавал бог Пта (Птах). В некропола има над двайсет празни гранитни саркофага. Но те са прекалено големи за хора – и дори за бикове.

Андрей Жуков, кандидат на историческите науки: „Тези неща са направени от гранит, в полираната им повърхност може да се огледаш като в огледало. Но доколкото ми е известно, не е публикуван нито един научен труд, посветен на този паметник. Прието е да се смята, че тези 30–40-тонни (като минимум) саркофази са правени за свещените бикове Аписи. Това е официалната версия. Но тя не е подкрепена с нищо, понеже в тях не са намерени останки на животни“.

Кой е бил погребан там? И къде са сега телата?…

Изследователите Кристофър Дън, Греъм Хенкок и Робърт Бовал решават да разследват тайната на сакарския серапеум: те вече много години търсят и намират в древните паметници следи от високи технологии.

Надяват се да видят нещо подобно и в серапеума. И не бъркат.

Кристофър Дън, бивш инженер в НАСА, изследовател на пирамидите: „Озовахме се в тесни подземни тунели, в които не е предвидена никаква вентилация. Там има 21 огромни гранитни сандъка, които археолозите наричат саркофази. Всеки заедно с капака тежи по около сто тона“.

Саркофазите, или гранитните сандъци, са дълги и високи почти четири метра, а на ширина са около три. Намират се в центъра на склепове, които са на метър и половина под нивото на пода на тунела. След като проучва паметниците, Дън стига до извода, че външните и вътрешните повърхности са обработени на ръба на възможностите на космическите технологии:

Кристофър Дън: „Докато Хенкок и Бовал снимаха, аз скочих в склепа и сложих ъгломера да външната повърхност на сандъка. Тя беше идеално плоска и гладка. Светнах с фенерчето и лъчът дори не минаваше между стената и ръба на ъгломера! След това измерих ъглите на саркофага и те се оказаха идеално равни на 90 градуса. Търсех грешки и не можах да открия нито една“.

Кристофър Дън е толкова смаян от откритието си, че сам не може да си повярва. За да установи истината, привлича към изследването специалисти от най-големите компании за точна обработка на гранит. И тогава се изяснява нещо невероятно. Оказва се, че нито една от тези компании технически не е способна да направи точно такъв саркофаг. Че такава технология за рязане на гранит просто не съществува. Професионалистите по обработката на камък заявяват, че биха могли да направят такъв „сандък“ от пет части, като след това ги монтират. Но древните саркофази не са сглобявани. Те са монолитни. С други думи, древните инженери са можели да направят саркофаг от цял блок гранит, а днешните не могат.

Кристофър Дън: „Създателите на тези тайни реликви по някаква причина са се старали да са пределно точни. Днес ние не можем да повторим тази технология. Защо е било необходимо нещата да са толкова сложни – да се вкарва евентуално недовършено изделие в тунела? Това е съвсем логично, ако ви е необходима абсолютна точност. Гранитът променя формата си при топлинно разширяване и свиване. Ако направите „сандъка“ на слънце, а след това го вкарате в тъмния хладен тунел, параметрите му ще се променят“.

Невероятно, но на тези древни мегалити има следи от мощни фрези, свредла и други инструменти. Следи, очевидно оставени преди хиляди години. Освен това поразява точността на обработката, която днес се постига със специални устройства.

Но нима древните хора са имали някакво подобие на съвременните компютри или изчислителни устройства? Ето ви едно убедително доказателство в полза на тази идея.

През 1902 година до гръцкия остров Антикитира на потънал древен кораб водолази намират странен предмет – сложен механизъм с много бронзови зъбни колелца и различни циферблати. Артефактът става истинска главоблъсканица за науката. Успяват да го датират приблизително към стотната година преди нашата ера. Почти век трябва на учените, за да разберат за какво би могъл да се използва.

Хартвиг Хаусдорф: „Образно можем да го наречем древен портативен компютър. С помощта на този механизъм например са изчислявали положението на небесните тела. Мореплавателите са го използвали за навигация. Един археолог изрази всичко това с думите: намирането на антикитирския механизъм е същата сензация, както ако в гробницата на Тутанкамон бяха намерили реактивен самолет“.

Но има още странни находки, които могат да претендират за званието компютри на древността. Това са смайващите въображението кристални черепи. Съвременната им история започва през 1927 година. Най-известният кристален череп е намерен по време на експедицията на професор Мичъл-Хеджис при разкопките на древния град на маите Лубаантун. Загадките на този артефакт така си и остават неразгадани. Първо, планински кристал (вид кварц) няма в цяла Централна Америка. Второ, черепът е идеално гладък и точно повтаря формата на човешки череп – с всички анатомични подробности.

Дмитрий Бужински, историк: „Този кристал е полиран толкова щателно с определена цел. В тилната част на черепа има леща, която създава преднамерен оптичен ефект при определено условие. Тогава лъчите светлина, попадащи върху черепа, се насочват към очните кухини. Такова проклето нещо просто не може да съществува. Онези, които са го направили, са нямали никаква представа за кристалографията и за оптичните влакна“.

Експертите установяват, че черепът е направен от къс планински кристал – един от най-твърдите минерали. Той може да се обработва единствено с елмазни резци. Но откъде са взели такива резци древните маи? И най-важното – как са можели да работят с такава невероятна точност? Изследователите поръчват на днешни бижутери да изработят аналогичен череп. Новият череп е изработен с помощта на съвременни машини и технологии и на външен вид е като оригинала. Подробните сравнения обаче посочват, че обработката на древните майстори е много по-фина. Според една древна легенда на маите на света съществуват 13 кристални черепа, които имат невероятна сила. Дванайсет от тях вече са в ръцете на учените.

Томас Ритер, изследовател на древните цивилизации: „В езотеричната литература е разпространена представата, че всичките би трябвало да са от кристал. Но това не е вярно. Ако попитаме самите маи, те ще ни кажат, че тези черепи са също толкова пъстроцветни като нашия свят. Един от тях наистина е прозрачен – от стъкло или планински кристал. Има синкав, според мен от малахит или тюркоаз, зелен и дори червен, може би от рубин или гранат. И още един от обсидиан“.

Изследователят на древните цивилизации Томас Ритер е притежател на един от черепите. Тайнственият артефакт попада у него по наистина фантастичен начин. Според Ритер му го дал някакъв странен човек, когото той срещнал в Англия в една нива, изпъстрена със загадъчни пиктограми. Непознатият предложил на Ритер да му покаже един от черепите на маите.

Томас Ритер: „И като каза това, бръкна в раницата си и извади череп – черен, и каза, че това е един от 13-те кристални черепа и че той, Майкъл, може да говори с този череп. Тук трябва да кажа, че на такива места като нивите с кръгове или Стоунхендж в Англия се срещат много – казвам го възпитано – интересни хора. И не винаги трябва да вярваш на онова, което чуваш. Тогава си помислих – окей, този е един от ония, които мъничко преувеличават и си живеят в свой собствен свят“.

След което непознатият просто изчезнал и оставил изумения Ритер с черепа в ръцете. Геолозите и специалистите по обработване на камъни, на които Ритер давал черепа за изследване, стигнали до невероятни заключения:

Райнер Лауб, ръководител на научна лаборатория: „Никой не знае какви майстори са го направили. Това е много твърд материал – като кварца. Черепът е направен без използването на каквито и да било инструменти. Може да се каже, че ако е бил изрязан от цял къс, работата би продължила 700 години, което е трудно да си представим. И до днес не е известно на колко години са тези черепи“.

Съвременната наука не е в състояние да определи точното време на обработването на камъка. Но черепът в никакъв случай не е на по-малко от 26 хиляди години. Учените не могат да определят и въздействието му върху организма.

Томас Ритер: „Нашето изследване показа, че наистина когато черепът влиза в досег с човек, попада в полето на енергетиката му, възниква определено въздействие. Влиянието му се разпространява върху определена субстанция, например течност, и това уравновесява енергетичния баланс на организма“.

Опитите на Райнер Лауб, ръководител на научна лаборатория в Глаухау, потвърждават невероятните свойства на черепа на маите.

Райнер Лауб: „Първо проведохме замервания без черепа. След това сложихме черепа на коленете на обекта и повторихме изследванията. На екрана ясно се виждаха позитивни промени. Отначало органът частично беше дори жълт, изтощен, а на втората снимка вече всичко беше нормално, жълтеникавината изчезна. Това ставаше с всички органи – ако на първата снимка органът беше отчасти поразен, то на втората снимка този орган вече беше здрав“.

Оказва се, че кристалните черепи имат целебни свойства и лекуват от най-тежки заболявания.

Томас Ритер: „Свързахме се с други хора, които са изучавали този череп и имат екстрасензорни способности, и те твърдяха, че в Древно Мексико черепът е използван в лечебни ритуали. Винаги взимам черепа на семинари и хората могат да го пипат, да общуват с него. И интересно – много хора, които са имали проблеми със здравето или душевни травми, когато нещо не е било наред в личния им живот или работата – всички те казват, че са изпитали чувството, че черепът им оказва позитивно влияние – решава проблемите им, премахва спазмите и болката“.

Черепите се явяват един вид проводници на някаква енергия, концентрирана от кристалната решетка на минералите.

Райнер Лауб: „Мога да ви разкажа още една история. Черепът, както вече казах, може да записва енергията. Напълних няколко бутилки с вода, за да ги пратя на Томас. Напълних ги догоре. И след това ми се обаждат от пощата – „Колетът ви е мокър“. Върнаха ми го. Беше много добре опакован, но три бутилки се бяха счупили. Оправих всичко, а след три часа се счупи още една бутилка. Толкова мощна енергия, че да пръсне стъклени бутилки“.

Екстрасенсите, изучавали кристалния череп на Мичъл-Хеджис, откриват, че той може да променя степента си на прозрачност и на цвета си. Когато го докосват на различни места, те изпитват ясни усещания за топлина, а понякога долавят вибрации като от източник на енергия. Нещо подобно изпитва и Томас Ритер със своя обсидианов артефакт.

Томас Ритер: „Когато държах черепа в ръцете си, виждах картини. Виждах Древно Мексико, Тибет. Като че ли гледах с вътрешното си зрение филм. Не знам колко време мина – секунди или минути…

Когато хората държат черепа в ръце, в 90 % от случаите наистина става нещо на спиритуално или духовно равнище. От един определен ъгъл, когато държиш черепа в ръце и гледаш в очните му кухини, ти се струва, че той наистина има очи и все едно те гледа. Точно в този момент може да започне общуването. Може да задавате въпроси и той ще отговаря. Хората виждат картини или чуват гласове, които отговарят на въпросите им. Това е нещо наистина особено“.

Най-вероятно тайната на кристалните черепи се крие не само във формата им. През 1601 година в гробището на град Екс ан Прованс е намерен удивителен предмет. Хрониките го описват като стъклен прибор, съставен от три куба. Виделите го така и не разбират какво може да е това. Невероятно, но в прозрачното устройство можело да се видят замъци и градове, които не бил виждал никой. Очевидно е, че този предмет не е отговарял на равнището на развитие на средновековна Франция. Не е известно къде се намира той сега…

Според вярванията на маите онзи, който събере всичките 13 черепа, ще получи власт над миналото и бъдещето. Не е ясно какво се има предвид с това. Но истинските идеално направени черепи засега са само дванайсет. Възможно е последният, тринайсетият, да е скрит на сигурно място.

Майкъл Кремо е американски историк, специалист по исторически аномалии. Сферата на интересите му е в така наречените засекретени артефакти, тоест онези, на които научният свят се старае да не обръща внимание, не се позовава на тях и дори гледа да не ги споменава. Кремо е проучил стотици странни предмети и човешки останки. Той смята, че в учебниците историята на човешката цивилизация е изкривена.

Майкъл Кремо, историк, археолог, изследовател на древните култури: „В съвременните учебници са описани само откритията, които подкрепят доминиращата теория на еволюцията. Според нея хора, подобни на нас, за пръв път са се появили преди по-малко от 150 хиляди години, като са се развили от маймуноподобни предци. Но когато в оригинални научни доклади на различни езици намирам множество описания на човешки кости, артефакти, човешки следи, които се датират на милиони години – това е наистина много странно“.

Още през 1862 година научното списание „Geologist“ публикува сензационно описание на археологическа находка в окръг Макупин, щата Илинойс, САЩ. Във въглищен пласт на дълбочина 30 метра са открити човешки кости. А възрастта на тези въглища е… 300 милиона години!

При това скелетът не е на човекоподобна маймуна и не на примитивен хоминид, а на същество, идентично на съвременния хомо сапиенс! И ако се съди по артефактите, това същество е разполагало не с каменни копачки, а с високи технологии.

Към това сочи и друга интригуваща находка в същия район.

Майкъл Кремо: „През 1892 година в щат Илинойс мисис Коуп слага въглища в печката си. Едно парче е прекалено голямо и тя го троши на две. В парчето неочаквано намира златна верижка с дължина 8 дюйма. Тези въглища са на около 300 милиона години“.

Науката твърди, че това е невъзможно. Верижката сама е попаднала по някакъв начин при въгледобива, при това съвсем наскоро. Но как? С помощта на каква непозната технология е възможно това? Освен това на планетата са открити над сто останки на хора с абсолютно съвременен вид, които са живели преди милиони години! Науката подминава такива находки с мълчание. Понеже ако се признаят предисторическите скелети, ще се наложи да се пренаписва историята. Но и да се определят като фалшификации също е невъзможно. Възрастта на костите е определена чрез най-съвременни методи. Означава ли това, че нашата цивилизация не е първата на Земята? Академик Хартвиг Хаусдорф смята, че тя дори не е най-развитата.

Хартвиг Хаусдорф: „В началото на 1970-те години в африканската държава Габон една френска компания добива уранова руда. Неочаквано се оказва, че съдържанието на уран-235 в пробите е значително по-ниско от предполагаемото. Тогава започват да изследват дали този уран вече не е бил използван от някого. И се оказва, че урановото находище Окло в Габон има такива очертания, които с оглед на периода на полуразпада на урана позволяват да се стигне до извода: преди почти 2 милиарда години, а по-точно – преди 1,75 милиарда, на това място е имало 14 атомни реактора. Всичко това е пресметнато от физиците с голяма точност! Но възниква въпросът – кой е можел да създаде атомен реактор преди толкова много години?“.

В Музея на Кайро се пази странен артефакт. Намерен е в гробницата на аристократ в древния град Сакара. Според преценката на учените тази находка е поне на 5000 години! Предметът е направен от дърво. Преди учените са го смятали за примитивна статуетка на ястреб с разперени криле. Размерите му са 14 сантиметра дължина и 18 в размаха на крилете. Йероглифите на опашката на птицата гласят – „дар за бог Амон“. Почти сто години артефактът се пази в музея, докато професор Халил Месиха не заявява: това не е нищо друго, а мащабен модел на планер.

Сергей Александров, инженер: „Няма нищо невъзможно в това някога, дори в древни времена, да са съществували въздушни балони и планери. Това е съвсем възможно. Теоретично можем да предположим, че някъде и някога някой случайно е напипал принципа на махането на крилете при птицата и го е реализирал по някакъв начин“.

Експертите създават увеличен модел на дървената птица и правят експерименти. Древноегипетският планер показва отлични летателни характеристики! Това доказва, че хората от страната на пирамидите все пак са били запознати с авиацията. Как обаче са пускали планера да лети?

Сергей Александров: „Може да се предположи например, че древните са познавали някаква магична технология, която е позволявала да се синтезират предмети от отделни атоми, чрез усилие на мисълта или някак другояче“.

Но египтяните не са единствената древна цивилизация, която е знаела за летателните апарати. Археологическата изложба „Златото на предколумбова Америка“ в нюйоркския музей „Метрополитън“ привлича вниманието на много учени. Най-неочакван интерес проявява група американски авиоконструктори. Харесват им златните фигурки на екзотични птички от погребенията на древните индиански вождове. Находките са датирани към първото хилядолетие от нашата ера. Специалистите по аеродинамика от пръв поглед разбират, че статуетките изобщо не изобразяват птици. Делтовидното крило под туловището и вертикален кил – в природата такива неща изобщо не се срещат при пернатите.

Петер Белтинг, авиомоделист, офицер от ВВС на Германия: „Това не може да е изображение на птица. В природата няма пернати с такъв строеж на скелета. При птиците крилете по принцип са разположени над тялото. Само при самолетите крилата могат да се сложат под фюзелажа“.

Загадъчните експонати отиват в една военна лаборатория. Слагат древната статуетка в аеродинамична тръба. Още първите изпитания показват, че летателните характеристики на златната птичка по нищо не отстъпват на последните постижения в областта на аеродинамиката. И че най-ефективно характеристиките на древната фигурка се проявяват при свръхзвукова скорост.

Именно тогава известният авиоконструктор, офицер от немските ВВС Петер Белтинг решава да направи действащ модел на самолет според формата на златната индианска птица. Създава точно копие на фигурката, увеличено 16 пъти. И резултатът надминава всички очаквания.

Петер Белтинг: „Вече 40 години конструирам модели на самолети. Разбрах, че това не може да е птица. Реших,че мога да накарам този обект да лети, и след известно време го постигнах“.

Резултатът надминава и най-смелите очаквания. Радиоуправляемият модел с лекота изпълнява и най-сложните фигури от висшия пилотаж. И няма проблеми с кацането дори при силен страничен вятър.

Петер Белтинг: „Провеждах изпитанията на най-невероятни места: и сред дървета, и с други препятствия, никога не възникваха никакви проблеми. Моделът се управлява лесно и развива скорост от 40 до 120 км в час. Лети на всякаква височина в рамките на видимостта. Но не като обикновен авиомодел, а като пълноценен самолет, който постоянно трябва да се управлява, да се коригира полетът в зависимост от посоката на вятъра и т.н. Но лети абсолютно без проблеми“.

Дори с изключен двигател моделът прекрасно планира и прелита над 200 метра. Немският авиомоделист се осмелява на невероятен експеримент: слага на следващия модел реактивен двигател. Как ще се държи сега златната птица, създадена от неизвестен майстор преди повече от 1000 години?

Петер Белтинг: „Дадохме на професори от техническия институт в Бремен да направят проверка. Те стигнаха до извода, че това еднозначно е обект на аеродинамиката, който със сигурност не произтича от животинския свят: животните имат съвсем друга структура. И че такива геометрични форми не се срещат никъде в света на животните. Че функциите на това нещо са чисто технически, и формата също. Можем да докажем, че то лети“.

На изпитателния полигон се събират водещи специалисти от Немското общество за авиация и космонавтика. Учените, авиоконструкторите и професионалните пилоти чакат старта затаили дъх. И ето – древната индианска птица стремително излита в небето. Може би тъкмо такъв самолет, само че много по-голям, преди хиляда години е летял над главите на застиналите в благоговеен ужас индианци.

Петер Белтинг е убеден, че точно такива самолети са изобразени на стените на египетските храмове. И че загадъчните фигурки, намерени от археолозите, са забравено наследство от древна изчезнала цивилизация. От онези, които преди 2000 години са смятали за богове.

Петер Белтинг: „По времето, когато този артефакт е бил сложен в гробницата, хората вече са можели да правят сплав на мед със злато. И това е било невероятно сложно. Съответно и това не би трябвало да е по-малко важно. Възможно е да е било като някакво божество, което се е спуснало от небето“.

Сензационно откритие прави в Египет историкът Райнхард Хабек. Храмът на богинята Хатор (Хатхор) в Дендера е огромен ритуален комплекс и и до днес е слабо проучен от археолозите. Криптите в древните му подземия съхраняват невероятни загадки. Това са 14 загадъчни помещения, изсечени в скалата в основите на храма. По стените има странни надписи. Изобразените на тях богове държат незнайни предмети, които приличат на буркани със змии в тях.

Райнхард Хабек, историк: „Превеждал съм египетски йероглифи. В тях, разбира се, няма описания на електрически лампи. Но има описания, които може да се изтълкуват по такъв начин. Да вземе например така наречената „светеща змия“ – те, разбира се, са имали свои названия за тези предмети. И виждаме описания на обектите: до 40 сантиметра големина – това очевидно е електронен генератор, – той има така нареченото „празно“. Ако разгледаме това от гледна точка на електротехниката, ще рече, че вътре е имало по-малко въздух. И всичко това работи с помощта на вакуумна помпа, тоест колкото повече въздух се изпомпва от колбата, толкова по-силен става осветителният ефект. С помощта на модел тези различни стадии, различната сила на светлината, могат да се пресъздадат“.

В наследеното от Древен Египет Райнхард Хабек намира невероятни намеци за летателни апарати. Неговата теория се базира на предназначението на пирамидите. Изследователят още в началото отрича официалната версия, че това са гробници на фараони. И цитира древни текстове: „Навсякъде се споменава свещеният камък на египтяните Бенбен. И този камък – като прочетеш това, направо изтръпваш – та значи той бил огнен пирамидален камък, който дошъл на земята от небето, когато богът на слънцето за пръв път стъпил на земята“.

Според версията на Хабек и много други учени златните птици от гробниците, древните пирамиди, които приличат на космически кораби, и летящите чинии, грижливо изрязани в далечното минало от камък, не са нищо друго освен имитация на онова, което са виждали древните хора.

Може би помните старата книга на Л. Лагин за вълшебника Хотабич? Там един добър джин подарява на едно момче ръчен часовник. Старият Хотабич, лежал на морското дъно няколко хиляди години, естествено, не може да си помисли, че в часовника има механизъм, и затова прави часовник от къс злато. Учените наричат този ефект „карго култ“ или „самолетопоклонничество“, с други думи – имитиращо поведение. В нашата относително отскорошна история има един интересен епизод. През Втората световна война американските сили установяват база на отдалечен остров. Когато войната свършва, се изнасят. След няколко години, когато учените по свои си причини решават да изследват този остров, виждат нещо, което ги стъписва и озадачава. Виждат, че използваната през войната писта е в идеално състояние, тоест че аборигените я поддържат в такова, виждат и точни копия на американските самолети, направени от дърво и палмови листа, а вождът на племето се разхожда с радиостанция, направена от кокосов орех, и непрекъснато я вдига към устата си като микрофон. Аборигените посрещат учените с радост, понеже ги приемат за боговете, които преди години са отлетели, но са обещали да се върнат. Същото според учените би могло да стане и с древните египтяни, тоест те да са строили каменните пирамиди, които да наподобяват чуждопланетни кораби.

Райнхард Хабек: „Има изображения, например в археологическия музей във Флоренция, на които може да се видят „небесни стаи“ – така понякога наричат пирамидите. Вътре в тях обикновено е нарисуван богът на слънцето, вдигнал ръка за поздрав, и всичко това прилича на фантастична капсула за космически пътешествия. Няма доказателства, но когато четеш текстовете, неволно ти се струва, че този камък Бенбен е можел да лети“.

Тази поразителна хипотеза на Райнхард Хабек има едно странно потвърждение. През 2010 година над цялата планета за пръв път в историята бяха наблюдавани огромни НЛО с формата на пирамида. Първото свидетелство идва от Москва: странният апарат е видян точно над Кремъл! Обектът се появява два пъти в рамките на едно денонощие и увисва за по две минути. Всяка негова страна е с дължина по около километър и половина. След половин година също такава пирамида е наблюдавана в Китай. След три месеца подобен обект е фиксиран от телевизионни камери над Южна Америка. След това НЛО с пирамидална форма са виждани в Испания, Англия, Франция и Япония. В края на годината – над Тайван по време на необичайна буря…

Може ли такива или подобни на тях НЛО да са се приземили в Древен Египет?

Райнхард Хабек: „В египетската митология има един летящ обект, който се нарича Хорхут. Доколкото може да се съди, това е дисковиден обект, който се издигал в небето и – дословно – „може да унищожи бога на слънцето с помощта на…“ – днес ние бихме казали „лазерен лъч“. Така е описано. „Огненото оръжие на боговете“. Тази технология напомня на „Междузвездни войни“.

Но чии са тези древни предмети в забранените за достъп хранилища? Защо учените отказват на античните цивилизации правото да разполагат със съвършени технологии? Кой ги е оставил – пътешественици във времето или пришълци от космоса? А може би невероятните артефакти са следи от неизвестна земна високоразвита цивилизация?

Майкъл Кремо: „Ако погледнем цивилизациите, съществували през класическия период на античността, ще видим, че между тях има много общо:в архитектурата, във философските системи. Мисля, че за това си има причина“.

Според привържениците на алтернативната история редица древни текстове и артефакти недвусмислено сочат към родината на боговете. В това число древноиндийските „Виманика Шастра“ и „Самарангана Сутрадхаран“. Там според изследователите са описани космически летателни апарати от древността.

Пьотър Олексенко, историк, индолог: „Думата „вимана“ до днес на хинди означава летателен апарат. Вероятно от всички древни текстове, особено древноиндийските, можем да почерпим доста информация за това, че в древността боговете най-вероятно са летели на някакви въздушни колесници, или вимани. Има дори описание на тези вимани, има схеми как са устроени тези летателни апарати“.

В древните трактати подробно са разгледани различни видове вимани. За описването на някои тогавашните хора дори не са имали достатъчно думи и понятия. Върховният бог Брахма например се спускал на земята с колесница с формата на лебед.

Пьотър Олексенко: „На практика всички богове и много от героите, например Арджуна или Рама, имат летателни апарати или въздушни колесници. Понякога се описва, че дадена колесница била с по-големи размери, а друга била по-малка. Възможно е някои да са се движели с по-голяма скорост, понеже същият Арджуна лети с въздушна колесница и през илюминатор вижда планетите, покрай които прелита, понеже е летял до други планети“.

От някакви звездни пришълци водело произхода си племето догони, живеещо на платото Бандиагара в Западна Африка. Пътешественикът Александър Редко е имал щастието да присъства на церемонията „сигу“ – ритуален спектакъл, който се извършва веднъж на 60 години и по време на който догоните си спомнят за далечната си родина, планета в съзвездието Голямото куче, където най-светлата звезда е Сириус. В памет на това, че са били хора-птици, те обличат костюми и си слагат специални маски.

Александър Редко, професионален пътешественик: „Те са известни с това – в доказателство на теорията си, – че предварително са предсказвали много астрономически явления, които впоследствие са потвърдени от учените. Предсказали са избухването на свръхнова в съзвездието на Сириус, откъдето са пристигнали, със своите астрономически карти“.

Тайнствените догони живеят обособено от съвременната цивилизация, но въпреки това имат удивително точни астрономически познания. Известно им е, че Луната – те я наричат „сухата и мъртвата“ – обикаля около Земята, че Юпитер има четири спътника, а Сатурн има пръстен. Но най-удивителното е, че според догонската история родината им е системата на Сириус. И че тя се състои от главна звезда и двата ѝ спътника. Най-учудващото е, че учените откриват втория спътник на Сириус съвсем наскоро – той не може да се види без свръхмощен телескоп. Откъде африканското племе има такива точни данни? И освен това според догонските митове в далечното минало в съзвездието на Сириус е имало глобална катастрофа и прародителите им са успели да напуснат далечната си родина.

Александър Редко: „Като знаели какво ще стане, догоните започнали да си търсят подходящо място за живеене и разпратили на различни места във Вселената своите, така да се каже, кораби. Включително на нашата Земя, където попадат онези догонски племена, които се наричали „хора-птици“.

Маите описват своите богове като белокожи светлокоси хора, които доплували от север със самоуправляеми лодки. Тези хора научили маите на различни науки и построили пирамидите на Теотиуакан след Потопа. Боговете били родом от небесата, но дълго живели редом с хората.

Дмитрий Беляев, заместник-ръководител на Мезоамериканския център „Ю. В. Кнорозов“: „Имало е свръхестествени същества, които ние наричаме богове, макар там те да не са съвсем богове в този смисъл, при маите всичките тези концепции са по-сложни. Един от тях се качва на трона и се възцарява приблизително така, както и царете впоследствие, през VI-VII век“.

После боговете си тръгват, като обещават да се върнат. Когато на американския бряг слизат конквистадорите, маите се радват и се прекланят пред тях. Те наричат главния си бог Кетцалкоатъл, което означава „перната змия“. Той е велик бог на светлината, образованието и културата, автор на законите и календара.

Интересно е, че в митовете на всички древни народи има указания за родината на боговете.

Греъм Хенкок, изследовател на древните цивилизации: „Една от загадките, която ме измъчва още от първите дни на търсенията ми, е приликата в сюжетите и темите в митовете на съвсем различни народи. Основната идея е, че боговете са слезли от небето или от звездите, понякога от съвсем конкретна система – Орион или Плеядите“.

В Библията също са описани много чудеса, които в превод на езика на техниката изглеждат като съвсем съвременни апарати.

Пророк Моисей тръгва на четирийсетгодишен поход с юдеите, като е добре подготвен. На планината, докато си общува с Бог, той научава плана на Ковчега на Завета.

Ерих фон Деникен: „Господ обяснява на Моисей как да направи Ковчега на Завета. Подробно му обяснява дължината, ширината и височината на Ковчега, казва му какви материали да използва. Освен това в Библията се казва: „Гледай да го направиш по образеца, що ти бе показан на планината“. Тоест там е бил оригиналът, а Моисей е направил копие“.

Пише, че в Ковчега се пазели скрижалите на Завета с десетте заповеди. Освен това сандъкът правел такива неща, за които съвременните инженери не могат дори да си мечтаят.

Станислав Зигуненко, инженер: „Ако ни трябва неизчерпаем източник на енергия, достатъчно мобилен и т.н., какво правим? Правим ядрен котел… Възможно е да са имали малкогабаритен ядрен котел, който да им е давал енергия“.

Според Библията това бил златен сандък, в който имало дървен, а в него още един, оловен. Това впрочем е оптималната защита за ядрен реактор. Ковчегът на Завета бил в Скинията, а после в Иерусалимския храм. Тоест винаги са го държали извън населени територии. Да се мести е можело само с помощта на жреци носачи, които вдигали светинята на дълги прътове. Докосването до ковчега е било строго забранено.

Алберт Стасенко, професор в Московския физикотехнически институт: „В Писанието има съвсем ясно посочване, че е била нарушена техниката на безопасност. Някой си Оза си позволил да докосне Божия ковчег, понеже воловете били наклонили новата колесница. Направил го с най-добри намерения, понеже колесницата можела да се преобърне. Но Бог се разгневил и го поразил – „и той умря там при Божия ковчег“.

Ковчегът на Завета излъчвал светлина, поразявал с кожни болести и дори убивал онези, които случайно надникнели в него. При това не правел чудеса – не превръщал водата във вино, не печал месо, не точел остриета, не възкресявал мъртви. Работел като машина, конструирана за специални задачи.

Станислав Зигуненко: „Има древно описание, че този апарат един път се повредил. И го поправяли. Онези, които го поправяли, казали, че всички останали трябва да отидат възможно по-далече, иначе ще пострадат. В превод на технически език това означава, че вероятно са свалили от апарата някаква броня, някаква защита. Но нека се върнем към предположението, че това е било ядрен реактор. Съответно му свалят външните оловни стени и хората почват да го ремонтират. Оправили се с ремонта, но след това дълго боледували“.

По-нататъшната съдба на Ковчега на Завета е неясна. Но Ерих фон Деникен намира в древните текстове указание къде да се търси артефактът. Последният от юдейските царе, при когото е бил, е Соломон. Исторически е потвърдено, че той е имал връзка със Савската царица и че тя е родила син – Мелеким. Когато синът пораства, отива при баща си и настоява той да му даде реликвата. Соломон отказва и тогава Мелеким прави точно копие на Ковчега на Завета, открадва истинския и бяга. Това е само преразказ на библейската легенда, но именно синът на цар Соломон и Савската царица впоследствие става истинският основател на етиопската държава.

Ерих фон Деникен: „Ковчегът на Завета е бил техническо устройство. Днес това, което е останало от него, се пази в черквата „Света Дева Мария Сионска“ в етиопското градче Аксум. Два пъти ходих в тази черква, исках да сляза там, където го пазят, но свещеникът каза, че не може да ми позволи да го направя. Казах: „Но там, долу, е Ковчегът на Завета“. А той: „Да, и какво?“. Тоест той не оспори, че в черквата се съхранява Ковчегът на Завета. Всички знаят това. Но никой не може да го види“.

Защо обаче на юдеите им е трябвала толкова много енергия? Вървели са пеша или са яздили камили, мръкне ли се, лягат да спят. За битови нужди са им били достатъчни и само факли. Обаче – с какво са се хранили 40 години в безплодната пустиня? Според изследователите те са имали още един агрегат – машина за производство на манна, която е работела благодарение на Ковчега на Завета.

Станислав Зигуненко: „Той е давал енергия за някакъв агрегат, който е изработвал нещо, което в Библията се нарича манна небесна. Тоест някакъв концентрат, който е позволил на хората 40 години не само да не измрат от глад, но и да не се разболяват. Тоест съдържал е всичко. Микроелементи, витамини, достатъчно хранителни вещества, белтъчини, мазнини и т.н. Тоест балансиран концентрат, подходящ например за пътешественици, за космонавти, които са тръгнали на дълга експедиция“.

В свещената книга „Сефер ха-Зохар“, която влиза в учението за кабалата, има подробно описание на устройство, наричано „идола Бафомет“. Няколко учени се опитват да установят как е изглеждало и стигат до един и същ извод: Бафомет е бил хидропонна фабрика за отглеждане на ставащи за храна водорасли. След това са ги варили на каша или са ги пекли на хляб. Нещо подобно днес е разработено за космонавтите. Машината за манна е трябвало да се почиства периодично и очевидно са я разглобявали и почиствали всяка събота. Оттук вероятно е тръгнала традицията на шабата. Известно е, че заедно с Ковчега на Завета идолът Бафомет се е пазел в Иерусалимския храм. После пророк Иеремия скрива машината в планините, където я намират тамплиерите. Предполага се, че тъкмо те наричат едното от тези две юдейски устройства Светия Граал.

Но ако в древността Земята е била посещавана от извънземни, какво са правили те тук? Историците смятат, че юдейските свещени текстове до голяма степен са копирани от митовете на по-древна цивилизация в същия регион – шумерската. Още преди 8000 години между реките Тигър и Ефрат е имало градове на народ, познавал висшата математика, астрономията, медицината, юриспруденцията и занаятите. Всичко това, както са написали шумерите, им било дадено от боговете. Запазени са поразително точни технически описания на действията на боговете.

Виктор Янович, историк: „Какво разказват шумерите? Разказват, че анунаките (ану значи „небе“, ки – „земя“) са представители на боговете на земята. Че тези анунаки преди 444 хиляди години слезли на Земята и направили колония от 50 анунаки. За главен сред тях бил назначен Енки, най-големият син на Ану – ръководителя на анунаките“.

Именно този бог Енки, както описват нещата шумерските митове, сътворил човека. Отначало анунаките добивали на Земята злато в шахти, но после се разбунтували – работата била прекалено тежка. Тогава било решено да се създаде същество, предназначено специално за работа.

Виктор Янович: „Въпросът е там, че животът на Земята и животните, които съществуват на нея, генетично – по-точно „в основата си“, тъй като там няма думата „генетично“, – та значи те имат същата основа като живота на тяхната планета. И с помощта на – ще го кажа вече с днешни думи – генното инженерство от тези същества може да се създаде още някакво, способно да изпълнява всички спомагателни работи и по този начин да освободи анунаките от тях“.

Тогава бог Енки заедно с богинята Нинхурсаг правят по свой образ и подобие човек от глина. Такава е академичната литературна трактовка на клинописните текстове. Зекария Сичин, американски учен, отново превежда от оригинала шумерския мит за сътворяването на човека. Според него боговете Енки и Нинхурсаг са взели яйцеклетка от маймуна и са я оплодотворили с „жизнена сила“ на астронавт анунак. След което са я имплантирали на една от жените анунаки. Първото дете от епруветка е било, като всеки хибрид, безплодно. А на анунаките им трябвали много работници… Тогава след дълги опити усъвършенствали модела на човека до Адам. Вдъхнали му частица от бога, но не му дали безсмъртие. По същия начин му направили другарка – и хората почнали да се размножават.

Виктор Янович: „Да, въпросът е там, че в Библията пише „от реброто, взето от човека“. А на шумерски „ребро“ и „живот“ звучат еднакво. Тоест може да се каже, че това е „основата на живота“, тоест ДНК – тоест клонирали са Ева от кода на Адам“.

Но нима човешката цивилизация е резултат само на това, че на пришълците от космоса са им трябвали ресурси и съответно работници? И че само заради това са ни дали науката и различни технологии?

Ерих фон Деникен: „В миналото – а аз изучавам именно миналото – те са идвали при нас с добри намерения. Много често са споделяли с човечеството знания, научили са ни на различни науки, на календара, научили са ни да добиваме метали от земята, научили са ни на металургия. С други думи, в миналото те са били богове, които са помагали на хората“.

Култът към златото идва от дълбоката древност. Злато са добивали и високоразвитите цивилизации в Близкия изток, и неуките индианци в Северна и Южна Америка. Маите и инките векове наред са добивали злато, но не са го използвали. Готови са били да го дадат на боговете, когато те се върнат на земята. Древните историци пишат, че в градовете на легендарните цивилизации – Атлантида, Хиперборея, Елдорадо – имало много златни предмети. И има факти – злато на нашата планета е добивано още много преди времето на съвременните хора.

Андрей Скляров, ръководител на Лаборатория за алтернативна история: „Правени са изследвания на древни шахти и се стига до извода, че в тях е копано поне преди 60 хиляди години. Въпрос: кой се е занимавал с тези разработки? Археолозите не откриват на тези места никаква, както се казва, човешка култура, никаква цивилизация“.

Немският математик Йоахим Ритсшайг повече от 40 години изследва древната цивилизация на маите. С помощта на точните науки той разшифрова Дрезденския кодекс – една от четирите книги на маите. Вече е известно всичко не само за „края на света“, но и за изгубеното златно съкровище.

Йоахим Ритсшайг: „Основната част на Дрезденския кодекс е посветена на астрономични таблици. Освен това този кодекс се занимава с историята на маите, включително на управниците им. Той разказва за религията и за боговете им, и това е много важно“.

Според Ритсшайг Дрезденският кодекс разказва за гибелта на първата столица на маите, която се казвала Атлан. На 30 октомври 666 година преди нашата ера страшно земетресение я разрушило до основи. Атлан бил богат и величествен град и съседните държави пеели песни за него.

Йоахим Ритсшайг: „В митологията на северните народи съществува столицата на Централна Америка Атлан или още Астлан. Това е един и същ град. Дори древногръцкият философ Платон през 347 година преди нашата ера споменава за него и го нарича „полис Атлантис“. Но всички си мислят, че става дума за Атлантида. Открих този град благодарение на помощта на аборигените, които след шест години, през които общувах с тях, разбраха, че могат да ми имат доверие“.

Разрушеният град е под водите на езерото Исабал, на територията на Гватемала. В Дрезденския кодекс пише, че там има 2156 златни плочки, на които маите са писали законите си. Математикът пресмята, че съкровището тежи осем тона и струва 300 милиона долара. За науката обаче това съкровище е безценно.

Йоахим Ритсшайг: „Всъщност това злато не е на маите, а на онези, които са живели много преди тях. Злато на маите – 20 килограма – е открито само веднъж, в пристанищния град Четумал. И никъде другаде. Така че тези съкровища са събрани не от маите, а от древните им предшественици. Преди маите са били олмеките, а преди тях – не знаем. Името им не се е запазило. Но е имало древна столица, Атлан, и жителите на Атлан… нека ги наречем атлантини, са разполагали с това злато“.

Йоахим Ритсшайг отива на езеро Исабал и се убеждава, че под водата наистина има град, но че няма да е лесно да се извади съкровището. Сега той води преговори с цел в най-скоро време да се добере до златните плочки. Те, разбира се, ще си останат на Гватемала. И не е изключено скоро да видим златната библиотека на Атлан.

Йоахим Ритсшайг: „Благодарение на измерванията, направени от американските ВМС от Норфолк, стана ясно какви сгради има там, как е изглеждала градската крепост и помещенията в нея, къде са били коридорите и прозорците на тази крепост, къде е бил мостът и т.н., накратко – всички подробности. Но за да се вдигне всичко това от дъното ще трябват много пари. Все пак целият град е покрит с десетметров пласт утайки, над които има още десет метра вода“.

Традиционната наука е доста скептична по въпроса за възможен контакт с представители на чуждопланетни цивилизации – по простата причина, че и до днес няма нито едно достоверно свидетелство за съществуването им. От космоса не идва и отговор на многобройните послания, които човечеството праща към близките галактики. Световноизвестният археолог и изследовател на древни текстове Ерих фон Деникен, напротив, смята, че такъв контакт ще е възможен в най-близко бъдеще. И колкото и да е странно, с него са солидарни някои европейски и американски учени.

Ерих фон Деникен: „Аз мисля, че до 20 години ще влезем в контакт с извънземни. А може би и по-рано. Отначало ще е радиоконтакт, тоест чрез радиотелескоп в рамките на проекта SETI. А след това ще успеем да установим и пряк контакт“.

Въпросът, който въпреки фантастичността си вълнува и обикновените смъртни, и учените, е: ако извънземните съществуват, то с каква нагласа и настроение ще дойдат на Земята? С добри намерения или с лоши? През последните сто години учените в целия свят полагат колосални усилия, за да влязат в контакт с извънземен разум. Пращат сигнали в космоса, слушат Вселената с надежда да чуят отговор и колкото се може по-бързо да се запознаят с братята по разум. Но има и друга гледна точка. И тя, уви, се базира на съвсем реална основа.

Ерих фон Деникен: „Не бива да се самозалъгваме. Ако някога представители на извънземна и много по-напреднала технологично цивилизация разберат за съществуването ни, това ще е трагедия. Ние да не би да си говорим с мравките и буболечките? Спомнете си как са се държали испанците, когато нещастните индианци са ги взели за богове. Унищожили са тази цивилизация почти напълно“.

Впрочем има и друга, по-малко апокалиптична версия на развитието на бъдещите събития. Много е възможно извънземните цивилизации наистина да съществуват. Но да не влизат във връзка с нас и да не ни забелязват, защото живеят в паралелни, недостъпни за нас пространства.

Александър Семьонов, президент на асоциацията „Екология на неопознатото“: „Те може би използват съвсем други технологии, съвсем други принципи на преместване и в пространството, и във времето, използват съвсем други енергии. И следва изводът – ние за тях почти не съществуваме. Те са толкова по-могъщи от нас, че спокойно биха могли да ни унищожат просто с махване с ръка. Но това не им е необходимо“.

Така че струва ли си да лелеем фантастичната надежда, че някой ден ще се осъществи контакт с разумни обитатели на Вселената?

Преди половин век в мексиканския щат Табаско, в древното селище на маите Тортугеро, е намерен монумент. На него са гравирани легендарният календар на маите и хроники на различни събития – и освен това е отбелязана някаква дата. На учените са им били необходими десетилетия, за да напаснат григорианския календар със системата на пресмятане на дните, която използват маите, и да уплашат цялото човечество с идващия край на света в последния ден от техния календар.

Дмитрий Беляев: „Календарът на маите по принцип не може да свърши, той е цикличен. Както и китайският календар, както тибетският календар, както и други циклични източни календари, той не свършва. Той няма начална точка. Началната точка, която са използвали маите, за да записват датите си, е условна, тя е избрана от нас. Тя е денят 4 ахау, осмият ден на месец хулол през 3114 година преди нашата ера“.

„Ден първи“ е изчислен като 11 август 3114 година преди Рождество Христово. И от него чрез просто броене на броя изминали дни се води летоброенето. Също така е лесно да се пресметне датата, на която календарът свършва: прибавят към условната точка на началото на времената 5125 години – толкова е дълъг някакъв си цикъл на Вселената през епохата на Петото слънце. В резултат се получава 21 декември 2012 година.

Но немският археолог Свен Гренмайер смята, че в текста на маите не се казва нищо за края на света или за преход в друга епоха. Плочката, на която е открит записът, е повредена и може би е прочетена неправилно. Ученият твърди, че съобщението всъщност е шифровано. Надписът описва завръщането на тайнствения бог на маите Болон Йокте и гласи следното: „Той ще се спусне от небето“. Това събитие вещае глобални промени, но не и катастрофа.

Дмитрией Беляев: „И там пише точно така: в деня 4 ахау трети ден на месец униу ще свърши 13-ият връх, да, това ще стане. Това е всичко, което пише там. След това се споменава – неясно в какъв контекст, краят на надписа е счупен – един от боговете на маите. Но, първо, надписът е повреден, второ – изобщо не е сигурно, че той се споменава там във връзка с този край на 13-ия връх. Всички спекулации по този повод, в смисъл че това някак е свързано със смяната на богове, които управляват циклите на маите и т.н., се градят на много спорна основа“.

Смяна на боговете в края на някакъв цикъл? Но защо да се сменят? Привържениците на извънземния произход на боговете на маите излизат с версията за посменния начин на работа на космическата експедиция. Командировка, в смисъл смяна, продължаваща 5000 години?

Но защо точно толкова? Има версия, че този период е свързан с някакви космически цикли. Възможно е в нашата вечно движеща се Вселена понякога да се случват събития, които позволяват на боговете да посещават Земята. Това може да е например сближаване на планетите или галактиките на минимално разстояние. Или сливане на енергетични полета, което отваря пространствено-времеви коридор между световете…

Но доколкото от много време на сме наблюдавали никакви богове, задачата на предишния десант явно е била приключена предсрочно. Защо това се е случило и къде са отишли те?

В митовете на много народи заминаването на боговете винаги се споменава във връзка с планетарна катастрофа: световен пожар, а после потоп, след който идват студове. Вероятно в космоса е станало някакво страшно събитие, което е засегнало Земята и е накарало боговете спешно да я напуснат. Може би разрушаването на родната им планета и те са тръгнали да я спасяват… И не са се върнали.

Дали нашите богове са били извънземни, или не – на това науката няма отговор. Но днес знаем със сигурност, че извънземен живот, поне на Марс, наистина е имало. А това означава, че не сме самички във Вселената и че все пак има мъничка надежда. Надежда, която се крепи на това, че преди хиляди години в небето над древното египетско царство се е чул гръм, закълбили са се пушеци и на огнена колесница боговете са слезли от небесата.