Първата официално одобрена предистория за Мечо Пух излиза на български 

„Мечо Пух: Имало едно мече“ от Джейн Риърдън е написана в оригиналния стил на Алън Милн и с илюстрации в стила на Ърнест Шепард

Мечо Пух неоспоримо е един от най-обичаните рисувани герои на всички времена – и може би най-известното мече в света. 

По случай 95-годишнината от написването на вечната детска класика на Алън Милн, вдъхновила многобройни адаптации, телевизионни сериали и филми, на български излиза „Мечо Пух: Имало едно мече“ – първата официално одобрена предистория за героите на Голямата гора.

Книгата  е дело на детската писателка Джейн Риърдън, която следва стила на Алън Милн, а илюстрациите на Марк Бърджес са вдъхновени от оригиналните рисунки на Ърнест Шепард. На български книгата излиза с твърди корици в превод на талантливата поетеса Мария Донева

Имало едно време едно мече, което седяло върху рафта в един много голям универсален магазин. То не било нито по-голямо от останалите, нито по-умно, но било много, много специално. И когато майката на малкия Кристофър Робин го купила и го подарила на сина си, мечето намерило своето дете и станало най-любимата му играчка.

Запознало се и с нови приятели – Прасчо и Йори.

 Приключенията им в Лондон са вдъхновени от детството на истинския Кристофър Робин. Четиримата посещават музея, където има големи динозаври, зоологическата градина, в която живеят всякакви животни, а в един дъждовен ден се запознават и с една малка мишка.

Винаги придружавани от духовитите песнички на Пух, те се забавляват, учат нови неща и откриват нови светове заедно. Защото дори нищоправенето се превръща в Нещо За Правене, когато е с приятели. 

„Мечо Пух: Имало едно мече“ отдава истинска почит към наследството на Алън Милн и невероятния му дар да създава вълшебни истории. Джейн Риърдън се заема с изключително отговорната задача да оправдае очакванията на милионите почитатели на книгите, давайки им носталгичната възможност да разберат как плюшените приятели се превръщат в героите, които всички познават и обичат. 

А чудатият, забавен и искрен начин, по който го прави, може да бъде присъщ само на един лаком и мъдър мечок, който вече 95 години владее сърцата на малки и големи. 

Из „Мечо Пух: Имало едно мече“ от Джейн Риърдън

ПЪРВА ГЛАВА,

в която се връщаме назад към началото

НЕМНОГО ДАЛЕЧ ОТТУК ИМА ЕДНА ГОРА. Вие сигурно сте били там. Тя е от онзи вид Гори с дървета, зад които да се криеш, с пръчки, които да извиваш и да кършиш, с потоци, в които да си мокриш пръстите на краката, и със стръмнини, по които да се търкулваш или да тичаш надолу. В тази Гора двама приятели поседнаха на едно място, огряно от слънцето.

– На небето няма нито един облак – рече Кристофър Робин, като се облегна назад, докато мечето Пух (Мечо Пух за другите и просто Пух за вас и мен) се тревожеше дали облаците не са изпопадали долу.

– Чудя се къде ли са – каза замислено Пух.

– Кой? – попита Кристофър Робин.

– Облаците – отвърна Пух.

– О – каза Кристофър Робин сънливо. Това беше Много Добър Въпрос, като се знае, че месецът беше април и денят бе вторник или може би сряда, и наистина би трябвало да има априлски дъждове. Вместо това над тях светеше лазурносиньо небе, което се простираше от Влажното Място до пътя към Северния полюс, без ни най-малко облаче, което да го смути, даже без нито едно от онези срамежливите и прозрачни, които все не са съвсем сигурни дали да останат, или да си ходят. 

Кристофър Робин и Пух правеха точно онова, което най-много им харесваше да правят. То изобщо не беше нещо много, но те го правеха заедно и това го превръщаше в Нещо За Правене. Това приятно чувство за нищоправене караше Пух да си затананика. 

Днешното тананикане се получи такова: 

През зимата е студ голям. 

През лятото – студ няма там. 

През есента летят листа. 

А с времето каквото ще си прави пролетта. 

Тук Пух се поразколеба, защото никога не се беше замислял за разликите между пролетта и есента и коя от двете точно се промушва преди зимата, и коя идва веднага след нея. Той се опита да си изясни тази бъркотия, но те, точно както и вторник, и сряда, все си разменят местата, когато човек не гледа към тях. Кристофър Робин не го поправи, така че той прие, че ги е казал правилно, и продължи нататък: 

Но все едно какво е то, със вятър или с влага… 

Пух не успя да довърши, защото нещо се приземи съвсем близо до него. 

– Здравей, Тигре! – каза Кристофър Робин, като помагаше на Пух да се изправи и го изтупваше.

– Тигрите обичат игри – каза Тигър с широка усмивка. – Каква игра е тази?

– Не е игра – отвърна Пух малко потиснато. – Или поне не беше. Това беше тананикане.

– О – рече Тигър, като не успяваше да си спомни дали тананикането е нещо за ядене, или нещо, върху което може да се седне. – Тигрите и това обичат също.

– Сигурен ли си? – попита Пух. – Защото, когато пристигна в гората, ти каза, че обичаш много работи – като мед и не помня още какво. Но не хареса нито едно от тях.

И забавното е, че когато Пух каза думата „пристигна“, цял куп приятели се появиха. Само като го каза, и някак изведнъж Прасчо вече беше там, и Бухал, а също и Кенга, и малкият Ру, и разбира се, Зайо, а където е Зайо, много ясно, че там ще са и цял куп негови приятели и роднини. Внезапно се събра цяла тълпа. Дори Йори, който често липсваше, не липсваше.

– Бях забравил всичко онова около пристигането – каза Тигър, като се позамисли малко. – Забавно си беше. Тигрите обичат да пристигат. Когато аз дойдох, имаше много „здрастита“ и нови приятели, на които да покажа как се подскача, в смисъл – да се запознаем – поправи се той и после развълнувано попита: – А ти как пристигна, Кристофър Робин? 

– В Гората ли? – попита Кристофър Робин, леко изненадан от въпроса. – О, аз винаги съм си бил тук. 

Като чу това, Зайо отстъпи назад. 

– Но нали би трябвало да има нещо Преди Винаги? – попита той на свой ред. – Винаги има Преди. 

Кристофър Робин не мислеше, че е имало такова нещо, не и за него, във всеки случай. 

– „Преди“ е нещо истинско – заяви Бухал сериозно, – и не бива да се бърка с „някога си“ и с „едно време“. Един вид, така да се каже, „Преди“ е Фактически Реалното. Ти трябва да научиш за своето „Преди“, Кристофър Робин, и после да ни кажеш за него и на нас.

– О, нещо като история! – изписка Ру, силно развълнуван. 

Кенга гордо го погледна. 

– Да, Ру, миличък, ти обичаш историите, нали? Не всеки би могъл да седне така кротко и да слуша толкова дълго – каза тя на останалите. – Е, още на другия ден… 

Но те вече бяха спрели да я слушат. 

Тигър изглеждаше разтревожен. А тревогата му беше, че в това „Преди“ на Кристофър Робин би могло да няма никакви тигри. 

– Харесвам сегашната история най-много – каза той, – защото и аз участвам в нея. 

– Но това не е история – каза Кристофър Робин, като се разсмя. – Няма как да ви я разкажа, защото нищо особено не се е случило. 

– О – възкликна Тигър и малко се разочарова, но това не продължи дълго, защото на тигрите винаги им идват блестящи идеи. – Ако направя така, че нещо да се случи, тогава ще стане история – заключи той. 

Другите зачакаха с известно притеснение. Като цяло, когато Тигър беше наоколо, нещата се случваха – независимо дали искаш, или не. Но след като мина доста време, без да се случи нищо, приятелите се върнаха към наблюдаването на ясносиньото небе, а Пух се опитваше да си спомни докъде беше стигнал със своето тананикане. 

– Мразя да бъда този, който разваля настроението – каза Йори, нарушавайки тишината. – Но Тигър изчезна преди Известно Време. Което не му е присъщо. Поне според моя опит – въздъхна той, – Тигър е ВИНАГИ тук. Такъв си е той. Но Тук или Там, във всеки случай, е ВИНАГИ ШУМЕН. 

Думите на Йори „винаги шумен“ сами по себе си не бяха много тихи и неколцина от по-дребните приятели и роднини нервно подскочиха, когато той ги каза. 

– Така да се каже – продължи Йори, – тишината ме кара да се чудя къде ли е той.

Кристофър Робин беше силно впечатлен от тази реч. Той знаеше, че Йори и Тигър невинаги са били най-добри приятели. И като се има предвид онзи случай с мокренето в реката, от който Йори така и не се възстанови напълно…

– Йори – рече Кристофър Робин със сериозен глас, – ти каза Нещо Много Мило.

При тези думи Йори склони глава и ако някой беше надникнал в дългите му клюмнали уши, щеше да забележи една лека руменина.

– Тигър е твърде кротък твърде дълго. Трябва да го намерим!

И така, те потеглиха.

Имало едно Мече

Можете да поръчате книгата ТУК.

 

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.