Мария Келберт се завръща на литературната сцена с „Живей щастливо!“

Мария Келберт, позната на българските читатели като Мария Станкова, се завръща в книжарниците на 20 май с две новели и цикъл разкази, обединени от заглавието „Живей щастливо!“

Живей щастливо! (240 стр., цена: 20 лв., художник на корицата: Иво Рафаилов, издателство Колибри) обхваща новелите „Радостта от живота“ и „Проститутката с дървения крак“  и цикъл разкази, озаглавен „Театър на сенките“. Напрегнати криминални сюжети с кражба на картина, отвличане, убийства и разследване, италианска мафия. Паноптикум от социални и криминални типажи, между които емигранти от различни националности, девианти, мафиоти, проститутка с дървен крак и джудже убиец. Жестокост, гняв, страдание и отмъщение…  И всичко това водевилно и дори абсурдно разиграно, фино пародирано, с хапеща ирония. Всъщност тази книга със своите истории е за необичайните обрати на съдбата – независимо от плановете, които правим, от целите, които си поставяме. А тя, съдбата,  има чувство за хумор, а е и с променливо настроение. Затова най-важното е да живеем живота си щастливо.

Мария Келберт е автор на стихове, на сборници с разкази и новели, на романите „Наръчник по саморъчни убийства“, „Трикракото куче“, „Сузана и зяпачите“, „А Бог се смее“ и др., както и на редица пиеси за възрастни и деца. Има множество отличия за литература и драматургия. Филмът „Маймуни през зимата“, на който е сценарист, е носител на Голямата награда на Международния филмов фестивал в Карлови Вари (2006). 

Днес Мария Келберт живее в Германия. „Живей щастливо!” е първата ѝ книга от шест години насам. Онези читатели, които я познават добре, ще се срещнат отново с ритмичния ѝ език, полюсните герои, противоречивите ситуации и безмилостното ѝ авторово перо. А тези, които се срещат за първи път с нейна книга, ще имат удоволствието да се насладят на литературно пиршество, каквото рядко се среща в българската съвременна литература.

По-долу четете откъс от книгата на Мария Келберт – „Живей щастливо! Къси и още по-къси житейски истории“

„Живей щастливо“

Из новелата „Радостта от живота“

Първа глава 

Госпожа Цецилия Мюлер живееше на партерния етаж, в помещението за портиера. Тя не беше портиер. Беше собственик на пететажна кооперация в центъра на градчето Х. Самото градче бе известно с картофената салата със сос от майоранa и яйца. Госпожа Мюлер приготвяше този деликатес веднъж годишно – на Коледа. Сядаше сама на масата, отваряше бутилка бира, изяждаше три пинкел вурстчета, салатата, едно парче ябълков кухен със сметана, купичка ментово желе, оригваше се доволно и изваждаше албума. Семейните снимки бяха черно-бели, пожълтели и доста намачкани, но все още лицата от тях излъчваха достолепие. Госпожа Мюлер обичаше да говори, но нямаше с кого. Наемателите бяха чуждоземци, повечето гастарбайтери, не говореха добре немски, прибираха се вечер изморени, вечеряха, спяха и на сутринта отиваха на работа. Вечерта се прибираха изморени… 

– Това е толкова скучно!  – мърмореше госпожа Мюлер, докато проследяваше как испанката от втория етаж почиства стълбището. 

Инес, така се казваше испанката, се усмихваше дружелюбно (по-скоро протоколно), кимаше с глава и сочеше с парцала мократа мозайка. Очакваше похвала за усърдието си. 

– Добре, добре – кимаше с глава госпожа Мюлер. – Нищо не разбират! Надойдоха, народиха деца, усмърдяха къщата на яхнии, не знаят правилата и не ги интересуват.

Старата дама влизаше в портиерната, пускаше щората на остъклената стена и сядаше пред телевизора. Всяка неделя гледаше църковната служба, а през останалите дни – готварски предавания. Мразеше да готви. Беше се записала към социалните служби. Донасяха ѝ храната вкъщи. Беше изключително капризна и често изхвърляше донесеното. Зъбните ѝ протези бяха като произведение на изкуството, с цвят на порцелан, но от твърда храна се отлепяха и падаха. Приемаше супите и десертите, картофеното пюре, макароните, а „мускулестото месо“ – както го наричаше – оставяше до уличните кофи. В градчeто Х нямаше бездомни животни, в замяна на това гарваните се множаха застрашително, което решаваше въпроса с месните остатъци. 

В живота на госпожа Мюлер имаше дисциплина, дисциплина и пак дисциплина! Ставаше всяка сутрин в 6:00 часа. 

Седеше точно петнайсет минути в тоалетната и чакаше освобождаването на червата без напрежение. 

Измиване. Вчесване. Обличане. Преглед на безплатните вестници с обяви и реклами, брошурата от аптеката – също безплатна. За нищо на света не би купила вестник или книга. Една истинска германка знае да икономисва, а икономията е в основата на благосъстоянието. „Пилеенето на пари руши морала!“, казваше майка ѝ. Половин час разходка до пресечката и обратно. 

Следваше свободно заяждане с хората по улицата. 

Удовлетворена от ползотворната сутрин, госпожата сядаше да чака обяда. Това беше трепетен момент. Можеше да направи скандал, да настоява за правата си и най-важното: да повтори няколко пъти, че ТЯ е честният данъкоплатец и тази държава се крепи на НЕЯ. Особено удовлетворение ѝ носеха сълзите в очите на социалната работничка. Но и това омръзва… 

И един ден се случи чудото в живота ѝ. С обяда дойде жена на средна възраст, пълничка, усмихната и! – миришеща на сапун! Никакви дезодоранти, одеколони и тежки парфюми. Просто сапун. Донесе супа, макарони с бял сос и ябълки три броя плюс абендброт (две филии ръжен хляб, салам и сирене). 

– Супа със зеленчуци не ям! Много едро са нарязани и мога да се задавя! – отблъсна съда госпожа Мюлер. 

– О, това веднага ще го оправим – каза жената, донесе миксер от колата и пасира супата. – Сега нищо не може да ви задави – усмихна се широко и извади кутия със сирене и салам за вечеря. 

– Сух хляб и салам не ям за вечеря! Сухата храна запича! Това са длъжни да знаят в кухнята! Възрастна съм и имам нужда от полезна за здравето храна. – И Цецилия посегна да избута кутията. 

– Ще оправим всичко, госпожо! Не се притеснявайте! – усмихна се още по-мило новодошлата и дръпна кутията. 

Намаза две филии хляб с маргарин, наряза кисели краставички на тънки филийки, домати на фини кръгчета, разположи ги върху филиите и отгоре настърга сиренето, а саламa наряза на ситни парченца. Изглеждаше симпатично приготвеното. Цецилия Мюлер стоеше онемяла, с отворена уста, вторачена в ръцете на жената. Искаше ѝ се да се заяде за нещо… например за хигиената, но новата работничка беше с найлонови ръкавици. 

– Как се казваш? – попита госпожата, защото просто не се сети за друго.

– Агнешка – отговори жената. 

– Говориш добре немски. 

– Баба ми беше германка… Всъщност нашето село е било на територията на Германия преди войната. 

– А моят баща беше Хитлеров офицер! 

Агнешка се усмихна широко.

 – Това си е голяма чест! 

– Разбира се, че е чест! Беше честен човек, дисциплиниран и изпълняваше своя дълг към отечеството! Загина във войната… 

– Много съжалявам. 

– Ами, съжаляваш! – изсъска Цецилия. – Всички поляци мразят германците!

– Омъжена съм за германец  – прекъсна я Агнешка. – Живеем чудесно и много добре се разбираме. Желая ви хубав ден! – Агнешка прибра празните съдове и си тръгна бързо. 

От този момент нататък животът на госпожа Мюлер се промени. Нощем не спеше, а обмисляше. Обмислянето е важен процес. Човек трябва да предположи най-лошите варианти и да изготви план за излизане от тях. 

Втора глава 

В действителност Цецилия Мюлер беше много богата. Баща ѝ бе оставил цяло състояние след смъртта си. Имаше приятели евреи, които по време на войната даваха мило и драго да се изнесат от Германия. Господин Мюлер помагаше срещу добро заплащане. А помагаше, защото наистина беше офицер в погребалната служба към Вермахта. Така между труповете на загинали войници успяваха да изнесат към „родните места“ и по някой евреин. Господин Мюлер старателно избираше маршрутите. Починалите трябваше да са родом от градчета, близо до границата с Франция, където имаше организиран бежански канал. Цялата операция беше обмислена лично от Мюлер и работеше безотказно до момента, в който го изпратиха на фронта, а после върнаха трупа му в Х.

Преди да завърши житейския си път, господин Мюлер се погрижи да намери добро скривалище за парите си. Те отлежаваха на тихо и спокойно място в ловна хижа близо до Бодензее. 

След войната градчето Х се оказа в американската зона. Това доста улесни вдовицата на Мюлер и дъщеря ѝ. Двете без особени трудности пренесоха един сандък със златни монети и украшения. Наеха гемия. Срещу трилитров буркан от кисели краставички, напълнен със златни монети, собственикът на корабчето Хуфнагел ги извози до Швейцария. Е, наложи се да се разделят с още два буркана, защото и граничните офицери хранеха семейства, но си струваше. 

Тъй като господин Мюлер не беше приемал хартиени пари за труда си, състоянието въздъхна с облекчение и продължи да дреме в трезора на една от многото цюрихски банки. После майката на Цецилия почина. Последните ѝ думи бяха: „Обмисляй, обмисляй и пак обмисляй!“. 

На първо обмисляне Цецилия Мюлер стигна до извода, че е добре да живее в близост до парите си. Швейцария изглеждаше привлекателно, а за хора с вложения  – направо чудесно. На второ обмисляне реши, че нещата в Германия ще се променят към добро и е по-добре да остане. Не сбърка. Родината се възстанови бързо с помощта на добрите окупатори. Точно в това приповдигнато време Цецилия купи този стар пететажен дом, престрои го, обзаведе го в стил рустикана и започна да отдава под наем апартаменти. И заприиждаха гастарбайтерите. Населиха дома. Госпожа Мюлер печелеше добре. Можеше да си позволи собствена еднофамилна къща с градина и градинар към нея, но след внимателно обмисляне се убеди, че е по-добре да не демонстрира благосъстоянието си. Остана в портиерната да наблюдава с каква скорост се движи животът около нея. 

Единственото, което много ѝ тежеше, беше, че няма с кого да си говори. 

„Така ще си умра в тишина…“ – тази мисъл се промъкваше насред обмислянето и много объркваше логическите ѝ разсъждения. Взе си куче от приют. Говореше му непрестанно. В отговор то я ухапа. Тя го върна и взе котка. На третия ден животното избяга…

Можете да поръчате книгата ТУК.

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.