„Думите на моя съвършен учител“ от Патрул Ринпоче е най-новата книга на издателство „Изток-Запад“.
Тази книга е незаменима за всички учения и за всички практики, независимо дали са подготвителни, или основни, казва Дилго Кхйенце Ринпоче, автор на „Сърдечното съкровище на просветлените“.
Вече повече от век книгата „Думите на моя съвършен учител“ е много обичано и уважавано въведение в духовните практики, общи за четирите основни школи на тибетския будизъм. Това е класическият коментар към подготвителните практики от цикъла учения Лонгчен Нйингтиг (Сърдечната същност на необятния простор) – голямото духовно съкровище на школата Нйингмапа, най-старата от тибетските будистки традиции.
В будистките учения се казва, че човек не е способен да постигне просветление и хармония само с помощта на дуалистичния си ум. Той трябва да разпознае и първичния ум, според който всички явления се схващат като игра на съзнанието. А за да осъзнае същността на своята природа, четенето на книги е крайно недостатъчно – точно тук идва ролята на подготвителните практики на школата Нийнгмапа.
„Думите на моя съвършен учител“ е подробно ръководство за методите, чрез които всеки може да трансформира съзнанието си. Патрул Ринпоче (1808–1887), смятан за един от най-великите будистки учители на XIX в., е известен със своя увлекателен начин на преподаване, използвайки многобройни истории, цитати и препратки към ежедневието. Тази книга е верен спътник както за посветения в духовните практики, така и за обикновения човек по пътя към просветление.
Патрул Ринпоче (1808–1887) е един от най-великите тибетски учители на XIX в., известен със своя точен и прям стил на преподаване. Той отбягва високите монашески длъжности и живее като скитник. Патрул Ринпоче пише книгата си „Думите на моя съвършен учител“ в усамотена пещера, в близост да манастира „Дзогчен“ в Кхам, Източен Тибет.
По-долу четете откъс от книгата:
Предговор от Далай Лама
Когато Джигме Гялуай Нюгу, който е един от изтъкнатите ученици на Джигме Лингпа – откривателя на духовното съкровище Дзогпа Ченпо Лонгчен Нйингтиг, – предавал устни инструкции за Лонгчен Нйингтиг, неговият ученик Дза Патрул Ринпоче ги записал и ги озаглавил „Кунзанг Ламе Шелунг“.
В ученията на Великото съвършенство се казва, че човек не може да постигне просветление само посредством дуалистичния си ум. Трябва да разпознае и първичния ум, според който всички явления се схващат като игра на ума. Следва период на непрестанно и целенасочено запознаване с този възглед. За пълното му разбиране обаче не е достатъчно само да се четат книги. Необходимо е да се премине през пълните подготвителни практики на системата Нйингма и в допълнение – да бъдат получени специалните учения и благословии от квалифициран учител на тази традиция. Ученикът е нужно също така да е натрупал големи заслуги. Ето защо великите учители на Нйингмапа като Джигме Лингпа и Додрупчен е трябвало да положат такива усилия.
Преводът на подобни трудове, съдържащи подготвителните практики на Дзогчен, ще бъде от огромна полза в наши дни. Поздравявам преводачите от преводаческата група „Падмакара“ (Padmakara Translation Group) за това, че са направили достъпна тази книга на английски и френски език. Сигурен съм, че това автентично описание на подготвителните практики ще бъде ползотворно за всички, които се интересуват от Дзогчен.
23 ноември 1990 г. Далай Лама
Предговор от Дилго Кхйенце Ринпоче
„Думите на моя съвършен учител: ръководство за подготвителните практики на учението на Сърдечната същност на необятния простор на Великото съвършенство“ представя пътищата на четирите основни школи на тибетския будизъм без каквито и да е противоречия между тях.
Този текст съдържа всички учения, включително: Стъпките на пътя за онези, които се намират на някое от трите нива на разбиране, както и Трите основни аспекта на пътя; Трите възприятия от подготвителните практики на Пътя и плода; буда природата като основа, скъпоценният човешки живот като опора, духовния учител като стимул, неговите наставления като метод и различните буда тела (каи) и видове мъдрост – като резултат, заедно представляващи сливането на традициите Кадампа и Махамудра; също така и аспектите на пътя на школата Нйингма: решимост за постигане на освобождение чрез неудовлетвореност от самсара, вяра – чрез увереност в кармичния ефект от действията, бодхичита – чрез стремежа да се помага на другите, и чисто възприятие за пълната чистота на всичко съществуващо.
Този текст е незаменим по отношение на всички инструкции за всички практики, независимо дали са подготвителни, или главни. Ето защо в това благоприятно време, когато скъпоценното учение на Буда започва да огрява целия свят, тази книга е преведена с дълбоката надежда, че – тъй като е изключително ценна и напълно безопасна и тъй като обхваща всички основни аспекти на пътя – всеки досег с нея ще бъде плодотворен и тя ще стане обект на изучаване, размишление и медитация. Това, че последователите на Дхарма преподават или слушат този текст, е от голямо значение.
Благодарности от преводачите на английски език
В съответствие с тибетската традиция бихме искали да благодарим на учителите от приемствеността: на покойните Дуджом Ринпоче, Дилго Кхйенце Ринпоче и Кангюр Ринпоче, чието изключително вдъхновение и търпеливи разяснения са в основата на всички наши усилия да разберем тези учения; както и на многобройните други лами, които отговаряха на нашите въпроси и ни окуражаваха – Додрупчен Ринпоче, Ньошул Кхенпо Ринпоче, Дзогчен Кхенпо Тхубтен, Зенкар Ринпоче, Кхетсун Зангпо Ринпоче, Лама Сонам Тобгял и много други.
Преводаческата група „Падмакара“ (Padmakara Translation Group) е създадена от представители на различни страни и направления в тибетския будизъм, които работят под ръководството на Пема Уангял Ринпоче и Джигме Кхйенце Ринпоче в „Сонтре д’Етюд де Шантелуб“ (Centre d’Etudes de Chanteloube) в Дордон, Югозападна Франция.
Историята на този конкретен проект протича успоредно с развитието на групата, много от чиито членове започват да изучават още в средата на 70-те години – както в Индия, така и в Европа – „Кунзанг Ламе Шелунг“ на Патрул Ринпоче. Освен това по време на традиционните медитационни ритрийти, чието начало е поставено през 1980 г. в Шантелуб, те получават детайлни разяснения върху книгата като основа за собствената им практика по пътя на Ваджраяна.
Текстът е преведен на френски език от членове на групата под ръководството на тибетските им учители и е публикуван като „Пътят на Великото съвършенство“ (Le Chemin de La Grande Perfection) през 1987 г. от новосформираното по онова време издателство „Едисион Падмакара“ (Editions Padmakara).
Първият етап на английската версия е пробен превод от френски език, направен от Майкъл Дикман, като става отправната точка за новия превод на тибетския оригинал. Той бе подготвен, с многобройни преработки, от Кристиан Бруя, Чарлс Хейстингс и Джон Канти. Стивън Гетин оказа редакторска помощ и подготви указателя.
Преводачите изказват благодарности на Михал Абрамс, Улстън Флетчър, Хелена Бланкледер, Ринчен Лхамо, Елиса Манхаймер и Вивиан Курц за ценните им предложения като читатели, както и на Джил Хилд за помощта при набирането на текста.
И накрая, най-сърдечно благодарим на Кери Браун от „Интърнашънъл Сейкред Литъръчър Тръст“ (International Sacred Literature Trust) за нейната непрестанна и търпелива подкрепа.
Предговор към второто издание
Окуражаващата необходимост от преиздаване на тази книга направи възможни редица промени. Включен е предговорът, написан от Дилго Кхйенце Ринпоче за първото френско издание, както и предговорът, който Джамгьон Конгтрул Велики пише преди век при първото ѝ отпечатване на тибетски език с помощта на дървени блокчета. Качеството на илюстрациите е подобрено, бележките и речникът са разширени и преработени, а за санскритските думи е използвана стандартна транслитерация.
Основната промяна обаче е в преработката на самия текст, плод на старателното му и подробно препрочитане от страна на Пема Уангял Ринпоче. Неговите многобройни коментари, пояснения и въпроси – средно по три или четири на страница – ни позволиха критично да преценим точността на нашия превод и да го доближим още повече до първоначално вложения от Патрул Ринпоче смисъл. Читателите на първото издание могат да са сигурни, че в обяснените инструкции и практики не бяха открити по-съществени грешки. Този текст обаче с право се слави с изключителното си богатство от детайли и анекдоти и се надяваме, че именно в тяхното пресъздаване преводът ни е спечелил откъм автентичност и точност.
Никой превод не може да се смята за окончателен. Вярваме, че ще можем да продължим да подобряваме нашия превод и в бъдеще, още повече че той – както свидетелстват многото окуражителни писма, които получихме от цял свят – се използва интензивно от многобройни отделни читатели и будистки групи като материал за изучаване и практикуване. С времето бихме искали да направим задълбочен преглед на бележките под линия в светлината на новия превод на един от основните източници, въз основа на който те са съставени – текстът „Бележки“ на Кхенпо Нгауанг Палзанг – който понастоящем се извършва под ръководството на Алаг Зенкар (с участието на няколко членове на преводаческата група „Падмакара“, вж. библиографията). Това обаче, за съжаление, ще трябва да стане обаче едва при третото издание на настоящата книга.
Всички промени в изданието са направени, редактирани и въведени от Джон Канти с ценната помощ на Мария Хесус Хервас, чиято упорита работа по подготовката на предстоящия превод на испански език разкри редица грешки и пропуски в английския превод, както и с помощта на читателите на ръкописа Хелена Бланкледер, Чарлс Хейстингс, Стивън Гетин и Улстън Флетчър.
Още веднъж благодарим за постоянната ангажираност и подкрепа на „Интърнашънъл Сейкред Литъръчър Тръст“ и неговите директори Пол Сето и Малкълм Джерат и най-вече за проявеното от тях търпение при забавянето на подготовката на това второ издание.
Можете да поръчате книгата ТУК.