Огнян Минчев: Днес е време да подкрепим битката за свобода на Украйна, а не да се споразумяваме с поредния фюрер

Огнян Минчев

Публикацията е от фейсбук страницата на политолога Огнян Минчев по повод изказването на Хенри Кисинджър по темата за войната в Украйна. Според бившия държавен секретар на САЩ Украйна трябва да отстъпи част от територията си на Русия

Всяка демократична политика има две лица – лицето на Чембърлейн и лицето на Чърчил. Либералната демокрация е политическа ценностна система, която поставя споразумението, договарянето и включването – на различни, често противоположни позиции и възгледи – в един открит процес на интеграция на цялата общност и избягване на нейното разцепление и враждите вътре в нея. Това е едно от най-полезните качества на демократичната система. В определен момент обаче усилията за интеграция, включване и договаряне преминават границата на допустимия компромис и започват да ерозират самия смисъл от съществуването на демократичната система – свободата на човека, на гражданина. Чембърлейн персонифицира тази политика в навечерието на Втората световна война.

Тогава начело излиза силната и категорична мотивация да съхраним свободата като преборим и отстраним от властовата позиция тези, чийто смисъл на съществуването е да отнемат свобода – да унижават, да поробват, да убиват и да постигат „велики“ цели погазвайки човека и човечността. Чърчил заменя Чембърлейн и обещава „кръв, пот и сълзи“ за да може една нация – едно човечество да устои и да защити ценностите и принципите на своята свобода. Човешкото съществуване в неговия дълбок, интимен смисъл и мотивация е съхраняването на свободата и на живота по законите на свободата – живот в отговорност, в творчество, в изпълнение на основната мисия на човечността.

Хенри Кисинджър е виден представител на „чембърлейнското“ крило на демократичната политика. В условията на „виетнамския синдром“, поразил интегритета, самочувствието и силата на Америка, той намери адекватни и работещи формули за помиряване с нейните врагове, давайки възможност на лидера на свободния свят да си поеме глътка въздух. Кисинджър изигра великолепно „китайската карта“, интегрирайки маоистки Китай в американската стратегия за глобализация срещу стратегията за световна комунистическа революция. Пекин и Москва бяха разделени и опасността от световен комунистически блок срещу свободния свят бе преодоляна.

Кисинджър режисира и другото голямо помирение на 70-те години – разведряването с Москва, изградено върху болезнен и потенциално развращаващ компромис – признаването на бруталното сталинистко завоюване и комунизиране на Източна Европа. Кисинджър „освети“ разделянето на „сфери на влияние“ между Москва и Запада. Ползите от това бяха очевидни. Започна частично откриване на Изтока за западна култура, музика, литература. Изтокът – макар и формално – се съгласи на мониторинг за спазване правата на човека. Така израснаха дисидентските движения в комунизирана Източна Европа – Харта 77, Солидарност, Мемориал – които за едно десетилетие ерозираха легитимността на тоталитарната болшевишка идеология и политическа практика.

Разбира се, разведряването даде достъп на Москва до високи технологии (ограниченията на КОКОМ бяха смекчени), Кремъл се почувства с развързани ръце от „мекушавостта на Запада“ и нахлу в Африка, в Централна Америка, и … в Афганистан. Тогава ролята „Кисинджър“ бе задълго сложена в килера. Начело излезе Роналд Рейгън. Той направи внушителното напомняне, че мирът, компромисът и интеграцията – „разведряването“ ако щете – имат смисъл само при условието на свободата. Там, където границите на свободата и човечността са радикално погазени от властта на човеконенавистна идеология, власт, амбиция – ролята на демокрацията е първо да отстои свободата, а едва след това – да интегрира и помирява.

Хенри Кисинджър няма да спре да играе своята роля – докато е жив. Ние трябва да приемаме информацията, произтичаща от неговия богат опит и знание и да правим това, което е необходимо. Днес не е време за компромис с преминалия дори границите на собствената си наглост нов тоталитаризъм – путининизъм, дугинизъм. Днес е време за отстояване на позицията, на границата, на разделителната линия между робството и свободата. Днес е време да подкрепим Украйна в нейната битка за свобода – а не да се споразумяваме с поредния фюрер, чийто апетит, както е известно, идва с „яденето“ и се изостря с компромисното хвърляне на нови късове човешко страдание в ненаситната му паст.

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.