Захари Карабашлиев: Идеята на ВарнаЛит е да стигнем отново до живото общуване, което загубваме, да излезем от маските на социалните мрежи

Захари Карабашлиев Снимка: Варна Лит

Дори времето свали шапка на литературата, пише във фейсбук страницата си писателят и издател Захари Карабашлиев по повод ВарнаЛит – Международен литературен фестивал, който се проведе в морската столица в началото на месеца

ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕТО

Фестивалът ВарнаЛит 2021 е вече отразен отлично и за него може да се чете и види в мрежата всичко — материали, отзиви и коментари — затова тук няма да говоря за това, а за нещо друго, свързано с него.

Думата, която ми идва е “преодоляване”. Да започнем с времето. Варна ни посрещна като Венеция през зимата — навъсена, ветровита, безлюдни централни улици. Бяхме решили (поради пандемията) да проведем феста на открито, но от първия ден стана ясно, че ще трябва да се мине на вариант “Б” и пренасочихме всичко към закритите зали. Дали ще дойдат хора? Дали ще има интерес, и т.н…? После авторите започнаха да пристигат, дните се превърнаха в събития и срещи, а вечерите споделяхме храна, вино и истории — домакини, гости, организатори… В края на краищата всичко мина повече от добре, а последния ден на феста дори времето свали шапка на литературата — изгря слънце, лятото се настани в града, деца и възрастни със сладоледи в ръце плъзнаха по улиците.

Та, за преодоляването… Смисълът на тези събирания в градове различни от София е преодоляването — на разстояния, пътища, предразсъдъци и прогнози. Идеята на ВарнаЛит беше да стигнем отново до живото общуване, което загубваме, да излезем от маските на социалните мрежи, от комфорта на онлайн-присъствието. Ти си това, което си, когато общуващ на живо — останалото са някакви си там роли. И колкото и да си въобразяваме понякога (някои от нас), че пандемията не ни е засегнала много, че е всъщност скрита благословия, че е перфектно извинение за асоциалните ни наклонности, че е добре дошла за работохолизма ни и манна небесна за вътрешния ни отшелник, след година и половина в (полу)изолация, ние осъзнаваме, че май не е точно така. Има нещо необяснимо в общността, има някаква неочаквана радост в общуването със себеподобни. Дори морето — хем вечно, хем вечно неочаквано — сякаш не обича да е изолирано.

Мисля си за общността, за общностите, които изграждаме (или рушим) — всеки ден по малко. И си въобразявам, че смисъла на цялата тази работа е да преодоляваме карантините, които сами си налагаме по една или друга причина и да преоткрием общуването с думи, изричани от живи хора, на живо пред други живи хора.

Имаме нужда от тези преодолявания. (И дори не отварям дума за политическите такива.)

С две думи – бяха прекрасни дни, които вече ми липсват. Липсват ми: твърдият дух на Здравка Евтимова, умерената увереност на Виктория Бешлийска, задълбочената непринуденост на Мария Касимова-Моасе, мъдрият хуманизъм на Георги Господинов, разказваческата щедрост на Георги Милков, чешитестият чар на Людмил Станев, езиковото благородство на Георги Тошев, мелодиката на съпреживяното със Стефан Вълдобрев, тихата “детскост” на Иван Бърнев, гениалната свенливост на Свилен Димитров, красивият перфекционизъм на Катрин Ефтимова, елегантността на Катя Антонова, добронамерената устойчивост на Нуша Роянова, неусложнената дълбочина на Вера Асенова, пъстрата енергия на всички от екип “Маргаритка”…

Благодаря на всички ви!

Може да бъде изображение с 5 души и изправени хора

….

От известно време има силен интерес да се правят подобни фестивали и в други градове и дай боже да има такива. Но ВарнаЛит е това, което е, благодарение на няколко души, живеещи във Варна:

Даниела Цочева — ако фестивала беше фрегата, Даниела щеше да е платна, двигател, боцман, капитан и пътници. Едновременно. Занимава се с финанси, а има богата литературна култура. Да, има такива хора!

Свилен Спасов — с успешен бизнес и не е в социалните мрежи — е съучредител, благотворител и вдъхновител на феста, а също спонсорира издаване на книги и събития. Богата литературна култура. Има такива хора.

Искра Урумова — бивш журналист от Варна с богата литературна култура, автор на книги.

Елена Бангиева – бивш журналист с богата литературна култура. Има такива хора.

И накрая, но в никакъв случай на последно място: Община Варна, в която има добри приятели на литературата осъзна обществения интерес и застана морално и материално зад фестивала. Има такива общини.

Специално благодаря на доброволците Павло и Злати — интелигентни деца, вече студенти(медицина и филология) които са с нас от първото издание. Има такива деца.

Та, отново за преодоляването. Акцентът на фестивала е върху ученическото четене и образованието. Но по-голямата амбиция на всички нас около ВарнаЛит е да опитваме да преодоляваме изкуствено създадените граници между тези две най-важни за човешкото развитие сфери: образованието и културата.

Всеки град има нужда и от двете.

Всички имаме.