Ди Велт: Как бедна България тайно спаси Украйна

Публично Кирил Петков и Дмитро Кулеба даваха вид, че не могат да договорят българска помощ за Украйна, но необичайно дългото (4-дневно) посещение през април 2022 г. в София на украинския външен министър бе знак, че текат интензивни преговори.
Германският всекидневник „Ди Велт“ публикува обширна статия, в която бившият премиер Кирил Петков разказва как правителството му тайно е помагало на Украйна с оръжие и гориво. В нея има твърдения, които вероятно ще предизвикат остра реакция от засегнатите лица като лидера на БСП Корнелия Нинова, която беше вицепремиер и министър на икономиката в кабинета на Петков и пряко наблюдаваше износа на оръжие. Интересна ще е и реакцията на руския собственик на рафинерията в Бургас, която според Петков снабдявала Украйна с дизел по време на войната.

Оригиналното заглавие в „Ди Велт“ е „Страната, която тайно спаси Украйна“.

Ето цялата статия:

–––––––––-

„Миналата пролет украинската армия изпитваше остър недостиг на гориво и боеприпаси от съветски калибър, за да се бори с руснаците. Спасението дойде от неочаквана държава: България.

Поради раздробената си вътрешна политика – и на проруските пристрастия на голяма част от елита си – София се стараеше в хода на инвазията да изтъква, че не въоръжава Украйна.

Според разследване на германския всекидневник „Ди Велт“, партньор на „Политико“ в групата „Аксел Шпрингер“, това обаче е било димна завеса. Благодарение на ексклузивни интервюта с украинския външен министър Дмитро Кулеба, бившия български министър-председател Кирил Петков и неговия финансов министър Асен Василев „Ди Велт“ състави картина как България е влязла в играта и е използвала посредници, за да осигури на Киев жизненоважни доставки на оръжия, боеприпаси и дизелово гориво в критичен момент от боевете миналата година.

Петков, който беше министър-председател на България в началото на войната, се опитваше да насочи страната към по-западна, пронатовска орбита и трябваше да устои на силния отпор на прокремълските политици, включително сред коалиционните си партньори – социалистите, които са наследници на старата комунистическа партия. Той дори трябваше да уволни собствения си министър на отбраната, че е употребил риториката на Русия за войната. Поне публично, Петков се опитваше да омаловажи спекулациите, че България – въпреки значителните запаси от оръжия от съветската епоха – ще се намеси и ще въоръжи Украйна.

Поради предпазливостта на официалната си позиция по отношение на войната България влезе в една отбор с Унгария на Виктор Орбан – твърде обвързан политически с Москва.

Но Петков и Василев, сега опозиционни политици, които търсят път към властта на очакваните предстоящи избори, нарушиха мълчанието си относно истинския мащаб на ролята на България през миналата пролет.

Докато Социалистическата партия в София наричаше българските оръжейни доставки за украинските сили „червена линия“, служителите на Петков избягваха сделките между правителствата и използваха посреднически компании в България и чужбина, за да отворят маршрути за доставки по въздух и земя през Румъния, Унгария и Полша.

„По наши изчисления около една трета от боеприпасите, необходими на украинската армия в ранната фаза на войната, идват от България“, казва Петков пред „Ди Велт“.

Също толкова деликатно е, че дизелът, който България доставя на Украйна, е преработен от руски суров петрол в черноморска рафинерия, която принадлежи на руската компания „Лукойл“. „България се превърна в един от най-големите износители на дизелово гориво за Украйна и на моменти покриваше 40 процента от нуждите на Украйна“, заяви пред „Ди Велт“ бившият финансов министър Асен Василев.

Правителството в Киев потвърди тази версия. Кулеба заяви пред „Ди Велт“, че страната му е била застрашена от изчерпване на боеприпасите през април миналата година. „Знаехме, че в българските складове има големи количества от необходимите боеприпаси, затова президентът [Володимир] Зеленски ме изпрати да набавя необходимите материали“, каза Кулеба.

По онова време това беше въпрос на „живот и смърт“, обяснява Кулеба, защото в противен случай руснаците щяха да окупират още села и градове, да „убиват, измъчват и изнасилват“ още украинци.

В отговор на исканията на Украйна Петков е казал на Кулеба, че вътрешното му положение „не е лесно“, но че ще направи „всичко, което е по силите му“.

„Кирил Петков прояви почтеност и аз винаги ще му бъда благодарен, че използва всичките си политически умения, за да намери решение“, продължава Кулеба. Историята, каза той, е проста: Докато някои членове на българската коалиция застанаха на страната на Русия, Кирил Петков реши „да бъде от правилната страна на историята и да ни помогне да се защитим от един много по-силен враг“.

Планът на Петков

На 25 февруари, само един ден след нахлуването на руския президент Владимир Путин в Украйна, на неофициална среща на Европейския съвет в Брюксел Петков подчертава пред колегите си лидери, че на Зеленски може да му остават по-малко от 48 часа живот, че е в списъка на осъдените на смърт от Москва и че Съветът трябва незабавно да вземе тежки решения за санкции. В крайна сметка Европейската комисия подкрепи тези стъпки.

По същото време министърът на финансите Василев участва в среща на финансовите министри на ЕС в Париж. Там също е имало нерешителност, казва той. Всички все още били в шок от нападението. След това Василев говори не за числата и икономическите последици, а обяснява какво има предвид Путин под „денацификация на Украйна“. Той се опира на опита на България.

„Ето какво правят руснаците в България след Втората световна война – те убиват хиляди инакомислещи, професори и свещеници“, казва Василев. Той призовава за незабавни решения. Участници в срещата потвърдиха пред „Ди Велт“, че българският министър е преобърнал настроението на събралите се делегати.

Два дни по-късно Брюксел приложи тези мерки. В средите на ЕС те бяха наречени „българското предложение“.

На 19 април, малко преди посещението на Петков в Киев, украинският външен министър Кулеба пътува до София, когато започва нова и несигурна фаза на войната. Украинците бяха изтласкали нашествениците от по-голямата част на Киевска област и от север, но много западни оръжия все още не бяха доставени. Сраженията бяха толкова интензивни, казва днес Кулеба, че Украйна спешно се нуждаеше от попълване на запасите си, особено на боеприпасите съветско производство.

Именно това Зеленски смята, че Кулеба може да осигури по време на мисията си в София.

Сега Петков казва, че неговото правителство е разрешило на посредниците да изнасят не директно за Украйна, а заобиколно – чрез фирми в чужбина.

„Нашата частна военна индустрия произвеждаше на пълни обороти“, казва Петков. Кадри от април показват карго самолети, „натоварени догоре“ с оръжия, които летят между България и Полша. Това, което се знае, е, че полското летище Жешув, на 70 км от украинската граница и строго охранявано от НАТО, е основен пункт за доставка. „Уверихме се, че сухопътният маршрут през Румъния и Унгария също е отворен за камиони“, каза Петков.

Кулеба потвърди тези доставки. Той подчерта, че не става въпрос за предоставяне на военна помощ от българското правителство директно на Украйна, „а по-скоро за предоставяне на възможност на украински компании и фирми от страните в НАТО да си набавят необходимото от български доставчици“.

Според информацията, предоставена на „Ди Велт“, САЩ и Великобритания са платили за доставките.

Завесата леко бе повдигната през юни, когато ръководителят на държавната компания за търговия с оръжие „Кинтекс“ Александър Михайлов трябваше да подаде оставка след политически спор и оповести публично данни – вероятно с цел да разклати правителството. Михайлов говори за износ на стойност 2 млрд. евро от началото на войната. Той спомена и за доставките на боеприпаси за многоцелевата реактивна установка Grad BM-21.

Но след това нещата отново утихнаха. Международните медии останаха внимателно фокусирани върху доставките на западни оръжия, включително американските ракетни установки „Хаймарс“. БСП в правителството продължаваше да заплашва, че ще развали коалицията, ако има пряка подкрепа за Киев – но не можеше, защото такава подкрепа официално не съществуваше.

Сделки с дизелово гориво

Летейки под обхвата на радара, България изпращаше дизелово гориво на силите на Зеленски.

Василев си спомня за една среща на Световната банка във Вашингтон през пролетта. Там, по думите му, украински служител му казал, че горивото в киевските войски е на привършване. България има рафинерия близо до Бургас на Черно море, която се управлява от дъщерно дружество на руската група „Лукойл“ и се снабдява с петролни танкери от Русия.

Василев заяви, че е насърчил „Лукойл“ в България да изнася излишъците от петрол за Украйна. Реакцията е била положителна, а служителите там също са осъдили войната на Путин, каза той. Самата България се нуждае от около половината от горивото, което рафинерията произвежда; останалото е било изпратено в Украйна. За пореден път доставките от местни компании са се осъществявали чрез чуждестранни посреднически фирми.

Киев потвърди пред германския вестник, че украинските компании са получавали български дизел на този изключително важен етап.

„Камиони и цистерни редовно пътуваха до Украйна през Румъния, а в някои случаи горивото бе товарено и на влакове“, казва Василев.

Москва отвръща на удара

С тайните линии за доставки към Украйна Петков поема голям риск.

Социологическите проучвания в България показаха, че 70 процента от гражданите се притесняват да не бъдат въвлечени във войната и затова се противопоставят на твърде голямата подкрепа за Украйна. Президентът Румен Радев, номиниран от БСП, подклаждаше тези настроения, като твърдеше, че България ще стане страна във войната, ако бъдат доставени оръжия.

Едва напоследък играта на криеница приключи. От началото на годината рафинерията на „Лукойл“ в Бургас се контролира изцяло от България, без връзка с централата в Русия, и вече търси петрол от други държави /Не е ясно какво се има предвид под контрол от България, бел.ред./. През ноември правителството в София официално поиска от Европейската комисия разрешение за износ на дизелово гориво, рафинирано от руски петрол, за дестинации, сред които и Украйна.

От май Москва започва да бомбардира България с кибератаки, разкрива Петков. Те засегнаха електроснабдяването и пощите, а на моменти пенсиите на държавните служители не можеха да бъдат изплатени.

Москва също така се опита да подкупи депутати и да се внедри във властта. Между март и юни България изгони около 70 служители от руското посолство в София заради шпионаж.

Москва знаеше, че България е най-зависимата от руския газ страна от ЕС преди войната, и реши да я накаже назидателно.

Още на 27 април „Газпром“ избра България за първата страна от ЕС, за която да прекрати износа на природен газ. Но София не отстъпи. В рамките на 24 часа министър-председателят Петков представи решение, което щеше да позволи на близо 7-те милиона жители на България да се справят без газ от Русия. Той договори два танкера с втечнен природен газ от Съединените щати – на същата цена за кубичен метър, на която продаваше „Газпром“.

Сега Петков обяснява защо САЩ са били готови да се съгласят

„По време на разговорите дадох ясно да се разбере, че танкерите са политически сигнал към цяла Европа, че винаги има начини да се излезе от зависимостта от Русия“, казва Петков. Той също така ускори завършването на интерконекторната връзка с Гърция, за да се осигурят алтернативи на руските линии за доставки.

Правителството на Петков беше свалено при парламентарен вот на недоверие през лятото. Проруските сили също изиграха своята роля за това. До есента Петков и Василев бяха на постовете си само временно. Оттогава страната продължава да е в политическа безизходица, но отношението към Украйна донякъде се е променило.

През декември парламентът реши официално да разреши доставките на оръжие за Украйна. „Дълбоко сме благодарни на България за това“, каза Кулеба. Той обаче отбеляза, че вече наблюдава опити за торпилиране на това решение. „Невероятно е колко упорито тези сили се опитват да привлекат България на страната на агресора и касапина“, отбелязва той.

Петков и Василев вече влязоха в историята с безпрецедентната си тайна помощ. Със своята партия „Продължаваме промяната“ те искат да се кандидатират отново на следващите избори и да продължат борбата си за България, която се справя с корупцията на стария ред и поема по-западен път.

Петков настоява, че едно нещо е необратимо: „Ние показахме, че светът е възможен без зависимост и страх от Русия“.

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.