Том Егеланд се завръща с ново издание на „Маската на дявола“

Обичаният норвежки писател Том Егеланд, създал оригинални сюжети, възпроизведени след това от Дан Браун, се завръща в българските книжарници с ново издание на романа си „Маската на дявола“ (изд. „Персей”). Преди 3 месеца друг роман на писателя – „Сребърниците“, беше в челото на най-продаваните книги у нас.

„Маската на дявола“ е посветен на загадка, свързана с Древен Вавилон. Любимият на милиони читатели герой – професорът по археология Бьорн Белтьо, е исторически консултант в разследването на три престъпления, извършени по един и същ начин начин в период от три века. Първожреците на Древен Вавилон са притежавали дванайсет магически маски, за които се говори, че са служели като средство за контакт с отвъдния свят. Само две от тях са достигнали до наши дни. Едната се намира в Британския музей, другата е открадната от Археологическия музей в Багдад през април 2003 г. и е унищожена от ислямисти. Но се оказва, че съществува и трета. И явно с нея са свързани три сходни неразкрити убийства, извършени в Ювдал, Норвегия, в течение на три века.

През 1708 г. немският проповедник Конрад Кремер е открит мъртъв под църковната камбанария в Ювдал. Около тялото му има следи от копитата на дявола и пет свещи, разположени така, че да се образува пентаграм. Понася се мълвата, че е убит от самия дявол. През 1963 г. капелан Понтиус Фелберг е изхвърлен от неизвестна сила или човек от същата тази камбанария и умира пред очите на паството си след литургия.

През 2015 г. младият журналист Даниел Люке е намерен убит на същото това място, с дяволска маска на лицето. Дали някой е готов да извърши убийство, само и само да се добере до магичната вавилонска маска на смъртта, струваща днес цяло състояние? А да общуваш с мъртвите си близки, както и да контролираш сили от отвъдното – към това са се стремили хората от хилядолетия.

Както и в други свои книги Том Егеланд гради сюжета си върху конкретни историческите факти. Ето реалната основа на „Маската на дявола“:

Смята се, че маската на дявола (намираща се днес в Британския музей) изобразява Нергал, вавилонския бог на залезите и повелител на подземното царство, който вдъхвал повече страх, отколкото почитание. Според мнозина учени той е предшественик на еврейско-християнския образ на Сатаната. Маската заема централно място в почитането на отвъдното в много езически култове към дявола. Тя играе ролята на канал между нашия свят и отвъдното. Живите са можели да общуват с мъртвите чрез маската, но са рискували да влязат в контакт и с демони. Това общуване невинаги завършвало добре за хората, защото скоро се превръщали в този, с когото са комуникирали. През Късното средновековие бурно се развива демонологията – наука, която се занимава с изучаването на демоните, каталогизирането им според йерархията им и описване на поведението им, както и с практически препоръки по призоваването на демони, борба с тях и контролирането им. Демонологията е популярна и днес в множество съвременни секти, а също и в среди, интересуващи се от психически и парапсихически сили.

Според апокрифите демоните са били някога ангели, които са служели на Господ. Принцът на ангелите Сатаната се опълчил срещу Бог и привлякъл на своя страна една трета от ангелите. Господ обаче се оказал по-силен и прогонил Сатаната и привържениците му от небето, като и ограничил властта му единствено върху Земята. Оттогава хората са посещавани от невидими демони, които ги мамят или застрашават. Господ позволява тези изпитания пред хората, които могат да изгубят безсмъртната си душа или да постигнат спасението ѝ.

Освен дяволската маска, важна за демонологията е магическата диаграма Sigillum Dei (Печатът на Господ), изобразяваща портал между земното царство и това на мъртвите. Тя е открита в най-значимите средновековни черни книги Liber Juratus и Clavicula Salomonis Regis (Ключът на Соломон).

Всичките тези исторически и митологични факти намират място в романа „Маската на дявола”.