„Свалката“: Поредната пламенна любовна история, описана от сензацията в романтичния жанр Ел Кенеди

Сензацията в романтичния жанр Ел Кенеди се завръща с дългоочакваната трета част от поредицата „Off-Campus“. След „Сделката“ и „Грешката“ този път книгата обещава същински пир за почитателите на наситените с еротична енергия отношения между наглед невъзможни влюбени.

„Свалката“  е пламенна любовна история, която идва, за да покаже, че дори най-ледените сърца могат да бъдат разтопени. 

За изкусителния Дийн сериозните връзки са нещо забранено. Момичетата знаят, че могат да го имат само за една нощ и са се примирили, че красавецът е забранено изкушение за желаещите нещо повече. Той прекарва времето си или на хокейното игрище, или в безразборни свалки. Но сърцето му няма да остане студено завинаги. 

Невинната Али току-що е преживяла тежка раздяла. Отчаяна, наранена и объркана, тя дори не иска си помисля за ново гадже. Романтичката в нея не може да си представи да бъде с някого, на когото сърцето ѝ не принадлежи изцяло. Но срещата ѝ с Дийн се оказва съдбовна и за двамата.

Когато пътищата на Дийн и Али се пресичат, притегателната сила между тях е по-силна от волята и здравия разум. Прекарват една незабравима нощ заедно. След тази нощ за първи път в живота на Дийн се появява желание за нещо повече от „Свалката“ на века. Най-сетне той вижда другата страна на монетата и разбира какво е да бъдеш преследващият, а не преследваният. Изненадващо дори за самия него се оказва, че Али е много повече от поредното му бързо завоевание.

Бивши гаджета, любовни триъгълници и ревност го спъват по дългия път към момичето на живота му. Дълбоките чувства, които неусетно започват да бушуват в душата на хокеиста, преобръщат целия му свят. Али е единственото момиче, което Дийн иска за повече от една нощ, а тя не отвръща на желанията му. Любовта изглежда почти невъзможна, но обсебващите мисли няма да го оставят, докато не я спечели завинаги. И само за себе си. 

Предизвикателният, изпъстрен с пряма сексуална страст разказ на Ел Кенеди е доказателство, че съдбата обича да дава втори шанс на онези, които имат смелостта да се възползват от него.

 В духа на „Игра с огъня“ и „Вишъс“ на обичаната Л. Дж. Шен, „Свалката“  е съблазнителна история за силата на желанието и неудържимата сила на любовта.

Из „Свалката“ от Ел Кенеди

„Свалката“

1

Али

Може ли да поговорим?

Моля те??

Мама му стара, Али. След всичко, което сме преживели, заслужавал съм нещо повече.

Нали не говореше сериозно, когато каза, че приключваме? Нали?

Може ли най-накрая да ми ОТГОВОРИШ, мамка му?

Слушай сега! Майната му на всичко. Ще ме пренебрегваш ли? Добре тогава. Все тая.

Чакат ме шест съобщения, когато в петък вечерта проверявам телефона си на излизане от фитнеса в кампуса. До едно са от Шон, от снощи вече бившия ми. Въпреки че веднага забелязвам емоционалния прогрес от молби към яко вкисване, граматическата му грешка се набива на очи.

След всичко, което сме преживели, заслужавал съм нещо повече.

Заслужавам, не заслужавал съм. Вината не е на автокоректора, защото Шон не е от най-умните.

Добре де, това не е много вярно. Той е свръхумен за някои неща. Например бейзбол – сериозно, този тип бълва разни там статистики дори от шейсетте години. Само че книгите изобщо не са му силната страна. Върховното гадже не може да направи самò списък с уменията си, не и напоследък.

Не искам да съм от момичетата, които късат и се събират все с едно момче безброй пъти. Мислех, че съм по-силна, но Шон Макол се е лепнал за мен още от първи курс в университета „Брайър“. Направо ме зашемети с безупречната си красота и момчешката си усмивка. Тази великолепна усмивка, изкривена на една страна, с трапчинки, пълна с обещания.

Поглеждам отново телефона си и усещам как досадата ми се надига като сградата зад мен. Ооох. За какво иска да говорим? Снощи си казахме всичко, което трябваше. Когато заявих, че съм приключила с него, и се изнесох от къщата на братството, говорех напълно сериозно.

Приключила съм. Късаме за четвърти път в рамките на три години. Не мога да продължа да си причинявам това, този откачен цикъл на радост и разбито сърце, най-вече когато човекът, с когото се предполага, че ще градя бъдеще, е твърдо решен да ме спъва по пътя напред.

Независимо от всичко, сърцето ме боли. Трудно е да се откажа от човек, който е бил част от живота ми толкова дълго. Още по-трудно става, когато въпросният човек отказва да те пусне да си отидеш.

Въздишам и бързам надолу по стълбите към калдъръмената пътека, която се вие през кампуса. Обикновено си оставям по малко време, за да се възхитя на пейзажа – великолепните стари сгради, пейките от ковано желязо и масивните дървета, които хвърлят плътна сянка – но тази вечер имам желание да хукна към моето общежитие, да се завия презглава и да се изключа за света. За щастие, мога да го направя, защото съквартирантката ми Хана няма да е тук през уикенда, което означава, че няма да ми виси над главата и да ми чете лекции за емоционалните опасности, когато се оставям да се потопя в нещастие.

Добре че снощи не се раздрънка. Напротив, прояви се като най-добрата приятелка на света. Когато влязох, след като зарязах Шон, Хана ме чакаше в хола ни с кутия сладолед, кутия кърпички и две бутилки червено вино и остана с мен през половината нощ, подаваше ми кърпички и слушаше излиянията ми.

Разделите са гадна работа. Имам чувството, че съм се провалила напълно. Не, чувствам се като беглец. Последният съвет на мама, преди да почине, беше никога да не се отказвам от любовта. Тя ми беше набила това в главата много преди да се разболее. Не знам всички подробности, но не беше тайна, че бракът на нашите се бе разклащал застрашително неведнъж през осемнайсетте им години заедно. Въпреки това бяха успели. Бяха положили усилия.

Всеки път, когато се замисля над това как зарязах вчера Шон, стомахът ми се преобръща. Май трябваше да се боря по-усилено за нас. Искам да кажа, че той ме обича…

Ако те обичаше, нямаше да ти постави ултиматум, уверява ме остър глас. Постъпи правилно.

Гърлото ми се стяга, когато разпознавам гласа. Той е на татко, който ме подкрепя най-много. Според него няма начин да сбъркам.

Жалко, че Шон не ме възприема по същия начин.

Телефонът ми избръмчава, когато съм на пет минути от Бристъл Хаус, където деля двустаен апартамент с Хана.

Мама му стара. Поредното съобщение от Шон.

Мама му стара на квадрат, защото пише:

Много се извинявам, че изругах, любима. Не исках. Просто съм разстроен. Ти си всичко за мен. Дано да го знаеш.

Пристига и второ съобщение. След часовете идвам. Ще поговорим.

Спирам и усещам как ме обзема паника. Не се страхувам от Шон, не и във физически смисъл. Знам, че няма и с пръст да ме пипне, нито да изпадне в ярост. Само че се страхувам от способността му да ми замаже очите. Много го бива. Достатъчно е да ми каже любима и да пусне онази божествена усмивка, и аз съм готова.

Гняв, ужас и раздразнение се опитват да привлекат вниманието ми, докато препрочитам съобщенията му. Той блъфира. Няма да дойде непоканен, нали?

Мама му стара, че и отгоре.

С разтреперани пръсти набирам номера на Хана. След две позвънявания чувам вдъхващия увереност глас на приятелката си.

– Здрасти, какво става? Добре ли си?

Чувам тих говор някъде до нея. Гласът е женски – това е Грейс Айвърс, гаджето на Лоугън. Това означава, че Хана и нейното гадже Гарет вече са заминали за уикенда в Бостън. Тя ме покани да тръгна с тях, но аз отказах, защото не исках да бъда като някакъв придатък. Две лудо влюбени двойки и аз? Не, няма начин.

Сега ми се иска да бях приела поканата, защото ще бъда съвсем сама този уикенд, а Шон иска да говорим.

– Шон ще дойде довечера – избъбрям.

Хана ахва.

– Какво? Не! Защо си се съгласила…

– Не съм се съгласявала с нищо! Той дори не попита дали може. Просто пусна съобщение, с което заяви, че идва.

– О, по дяволите! – Тя ми се струва точно толкова вкисната, колкото съм и аз.

– Знам, нали? – Паниката ми се надига. – Не мога да се видя с него, Хан. Все още ми е криво заради раздялата. Ако дойде, накрая може пак да се сдобря с него.

– Али…

– Дали да не угася лампите, да не заключа вратата, за да реши, че ме няма, и да си тръгне?

– Знаеш го какъв е Шон. Ще чака пред вратата цяла нощ. – Хана изругава. – Слушай сега. Не трябваше да се съгласявам да идвам на мача на „Бруинс“. Трябваше да съм с теб. Чакай, ще кажа на Гарет да обърне…

– Няма начин – прекъсвам я аз. – Няма да се откажеш от уикенда си заради мен. Това е последният ти шанс да се позабавляваш малко.

Гаджето на Хана е капитан на хокейния отбор в „Брайър“, което означава, че програмата му ще бъде пълна с тренировки и мачове, тъй като сезонът започна. А това пък означава, че Хана няма да има възможност да го вижда достатъчно често. Няма начин да проваля един от малкото им свободни уикенди.

– Просто искам съвет. – Преглъщам с усилие. – Така че, моля те, кажи ми какво да правя. Дали да не помоля Трейси да ме приюти за една нощ?

– Нямаш работа в Бристъл, ако Шон обикаля по коридорите. Може би Меган – не, чакай, този уикенд новото ѝ гадже е в града. Сигурно ще искат да останат сами. – Хана ми се струва замислена. – Ами Стела?

– Двамата с Джъстин се събраха да живеят заедно миналата седмица. Няма да се зарадват на гостенка в последния момент.

– Чакай малко. – Следва дълго мълчание. Чувам приглушения глас на Гарет, но не успявам да разбера какво казва. След това Хана се обажда отново. – Гарет казва, че можеш да останеш у тях този уикенд. Сигурно и Дийн, и Тък ще са там, така че, ако Шон се досети къде си и се отбие, те ще го изритат. – Отново чувам гласовете около нея. – Можеш да спиш в стаята на Гарет – добавя тя.

Обзема ме нерешителност. Това е нелепо. Не мога да повярвам, че заради Шон ще трябва да се разкарам от общежитието си. Само че си го представям как блъска по вратата ми. Или още по-зле, решава да пресъздаде сцена от филма „Кажи нещо“ и застава пред прозореца ми вдигнал касетофон над главата. Леле, ами ако пусне песен на Питър Гейбриъл? Ненавиждам го.

– Сигурна ли си, че става? – питам.

– Аха. Съвсем наред е. Лоугън пуска съобщение на Дийн и Тъкър, за да им каже. Тръгвай, когато решиш.

Залива ме облекчение, същевременно ме прорязва чувство на вина.

– Включи на спикър. Искам да говоря с Гарет.

– Добре. Дай ми секунда.

След малко чувам дълбокия глас на Гарет Греъм.

– Чистите чаршафи са в шкафа за бельо, ако искаш, си донеси възглавница. Уелси мисли, че моите са много меки.

– Наистина са прекалено меки – възмущава се Хана. – Все едно спиш върху подгизнало маршмелоу.

– Все едно спиш на пухкав облак – поправя ме Гарет. – Повярвай ми, Али, възглавниците ми са върхът. Ти обаче за всеки случай си донеси.

Прихвам.

– Благодаря ти, че ми каза. Сигурен ли си, че няма проблем? Не искам да се натрапвам.

– Всичко е наред, сладурче. Достатъчно е да запърхаш с миглички към Тък и той ще ти сготви супер вечеря. А, да, а пък Лоугън ще нареди на Дийн да не ти се пуска, така че не се притеснявай, че ще тръгне да развратничи.

Да, бе, сигурно. Дийн Хейуърд-Ди Лаурентис е най-големият сваляч на планетата. Всеки път, когато го видя, той се опитва да се натъпче в гащичките ми. Това дори не ме кара да се почувствам специална, защото го прави с абсолютно всички.

Това обаче никак не ме притеснява. Знам как да се справя с Дийн, а Тъкър ще послужи като буфер между мен и разгонения си съквартирант.

– Много ти благодаря – казвам на Гарет. – Сериозно. Длъжница съм ти.

– Няма защо.

Хана заговаря отново:

– Да ми пишеш, когато пристигнеш там. След това си изключи телефона, за да не те тормози Шон.

Споменах ли колко много обичам най-добрата си приятелка?

Затварям и вече се чувствам много по-добре. Май е разумно да се изнеса от общежитието за уикенда. Ще го приема за чудесно малко убежище за няколко дни, в които мислите ми да се изяснят и да успея да си прегрупирам силите. Докато Тъкър и Дийн са там, няма да се изкушавам да звъня на Шон. Този път трябва да приключим веднъж и завинаги. Не искам никакъв контакт поне няколко седмици. Или месеца. Или години.

Истината е, че не знам дали ще оцелея след тази раздяла. Обичам това момче от години. А Шон има свежи моменти. Колко пъти само ми е носил супа, когато съм била болна. Ами когато…

Никакво връщане назад!

Сигнални звънчета дрънват в главата ми, предупреждават ме, че действам тъпашки. Не. Няма да си позволя да се върна назад. Няма значение, че той може да се държи сладурски, защото също така може и да се държи гаднярски, както показа снощи.

Изпъвам рамене и тръгвам по-бързо, решена да се придържам към плана. Двамата с Шон скъсахме. Сега вече не мога нито да се виждам с него, нито да правя разни неща, които ме изправят на пътя му.

Ден първи от живота ми без Шон официално е започнал.

Можете да поръчате „Свалката“ ТУК.