Сляпа ли е България за опасната политическа лудост на Русия

Владимир Путин

Най-тежката степен на слепота в България демонстрират някои политици, които приемат налудните бръщолевици на Путин и Медведев за божествени откровения на истината. Тази слепота е крайно опасна. За България.

Автор: Даниел Смилов, Дойче Веле

Как може да се разпознае опасната политическа лудост? Ако за някого достатъчни белези не са воденето на агресивна завоевателна война, бомбардирането и сриването със земята на големи градове, убийството на деца в името на имперски цели, следните думи на очевидно умопомрачение може би все пак биха го накарали да се замисли.

Какво каза Медведев:

“Войната на Русия в Украйна е… свещена битка със сатаната и … Москва може да изпрати всичките си врагове в огнената Геена… Русия трябва да спре върховния властелин на ада, независимо какво име използва той, защото неговата цел е гибелта, а нашата цел е животът… Русия е огромна и богата страна. Не са ни нужни чужди територии, имаме от всичко в изобилие. Има обаче наша земя, която е свята за нас, на която са живели наши предци и на която днес живеят наши хора. И която няма да дадем на никого. Ние защитаваме нашите хора. Борим се за целия наш народ, за своята земя, за своята хилядолетна история… Сражаваме се срещу тези, които ни мразят, които забраняват нашия език, нашите ценности и дори нашата вяра, които насаждат омраза към историята на нашето отечество. Днес част от умиращия свят е срещу нас… сбирщина побъркани нацисти-наркомани, упоени и наплашени от тях хора, лаещи кучета от западния кучкарник…. Те нямат вяра и идеали, освен измислените от тях неприлични навици и насажданите от тях стандарти на двусмислие, отричащи морала, даден на нормалните хора…И когато прогнилият световен ред рухне, той ще погребе под многотонна купчина от отломки всичките си надменни свещеници, кръвожадни адепти, глумливи слуги и безсловесни роби“.

Тези епични бръщолевици на квартален луд са официално предадени от ТАСС, защото са нещо като поздравителен адрес от Дмитрий Медведев, държавен глава на Русия от 2008 до 2012 година, посветени на руския ден на националното единство. В момента Медведев също заема висок пост и обслужва всеотдайно режима на Путин, въпреки че докато беше президент, се представяше за “либерален модернизатор”. Ако беше обикновен човек в нормална държава, едно подобно изказване би активирало мигновено санитари с бели престилки, които биха се погрижили агресивната лудост да не се превърне в социално бедствие. Уви, светът не разполага с подобни институции и единственият начин (без пряк сблъсък с лудостта) е тя да бъде укротена чрез подпомагане на Украйна в справедливата ѝ битка с нея. Слава Богу, българският парламент най-накрая взе решение за пълно подпомагане на Украйна и по този начин даде сигнал, че България разпознава опасната политическа лудост.

Степени на слепотата в България

Защо част от България се оказва сляпа за нея обаче? Слепотата у нас има много степени. Най-тежката степен се демонстрира от някои уж интелигентни политици или интелектуалци, имащи непрекъснат достъп до национален (особено радио) ефир, които възприемат бръщолевиците на Путин/Медведев едно към едно – като божествени откровения на истината. Тези наши адепти на московските откровения са по парадоксален начин и тръмписти, защото се надяват Доналд Тръмп отвътре да превърне Запада в една оксидентална, налудничава Русия.

Полуслепите признават, че в руския казус става дума за политическа лудост, но твърдят, че тя не е по-различна или опасна от лудостта на другите (Украйна, САЩ) и че ние трябва просто да стоим далече и от двете. Тук са българските “неутралисти”, начело с президента Радев и БСП, които настояват хем да заклеймим Путиновата агресия в Украйна, хем да не дадем и един патрон на украинците (въпреки че им даваме), за да не “разпалваме конфликта”. Нека да оставим лудият да се налудува, да не го закачаме, за да не ни забележи – това е народната мъдрост, на която тяхната позиция се крепи. Като оставим различните вътрешни противоречия на позицията, нейният основен дефект е, че тя вкарва България в щраусова поза – това, че само задните части стърчат във въздуха, не те прави невидим за политическите луди. Още повече, че за тях не е толкова важно какво правиш, а те за какво те мислят. Русия вече е обявила България за враг, спряла ѝ е едностранно газа и е неясно защо български политици на високи постове си затварят очите за тези факти.

Стратегическа лудост и стратегическа слепота

Хората, навикнали на българската политика, веднага ще възразят на анализа дотук и ще обърнат внимание на разликата между това някой да е луд и да се прави на луд. Путиновият режим, те биха твърдели, си е напълно рационален, но просто има интерес в момента да се прави на луд. В теорията на рационалния избор това е легитимна стратегия във водене на преговори – ако убедиш противника си, че си готов да стигнеш до края, той ще приеме по-големи компромиси. Затова и Русия от време на време “изпуска” по някое напълно налудно съобщение, което е част от общата ѝ стратегия на сплашване. На кого окото и ръката му ще трепнат първи – Путин иска да бъде шампион в този покер и засега се справя не лошо.

По същия начин интелектуалната слепота по отношение на лудостта у нас може да се тълкува не като недъг, а като стратегия – правим се на слепи, за да извлечем някои личностни и партийни ползи. Едни получават възможност да се правят на интересни и различни от мейнстрийма в национален ефир, други – печелят някой друг глас повече (или поне така си мислят). Трети пък направо залагат на евентуална руска окупация и си заработват досие от сега.

Даниел СмиловДаниел Смилов

Проблемът със стратегическата лудост и стратегическата слепота е, че докато някой се прави на луд, той всъщност може да полудее. По същия начин продължителното затваряне на очите и заравянето на главата в пясъка започват да стават неразличими от истинската слепота.

Лудоста изисква въдворяване. Не може просто да я оставите да се налудува.

В навечерието на Втората световна война Хитлер е изглеждал най-успешният “стратегически луд”, който само със заплахата от война се е сдобил със Судетите и Австрия. След това със светкавични “специални операции” – светкавична война – е овладял Полша, а след нея и цяла Европа. Но в крайна сметка стратегическата лудост се превръща в абсолютно реална – Германия дава една втора от всички свои жертви в последните десет месеца на войната, когато не е имало абсолютно никакъв рационален смисъл за съпротива и всичко отдавана е било изгубено.

По същия начин Путин и Медведев започват да се опиват от собствените си думи и те не могат да бъдат третирани като прости прояви на “стратегическа лудост”. А ако това е така, и “стратегическата слепота” на част от българските политици е не само неоправдана, но е и много опасна. Лудостта изисква въдворяване. Не може просто да я оставите да се налудува.

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.