Кало Змея се завръща в „Герои от кал“

Шеметен завършек на любимата поредица

 

Кало Змея, любимият герой на българските деца, се завръща за решителна битка в дългоочакваната трета и финална част от поредицата на Милен Хальов!

В  „Кало Змея 3 – Герои от кал“ едно необикновено дете трябва да намери сили да се помири със собственото си минало.

След вълнуващите приключения в Долната земя Кало Змея най-после открива как да стигне до родното място на своя баща – Тилилей, мистичния змейски град в облаците. Но това не е борбеното момче, което скача по покривите на Румица и е готово да предизвика целия свят. След толкова битки, поражения и натрупани болки то е на път да изуби вярата си, а междувременно забравено зло се пробужда…

В змейския град сред облаците Кало трябва да се изправи пред своя полубрат Златния змей – господар на всички змейове, който владее силата на Слънцето. Но дали той е справедливият владетел, за когото го мислят всички, или сърцето му е изпълнено с гняв и тайни кроежи? 

От тайнствения Тилилей през върховете на Пирин и горите на Странджа, та чак до ръба на самия Космос, Кало и приятелите му трябва да се изправят в битка с най-зловещите чудовища, които мракът някога е създавал. От победата им зависи съдбата не само на нашата земя, но и на цялата вселена. За да надмогне злото, Кало ще се трябва да се научи не само да контролира новите си сили, но и да прощава – както на враговете, така и на себе си. 

В плетеницата от легендарни места, митични създания и фолклорни предания Милен Хальов добавя трудните избори и житейски уроци, които малко по малко ни откъсват от детството и ни помагат да пораснем. 

„Кало Змея 3 – Герои от кал“  е достоен завършек на една история, спечелила сърцата на хиляди български читатели и уловила по красив и оригинален начин магията на българските предания. История, която носи магия в себе си, както и вярата, че у всекиго дреме един безстрашен герой. И понякога е нужно само една Златна ябълка, за да се пробуди той.

„Кало го обичам по ред причини – позволи ми да проникна в реалния свят с въображение, върна ме към детството, олицетвори един копнеж, който успя да се превърне в любов, събра ме с прекрасни хора, поведе ме към утеха и окриление… Покрай този фантастичен свят обикнах много истини.разказва младият автор, който е роден в Русе и като дете е много болнав и голяма част от детството му минава в болнични стаи и в чакане пред лекарски кабинети. Измислянето на истории и създаването на илюстрации към тях се оказват неговото спасение от скуката. Те го отвеждат и в Национално училище по изкуствата „Проф. Веселин Стоянов” – Русе, където печели награди в областта на графиката и живописта. 

Разказването на истории с думи и образи продължава да го вълнува и се насочва към специалност Анимационна режисура в НАТФИЗ. Дипломният му филм „Трафик” участва на множество фестивали у нас и в чужбина. 

Именно анимацията става повод за първите му срещи с ученици. Първо започва да преподава в частен софийски колеж, а малко след това му предлагат и работа като учител по рисуване в 127 СУ „Иван Н. Денкоглу”. Успоредно с двете учебни заведения Милен завършва педагогика и се занимава с реклама. 

През 2016 г. започва да преподава в частно училище. Страстта му да разказва истории се превръща в забавни видеа, с които преподава учебния материал. А с поредицата за момчето-змей и неговите приключения спечелва сърцата на и на децата извън класната стая. 

Из „„Кало Змея 3 – Герои от кал“ на Милен Хальов“

Глава 1

Момчето от кал

Момчето от кал крачеше бавно в подножието на водопада, носеше труп на ръце и не след дълго бе забелязано от змейовете.

Обитателите на Тилилей – мистичния град в облаците – бяха змейове с орлови криле, дълги змийски опашки, броня от златни люспи и вълчи глави с кръвожадна паст, в която блестяха острите като нож зъби. 

Два змея, които стояха на пост пред градината с водопада, полетяха към необичайното момче и препречиха пътя му. По-едрият, този с тъмната козина на главата и черните криле, изръмжа в лицето на младока, а другият отвори уста, изрева чудовищно и опръска наоколо с  кипнала слюнка. 

Момчето спря с треперещи от изнемога крака. Брадичката му бе сведена пораженчески, клепачите затворени, а тялото – покрито с кал от лазенето към брега, защото то се бе появило от водата. 

Идваше отдалеч, от много далеч: бе прекосило необятно пространство, минавайки през вълшебен портал – окото на една от гигантските вечни змии, които живеят в огнените дълбини на Долната земя. 

Момчето не обели и дума, само повдигна ръце, в които лежеше тялото на Михаела. Тя бе запазена почти неопетнена от калта и изглежда, развълнува двата змея, защото, като я видяха, се спогледаха изумени и взеха да ръмжат и джафкат нервно. Зелените очи на чернокрилия змей обходиха безформената златна маса, обгръщаща гърдите на Михаела. Май осъзна, че бронята ѝ се бе стопила, а после втвърдила наново. Другият змей прибра бежовите си криле зад гърба, а ушите му клепнаха като на уплашено куче. В следващия миг вълчата му глава се преобрази в човешка: с кораво лице, кестеняви къдрици, дебели вежди и зелени очи, същo като на другаря му. 

– Носиш змеица – каза строго змеят, вече изцяло в човешки облик. – Мъртва ни я връчваш, защо?

Краката на момчето се разтрепериха още по-силно. Но това не беше страх. На левия му прасец бе зейнала рана от ухапване, а петата на обувката му бе прогизнала от кръв. Дясното му рамо също бе ранено, и то така, че дори дебелият слой кал не можеше да скрие разкъсаната плът. 

– Отговаряй! – изрева чернокрилият змей, също преобразен изцяло като човек с черна лъскава коса и сива муцуна. 

– Отведете ме при Пламен – продума ниско момчето. – На него ще отговоря. 

– Кой Пламен? – грубо попита чернокосият мъж.

Тежкото дишане на момчето забави отговора му:

– От рода на златните змейове.

– Златният змей?! – Мъжът с кестенявите къдрици изглеждаше потресен. – Защо да носим тази клета змеица при него?

Момчето, покрито с кал, изхриптя и се задави. Сведената му глава се люшна на жилестия врат и то едва събра сили да отвърне:

Защото това е майка му.

Очите на двата змея се отвориха широко. 

– Глупости! – разгневи се още повече чернокосият. – Родителите на Златния змей са изчезнали преди векове!

– Изчезнали са тук, под водопада – обясни кротко момчето със затворени очи, – откъдето идвам аз. 

– Измисля си – каза убедено чернокосият на другаря си.

– Момче, не можем ей така да те заведем при Златния змей!

Момчето повдигна глава и отвори клепачи. Сред окаляното лице грейнаха очи от злато: 

– Моля ви, отведете ме при брат ми! 

 

Можете да поръчате „Кало Змея 3“ ТУК.

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.