В дебютния трилър на Али Рейнълдс две сноубордистки се изправят една срещу друга в битка за победата на всяка цена
Всички знаят, че в професионалния спорт хъсът и отдадеността са най-сигурната формула за успех, а малко спортна злоба никога не е излишна. Но каквo става, когато нещата отидат твърде далеч?
Бестселъровият дебютен трилър „Тръпка“ от Али Рейнълдс се гмурва дълбоко в дивата зимна пустош на френските Алпи и разказва смразяваща история за съперничество, което подклажда жажда за отмъщение с фатални последици.
За Мила Андерсън сноубордът е много повече от просто спорт. За да се нареди сред професионалистите, тя е пожертвала всичко останало в живота си – приятели, семейство и шанса за стабилна кариера. Но нищо от това няма значение, когато се качи на борда. Безценните мигове на безтегловност след всеки скок ѝ носят усещане за свобода и тръпка, несравнима с нищо друго. А победата е всичко. Но на каква цена?
Когато заминава да тренира в зимния курорт Лю Роше, Мила е новакът на групата. Тя трябва да се бори за своето място в безкомпромисния свят на спорта, а той си има своята кралица – Саския Спаркс. Хитра, лукава и готова на всичко, за да победи, тя се превръща в най-голямата съперница на Мила и двете се впускат в ожесточена борба за надмощие. Докато един ден Саския не изчезва безследно.
Десет години по-късно Мила е обърнала гръб на сноуборда и няма намерението да поглежда назад. Докато изненадваща покана не връща обратно в Лю Роше цялата група, с която е била преди толкова време.
Но едва когато пристигат за срещата, те разбират, че нещо не е наред. Никой от тях не е изпращал поканата. Курортът е празен. Телефоните им изчезват заедно с всички ножове и остри предмети в хотела. А мистериозна игра с въпроси за Саския, която отдавна е обявена за мъртва, започва да разбива доверието помежду им.
Приближава се снежна буря. А някой си играе с тях. Възможно ли е в планината да се крие убиец, или изчезналата всъщност е жива?
Ледовете крият смъртоносни тайни, а когато се топят, наяве излизат най-големите кошмари.
„Тръпка“ е дебютният роман на британската авторка Али Рейнълдс, която е и бивша професионална състезателка по сноуборд. В него тя майсторски успява да вплете страстта си към спорта в напрегнат и зрелищен трилър, който държи читателя в напрежение до последната страница. Пълен с неочаквани обрати и завладяваща зимна атмосфера, „Тръпка“ се спуска по пистата на миналото в търсене на истината.
Из „Тръпка“ от Али Рейнълдс
ПРОЛОГ
Отново е същото време на годината. Времето, когато ледниците връщат тела.
Огромната ледена маса се превръща в замръзнала река, която тече толкова бавно, че движението ѝ остава незабележимо за очите. По-скорошните жертви се блъскат с по-отдавнашните в огледалните ѝ дълбини. Някои се появяват още на върха, други чак в разлива и никой не знае кое е следващото тяло, което ще изплува.
Отнема им години, докато излязат на повърхността. Дори десетилетия. Наскоро ледник в съседна Италия се появи в новините, след като поднесе мумифицираните трупове на войници от Първата световна война, напълно екипирани с пушки и каски.
Рано или късно всичко, което е било погълнато, ще изплува, затова всяка сутрин проверявам местните новини.
Чакам едно определено тяло.
1
„Ехо-о-о…“ Гласът ми отеква в бетонното хале.
Познатата червено-бяла вагонетка на въжената железница е на платформата, но в будката на оператора няма никого. Слънцето вече се е скрило зад Алпите, небето розовее, но в сградата не е запалена нито една крушка. Къде са изчезнали всички?
Леден вятър брули бузите ми. Сгушвам се дълбоко в якето. Още не са открили сезона, ще отворят курорта чак след месец, затова не съм очаквала, че ски лифтовете ще работят, но мислех, че поне железницата ще е в движение. Как иначе ще се качим до ледника? Да не съм объркала деня?
Стоварвам сноубордистката раница върху платформата, измъквам телефона и отново проверявам имейла. Знам, че мина доста време, но какво ще кажеш пак да се съберем всичките за един уикенд? Сграда Панорама, ледник Дю Диабл, Лю Роше. Среща на въжената железница, 17.00 ч, петък, 7 ноември. К.х
К-то е за Къртис. Ако и другите са ми изпратили подобна покана, съм ги изтрила, без да отговоря.
– Хей, Мила! Това е Брент, изкачва се по стълбите. По-малък е от мен с две години, значи трябва да е на трийсет и една, и е запазил момчешкия си чар – небрежно разветите тъмни коси, тръпчинките – макар че сега изглежда доста измъчен.
Грабва ме в мечешка прегръдка и ме повдига от земята. И аз го прегръщам. Колко студени нощи съм се топлила в леглото му. Чувствам се неловко, че не съм му се обаждала толкова време. Но след всичко, което се случи… Така де, и той не ме е търсил.
Острите върхове се издигат над рамото му като сянка върху тъмнеещото небе. Наистина ли искам да участвам в това събиране? Още не е късно. Мога да измисля някакво извинение, да скоча в колата и да подкарам обратно към Шефийлд.
Зад нас някой се прокашля. Отдръпваме се един от друг и виждаме високата руса фигура на Къртис.
Подсъзнателно очаквам, че Къртис ще изглежда така, както го видях за последен път. Съсипан от мъка. Сломен. Но той, разбира се, не изглежда така. Имал е десет години да се съвземе. Или да го скъта дълбоко в себе си.
Прегръдката на Къртис е кратка.
– Радвам се да те видя, Мила.
– Аз също.
Винаги ми е било трудно да го гледам в очите, защото беше изключително красив – и все още е – а сега ми е още по-трудно.
Къртис и Брент си стискат ръцете, кожата на Къртис изглежда толкова бледа върху ръката на Брент. Донесли са и сноубордите, което не ме изненадва. Никога не се качвахме в планината без тях. И двамата са с джинси, също като мен, но с учудване забелязвам яките на ризи под сноубордистките якета.
– Надявам се, че не очаквате да съм облечена официално – казвам аз. Къртис ме оглежда от главата до петите:
– Ставаш.
Преглъщам. Очите му са толкова сини, колкото и преди, но ми напомнят за някого, за когото не искам да мисля. Няма и следа от топлината, която усещах тогава. Заради него се довлякох на това място, въпреки че се бях заклела никога повече да не се връщам тук. Вече съжалявам.
Можете да поръчате „Тръпка“ ТУК.
