Съдът на ЕС сложи на трупчета знакови дела за модела Гешев-Цацаров

Сотир Цацаров и Иван Гешев Снимка: БНТ, архив

Питане от Софийския градски съд до Съда на ЕС в Люксембург (СЕС) е стопирало част от делата за конфискация, които българската антикорупционната комисия води. Това установи проверка на EURACTIV България. От Софийския градски съд обясниха, че блокираните при тях дела са 21. По-важното е, че сред тях са част от най-знаковите дела, посочвани от критиците на българската прокуратура, ръководена през последните девет години от Иван Гешев и Сотир Цацаров.

На трупчета се оказва и делото за конфискация срещу оръжейния бизнесмен Емилиян Гебрев. То бе образувано, след като собственикът на оръжейното дружество „Емко“ бе обвинен за участие в организирана престъпна група за пране на пари, свързана с източването на КТБ. Разследването започна през 2017 г. след като Гебрев се опита да придобие оръжейния завод „Дунарит“.

Според прокуратурата нaвpeмeтo „Дyнapит“ е бил ĸyпeн oт акционери във фалиралата КТБ c изпpaни пapи, a Гeбpeв бил наясно с това.

Преди това обаче срещу Гебрев бе извършен опит за убийство, което прокуратурата разследва години наред, преди да стигне до заключението, че трима руснаци от ГРУ са опитали да убият българина.

Оръжейният бизнесмен обаче твърди от години, че българската прокуратура не разследва потенциална българска връзка при опита му за убийство и е станала съучастник в опита да му бъде отнет бизнеса.

През януари 2020 г. Софийската градска прокуратура все пак повдигна обвинения на трима руснаци за извършен опит за убийство на Гебрев. Те са опитали да го отровят с все още неизвестно вещество между 28 април и 4 май 2015 г.

Сред спрените дела за конфискация е и делото българския евродепутат Елена Йончева (БСП, Алианс на социалисти и демократи). То е за 158 000 лв. и бе заведено заради наказателното производство за пране на пари срещу нея.

Йончева беше обвинена по него през 2019 г. след сигнал от ГЕРБ и точно преди да бъде излъчена за водач на листата на БСП за европейските избори. Процесът още не е стигнал до съд. Заради това дело тя съди държавата в Европейския съд по правата на човека в Страсбург и преди дни стана ясно, че това дело ще се гледа с приоритет, тъй като съдът приема, че то може да има специално въздействие.

В жалбата си Йончева твърди, че с делото за пране на пари е репресирана, за да бъде дискредитирана като политик и журналист.

Без развитие в очакване на произнасянето на СЕС е и делото за конфискация на 2,4 млн. лв. от Трайчо Трайков, някогашен икономически министър, а сега кмет на район „Средец“ в София от „Демократична България“. Делото му за конфискация е заради обвинението му по делото „ЕВН“, по което Трайков бе оправдан на две инстанции, а прокуратурата се отказа да обжалва пред върховния съд.

Освен случаите на отдавнашни опоненти на управлението на ГЕРБ и прокуратурата, произнасянето на СЕС чака и делото за конфискация срещу Васил Божков. Бизнесменът се укрива в Дубай от януари 2020 година. Той се превърна в опонент на Бойко Борисов и Иван Гешев, след като бе заведено прокуратурата му образува 18 дела и го търси, за да го арестува.

Божков е санкциониран от Министерството на финансите на САЩ по глобалния закон „Магнитски“. Той твърди, че е бил рекетиран за над 60 милиона лева от Бойко Борисов и Владислав Горанов, но прокуратурата не желае да разследва неговия сигнал, подаден от Дубай.

Делото за конфискация на имуществото на Божков бе образувано, след като бизнесменът бе обвинен като лидер на организирана престъпна група. Ответници по делото са и жена му Елена Динева, както и 10 фирми. Комисията иска конфискуването на яхти, самолет и повече от 30 имота в страната и чужбина. Стойността им тепърва ще се изяснява с експертизи, но става дума за десетки милиони.

СЕС беше сезиран от българския съд с въпроси по дело за конфискация на 2,8 млн. лв. от бившата ръководителка на Клиниката по дерматология във ВМА Мирослава Кадурина, съпруга и сина й, както и дружеството „Дерма прим“. КПКОНПИ твърди, че Кадурина се е облагодетелствала с пари от ВМА.

През 2016 г. военната прокуратура в София прати Кадурина на съд заедно с бившия шеф на ВМА ген. Стоян Тонев. Тонев, който почина година след това, бе обвинен в сключването на 4 неизгодни договора с фирмата на Кадурина „Дерма прим“, по силата на които на дружеството са предоставени за ползване апарати на ВМА и така болницата е ощетена с над 120 000 лв. Кадурина бе обвинена за престъпление по служба. Не е известно как е приключило това наказателно дело.

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.