Проф. Вили Лилков представя разгромяващото изследване „Стопанските абсурди на българския комунизъм: Интимната изповед на ДС за икономиката“

Премиерата на изданието с предговор от бившия министър-председател Иван Костов е на 7 април

След 9 септември 1944 г. властта на комунистическата партия ограничава възможностите на частно предприемачество, организира конфискации на предприятия и въвеждане на държавни монополи. Но до какво е довело централизирането на българската икономика и дали времето на социализма е време на стопански разцвет, както твърдят мнозина до наши дни?

На 7 април 2022 г. очаквайте мащабното изследване „Стопанските абсурди на българския комунизъм: Интимната изповед на ДС за икономиката“ от проф. Вили Лилков с предговор от бившия министър-председател на България Иван Костов – прецизна и подробна дисекция на стопанската политика на комунистическия режим в документите на ДС и други органи на властта. 

За първи път в изданието се публикува систематизирана информация от литерните дела за икономиката, в които се говори за трудовата и технологичната дисциплина на социалистическия работник, за амортизираните производствени фондове и тежките условия на работа, за планираните загуби, работата на дотации, фалиралите предприятия и фалшификациите на стопанските резултати.

Проф. Вили Лилков обобщава и информацията от отчетите на БНБ, които дълги години са недостъпни, разсекретените анализи и доклади на ръководителите на ДС и МВР и признанията на членовете на комунистическата номенклатура след 1989 г. Те безкомпромисно разбиват митовете на комунистическата пропаганда за цветущото състояние на икономиката в НРБ и показват истинското лице на разрухата, която БКП оставя след себе си. 

Базирайки се на редица архиви и свидетелства, проф. Лилков проследява повсеместната икономическа катастрофа на микрониво, която води до катастрофа цялата българска икономика, като разглежда стопанските престъпления, безстопанствеността и нехайството, неспазването на трудовата и технологичната дисциплина, трудовите злополуки и аварии, условията на труд, производството на брак и некачествена продукция, износа на загуба, туризма в условия на социализъм, търговията и много други.

Представянето на книгата ще бъде от 18:00 ч. на 7 април 2022 г. в „София Хотел Балкан“, ет. 2 (пл. „Св. Неделя“ 5, София).

Почетни гости на събитието ще бъде ръководителят на представителството за България на Фондация „Конрад Аденауер“ –  Торстен Гайслер, както и проф. Даниел Вачков и журналистът и философ Тони Николов, които ще представят книгата.

Заповядайте, входът е свободен!

https://www.facebook.com/events/984102692494771

Книгата е издадена с подкрепата на фондация „Конрад Аденауер“.

„Вили Лилков дава едно от най-силните оръжия срещу Голямата лъжа за комунизма… Той систематизира огромен обем факти: секретни донесения на ДС, доклади на Комитета за държавен и народен контрол и на местни партийни секретари; ползва спомени и закъснели откровения на лица от висшата номенклатура; цитира официални документи и чужди изследвания по тематиката. Всичко това подлага на анализ и прави своите безпощадни заключения.

Тази книга е предназначена и за учителите по история, за учените икономисти и историци, за преподавателите в университетите… Обективните изследователи на това минало ще си дадат сметка за това в каква степен тоталитарният режим е разрушил морала и трудолюбието на хората, ще намерят дълбоките корени на ендемичната корупция, на кражбите и на разхищенията, на ширещата се омраза и недоверие към демокрацията.“

Иван Костов, из предговора към книгата

„Всичко, което ви говорихме за социализма, все едно че църният дявол ви го е казвал!“

Тодор Живков, из послеслов към книгата

Из „Стопанските абсурди на българския комунизъм: Интимната изповед на ДС за икономиката“ от проф. Вили Лилков

  1. ЛИТЕРНИТЕ ДЕЛА – ИНТИМНАТА ИЗПОВЕД НА ДС ЗА ИКОНОМИКАТА

Най-силното оръжие срещу лъжата е истината,

а срещу заблудите – документите!

В годините на комунистическото управление Държавна сигурност и МВР имат изключително важна роля за налагането на централизиран модел на националното стопанство от съветски тип и за пълния контрол върху него. С тяхна помощ БКП извършва конфис-кация, национализация, изселване и въдворяване в концлагери на бившите собственици, ликвидира частната собственост, кооперира земята, насилственo вкарва селяните в ТКЗС и репресира непокорните. ДС следи и разработва вражеските контрареволюционни елементи по месторабота и е в основата на съдебните процеси, заведени срещу „вредители“ и „саботьори“ в икономиката. 

ДС и МВР се превръщат и в инструмент за регулиране на стопанския живот. За целта те използват секретни сътрудници, които получават задачи и изготвят информации и справки за негативни прояви и слабости, извършват анализи и подготвят доклади за състоянието на производствените обекти. Много от секретните сътрудници са водещи експерти и специалисти или работят на ключови длъжности в предприятия, стопански обединения и министерства. С тяхна помощ ДС води литерни дела на по-важните за страната икономически структури, които съдържат:

– Ръководни документи – предложение за образуване на делото, указания, справки и материали за основните агентурно-оперативни мероприятия. 

– Данни за личния състав на обекта, характерни негови слабости, пропускателен режим и охрана, опазване на държавната тайна и др. 

– Оперативни материали – списъци на лицата, за които има компрометиращи данни (това са предимно вражески контрареволюционни елементи и техните наследници, които за ДС са потенциални провокатори и извършители на саботажи и вредителства), списък на сек-ретните сътрудници с псевдоними, копия от техните сведения. 

– Информационни материали – справки, докладни записки, отчети, анализи, обзори, специални и други съобщения и документи за стопанския обект

Литерни дела се разработват още от първите години след 9 септември 1944 г., но най-целенасочено по тях се работи от началото на 60-те години до рухването на комунизма в НРБ. 

Една от причините за разработване на литерните дела в икономиката е, че след 1944 г. се появяват сериозни затруднения в управлението и производството на много предприятия, те силно задлъжняват към БНБ и изпадат в пълна зависимост от държавните дотации. Наред с това се увеличава корупцията на всички нива, съставят се нереални планове и се представят фалшифицирани отчети за извършената работа. Прахосничеството на суровини и материали в производството е смайващо, загубите от рекламации и брак и обемът на незавършеното строителство нарастват с всяка година. За периода 1946 – 1952 г. поради нереално планиране 606 производствени обекта в страната остават незавършени. В голяма част от индустриалните предприятия се влагат суровини, труд и енергия за продукция, която се реализира на по-ниска цена от тази на ресурсите, използвани за нейното производство. Дефицитът на стоки от първа необходимост за населението, в съчетание с нискокачествени и залежали стоки в търговската мрежа, е основна характеристика на вътрешния пазар. Износът на голяма част от българската продукция на капиталистическите пазари е на загуба. 

Първоначално под наблюдение и контрол на ДС и МВР е поставена тази част от икономиката, която е с най-голямо значение за страната и в която проблемите от гледна точка на сигурността, икономичес-ката ефективност, корупцията и лошото управление са най-изявени. До края на 80-те години почти всички предприятия и ведомства са обхванати в мрежата на службите за сигурност. 

В мрежата на ДС попадат БНБ, БДЖ, БГА „Балкан“, всички стопански обединения, обектите за добив на полезни изкопаеми и строителни материали и за тяхната преработка, заводи, жп депа и участъци, предприятията в сектор „Енергетика“ – топло- и водноелектрически централи и др. ЦКС и кооперативните съюзи на градско и окръжно ниво също са под наблюдение, както и селското стопанство – от Пос-тоянната комисия по селско стопанство при СИВ, през аграрно-промишлените комплекси, до ТКЗС-тата в най-малките села. Не са забравени ЦУМ и Халите или важни обекти като БТА, БНТ, НДК, радиопредавателните станции в София и страната и др.

Външнотърговските централи се наблюдават внимателно от тайните служби, които активно се намесват в работата им при преговори, сключване на сделки, закупуване на лицензи и патенти и др., с цел предотвратяване на корупцията и сключването на неизгодни контракти, които обаче се увеличават с всяка година. Работата на задграничните фирми на НРБ и поведението на българските работници и специалисти зад граница също са под наблюдението на ДС, а информацията в повечето от случаите е за ниско качество на работа, неизпълнение на договорите, корупция, кражби, фалити и лоша реклама за страната. 

Литерни дела се откриват и на туристически обекти, хотели и курортни комплекси, на капиталистически представителства и транспортни фирми, на направления, които активно се използват за бягство през държавната граница, както и на лагери за бегълци в чужбина и др. Те се създават и по определена линия – американска, гръцка, турска и др., по линия на чуждестранни студенти, специализанти, моряци, противодържавни елементи и за провежданите в НРБ международни съвещания, конгреси, симпозиуми, изложения и др., в които участват и представители на капиталистически страни. 

Правителствените трасета, обкръжението на партийни и правителствени резиденции и на сградите на МВР също имат литерни дела. Всички хора в техните обкръжения, които имат селски и беден произход, са определени като хора с „прогресивни разбирания“ и „с правилно отношение към народната власт“, а хората с буржоазен произход са класифицирани като „ненадеждни“. В тези дела има и списъци на лица от обкръжението, предимно членове на БКП или активисти на ОФ, на които МВР може да разчита „за бързо изучаване на обстановката и на интересуващите ни лица“.

Литерните дела по месторабота и местоживеене на контрареволюционните и вражеските елементи и техните наследници се разработват старателно във всеки град на страната, по групи от села, както и по райони в големите градове и е осигурен контрол върху тях. Освен литерни дела по групи, като „бивши хора“, „царски офицери“, „бивши фашистки организации“, „бивша земеделска опозиция“, „анархисти“ и др., в каталога на Комисията по досиетата присъстват литерни дела „Контрареволюционни елементи и други вражески елементи“ за жилищни комплекси в София – „Младост“, „Люлин“, „Надежда“, „Разсадника“, „Красна поляна“ и др., за разпределението им в микрорайоните в тях или в отделни ОФ секции на различните квартали, в които живее все още „недоубитата буржоазия“.

За разлика от политическите досиета на вражеските контрареволюционни елементи, в литерните дела по линия на икономиката отсъс-тва нападателният и агресивен език, както и планове за компрометиране, разобличаване, интерниране и съд над враговете. Почти всички информации, справки, отчети и анализи на секретните сътрудници представят реалната ситуация откровено и със загриженост за производствените резултати и финансовото състояние на съответното предприятие или сектор в икономиката. ДС се отнася внимателно към тези материали и често ги подлага на проверка, защото те се изпращат до всички отговорни нива в държавата – от градските и окръжните комитети на БКП, през стопанските обединения и министерствата, до Политбюро на ЦК на БКП.

Според каталога в Комисията по досиетата броят на литерните дела достига 7076. Повечето от тях след 1989 г. са унищожени или попадат в частни ръце, но наличните дела, някои от които се състоят от по няколко тома, със стотици документи, дават възможност да се добие реална представа за по-важните характеристики и събития в различните сектори и предприятия, както и за икономическото състояние на страната. 

В книгата за първи път се публикува систематизирана информация от литерните дела за трудовата и технологичната дисциплина на социалистическия работник, амортизираните производствени фондове и тежките условия на работа, за планираните загуби, работата на дотации и фалшификациите на стопанските резултати. Читателят ще остане изненадан от броя на трудовите злополуки, авариите и пожарите, масовите кражби, нехайството и безотговорността в производството, които предопределят ниско качество на продукцията, брак и залежали стоки и беден вътрешен пазар. Представени са данни и документи за губещия износ и ограбването на задграничните дружества, за работата в условия на реален фалит на фабрики и заводи, на АПК и ТКЗС, както и за дейността на научно-техническото разузнаване, което чрез кражби на научно-технически информации, изделия, машини и технологии от капиталистическите страни се превръща в „двигател на прогреса“ в сферата на електрониката, фармацията, битовата химия, военното производство и др. 

Информацията от литерните дела, отчетите на БНБ, които дълги години бяха недостъпни, разсекретените анализи и доклади на ръководителите на ДС и МВР и признанията на комунистическите вождове след 1989 г. безкомпромисно разбиват митовете на комунистическата пропаганда за цветущото състояние на икономиката в НРБ и показват истинското лице на разрухата, която БКП остави след себе си. В настоящата книга документите застават срещу лъжата, която много години опитва да се представи като истина! 

Книгата се препоръчва и за соцносталгици, но задължително с чувство за хумор, защото много от документалните факти са толкова шокиращи и непосилни за възприемане от здравия разум, че единственият начин за това е смехът!

Можете да поръчате книгата ТУК.