Семейният консултант Цветелина Зидарова представя реални сценарии от практиката си и предлага отговори на най-належащите въпроси около развода
Разводът е една от най-сложните теми, които родител може да обсъжда с децата си. Изправени пред вина, съмнение и страх, много от хората, пред които стои тази преломна житейска стъпка, се сблъскват с въпроси като: Как да съобщим на детето, че се разделяме? Как да му кажем, че има нов човек до нас? Каква ще бъде нашата роля в отглеждането му?
В тази деликатна ситуация на помощ идва ключовата книга „Разведени с деца“ от изтъкнатия психолог Цветелина Зидарова („Адаптация в детската градина“, изд. „Сиела“) – своеобразен наръчник за „родители в развод“.
Базирайки своите наблюдения на богатия си опит като семеен консултант и използвайки редица примери от реалния живот, Цветелина Зидарова се опитва да даде най-подходящите съвети и да открие отговор на въпросите, които могат да възникнат при адаптирането на родителите и децата към тази стресова ситуация.
В изданието читателят няма да открие просто изброяване на причините, поради които една двойка предприема крачката към развода. То има за цел да съпроводи двамата партньори стъпка по стъпка през етапите на формиране на семейство, появата на дете и предизвикателствата, които настъпват с решението за раздяла, по този начин разглеждайки всички процеси и промени в една връзка.
С помощта на множество схеми и илюстрации Цветелина Зидарова анализира трансформацията на отношенията между партньорите – как те се нагаждат към новите си роли на родители и какво отражение има това върху връзката им с децата.
Единствена по рода си на пазара, „Разведени с деца“ е ценен ориентир, който обективно и внимателно подхожда към въпроса с раздялата от гледната точка на всички участници. Защото макар и на пръв поглед да изглежда, че процесът изцяло зависи от мъжа и жената, те са само преки участници в него. Влияние върху развитието на ситуацията имат много други фактори – децата, новите партньори на родителите и техните семейства, роднините и наследените от тях модели.
Именно тези многопластови роли разглежда Цветелина Зидарова и това превръща книгата ѝ във важен пътеводител за всеки, който се лута в заплетения лабиринт на семейните отношения. Независимо дали читателите вече са преминали през развод или го обмислят под натиска на конфликти и недоразумения. Или пък са деца, приятели или роднини на хора, които са в процес на раздяла.
Написана на достъпен и непринуден език, „Разведени с деца“ дава незаменими съвети, които помагат за здравословното развитие на ситуация, заплашваща да повлече със себе си години любов и уважение.
Из „Разведени с деца“ от Цветелина Зидарова
Глава 1
Началото
В началото винаги стои една среща. Специална, обикновена, случайна или предизвикана и нагласена, но най-вече среща между двама души, която поражда интерес, желание, вълнение, планове, мечти.
Тази среща не е просто физическа, а среща между двама индивиди, които имат своя история, тревоги, страхове, нужди и мечти. Всеки поотделно е преживял някакъв път, водил е своите битки, минал е през разочарования, уроци и радости. Положил е своите цели за бъдещето, планирал е стъпките и е поставил своите предупредителни табели, за да се предпази от онези предишни грешки, които вече е правил. Колко е лесно да срещнеш човек, който да пасне на „картата“ в твоя ум? И колко е лесно да съвпадне тя с неговата „карта“?
За добро или лошо, отношенията между хората се развиват с времето и поетапно. Може би щеше да е доста по-лесно, ако можехме да „прочетем“ цялата карта на другия още в началото, но дали бихме тръгнали с него по пътя тогава? Дали бихме избрали да поемем по пътя, ако знаехме онези неща, които бавно научаваме за другия и за неговия път, омаяни от розовата мъгла на любовта и привличането. Онази мъгла, която ни помага наивно да се впуснем в предизвикателството на новата пътека, водени от нашата собствена нужда, мечта, надежда, да преживеем нещо ново, вълнуващо, трайно, сигурно, стабилно и щастливо.
Опиянени от аромата на тази розова мъгла, ние поемаме по начертаната пътека, внезапно познали подходящата компания, с която, хванати за ръка и с боси крака, да поемем напред. С всяка следваща крачка обаче започваме да усещаме лекото боцкане по стъпалата от камъчетата по пътя, което става все по-осезаемо и често. То привлича все повече вниманието ни към себе си и изважда погледа ни от розовата мъгла. И така – докато усещането не стане толкова болезнено, че да започнем да гледаме в краката си и да търсим решение. Да обуем обувките си, да спрем, да поискаме да ни носи другият? Да погледнем в него – дали и той се препъва, или продължава да крачи уверено напред? Докато усетим увеличаващата се дистанция между телата – заети от мислите за камъчетата, ядосани, че нещо съсипва безметежното ни приключение, се оказва, че сме стигнали до кръстопът. Как се появи този кръстопът? Не присъства на картата ни. Възможно ли е да има и друга карта? Различна? Страшно ли е това?
Едва тогава двойката е готова да седне на първата маса на преговорите и да постави своята карта пред себе си. Да сравни и да очертае различията. Именно тази първа среща е началото на връзката между тези двама души.
Фиг. 1. Мъжът и жената, които стават свързани като партньори.
Това е срещата между мъжа и жената. Не е задължително да е точно по тази формула в полово отношение, разбира се. Може да са двама партньори от един и същ пол. Това е среща между двама души, които са нечии деца, нечии братя или сестри, които са били щастливи от модела на родителите си или пък са твърдо решени да не бъдат никога като тях.
Процесът на свързване се случва, когато тези двама души са извървели вече част от пътеката с камъчетата и са успели да вземат няколко решения на онези кръстопътища, които вече споменах. С всеки кръстопът са осветили по-голяма част от картите в ума си, видели са все повече от картата на другия и са намерили решения как да продължат напред, гледайки все повече в една обща, тяхна картина, преливаща се и сливаща два свята.
Представете си малки балончета, пазещи моменти, които ние искаме да преживеем. В едно от балончетата може да е представата ни за време, прекарано с любимия, как се смеем и ядем сладолед в парка. В балончето на другия може това да е четене на книга, докато той гали косата ти. Там са и общите планове, от това в каква къща си представяш, че ще живеете, до това дали ще имате куче, как ще празнувате рождените дни, как ще почивате през лятото или зимата, как виждате себе си след пет години, ще имате ли деца и колко ще са те. Тези хиляди балончета около нас ни подсещат за пътя, който трябва да поемем, за задачите, които имаме. Те носят в себе си онова, което ние сме избрали да видим като „щастие“. Инжектирали сме в тях надеждата си, че когато успеем да го осъществим, балончето ще се спука и ще ни засипе с удовлетворение, щастие. Поставили сме си задача тези балончета да станат реалност и да имаме достъп до това щастие постоянно.
Разбира се, че процесът на сливането предполага и една преоценка на всички елементи от нашите карти, на всички балончета, които сме създали. Изисква подреждането им по важност, изисква гъвкавост и готовност да се разделим с някои от образите, които сме нарисували, които сме виждали като част от живота си. Понякога е изключително трудно да се откажем от някое от балончетата, което сме определяли като много значимо, но то не присъства в картината на другия. Един от начините за справяне е отлагането. Не сме готови да приемем идеята, че нещо няма да го има, и сключваме сделка вътре в себе си, че ще се върнем към него на друг етап, че ще почакаме малко и може би тогава ще има по-удобен момент да го внесем в общата карта. Тази сделка често остава само в нашите глави.
И така, като следваме пътеката, минаваме кръстопът след кръстопът и сливаме все повече картините в една, ни се иска да започнем да създаваме тези балончета и в действителността. Заедно. И едно от големите балончета може да е именно дете. Тук е важно да кажа, че този процес не е винаги толкова романтичен. Може балончетата и в двете карти да са еднакви по големина, значимост и решението да дойде съвсем магично. Понякога обаче не се получава точно така.
В началото на пътеката, когато голяма част от общата картина е именно твоята собствена, а сливането още не се е случило съвсем, може прибързано да поискаме да създадем общото балонче „дете“. Още преди да сме сглобили цялата картина, преди да сме опознали добре другия и да сме се договорили за съществените и приоритетни неща. С две думи, още не сме опознали другия, не сме видели как ще се договаряме, кой от какво ще трябва да се откаже, не ни е ясно кой откъде идва, какво носи в куфара с история и какво от него смята да използва. А това не е никак лесен процес. Много двойки не успяват да преминат през този етап и се разпадат още преди пукането на балончетата.
Да предположим, че независимо колко е дълъг пътят, колко са ясни картите ви, вие взимате решение да активирате работата по балончето „дете“.
Върнете се в спомените си към този етап, в който сте се срещнали. В който сте били двама души, носещи със себе си своите куфари с история и обещания за това какви родители искате да бъдете, въобще желаете ли да бъдете родители и какви НИКОГА не бихте искали да станете. Помислете и защо?
Каква е причината да искате или да не искате да бъдете като родителя си от същия пол? Каква е причината да искате или да не искате да бъдете с човек като родителя ви от противоположния пол? Но не просто ей така набързо, запишете си негови качества, действия, ценности. Сигурно се питате каква е връзката с настоящата тема? Проявете търпение и ми се доверете.
Помислете и за другата страна на монетата. Нещата, които харесвате в техните взаимоотношения, и нещата, които не харесвате, защото именно там най-често попадаме в капана на заблудата. Мислим си, че ако не искаме да сме като майка си, то трябва да правим точно обратното на това, което е правила тя. Но има и неща, които сме харесвали, които са ни давали положителни умения, преживявания, ценности. Променяйки лошите, не можем да попълним целия букет от хубави човешки качества, нали?
Темата за целостта на образа, целостта на картата в ума на всеки, за фазите и нуждата от поетапно откриване на „цялото“ е много важна. Като прибавим и факта, че ние не сме статични предмети, а живи хора, на които постоянно се случват разни неща, и те ни дават възможност да учим нови уроци – кои навреме, кои по-рано или по-късно, става още по-сложно. Споделям това неслучайно. Ще видите, че ще стигнем дотам и до най-честото обвинение: „Той/тя в началото беше различна, когато се запознахме, а сега се промени. Вече не прави това и това, вече не знам дали го/я познавам. И не знам защо и кога стана тази промяна“. Ще поставим тази табела тук, за да ни подсети откъде сме минали, за да стигнем до ОНАЗИ точка.
Можете да поръчате книгата ТУК.