Спасителите викат „Счупиха държавата“ и обещават да я залепят с тиксо

Бойко Борисов

Почти обидно е да се обяснява, но цената на енергоносителите не се определя нито от Бойко, нито от Кирил или Асен. Плашенето на хората е стар трик. „Счупиха държавата“ тръбят спасители и обещават да я залепят с тиксо.

Автор: Даниел Смилов, Дойче Веле

Лъжата и демагогията в демокрацията са един от страничните ефекти на свободата: в нецензурирания пазар на идеи винаги ще се появят и търговци-шарлатани, които ще се стремят да пробутат вкисналата си стока по един или друг начин. Понякога те успяват, а понякога не.

През 1754 г. торите във Великобритания водили предизборната си кампания с лозунга “Върнете ни нашите 11 дни!”. Идеята била, че хората са загубили 11 дни при прехода на кралството от Юлианския към по-точния Григориански календар през 1752 г. Някои хора даже били убедени, че животът им се е скъсил с 11 дни. Чудо на чудесата, обаче, торите загубили изборите въпреки доста атрактивната и добре-измислена предизборна лъжа. В съвременната масова демокрация щяха да имат далеч по-големи шансове, съдейки по популярността на антиваксърските идеи, кемтрейлс и т.н. В крайна сметка торите успяха да направят Брекзит, използвайки голяма доза демагогия, което може да им се брои като голям реванш за загубата от 1754 г.

И днес се предлага богат набор от лъжи

В настоящата предизборна кампания у нас също шестват напудрени и късоопашати лъжи, които имат потенциала да предопределят крайния резултат. Пудрата, разбира се, е обилна и трябва да се поизтупа, за да се покаже отдолу същността.

Пример 1: При управление на ГЕРБ цените на горивата са ниски, а при другите – високи. Ergo, ако се върне ГЕРБ на власт, цените ще паднат.

За Бойко Борисов това е “най-лесната кампания”, защото според него е достатъчно да се каже, че “при него” цените са били по-ниски от сегашните. И той не спира да го прави от много месеци насам, от различни краища на страната. През април месец от Видин той твърди: “Сега заредих – 3.43 нафтата, 3 лева бензина. Това ли е за хората, бе? По мое време беше 1.20… 1.30 максимум.”

В началото на септември от Плевен Борисов е (според репортерското клише) категоричен: “При Бойко нафтата беше 2 лв., бензинът беше 2,20 лв. – при вас е 3,70 лв.”

Ден-два по-късно той заявява от Разград : „Когато числата говорят и посредниците мълчат. Ето ви цените на природния газ – 837% по-скъп е сега отколкото при нас“…„При лошите ГЕРБ дизелът е бил 2,09 лв., ето как расте, а като си тръгнаха Кирил и Асен малко падна, защото са по-малко комисионните. Няма да споря кой е по-добър. Ето народът да си избере. Цените на бензина виждате ли как растат…“

Списъкът с подобни изказвания сигурно може да бъде продължен и в него едва ли ще има две еднакви цени на бензина и нафтата “по времето на Бойко”. Инфлацията и по това време явно е била значителна – от 1.20 лв. до 2.20 лв. Но да не издребняваме – всъщност манипулацията не е в тези числа, а в по-базисен факт. Че тези числа всъщност имат малко общо с “Бойко” и управлението на ГЕРБ. И това дали Борисов е на власт или не е, не предопределя дали газът ще скочи с 800%.

Някак обидно за всички е да се обяснява, защо това е така. Но все пак може би се налага да се спомене, че енергоносителите са глобална стока и цената им не се определя и дори не се влияе съществено нито от Бойко, нито от Кирил или Асен. В крайна сметка без Борисов да е управлявал Обединеното кралство в нито един момент от историята му, сходни нараствания на цените сега се наблюдават и там. А и на никого на острова не е хрумвало да покани Борисов или Тереза Мей за министър-председател с цел сваляне на цените и борбата с инфлацията.

Счупена ли е държавата?

Разбира се, има място за различия в политиките по отношение на газа – и тук ГЕРБ има с какво да се похвалят, но има и за какво да се обясняват. Например, за скоростното построяване за българска сметка на “Турски поток” и десетилетното забавяне на интерконектора с Гърция. Но това е вече друг дебат.

Пример 2: Нещата в България са толкова критични, че само някаква радикална промяна може да ги оправи.

Излизане от НАТО и ЕС предлагат едни („Възраждане“, но вече и „Атака“), президентска република, предлагат други (ИТН), надзорен борд от БАН и православната църква предлагат трети („Български възход“) и направо да забравим за въпроса с корупцията, предлагат четвърти. Извънредна е ситуацията, трябват извънредни мерки, чуваме отвсякъде. Плашенето на хората е стар изборджийски трик и тази предизборна кампания май ще мине под подобни лозунги. “Счупиха държавата” тръбят спасители, които обещават да я залепят с тиксо.

Истината обаче е различна поне в две измерения. Първо, новината за смъртта или фаталната травма на родната държава е малко преувеличена, по думите на Марк Твен. Все още имаме рекорден индустриален ръст, износ и 4% икономически растеж на БВП на годишна база. Докато се тюхкат и вайкат за газа на Газпром, мнозина пропуснаха да забележат, че цените на енергоносителите падат, колкото повече ЕС успява да се еманципира от руски доставки. Ще има и нови европейски мерки, една от които е вероятно да има компания на ЕС, която да закупува количества газ за всички. Ако това стане, то този “посредник” може да обърка и предизборните аргументи на много партии у нас, които громят “посредниците” по принцип.

Второ, каквито и проблеми да има България, президентска република, полу-президентска република или президентска полу-република не са тяхното решение. Още по-малко пък е решение излизането от ЕС и НАТО: всъщност тези “мерки” драматично ще влошат нещата. Същото важи и за “забравянето” на проблема с корупцията поради наличието на уж по-спешни задачи.

А българите като цяло са наясно с истинските си приоритети: например, според последния Евробарометър 64% подкрепят обща европейска отбрана, 55% са за обща енергийна политика, а 56% са за обща външна политика.

***

Даниел Смилов

Политиците не послъгват само защото някои от тях имат патологичен проблем с казването на истината. Всъщност повечето лъжи са добронамерени с оглед спечелването на гласове. А и психологията на хората като цяло помага на политиците в това отношение. През 1916 г. по североизточното крайбрежие на САЩ се случват безпрецедентен брой атаки на акули с множество жертви.

Удроу Уилсън – тогавашният президент – едва успява да спечели втори мандат, защото всички североизточни крайбрежни щати гласуват срещу него – включително неговият собствен, Ню Джърси. Логиката е проста – хората търсят изкупителна жертва за колективно нещастие. Затова и много политици имат интерес да послъгват или за размерите на колективното нещастие, или за вината за него, или за спасителните си способности. Някои от нашите не само че не са изключение, но направо с ентусиазъм и талант се впускат в подобни демагогски игри.

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.