„Какво е животът?“ от британския генетик и биолог е най-доброто въведение в съвременната биология
Британският генетик и биолог Пол Нърс остава в историята като откривателя на някои от най-важните гени, които контролират деленето на клетките. И едва ли има човек, който да успее да създаде по-достъпно и увлекателно въведение в съвременната биология и нейните загадки.
На български език се появява луксозното издание на „Какво е животът?“, в което носителят на Нобелова награда за физиология или медицина хвърля светлина върху 5 от основните характеристики на живота и това, което задвижва неговата поява и развитие преди милиарди години.В тази забавна и информативна книга ученият обединява по нов начин вече познати или нови идеи, за да развие принципите, които определят живота на Земята.
Позовавайки се на собствените си лабораторни изследвания – догадките, неуспехите, сполуките и редките мигове на прозрение – както и опита на учени от цял свят, променили облика на съвременната наука, Пол Нърс разглежда в пет глави някои от основните стъпала по пътя към по-задълбоченото разбиране на природата: „Клетката“, „Генът“, „Еволюцията чрез естествен отбор“, „Животът като химия“ и „Животът като информация“.
В изданието са разгледани и някои от приложенията на биологичните знания и как те пораждат трудни компромиси, морални дилеми и понякога непредвидени последици.
„Какво е животът?“ е за любопитни читатели, които тепърва искат да открият магията на биологията или просто да научат тайните на огромното разнообразие на живота около нас.
С чувство за хумор, множество любопитни и полезни факти, както и немалко вълнуващи и куриозни истории, Пол Нърс се заема с трудната задача не само да обясни на достъпен език мястото на човека в милиардите години развитие на живота, но и връзката ни с всички живи организми на планетата. И успява да го направи със завидна лекота!
Из „Какво е животът?“ от Пол Нърс
- Генът
Проверката на времето
Имам две дъщери и четирима внуци и всеки от тях е единствена по рода си личност. Например едната ми дъщеря – Сара, е телевизионна продуцентка, а другата – Емили, е професорка по физика. Но има и белези, които дъщерите ми и децата им споделят помежду си и с жена ми Ан или с мен. Семейната прилика може да бъде силна или трудно видима – ръст, цвят на очите, форма на устата или носа, дори определени жестове или изражения на лицето. И тук има изменчивост, но приемствеността между поколенията е неоспорима.
Приликата между родители и потомство е отличителна черта на всички живи същества. Нарича се наследственост и е забелязана отдавна – още от Аристотел и другите антични мислители, но естеството ѝ дълго остава упорита загадка. В различните периоди се предлагат различни обяснения, някои от които днес звучат малко странно. Например Аристотел предполага, че майката само влияе върху развитието на децата в утробата ѝ по същия начин, по който свойствата на дадена почва влияят върху растежа на растенията, поникнали от попаднали в нея семена. Други предполагат, че „кръвта се смесва“, т.е., че децата унаследяват смесица от белезите на двамата си родители в равни количества.
Истинското разбиране на наследствеността става възможно едва с откриването на гените. Освен че ни позволяват да разберем сложната смесица от прилики и индивидуални различия, която наблюдаваме в семействата, гените са ключовият източник за информация как се изграждат, поддържат и размножават живите клетки и образуваните от тях по-сложни организми.
Първият успял донякъде да разбули тайните на наследствеността е Грегор Мендел – монах и впоследствие абат на манастир в Бърно, днешна Чехия. Той обаче не изследва унаследяването при човека с неговата объркваща сложност, а провежда внимателно замислени опити с грах. Идеите му ще доведат до откриването на това, което днес наричаме гени.
Мендел не е първият, който чрез научни опити търси отговор на въпросите за унаследяването, нито дори първият, който използва растение като обект. Други изследователи преди него са кръстосвали растения и са описвали как някои от белезите им се предават в поколенията по неочаквани начини. Кръстоската между две различни родителски форми понякога прилича на смесица от тях. Например кръстосването на растение с червени цветове с растение с бели цветове може да даде поколение с розови цветове. Но в други случаи някои белези като че ли винаги доминират в определено поколение – и тогава потомството на растение с червено-виолетови и растение с бели цветове ще има червено-виолетови цветове. Ранните изследователи събират цял куп любопитни данни, но никой от тях не успява да стигне до задоволително разбиране как действа наследствеността при растенията, а камо ли да обясни как работи тя при всички живи същества, включително при човека. Точно това започва да разкрива Мендел със своите изследвания върху граха.
През 1981 г., в разгара на Студената война, отидох „на поклонение“ в августинския манастир в Бърно да видя къде е работил Мендел. Това бе много преди манастирът да стане туристическа атракция, каквато е днес. Градината – доста обрасла по онова време – беше неочаквано голяма. Можех лесно да си представя многобройните редове грах, които някога е отглеждал Мендел. Той следва физика във Виенския университет, макар да не успява да вземе държавния изпит за учител. Научното му образование обаче си казва думата. Мендел явно разбира, че се нуждае от солидна база данни: сред голямо множество опитни обекти по-лесно се забелязват важни закономерности. Някои от опитите му включват 10 000 грахови растения. Никой от изследователите преди него не е прилагал такъв безкомпромисен и всеобхватен количествен подход.
За да опрости опитите си, Мендел се съсредоточава само върху белези, които показват ясни разлики. В продължение на няколко години той внимателно записва резултатите от кръстосванията, които извършва, и вижда закономерности, убегнали на другите изследователи. И най-важното – той забелязва характерни количествени съотношения между граховите растения, които проявяват даден белег (например определен цвят на венчелистчетата или форма на семената), и тези, при които белегът липсва. Една от решаващите стъпки, направени от Мендел, е да опише тези съотношения с математически изрази. Това го води до допускането, че мъжките и женските полови клетки, разположени съответно в прашеца и плодниците, съдържат съставки, наречени от него „елементи“, които определят различните белези. „Елементите“ в половите клетки произлизат от растенията родители, а когато се съберат заедно при оплождането, задават белезите на следващото поколение растения. Мендел обаче не знае какво представляват елементите, нито как действат.
По любопитно съвпадение друг именит биолог – Чарлз Дарвин, прави опити с кръстосване на растението кученце приблизително по същото време като Мендел. Дарвин наблюдава подобни съотношения, но не се опитва да разтълкува значението им. Така или иначе работата на Мендел е почти изцяло пренебрегната от съвременниците му и ще мине цяло поколение, преди някой да го вземе на сериозно.
Можете да поръчате книгата ТУК.