„Ханибал Лектър: Зараждането на злото“ от Томас Харис с ново издание

Всяка история си има своя край, а всяко чудовище – своето начало. Как се е родил най-изтънченият канибал, който световната литература познава? Време е да отворим вратата към двореца със спомените на Ханибал Лектър с предисторията на най-култовата трилърова поредица на всички времена.

„Ханибал Лектър: Зараждането на злото“ излиза на български език в ново издание с логото на издателство „Сиела“, като следва останалите три книги от легендарната поредица на Томас Харис„Червения дракон“, „Мълчанието на агнетата“ и „Ханибал“.

Литва, 1941 г. – Втората световна война е навлязла в решителната си фаза. Ханибал е на осем години и живее в двореца „Лектър“, когато операция „Барбароса“ – светкавичния поход на Хитлер към Русия – превръща Балтийския регион в кървава фронтова линия. 

Преживял невиждани ужаси и изгубил цялото си семейство, Ханибал се въздига от кошмара на Източния фронт – едно нямо момче в снега, с верига около врата си, останало само в компанията на своите демони и изгарящата си жажда за мъст. 

Когато чичо му, известен художник, го намира в зловещото съветско сиропиталище, в което се е превърнал някога величествения замък „Лектър“, Ханибал заминава за Франция, за да заживее с него и екзотичната му съпруга лейди Мурасаки. 

Именно под нейните наставления и с помощта на източната мъдрост той започва да лекува раните си от миналото и се подготвя за бляскавото бъдеще, подходящо за гениалния му ум. 

Ала старите спомени, някога така грижливо заключени, започват да излизат наяве – да посещават мислите му и да тормозят съзнанието му. И когато най-после е готов, той ги посещава на свой ред. А всички много добре знаем какво се случва с хората, привлекли апетита за отмъщение на Ханибал Лектър. 

В „Ханибал Лектър: Зараждането на злото“ ставаме свидетели на раждането на една икона във всичките ѝ нюанси и противоречивост. Томас Харис рисува смайващ портрет на световноизвестния убиец като млад, в който той е все така изтънчен, гениален и лукав – но за пръв път раним. 

В тази мрачна, напрегната и написана с несравнимото майсторство на Харис предистория читателите още веднъж се оказват хванати в примамливия капан на д-р Ханибал Лектър, който вече повече от 40 години остава най-обаятелното чудовище на трилъровия жанр. 

Из „Ханибал Лектър: Зараждането на злото“ от Томас Харис

1

Ханибал Зловещия (1365–1428) построи замъка „Лектър“ за пет години с труда на войниците, които бе пленил в битката при Жалгирис**. През първия ден, в който флагът му се развя над завършената крепост, той събра затворниците в зеленчуковата градина, качи се на камъка за екзекуции, за да им говори оттам, и освободи мъжете да се върнат по домовете си, точно както им бе обещал. Мнозина избраха да останат на служба при него заради добрата храна, която им осигуряваше.

Петстотин години по-късно Ханибал Лектър, осемгодишен и осми поред със същото име, стоеше в зеленчуковата градина заедно с малката си сестричка Миша и хвърляше хляб на черните лебеди в черната вода на крепостния ров. Миша стискаше ръката на Ханибал за равновесие и на няколко пъти дори не можа да уцели рова. Едри шарани разбутваха листата на лилиите и водните кончета се разлитаха над тях.

Лебедът-водач излезе от водата и се заклати тежко към деца- та на късите си крака, съскайки предизвикателно. Лебедът познаваше Ханибал, откакто се помнеше, но въпреки това настъпваше към него, закривайки част от небето с черните си криле.

– Ооо, Аниба! – извика Миша и се скри зад брат си.

Ханибал вдигна ръце на височината на раменете си, както го беше учил баща му, и ги удължи с върбовите клонки, които стискаше в юмруци. Лебедът спря, прецени, че Ханибаловите криле са по-широки от неговите, и се оттегли по-навътре във водата.

– Всеки ден едно и също – каза Ханибал на птицата.

Ала днешният ден не бе като другите и той се запита къде ли можеха да избягат лебедите.

От вълнение Миша изпусна хляба си на мократа земя. Когато Ханибал се наведе да ѝ помогне, тя с удоволствие мацна носа му с кал с малката си звездообразна ръчичка. Той също мацна малко кал на крайчето на носа ѝ и двамата се разсмяха на отраженията си в рова.

После усетиха три силни, глухи труса под краката си и во- дата потрепери, замъглявайки отраженията им. През полята се разнесе тътен от далечни експлозии. Ханибал грабна сестра си и се затича към замъка.

Ловджийският фургон бе във вътрешния двор. Вече бяха впрегнали огромния товарен кон Цезар. Бернт, с конярската си престилка, и домашният прислужник Лотар товареха три малки сандъка в багажника на фургона. Готвача донесе обяд.

– Млади господарю, госпожата ви вика в стаята си – каза Готвача.

Ханибал предаде Миша на Бавачката и се затича нагоре по изтърканите стъпала.

Ханибал обичаше стаята на майка си с многото ѝ миризми, с изваяните в дървенията лица, с рисуваните тавани. Госпожа Лектър, която произхождаше по една линия от рода Сфорца, по друга – от рода Висконти, беше донесла стаята със себе си от Милано.

Сега тя бе развълнувана и в кафявите ѝ очи проблясваха червеникави искрици. Ханибал здраво хвана ковчежето, а майка му натисна устните на едно ангелче в дърворезбата, за да отвори тайното чекмедженце. После изгреба оттам бижутата си и ги пусна в ковчежето. Заедно с тях пусна и връзка писма – за повече нямаше място.

Ханибал си каза, че майка му прилича на миниатюрния портрет на баба си, който тупна в кутията.

Облаците, нарисувани на тавана. Когато беше бебе и сучеше, често отваряше очи и виждаше гръдта на майка си, която се сливаше с облаците. Усещаше краищата на блуза- та ù до лицето си. Когато пък бе в прегръдките на Дойката, златното ù кръстче проблясваше като слънце през невероятните облаци и го натискаше по бузата, а тя разтриваше отпечатъка от кръстчето по кожата му, за да го изличи, преди Госпожата да го е видяла.

Но сега баща му стоеше в рамката на вратата със счетоводните книги в ръце.

– Симонета, трябва да тръгваме.

Бебешкото спално бельо бе опаковано и подредено в медната ваничка на Миша. Госпожата постави ковчежето между чаршафчетата. Огледа стаята и взе от триножника на шкафа една малка рисунка, изобразяваща Венеция, размисли за момент, после я подаде на Ханибал.

– Дай това на Готвача. Дръж го за рамката. – Усмихна му се. – Внимавай да не изцапаш гърба.

Лотар отнесе ваничката до фургона в двора, където Миша капризничеше, възбудена от вълнението наоколо.

Ханибал вдигна Миша и я приближи до муцуната на Цезар. Тя натисна няколко пъти коня по ноздрите, за да провери дали ще избибитка. Ханибал взе в шепата си зърно и изписа с него „М“ по земята в двора. Гълъбите се скупчиха отгоре, оформяйки на земята живо „М“ от птици. Ханибал очерта буквата по дланта на Миша – беше вече почти тригодишна и му се струваше, че никога няма да се научи да чете.

– „М“ като Миша! – каза ѝ.

Тя изтича, смеейки се, към птиците и те се разхвърчаха около нея, закръжиха край кулите, после накацаха по камбанарията.

Готвача – висок мъж в бели кухненски одежди, донесе обяда. Конят извъртя око към Готвача и го проследи с наострени уши – когато Цезар беше още млад жребец, Готвача многократно го бе гонил от зеленчуковата градина с грозни ругатни, шибайки го по хълбоците с метлата.

– Ще ти помогна да натовариш кухнята – обърна се господин Яков към Готвача.

– Вървете с момчето! – каза Готвача.

Граф Лектър вдигна Миша, сложи я във фургона и Ханибал я прегърна. Граф Лектър обхвана лицето на Ханибал в шепата си. Учуден от гъделичкащото усещане, което изпита от допира на ръката, Ханибал погледна отблизо баща си в лицето.

– Три самолета са бомбардирали железопътната станция. Полковник Тимка казва, че разполагаме поне с една седмица, ако изобщо стигнат дотук, но дори тогава боевете ще се водят покрай главните шосета. В ловната хижа ще ни е добре.

Беше вторият ден на операция „Барбароса“ – светкавичния поход на Хитлер през Източна Европа към Русия.

Можете да поръчате книгата ТУК.

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.