„Книга за табуто да узнаеш кой си“: Алън Уотс помага да осмислим собственото си съществуване

Книга за табуто да узнаеш кой си – Алън Уотс

„Книга за табуто да узнаеш кой си“ на Алън Уотс е най-новото заглавие в  Колекция „Изток“ на издателство „Изток-Запад“.

Повечето от нас имат чувството, че Азът е отделен център на усещане и действие, който живее вътре, вграден във физическото тяло – център, който „се сблъсква“ с „външния“ свят от хора и вещи, като чрез сетивата общува с една чужда и странна Вселена.

В „Книга за табуто да узнаеш кой си“ е застъпена космогоничната идея от философията на Веданта за Вездесъщия Бог, който се е заиграл сам със себе си на криеница: размножил се е в безброй същества – огледални негови образи, маски на Бога – и така се е захласнал в Божествената игра, че се е самозабравил в нея. Това е причинило двойственото его-съзнание у човека, забравил, че е самият маскиран Бог – Абсолютът, който вечно се търси и все не съумява да се намери. Оттук произхождат илюзорните противоречия между различните превъплъщения на Вездесъщия, които враждуват помежду си, самоизяждат се, осакатяват се, мразят се и се убиват, но нерядко – в проблясък на щастлива догадка – се прегръщат и обичат.

Но ако го има това изконно единство между мен и другия, между индивида и Вселената, как така умовете ни са станали толкова тесногръди, че не го разпознаваме?

Алън Уотс в средата на миналия век хвърля мост между Запада и Изтока, въвеждайки западния читател в източната мисъл и култура. Уотс е познавач не само на дзен будизма, но и на индийските и китайските духовни традиции като цяло.

Алън Уилсън Уотс (1915–1973) е един от най-големите авторитети в областта на източната мъдрост. С дейността си като писател, философ и лектор хвърля мост между Запада и Изтока, запознавайки западния читател с източната философия и култура. Алън Уотс е познавач както на дзен будизма, така и на индийската и китайската духовна мисъл като цяло. Неговата култова книга „Пътят на дзен“, издадена преди десетилетия, все още се смята за основополагащ труд в областта на дзен будизма.  

„Мъдростта на несигурността“ е друга впечатляваща творба на Уотс, която акцентира върху неспособността на съвременния човек да живее тук и сега, а непрестанно да преживява миналото или да се тревожи за бъдещето.  

Алън Уотс е автор на над 25 книги, сред които са още „Дао на водата“, „Мит и религия“, „Култура на контракултурата“, „Будизмът: Дао на философията“, „Духът на дзен“ и на множество статии.

По-долу четете откъс от книгата:

Книга за табуто да узнаеш кой си – Алън Уотс

Предговор

Тази книга изследва едно непризнато, но властно табу нашето мълчаливо съзаклятие да пренебрегваме кои сме и какви сме в действителност. Вкратце нейната теза е, че преобладаващото схващане за себе си като за отделен Аз, поместен в кожен мях, е халюцинация, която няма опора нито в западната наука, нито в експерименталната източна философия в частност във Веданта, средищната коренна философия на хин­дуизма. Тази халюцинация е в основата на технологичната злоупотреба, насочена към насилствено подчиняване на естествената за човека околна среда и рано или късно – до нейното унищожение.

Ето защо имаме спешна нужда да осмислим собственото си съществуване в съответствие с физичните факти, така че да преодолеем чувството си за отделеност от Вселената. С тази цел очертах прозренията на Веданта и ги поднесох по начин напълно съвременен и западен, затова този том не е опит за наръчник или увод във Веданта в обичайния смисъл. Той е по-скоро кръстосано опрашване на западната наука с източната интуиция.

Особена благодарност дължа на съпругата ми Мери Джейн за внимателната редакторска работа и забележките към ръкописа. Признателен съм също така на фондация „Болинген“ за подкрепата на проекта, в който бе включено и писането на тази книга.

Алън Уотс

Саусалито, Калифорния

януари 1966 г.

Вътрешнини сведения

И  все пак какво трябва да знаят младеж или девойка, за да са „наясно“? Има ли, другояче казано, някакви вът­решни сведения, някакво своеобразно табу, някаква поверителна тайна за живота и съществованието, която родители и учители или не знаят, или не искат да издадат?

В Япония някога битувал обичай да се дава на момите и момците за женене „подвъзглавна книга“. Ставало дума за дървено блокче с гравюри, често пъти оцветени, които разкривали всички подробности на половото сношение. Не се правело просто защото, както казват китайците, „веднъж да видиш е все едно хиляда пъти да чуеш“. Това спестявало на родителите неудобството да обясняват лице в лице тези тъй интимни неща. Днес на Запад можеш да си набавиш такива сведения от всяка вестникарска будка. Сексът отдавна вече не е сериозно табу. Понякога подрастващите знаят за него повече от възрастните.

Но ако сексът вече не е голямото табу, тогава кое е? Защото винаги съществува нещо табуизирано, нещо потискано, непризнавано или просто зървано крадешком с крайчеца на окото, към което прекият поглед не е разрешен. Табута се крият под табута, също като люспи на кромид. Каква ли ще да е тогава Книгата, която бащи биха подхвърляли на синове, а майки – на дъщери, без дори да си го признаят открито?

В някои среди, че даже и в такива, където хората ходят на църква и четат Библията, тегне мощно табу над религията. В тях религията си е лична работа на всекиго. Да говориш или да спориш за нея е непристойно и се счита за проява на лоши обноски, а да парадираш с набожност е направо ужасно. При все това проникнеш ли в светая светих на която и да е от общоприетите религии, начеваш да се дивиш на какво, ей богу, се дължи цялата им суетня. Несъмнено Книгата, която имам предвид, няма как да е Библия­та, „Благочестивата книга“ тази очарователна антология с древна мъдрост, история и предания, към която тъй дълго са се отнасяли като със свещена крава, че спокойно може да я потулят някъде за век-два, та после хората да я чуят пак на свежа глава. В Библията наистина има скрити тайни, някои от тях при това доста подривни, но всички са така обвити в сложнотии, в архаични символи и мисловни обрати, че да се обясни християнството на съвременен човек е станало невероятно трудно. Разбира се, освен ако не се задоволиш да го развод­ниш и да го сведеш до това да си добър и да се стараеш да подражаваш на Христа, макар че никой не ти е обяснил как да го правиш. А за да го правиш, трябва да притежаваш особена Божия мощ, позната като „милост “; само че всичко, което в действителност знаем за милостта, е, че някои се сдобиват с нея, а други не.

Можете да поръчате книгата ТУК.