Най-новата книга на нобелистката Олга Токарчук преобръща представите за фантастична литература. „Чудати разкази“ излиза извън тесните рамки на жанровото, за да изненада читателя, да го остави с куп въпроси след всеки текст, посягайки жадно към следващия. Литературната находка излиза в превод на Силвия Борисова и с логото на издателство ICU.
Тези десет разказа предизвикват въображението, будят ту смях, ту почуда, някои са обвити в мистерия, а други докосват фино душата и любопитството ни. Времето и мястото на действието се менят скокообразно и няма място за монотонност. „Чудати разкази“ е книга, която разширява кръгозора, изпълва ни с удивление пред необятния свят, който полската писателка описва с размах.
Бих искала, когато читателят се спре в книжарницата, да си зададе въпроса: “Какво е това “чудати”? В какво се състои?”. Иска ми се да подтикна читателя да се запита какво означава нещо да е чудато?, споделя Токарчук.
Ако любопитството може да бъде подтикът да разгърнем тази книга, нейната необикновена притегателна сила и дълбочина ще задържат вниманието ни до финала. Олга Токарчук умее да пише проницателно, като вниква в естеството на най-ранните ни страхове, вглежда се в самотата и болката, закодирани дълбоко в нас.
Необикновеното винаги е свързано с това, което първо сме познавали и което ни е било близко, но с времето сме отместили и избутали към несъзнаваното. Неговите корени се впиват първо в детските комплекси и после в първичните, анимистични вярвания, които като цивилизовани вече хора е трябвало да преборим в себе си. Така описва необикновеното Токарчук в „Чувствителният разказвач” – сборника с есета, излезли през лятото на български в превод на Крум Крумов (и отново с логото на ICU).
„Чудати разкази“ е книга, към която не бива да подхождаме с конкретни очаквания. Нейния истински смисъл ще доловим, ако оставим съзнанието си освободено от мисловните рамки, в които неминуемо натъпкваме света около себе си. Удоволствието от майсторското боравене с думите, от експерименталния подход към езика, тъй характерни за писането на нобелистката, е гарантирано.
Олга Токарчук е родена на 29 януари 1962 г. в Сулехов, Полша в семейство на учители.
През 1985 г. завършва психология във Варшавския университет. Още по време на следването си работи в терапевтичен център за работа с младежи и в психиатрична клиника. След дипломирането си се премества във Вроцлав, а след това във Валбжих, където работи като терапевт. От 1998 г. полската писателка живее в малкото селце Краянов близо до Нова Руда, Югозападна Полша.
Токарчук е едно от най-важните имена в съвременната полска и световна литература. Популярността на Токарчук е феноменална, а читателите ѝ я уважават най-вече заради добрия вкус, енциклопедичните познания, литературния ѝ и разказвачески талант, и – не на последно място – заради философската дълбочина на творбите ѝ.
Силвия Борисова е завършила СУ „Св. Климент Охридски“ и курсовете по полски език към Полския институт. Дебютира като преводач през 1978 г. и до момента има над 40 преведени книги. Била е кореспондент на bТV във Варшава. Сред превежданите от нея автори са Болеслав Прус, Ярослав Ивашкевич, Славомир Мрожек, Адам Загаевски, Юзеф Тишнер, Чеслав Милош, Анджей Вайда, Йежи Пилх, Павел Хюле и др. Носителка на две награди на Съюза на преводачите, на високата държавна награда на Полша „Златен кръст“ за изключителни заслужи към полската култура и литература, както и на награда на полския Съюз на авторите ZAiKS за изключителни постижения в превода на полска литература.
Можете да поръчате книгата ТУК.
