Галин Никифоров представя „Черна светлина“ на 13 октомври

В събитието на новия роман от автора на „Лисицата“ и „Тяло под роклята“ ще се включи и актьорът Алек Алексиев

Името на Галин Никифоров отдавна е завоювало своето място сред тези на най-добрите съвременни български прозаици. Талантливият писател обаче често предпочита да остане в страни от светлините на прожектора, за да може да се отдаде напълно на своите истории. 

След като новият му роман – „Черна светлина“ се превърна в едно от най търсените заглавия на Алея на книгата 2022, писателят пристига в София, за да се срещне със своите почитатели.

Официалната премиера на тази дълбоко разтърсваща, сурова и едновременно с това деликатна книга за болките на родителството, ще се проведе от 18:30 ч. на 13 октомври 2022 г. в Missia 23 (ул. „Мизия 23“, София). 

Сред нейните нюанси ще ни разведе актьорът Алек Алексиев в ролята на главния герой, а прозорливият прочит на гл. ас. д-р Елена Борисова от  Института за литература към Българската академия на науките ще надникне над привидното значение на думите в този многопластов психологически роман.

Входът е свободен, а актуални новини около събитието може да откриете тук:

https://www.facebook.com/events/1120959898815205

„Черна светлина“ е суров, но същевременно деликатен и болезнен прочит на преодоляването на загубата и намирането на сила да се помириш с миналото. Това е книга за бащинството, за провала и за загубата. За отмъщението и за надеждата, че дори и счупен, някой ден светофарът на живота може би отново ще свети в зелено.

Галин Никифоров е сред открояващите се имена в съвременната българска литература. Автор е на романите „Умерено нежно”, „Добро момче”, „Фотографът: Obscura Reperta”, „Лятото на неудачниците”, „Лисицата”, „Тяло под роклята“. Отличен е с наградата „Роман на годината” за „Лятото на неудачниците”, а през 2011 г. печели националната награда „Елиас Канети” за романа „Къщата на Клоуните”. По новелата му „Нощта на мечтите“ през 2011 г. е създаден едноименен пълнометражен филм с режисьор Боби Костов.

Винаги съм харесвал израза „черна светлина“ не само защото е привиден оксиморон, нито защото е онази загадъчна част от спектъра, която трепти в невидимото. Става дума за друго пристрастие и друг смисъл… Става дума за това, че за мен черната светлина е най-добрата метафора на човешката душа, която си представям като едно меко черно кълбо, чиито дълбини просветват едва-едва. Защото в нея има и Мрак, и Светлина.

Галин Никифоров, „Черна светлина“

„Черна светлина“ е реалистична, сурова, мъжка, но и пълна с чувствителност и доброта книга.

Веселина Седларска

Из „Черна светлина“ от Галин Никифоров

В двора пред вилата има шест реда рехаво лозе, за което никой не се е грижил от години. Карото е наследил парцела от чичо си и не е пипал нищо в него. Тони живее тук повече от година и сякаш за пръв път осъзнава, че вилата не е само място за пренощуване, а и негов дом. Каквото и да означава това. 

Споменът за това как с баща му всяка пролет зарязваха дворната асма идва съвсем естествено. Още тогава Тони обичаше да прави всичко по свой начин, затова оформяше всяко разклонение по-скоро на принципите на икебаната, отколкото на лозарството. Баща му клатеше недоволно глава край него, но нищо не казваше; беше мълчалив и сдържан човек. Двамата се разбираха добре, макар никога да не станаха достатъчно близки, за да си говорят за истински важните неща в живота. И сега Тони съжалява за тази пропусната близост.

Намира тесла и една ръждясала лозарска ножица в гаража и отива в лозето. Септември в началото си е топъл и мек като котешки гръб; тихо е и леката есенна печал още не се усеща. Тони иска да окастри корените и лозите, да смени счупените колове и да опъне телта по редовете. Може дори да оплеви поувяхналия троскот и поветицата, които са превзели междуредията. Иска цял ден да работи, без да бърза. Из съседните вили живеят две-три семейства и ако някой го види какво прави, сигурно ще го помисли за луд. Кой реже лозе наесен?!

Харесва му да е бос, краката му тъпчат по твърдата суха земя и от много време насам той е спокоен, притихнал, лишен от емоции. Физическото удоволствие от усилията се разнася на топли плавни вълни из тялото му, затова скоро съблича ризата си и остава само по бермуди. Не обича да се гледа гол, защото е прекалено едър и прекалено бял, но това днес не го смущава. Самата мисъл, че е започнал да стяга мястото, го ободрява, кара го да се чувства полезен. Трябва да се погрижи не само за лозето, а и за вилата, за гаража, за телената ограда – и знае, че ще го направи.

Изнася сноп окастрени пръчки на едно обгорено петно през пътя пред вилата и докато се връща, в далечината вижда две слаби фигури, които приближават. Момче и момиче с по един сак в ръцете и с куфар на колелца. От физическите усилия леко се е замаял и докато се опитва да фокусира по-добре, потта се стича по гърдите и лицето му като кротък дъжд.

След малко разбира, че с тихото му самотно занимание е свършено и усеща как безгрижието му помръква. Едната фигура е Мики, а другата ниско прегърбено момче с големи черни очила, което върви зад нея.

Изведнъж собствената му голота неочаквано става по-осезаема и той се чувства като изложен на показ. Няма време да се връща до вилата и да се облича, затова остава да стърчи насред пътя и изчаква неканените си гости.

– Циците ти са по-големи от моите – казва Мики запъхтяна, когато приближава. Обута е в толкова прилепнали дънки, че все едно е гола и се е боядисала под кръста в избеляло синьо. Другата половина от облеклото ѝ е изрязан розов потник върху бяла тениска. Смее се и едрите ѝ резци в светлината на деня изглеждат заешки.

– Какво търсиш тук? – пита Тони.

Момчето зад нея я доближава и спира виновно със сведена глава. Това в дясната му ръка не е сак, а пластмасова клетка за котки. И по начина, по който я носи, личи, че клетката не е празна. Прилича на слепец с тези очила.

– Сигурно се досещаш. – Мики заслонява очите си с ръка. – Обещал си ми нещо и трябва да го изпълниш.

Тони предчувства, че това, което тя ще каже, няма да му хареса, затова предпочита да ги покани във вилата, за да поговорят на спокойствие. А и трябва да се облече, не може да стои повече така.

Вече в кухнята, той слага чиста риза, отваря си една бира и дава по едно кенче тоник на Мики и на момчето, което все така продължава да стои със странните си очила. Сигурно се мисли за страхотно с тях.

– Добре си се устроил. – Мики оглежда стаята. – Можеше да ме поканиш някой път да осветим мястото.

Това „осветим“ има двояко значение, чийто втори смисъл Тони пропуска край ушите си.

– Вилата е на Карото. Казвал съм ти, че съм тук временно.

– Знам, че е на Карото. Но доколкото те познавам, няма да е временно.

Момчето стои до тях, наклонило глава, с клетката в едната ръка и тоника в другата. Изглежда напрегнато – сякаш всеки момент се готви да хукне нанякъде.

– Това е брат ми. – Мики го посочва, сякаш в стаята има още десетина момчета и Тони може да се обърка кое от тях има предвид. – Казва се Симеон, но всички му викаме Бебо още откакто се е родил. 

Тони вдига бирата си за поздрав и отпива няколко големи глътки, от които наистина има нужда. Мики го гледа така, сякаш му крои номер, и също отпива.

– Накъде сте тръгнали? – пита я той, макар да знае, че въпросът му е безсмислен.

– При тебе идваме.

– За какво съм ви?

– Нали ти казах – за да си изпълниш обещанието. Питай ме сега кое обещание.

– Кое обещание?

Мики прехапва за кратко устни като човек, който се чуди какво да каже.

– Аз ти помогнах за оная лъскава кучка, нали? – пита тя.

– Помогна ми. Даже много.

– Затова сега ми дължиш услуга.

– Дължа ти, но не очаквай чудеса. Не си ми дарила бъбрек.

Тони вече знае как ще свърши всичко, но не иска да го приеме. Хванали са го натясно и сега предпочита да увърта. Може да сложи всеки на мястото му, но Мики винаги му се изплъзва. 

– Ще трябва да се грижиш известно време за брат ми. Говорих с Карото и той каза да се разбера с теб. Не му пука кой живее във вилата.

Тони отново крие неувереността си зад няколко глътки бира, след това изпуфтява. Този разговор трябва да продължи на четири очи.

– Момче, иди се поразходи из двора – казва му кротко той. – Поогледай наоколо, ако искаш, докато ние си поговорим с кака ти.

Момчето отново реагира странно: главата му трепва и то я накланя още повече.

– Тони, брат ми е сляп – казва Мики.

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.