Четем „Фантомно стъпало” от Блаже Миневски

„Фантомно стъпало” от награждавания и уважаван писател Блаже Миневски (изд. Изида, превод Мариян Петров) е роман за това, което нямаме и си мислим, че имаме, история за реално отсъствие и фиктивно присъствие, история, която се простира от границите на реалния свят до дълбоката илюзия за човешкото съществуване.

В епоха, в която си мислим, че целият свят е наш, а всъщност нищо не е наше, хората живеят повече в това, което нямат, отколкото в това, което имат. Желаем това, което нямаме, забравяйки това, което имаме.

При нелеп инцидент малкият Миле губи лявото си стъпало още преди да проходи. Въпреки злата му орис той расте като весел, дружелюбен човек, който страда, че човещината изчезва и хората са равнодушни към всичко. Живее смело и с достойнство, винаги намира решение, без да се страхува от нищо. Живее така, сякаш никога не е губил крака си. Фантомната болка е състояние, при което индивидът усеща болката, независимо че крайникът липсва. Всеки миг Миле е на инвалидната количка, но е оптимист – животът е борба, в която трябва да се поемат рискове, да се направи от невъзможното възможно. Той вярва, че всяко живо същество трябва да премине през страдание, ако не днес, то утре, но това не означава, че трябва да се страхува и да се предава на стихиите на унинието и сервилността. В този контекст се преплитат и съдбите на героите в романа.

„Животът е ампутирано време на вечността. И той  знае, че е така, ама не си го признава. И когато нещо вече не е част от него, го усещаме така, сякаш е тук. Като моето стъпало, да кажем.“

Романът е притча за човешкото съществуване, която предизвиква и сълзи, и смях. Написана е в уникален стил, с богата разговорна лексика и проникновени философски мисли за живота.

„Фантомно стъпало” е творба на световен автор от македонски произход. – Йордан Плевнеш, драматург с международна репутация, редовен член на Европейската академия на науките, изкуствата и литературата в Париж.

Произведение, което може да бъде създадено само от голям мечтател и магьосник на словото. – Академик Божин Павловски.