Какво стана с уж смазващата мощ на руската армия?

Владимир Путин Снимка: Кремъл

Източник: Новая газета. Европа, превод: в. Сега

Историята на войната на руския президент Владимир Путин с Украйна е не само безумие, но и загадка. Как стана така, че Путин повярва, че има боеспособна армия, с която да завладее Украйна? Военно-полицейската държава на Путин е неефективна социална структура, която не е способна да побеждава във война, а само да устройва масов терор и да възпрепятства модернизацията на руското общество. Затова Русия има шанс да се самосъхрани само в условията на демилитаризация и разпускане на Федералната служба за сигурност. Защото точно корумпираните спецслужби, военното ръководство на Русия и руският военнопромишлен комплекс провалиха „спецоперацията“.

Визитата на Бърнс и илюзиите на Путин

През ноември 2021 г. директорът на ЦРУ Уилям Бърнс посети Москва. След неговото завръщане в американските медии се появиха множество информации, че Путин планира да нападне Украйна. Доскоро не беше само ясно защо аналитиците на ЦРУ така надцениха руската армия и смятаха, че Киев ще бъде превзет за няколко денонощия. Но вече знаем отговора – на 14 април шефът на ЦРУ разказа в Технологичния университет в Джорджия, че лично Путин го е осведомил, че смята да нападне Украйна. И му изложил доводите си – украинският президент Володимир Зеленски и украинците едва ли ще се съпротивляват ефективно, руските военни могат да удържат бърза и решителна победа на минимална цена, европейците така са увлечени от собствената си политика, че няма да смеят да рискуват, Русия разполага с големи резерви и не се страхува от санкции.

Думите на Бърнс са доказателство, че войната в Украйна е планирана и Путин наистина е очаквал да го посрещнат с цветя там. Има още факти, показващи, че Путин наистина е вярвал в бързата победа. Руското настъпление се осъществяваше от 180 000 души, които трябваше да покрият 3000 км фронт. Колоните се движеха без прикритие от въздуха, като на парад, по главните пътища. Нямаше резерв. Към Харков настъпваше руската гвардия с обикновени камиони и палки, в багажа на частите, разбити крей Гостомел, бе намерена парадна униформа, а сред загиналите се оказаха членове на оркестъра на полка.

Костантин Немичев, един от командирите на „Азов“, разказва за боя, който са водили на третия ден от войната по улиците на Харков срещу неголяма диверсионна група от 150-200 души. На въпрос – как е възможно някой да смята, че такава група може да превземе град с население от 1.5 млн. души, пленените разказали, че руското командване ги е уверило, че трябва само да пробият линията на отбрана на украинците и в града ще ги посрещнат убедени русофили. Според Христо Грозев и Bellingcat причината за тази грешка е проста – Путин е бил дезинформиран от собствената си ФСС. Пети отдел на ФСС /Службата за оперативна информация и международни връзки/ начело с генерал-полковник Сергей Беседа е харчила огромни суми за „агентурна работа“ и е разказвала на Путин как за тези пари е създала широка мрежа от агенти. На практика обаче парите са били откраднати.

Шок, но не и ужас

През 1991 г. по време на войната в Залива американските военни за първи път използваха концепцията за точните удари. Това е стратегия, при която атакуващата страна нанася масивни точни удари по командните пунктове, каналите за снабдяване, военнопромишления комплекс на противника, унищожавайки способността му да командва, поддържа връзка и да премества войските, като в същото време запазва голяма част от гражданската инфраструктура. През 1991 г. на високо точно оръжие се падаха само 9% от изстрелите, но 75% от поразените цели. През 2003 г. войските на коалицията успяха през първите 7 часа от нахлуването в Ирак да унищожат 70 стратегически цели и напълно да дезорганизират иракската армия. Едновременно с въздушните удари започна сухопътна офанзива по цялата граница на Ирак с Йордания, Саудитска Арабия и Кувейт, морски и въздушен десант. Затова и новата стратегия получи името „Шок и ужас“.

Не е трудно да се забележи, че операцията на Путин в Украйна е трябвало да повтори 1:1 тактиката на войната от 2003 г. Тя предвиждаше високоточни удари, които да унищожат радарите, самолетите и командните пунктове на противника плюс десант в Гостомел и убийството на Зеленски. За разлика от американската операция обаче руската се провали.

Старите ракети пропускат целите

Плътността на руския „точен“ огън е значително по-малка от тази на американците. През 2003 г. САЩ използваха 2000 ракети и умни бомби през първите четири денонощия. Русия използва 2215 ракети, но за 80 дни война. Основно тя използва крилатите ракети „Калибър“ с морско базиране, които достигат до 2000 км, и сухопътните балистични ракети „Искандър“, които поразяват на 500 км. Трудно е да се каже колко големи са били пораженията в първите дни на войната, но със сигурност не са били критични. Украинската армия за разлика от иракската се съвзе от удара. Според съветника на Зеленски Алексей Арестович „пълният контрол над войската беше възстановен на 3-тия – 4-тия ден от войната“.

О.з. полковникът от Въоръжените сили на Украйна /ВСУ/ и бивш военен пилот Роман Свитан твърди, че щетите, нанесени от „Калибър“, са били незначителни. Ракетите са отворили огромни дупки по пистата на летището в Гостомел или около нея, но поразените самолети са малко, защото американците са предупредили украинците за ударите и машините са били скрити. Свитан смята, че главният резултат от такова масирано обстрелване с „Калибър“ е радикалното намаляване на ракетите.

И е прав – бързо стана ясно, че Русия изпитва недостиг на „Калибър“ и „Искандър“. Тя започна да използва много по-старите крилати ракети Х-101, Х-55 и даже Х-22. Тези ракети се изстрелват от стратегически бомбардировачи Ту-160, Ту-95 и Т-22, които са предназначени за ядрено оръжие. Всеки полет на такава машина и използването на такава ракета струва огромни суми.

Същото се случи и с „Искандер“ – руските войски минаха на нейния древен прототип „Точка-У“. Теоретично целите на такива ракети би трябвало да са обекти на гражданската и военната инфраструктура: подстанции, елеватори, жп трасета. Но ракетите постоянно пропускаха, поразявайки жилищни сгради, а и въведените в тях цели често бяха остарели. Например – на 23 април ракета порази жилищна сграда в Одеса и уби две жени и бебе. По всичко личи, че ракетата се е целила в летището на Одеса, намиращо се наблизо. Но самото летище от 30 години не функционира, превърнато е в пазар и не би могло да бъде военна цел. Това не попречи на руското МО да твърди, че ракетите са поразили „логистичен терминал на военно летище в района на Одеса, където е съхранявано огромно количество оръжие, доставено от САЩ и европейските държави“.

„Ракетите Х-22 са предназначени за нанасяне на ядрен удар и по принцип не са високо точни. За проектантите им е все едно дали ракетата ще удари 300 метра по-наляво или по-надясно“, обяснява Олег Жданов, полковник от запаса на ВСУ.

Това не пречи на руските военни публично да хвърлят прах в очите. Министърът на отбраната Сергей Шойгу например неотдавна заяви, че „всеки транспорт на натовско оръжие на територията на Украйна ще се разглежда от Русия като законна цел за поражение“. За специалистите изявлението е комично, защото руските „високоточни ракети“ никога не са поразявали движещи се мишени.

Свръхмодерно оръжие за паради и изложби

Най-новият руски танк „Армата“ за първи път беше показан пред публика на военен парад през 2015 г. Тогава беше обявено, че към 2020 г. войската ще разполага с 2300 бройки от него. Танкът трябваше да има бронирана капсула за екипажа и да е невидим за радарите. До този момент обаче нито един такъв танк не е забелязан в Украйна. Дори и да съществува нещо, което не е само на хартия, то е в няколко екземпляра, които са били сглобени, за да се покажат на Путин с цел по-нататъшно получаване на пари за проекта.

На 22 март 2022 г. руското военно министерство с гордост отчете, че в употреба е влязла най-новата руска свръхзвукова ракета „Кинжал“. Според съобщението тя няма аналог – благодарение на своята свръхзвукова скорост тя не може да бъде прихваната и преодолява над 1000 км за 10 минути. Ракетата е поразила склад за боеприпаси в село Делятин край Ивано-Франковск. Само дето жителите на Делятин заявиха, че никакви удари не са чули, нито пък са виждали взрив или дим. Тук обаче е важен друг детайл – „Кинжал“ наистина е свръхзвукова ракета, но трябва да бъде пусната от свръхзвуков летателен апарат. А тя се пуска от изстребители МиГ-31, които са създадени за съвсем други цели – да прихващат стратеческите бомбардировачи на противника. „Да се използва МиГ като носител на „Кинжал“ е все едно да се постави състезателен автомобил в каруца“, обяснява Ромен Свитан. Неслучайно един от първите МиГ-ове, на които беше закачен „Кинжал“, претърпя авария при опит да излети.

А и „Кинжал“ бързо свършиха. Каквото и да са поразили, явно Русия разполага с малко бройки. Те са били произведени лично за Путин, а конструктурите доста са украсили способностите й – нарекли са свръхзвукова обикновена балистична ракета, която са закачили на добър самолет, предназначен за други цели.

Ефектът на „Байрактар“

Безпилотните самолети са важна част от войната, но не трябва да се надценяват. „Руските войски понасят най-тежки удари от артилерията и от реактивните системи за залпов огън. Главната полза от безпилотните самолети е разузнаването и насочването на артилерията“, казва известният израелски военен специалист Давид Хенделман. Не може да се отрече обаче, че един от основните медийни, психологически и военни герои на тази война е турският „Байрактар“. При това шест напълно въоръжени „Байрактар“-и излязоха на Украйна 69 млн. долара. За сравнение – Индия плати за четири израелски Heron TP 200 млн. долара, а един американски MQ-9 Reaper струва 100 млн. долара. Без въоръжение и станция за управление „Байрактар“ струва между 2 и 5 млн. долара. Което не е малко, ако го загубиш. Но на практика е почти невъзможно да загубиш „Байрактар“. Той лети на височина до 8.2 км, което го прави недостижим за повечето зенитно-ракетни комплекси. Може да издържи във въздуха 20 часа, разглеждайки вражеската техника, а после да пусне управляема бомба или ракета, която да порази целта. Също като снайперистите „Байрактар“ не убива много единици, но улучва онези, чието отстраняване е критично. Тъй като е направен от пластмаса, самолетът се отразява на радара лошо. Но най-важното е, че всички комплекси за противовъздушна отбрана са абсолютно безполезни срещу „Байрактар“ – „Оса“, „Тор“, „Стрела“ и др., работят по-ниско, отколкото той лети. Опитът показва, че „Бук“ и „Панцир“ просто не „виждат“ самолета. С-300 може да го види и порази, но практиката от фронта показва, че много по-често „Байрактар“ поразява С-300, отколкото С-300 „Байрактар“, а стойността на двата вида въоръжение е несравнима. С-300 струва 250 млн. долара.

Как стои въпросът с производството на безпилотни самолети в самата Русия?

През 2011 г. едновременно с разработката на турския „Байрактар“ в Русия започнаха да разработват „Алтаир“. През 2016 г. бе обявено, че е започнало изпитание. Но през 2018 г. бе арестуван ген. директор на разработчика Александър Гомзин, който бе обвинен в разхищение на 900 млн. рубли, отделени за самолета. Премиерата така и не се състоя.

Договорът за производството на другия безпилотен самолет „Корсар“ беше подписан през 2009 г. Според специалистите той изобщо не може да бъде сравняван с „Байрактар“, тъй като е копие на AAI RQ-7 Shadow, намиращ се на въоръжение в САЩ от 1991 г. През 2018 г. той бе показан на парада на победата в Москва, а през 2019 г. – в рамките на изложбата на Международния военно-технически форум „Армия-2019“. На бойното поле обаче такива безпилотни самолети не са забелязани. Явно съществуват само в единични бройки за изложби.

Производството на руската суперзвезда – „Орион“, започна през 2011 г. Този самолет изостава с поне 15 години от своя американски аналог MQ-1 Predator, двойно по-тежък е от „Байрактар“, а носи също толкова въоръжение. „Орион“ наистина летя над Украйна. Даже един беше свален там. Виктор Кевлюк, полковник от ВСУ, който се занимава в момента с производството на безпилотните самолети „Посейдон“, твърди, че Русия е разполагала с един комплект „Орион“. В комплекта обикновено влизат два или три безпилотни самолета. Ако това е така, то сваленият „Орион“ представлява 50% от руските сили. Отделно „Орион“ са с двигатели, произведени от австрийската Rotax 914, а заради санкциите резервни части или двигатели руснаците повече няма да получат.

Провалът на военнопромишления комплекс

Трагичното състояние на руския военнопромишлен комплекс е описано още през 2019 г. в доклада на Владислав Иноземцев. Според него, ако на Запад цикълът на производство на всяко оръжие се състои в това, че държавата спуска техническото задание, а компанията след ред доработки започва да произвежда оръжието, в Русия е точно обратното – на Путин се представя разработка на нещо „без аналог“, за което се отделят пари, следва дълъг период на изработка, а накрая продукцията, ако я има изобщо, е в няколко опитни образци. С други думи, тези разработки не са предназначени, за да са оръжие. По принцип те даже не са предназначени за бойното поле. Тяхната цел е друга – да се задоволи самолюбието на един диктатор и да получат пари за това.

Има и още една съществена разлика. В САЩ на 10-те основни доставчици в отбраната се пада 45% от пазара, останалите са малки и средни компании. А военните поръчки са само 46% от доходите на тези 10 компании. Останалите доходи са невоенни стоки. Затова е обърнат и трендът – ако преди много технологии първо се тестваха в отбраната, а след това се пускаха на пазара, сега тенденцията е гражданските технологии, които са конкурентноспособни, да се внедряват в отбраната.

В Русия ситуацията е съвсем различна. През 2017 г. 82% от пазара се падаше на 10-те най-големи оръжейни компании, които получаваха 86% от своите доходи от договорите си с държавата. Тези компании нямат мотивация за модернизация. Тяхната стратегия е с извънпазарни средства да съхранят своята печалба. А това става, като произвеждат лоша стока на възможно най-висока цена. Образно казано – да купят нещо от „Алиекспрес“ за 200 долара и да го продадат на Путин като нещо „без аналог“ за милиард.

Мнозина могат да възразят, че наличието или отсъствието на най-новото въоръжение не е решаващо за войната в Украйна. И ще са прави. „Руската армия изобщо не залагаше на използването на най-нови образци въоръжение – независимо дали го има в малки количества, или реално все още не е завършила разработката му и то е повече в сферата на пропагандата. Залагаше се, че след първоначалния „шок и ужас“, десанта в Киев и отстраняването на централното управление на страната украинската армия ще рухне. Проблемът тук не е в техническите новости, а в старите, добре изпитани военни правила – количеството личен състав и техника, оперативната плътност на километър фронт и т.н. Когато се готвиш за една война, а трябва да воюваш в друга, винаги възникват проблеми“, казва Давид Ханделман.

Така че прахта, която е хвърляна в очите на Путин и обществеността, не е причина за лошото състояние на руската армия, а само симптом.

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.