Четем „Рационалност“ от Стивън Пинкър

„Рационалност“ от Стивън Пинкър е най-новото заглавие на издателство „Изток-Запад“.

През XXI век човечеството достига нови върхове в науката и същевременно е на път да се раздели със здравия разум. Как е възможно да се доверяваме сляпо на фалшиви новини, чудотворни лекове и конспиративни теории? Нима вече свикнахме да живеем в свят на постистини?

Изправени сме пред смъртоносни заплахи за здравето, за демокрацията, за живота на нашата планета. Макар проблемите да са сериозни, нашият биологичен вид разполага с ефективни средства за откриването на решения: логиката, критичното мислене, теориите на вероятностите, корелацията и причинността, оптималните начини за преразглеждане на убежденията и вземане на решения в условия на несигурност… Тези инструменти на мисленето са незаменимо средство за избягване на глупостта в личния и в обществения ни живот. Те ни помагат да преценяваме рисковете, да разпознаваме съмнителните твърдения, да вникваме в озадачаващите парадокси, да разбираме перипетиите и трагичните обрати в живота си. Може би за да разберем разума, трябва да се вгледаме в неговото отсъствие.

Дали прочитът на една книга може да ни направи по-рационални? Едва ли. Може обаче да ни помогне да разберем защо сме заобиколени с толкова много ирационалност. И как да прозираме отвъд предразсъдъците, заблудите и илюзиите. Собствените и чуждите.

Ако имате нужда от лекарство за подобряване на мозъчната си дейност, по-добре прочетете „Рационалност“. По-евтино, по-забавно и по-ефективно е, пише Джонатан Хайд, автор на „Праведният ум“ и други бестселъри.

Стивън Пинкър (роден през 1954) е канадски психолог и автор на редица популярни книги. Той е психолингвист и когнитивист; няколко години е директор на Центъра по мозъчни и когнитивни науки в Масачусетския технологичен университет, а в момента е професор по психология в „Харвард“. Огромна популярност придобива с книгите си “Езиковият инстинкт” (1994), “Как работи умът?” (1997), “Думи и правила” (1999) и “Празната дъска” (2002).

Роден е на 18 септември 1954 г. в Монреал, Канада. Получава бакалавърска степен по експериментална психология през 1976 г. от университета „Макгил“, след което се премества в Кеймбридж, Масачусетс. През 1979 г. получава докторска степен (експериментална психология) от Харвард, след което е постдокторант в Масачусетския технологичен институт (МТИ) и най-сетне асистент отново в Харвард. От 1982 до 2003 г. е професор в катедрата по когнитивни науки в МТИ, а през 2003 г. се завръща в Харвард като професор в катедрата по психология.

Пинкър пише редица научни и популярни трудове за езика и когнитивните науки. Предмет на изследванията му са неправилните глаголи и езиковото развитие при децата (вж. усвояване на езици). Пинкър е привърженик на еволюционната психология и подкрепя възгледите на Чомски за езика, като развитие на инстинкт в еволюционния процес.

По-долу четете откъс от книгата:

Рационалност

ПРЕДГОВОР

Рационалността би трябвало да бъде пътеводна звезда за всичко, което мис­лим и правим. (Ако не сте съгласни, дали възраженията ви са рационални?) И въпреки това в нашата епоха, предлагаща неограничени възможности за мислене, публичната сфера прелива от фалшиви новини, чудотворни церове, теории на конспирацията и „постистини“.

Как да разберем както разума, така и неговото отсъствие? Въпросът не търпи отлагане. В началото на третото десетилетие на третото хилядолетие сме изправени пред смъртоносни заплахи за здравето, за демокрацията, за живота на нашата планета. Макар проблемите да са сериозни, решение за тях има и нашият биологичен вид разполага с интелектуалните ресурси да го открие. Най-сложният проблем днес е да убедим хората да приемат решението, след като то бъде намерено.

Хиляди коментатори оплакват недостатъците на разума. Общо споделена е представата, че хората са ирационални и толкоз. Социалните науки и медиите представят човека като анахроничен примитив, предразположен да подскача при вида на скрит в тревата лъв, попадайки в плен на цял куп заблуди, слепи петна, грешки или илюзии. (Статията в Уикипедия, посветена на заблудите, съдържа почти 200 вида.)

Въпреки това в качеството си на когнитивен учен аз не мога да приема циничната идея, че човешкият мозък е просто кошница, пълна със заблуди. Ловците събирачи наши предшественици и съвременници, не са плашливи зайци, а мощни инструменти за решаване на проблеми. Списъкът с начините, по които можем да бъдем глупави, не може да обясни защо сме толкова умни, достатъчно умни, за да открием законите на природата, да преобразим планетата, да живеем пълноценно и не на последно място да формулираме правилата на рационалността, които така често сами нарушаваме.

Вярно е, че съм един от първите, които ще се съгласят, че можем да разберем същността на човека само като отчетем разминаването между средата, в която сме еволюирали, и средата, която обитаваме днес. Светът, към който са адаптирани умовете ни, не съвпада със саваната от епохата на плейстоцена. Това е неакадемична, нетехнологична среда, изчерпваща основната част от човешкия опит, в която днешните инструменти на рационалността статистиката и базите данни, не са налични или не са приложими. Както ще видим, когато поставим на хората задачи, които са близо до жизнената им реалност и са формулирани по начин, който им е познат, те далеч не изглеждат невежи. Вярно е, че това не е всичко. Днес ние разполагаме с усъвършенствани инструменти, подпомагащи разума, и би било най-добре както за отделния индивид, така и за обществото като цяло да ги разбираме и да ги прилагаме.

Тази книга е продукт на лекционен курс, който изнесох в Харвард. Той е посветен на природата на рационалността и търси отговор на въпроса защо тя привидно е толкова рядко срещана. Подобно на много психолози, аз обожавам да запознавам студентите с донеслите не една Нобелова награда открития за недъзите на човешкия разум и за мен това е един от най-големите дарове, които нашата наука е осигурила на човечеството. Подобно на мнозина други, аз вярвам също, че установяването на стандарти за рационалност, които толкова често не успяваме да достигнем, трябва да бъде цел на образованието и популяризирането на науката. Тук попадат логиката, критичното мислене, теориите на вероятностите, корелацията и причинността, оптималните начини да пригодим убежденията си и да вземаме решения в условия на несигурност, както и белезите на рационалния избор, който вземаме сами или в група. Тези инструменти на мисленето са незаменимо средство за избягване на глупостта в личния ни живот и в обществото. Те ни помагат да преценим рисковете, да оценим правилно съмнителните твърдения, да вникнем в озадачаващите парадокси, да разберем перипетиите и трагичните обрати в живота си. Въпреки това не познавам книга, която излага всички тях едновременно.

Друго вдъхновение за написването на тази книга е осъзнаването на факта, че учебният план по когнитивна психология, колкото и да е добър, не ме е подготвил да дам отговор на онези въпроси, които най-често ми биват задавани, когато кажа на хората, че водя курс, посветен на рационалността. Защо хората вярват, че Хилари Клинтън ръководи педофилска мрежа, чието седалище се намира в… пицария, или че следите, които оставят самолетите по небето, съдържат психоактивни вещества, разпръсквани тайно от правителството? Стандартните акценти в лекциите ми, например „заблудата на комарджията“ и „пренебрегването на базовата честота“, не хвърлят светлина върху точно онези загадки, които свидетелстват, че човешката ирационалност е голям проблем в наши дни. Тези загадки ме тласнаха към проучването на нови територии, към изследването на хумора, народната мъдрост и конспиративните теории, към контраста между индивидуалната и колективната рационалност и разграничението между два типа нагласи в мисленето: реалистични и митологични.

Накрая, макар сигурно да изглежда парадоксално да се опитваш да изложиш рационални аргументи в полза на самата рационалност, дошло е време да се заемем с тази задача. Някои правят точно обратното: привеждат основания (предполагаемо рационални основания, иначе защо да се вслушваме в тях?), че рационалността е надценена. Те посочват например, че логичните хора се чувстват потиснати и са неспособни да изпитват радост от живота, че аналитичното мислене трябва да бъде подчинено на социалната справедливост, че доброто сърце и надеждната интуиция са по-сигурни пътища към щастието от строгата логика и аргументацията. Мнозина се държат така, сякаш рационалността вече не ни е нужна, сякаш целта на аргумента е да дискредитираш опонента си, вместо заедно да достигнете най-убедителната теза по пътя на разума. В нашата епоха, когато рационалността изглежда едновременно най-застрашена и най-необходима, тази книга не е нищо повече от опит за нейното утвърждаване.


 

Една от основните тези в книгата е, че нито един от нас, мислейки отделно от другите, не е достатъчно рационален, за да може устойчиво да достига до коректни изводи, че рационалността е качество на общност от мислещи хора, които взаимно коригират грешките, които допускат. В тази връзка бих искал да благодаря на онези, които направиха тази книга по-рационална. Кен Бинмор, Ребека Нюбъргър Голдстийн, Гари Кинг, Джейсън Немиров, Розлин Пинкър, Кийт Станович и Мартина Визе предложиха критични бележки по ръкописа. Чарлийн Адамс, Робърт Ауман, Джошуа Хартсхорн, Луи Либенберг, Колин Макгин, Барбара Мелърс, Юго Мерсие, Джудея Пърл, Дейвид Роупийк, Майкъл Шърмър, Сузана Сигъл, Барбара Спелман, Лорънс Съмърс, Филип Тетлок и Джулиани Видал се запознаха с отделни глави, спадащи към областта им на експертиза. Много въпроси изникнаха по времето, когато планирах и пишех книгата, и техни отговори предложиха Даниъл Денет, Емили Роуз-Истоп, Барух Фишхоф, Рийд Хейсти, Нейтан Кунцел, Елън Лангър, Дженифър Лърнър, Бо Лото, Даниъл Локстън, Гари Маркъс, Филип Маймин, Дон Мур, Дейвид Майърс, Робърт Проктър, Фред Шапиро, Мати Тома, Джефри Уатъмъл, Джереми Улф и Стивън Циперщайн. В търсенето на транскрипции, факти и литературни източници разчитах на Мила Бертоло, Мартина Визе и Кай Сандбринк, както и на анализи на данни, изготвени от Бертоло, Тома и Жулиан де Фрейтас. Благодарен съм също за въпросите и коментарите на студентите, записани в моя общообразователен курс „Рационалност“, най-вече на Мати Тома и Джейсън Немиров.

Дължа огромна благодарност на моята редакторка Уенди Улф, която ме напътстваше и подкрепяше при писането на нашата шеста съвместна книга, а също на копирайтъра Катя Райс и литературния ми агент Джон Брокман, с които работим по девета съвместна книга. Благодаря на Джон за насърчението и за съветите. Оценявам също помощта, която през годините съм получавал от Томас Пен, Пен Воглер и Стефан Макграт от британския клон на „Пенгуин“. Илавенил Субия отново направи графичното оформление. Благодарен съм ѝ за положените усилия и за насърчението.

Можете да поръчате книгата ТУК.

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.