Защо Путин не може да спечели

Владимир Путин Снимка: Кремъл

Автор: Георги Готев, euractiv.bg

Речта на Путин за 9 май беше очаквана с огромен интерес. Преобладаваха нагласите, че той ще обяви удвояване на руските военни усилия в Украйна и ще размаха пръст на Запада да не се меси повече там, където Русия смята, че й е заден двор.

Всъщност Путин не повиши тон в речта си. Това е добра новина. Той нарече необявената си война „превантивна“ операция срещу „агресор“, заговорничещ срещу Русия. Той обвини Украйна, че се опитва да си върне Крим със сила (за което няма доказателства). Путин предвеща победа, напомняйки как в историята Русия е побеждавала нашествениците.

Носталгията е държавна политика в Русия. Путин дори спомена Бородинската битка от 1812 г., спечелена от Кутузов срещу Наполеон.

Но това са подробности.

Важното е, че Путин не вдигна залога. Той не обвини Запада, че води война чрез посредник, не обяви тотална война официално (по този начин няма обща мобилизация), не спомена „денацификация на Украйна“ и не предупреди за ядрен холокост. Това са положителни сигнали.

Вероятно Путин се събужда за реалността, въпреки че не можем да сме сигурни.

Реалността, както я виждаме, е следната: в интерес на Русия е да сложи край на тази война. Путин не може да спечели, защото мобилизира целия Запад срещу себе си и защото Западът предусеща победата.

Западът доставя на Украйна оръжия от 21-ви век, докато Русия използва сувенири от Втората световна война.

Ако Путин четеше шпионските романи на Том Кланси (авторът ги препрочита), той щеше да бъде предупреден за технологичния прогрес в западните армии и за капацитета на малки добре обучени части, оборудвани с модерни оръжия за спиране и дори унищожаване на цели колони от танкове. Това до голяма степен се случва в Украйна.

Западните армии, дори в повечето страни от бившия съветски блок, постигнаха голям напредък към професионалното високотехнологично воюване, за разлика от пушечното месо, което виждаме по телевизията да марширува на Червения площад, редом до ядрени ракети, които не могат да бъдат използвани, тъй като в тази хипотеза победител няма да има.

Армията на Путин, която марширува на Червения площад, не става.

Лицето на Путин на тази снимка подсказва, че той го знае. Това, което стана очевидно след 24 февруари, е, че руската армия е запазила най-лошото от наследството си – лошият тил, неадекватното заплащане, гаврите с новопостъпилите военнослужещи, липсата на демократичен контрол, арогантността на често некомпетентни офицери.

Не е изненада, ако войниците, изпратени в Украйна, плячкосват от населението, а началниците им си затварят очите. Една дълга война допълнително ще разкрие подобни слабости, които не могат да бъдат отстранени за кратко време. А дългата война е по-реалистичен сценарий от бързото дипломатическо уреждане на конфликта.

Спасяването на репутацията на Путин е задължителна част от хипотетично мирно споразумение. Но това изглежда малко вероятен компромис. И в Киев, и във Вашингтон преобладава мисленето, че компромисите са невъзможни.

Трудно е да се каже какви са нагласите на ЕС. Да се надяваме, че на своята годишнина, 52 години от Декларацията на Шуман, ЕС ще обмисли ролята си. Само напомняме: тази война е в Европа. А Европейският съюз бе създаден, за да предотврати всякакви войни.

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.