Четем „Истории и фантасмагории“ на Даниил Хармс

„Истории и фантасмагории“ на Даниил Хармс е най-новото заглавие на издателство „Изток-Запад“ в колекция „Плеяди“. 

Хармс“ е най-популярният от многото псевдоними на Даниил Ювачов, роден в Петербург през 1905 г. Писателят има около 30 псевдонима, много от които стават имена на герои в негови произведения. Нетрадиционен, авангарден белетрист и поет, който в свое стихотворение нарича себе си Властелин на свободните мисли, Даниил Хармс е модернист по отношение на езика и попрището на литератора, има философски интереси, а в своите произведения, пълни с фантасмагории и парадоксални обрати, експериментира с текстовете и се занимава с хаоса на живота от необичайна гледна точка. Творбите на Хармс не са с поставени в граници сюжети, които да се възприемат като окончателни. Те са написани така, че с фантазията и въображението си читателят да доизмисля историите, след като ги е прочел, пише Огняна Иванова.

Даниил Хармс е майстор на черния хумор и нонсенса. Интересува се от магия и окултизъм, но и от класическа музика, рисуване и наука. Абсурдист, сюрреалист, ексцентрик и мистификатор, влюбчивият, деликатен и забавен Хармс е изключително популярен сред тогавашната литературна бохемска сцена, но за да се изхранва, от 1928 г. нататък пише произведения за деца, които публикува благодарение на Корней Чуковски и Самуил Маршак. Детските му творби са издадени в 11 книжки.

След като поетът Николай Гумильов е разстрелян като антисъветски заговорник, през 1924–1925 г. Даниил Хармс чете от сцената негови стихове, за което е арестуван и разследван. За втори път е арестуван през 1931 г. Обвинен е, че с произведението си „За това как Коля Панкин излетя за Бразилия, а Петка Ершов не повярва на нищо“ е подтиквал съветските деца към емиграция. Ето какво казва на първия си разпит: „Работя в областта на литературата. Аз съм човек, който не мисли политически, но по въпроса, който ми е близък – въпроса за литературата, заявявам, че не съм съгласен с политиката на Съветската власт в областта на литературата и искам, противно на съществуващите в това отношение правителствени мероприятия, свобода на печата както за моето творчество, така и за творчеството на близките ми по дух литератори, съставляващи заедно с мене единна литературна група.“

В НКВД смятали, че езиковият модернизъм на поетите скрива шифър. Колко нелепо е било всичко си личи и от записаното под диктовката на следователя признание на приятеля на Хармс литераторът Туфанов, също арестуван: „Моето стихотворение гласи: „Ще погледна от коня как паздерникът се пазгава в поздибицата на Русия.“ Точното смислово съдържание на това е, че аз, врагът на Съветската власт, наблюдавам и се радвам как лумва нелегалният пожар на контрареволюцията.“

Даниил Хармс е осъден на три години лагери за това, че пише „поезия на класовия враг“, но излежава само няколко месеца и е изселен в Курск заедно със свои колеги и приятели. През декември 1941 г. отново е арестуван по донос за пораженчески изказвания относно войната. Смята се, че за да не получи смъртна присъда, той се престорил на шизофреник, затова е бил изпратен в затворническата психиатрия. През февруари 1942 г., през най-тежкото време на блокадата на Ленинград, трийсет и седем годишният Даниил Хармс умира. Гробът му остава неизвестен. 

Според литературоведа Владимир Глоцер, събирал спомени за Даниил Хармс, ако приятелят на писателя Яков Друскин не беше прибрал оцелелите след обиските и бомбардировките текстове на Хармс, изписани на ръка, в куфар, с който не се разделял и в скривалището при бомбардировки по време на войната, и когато напуснал Ленинград, та чак до ребилитацията на писателя през 1960 г., щяхме да познаваме само детските произведения на Хармс. Нямаше да сме чели афоризмите му и размислите му за творчеството и за тежкия му живот. Нито абсурдните му истории.

Не е широко известно, че Даниил Хармс е бил дълбоко религиозен, но това си личи по писаното в неговите дневници и стиховете, в които той се уповава на Бог. Надживялата го съпруга, емигрирала след края на Втората световна война, след години разказва, че по време на войната я мобилизирали да копае окопи край Ленинград и понеже здравето ѝ не го позволявало и Хармс много се притеснявал за нея, той ѝ обещал да я спаси. За тази цел, както ѝ разказал, ходил на гроба на баща си, починал през 1940 г., дълго плакал и го молил за помощ. И научил от него магически думи, които жена му да повтаря, когато се яви на мястото, където я викали. Думите били „червена кърпа“ и жената наистина не спирала да ги повтаря наум, при което била отпратена да се прибере у дома – нечувано изключение, направено по неизвестни причини. Легенда или не, съществуването на тази история е показателно за вярата в магическия дух на Даниил Хармс, пише Огняна Иванова.

По-долу четете откъс от книгата:

Обичам да пиша. Обичам да наблюдавам хора, които са ми приятни. Обичам да наблюдавам красиви жени. Обичам да ям. Обичам да пуша лула. Обичам да пея. Обичам в горещ ден да лежа гол на слънцето до вода, а около мене да е пълно с много приятни хора, включително и с много красиви жени. Обичам кученца с гладка козина. Обичам хубав хумор. Обичам безсмислиците. Обичам часовници, особено тумбести, джобни. Обичам бележници, мастило, хартия и моливи. Обичам да се разхождам пеша из Петербург, по-точно: по Невски проспект, по Марсово поле, из Лятната градина, по Троицкия мост. Обичам да се разхождам в Екатерининския парк на Царско село. Обичам да се разхождам край морето – в Лахта, Олгино, Сестрорецк и край Сестрорецкия санаториум. Обичам да се разхождам сам. Обичам да се намирам сред деликатни хора.

Интересувам се само от безсмислици, само от онова, което няма никакво практическо значение. Интересувам се от живота единствено в нелепите му прояви.

Геройство, въодушевление, смелост, чистоплътност, нравственост, умиление и увлечения – това са думи и чувства, които ненавиждам.

Обаче напълно приемам и уважавам възторга и възхищението, вдъхновението и отчаянието, страстта и сдържаността, разврата и целомъдрието, мъката и тъгата, радостта и смеха.

Истинското изкуство заема място в реда на първата реалност. То създава света и се явява първо негово отражение.

Търси стоящото по-високо от онова, което можеш да намериш. Не пиши думи напразно.

Всяка мутра с благоразумен фасон предизвиква у мен неприятно чувство.

Твърде малко е да притежаваш само ум и талант. Трябва също така да имаш енергия, истински интерес, чистота в мис­лите и чувство за дълг.

Няма пророк без порок.

Пошлостта не е нещо недостатъчно възвишено и донякъде безвкусно, или изобщо нещо, което не е цялостно. Пошлостта е нещо независимо; тя е напълно самостоятелна величина.

Вчера татко ми каза, че докато съм Хармс, ще ме преследват затруднения.

Даниил Чармс

Можете да поръчате „Истории и фантасмагории“ ТУК.