„Улица „Консервна“ на Стайнбек с ново издание

След фамилната сага „На изток от рая“ и затрогващата повест „За мишките и хората“ издателство „Колибри“ предлага на читателите ново издание на емблематичната „Улица „Консервна“. Книгата е част от авторова поредица с избрани произведения от големия американски писател и Нобелов лауреат Джон Стайнбек.

Улица „Консервна(превод: Кръстан Дянков, 200 стр., цена: 25 лв., твърди корици) е драматична поема от скърцащи звуци, песни и смрад, разпиляна тенекия, ръжда и трески, обрасли с бурени дворове и бунища, работилнички за сардели и нощни приюти. Но улица „Консервна“ е и свидно процеждаща се светлина, навик, носталгия и блян. Причудливо сборище на „светци и ангели, благочестивци и мъченици“, чието богатство се състои единствено от неплатени сметки. Защото, ако писатели като Фицджералд и Фокнър изобретяват нови стилове, играят с въображението си, деконструират езика или го шлифоват до блясък, Стайнбек предпочита ролята на хроникьор на залозите и илюзиите на своето време. Той е сбъднат мисионер и пламенен филантроп, който не остава безразличен пред последиците от националните катастрофи, сполетели обикновения американски гражданин. Неговата литература е белязана от дълбоко състрадание към безправните и уязвимите, от свещена ярост и непримиримост с коварната природа на властта и капитала, от преклонение пред човешкия дух и неговите достояния. 

Джон Стайнбек (1902-1968) е автор на незабравими романи, ярък публицист, драматург, есеист, носител на „Пулицър“ и Нобелова награда, един от безспорните класици на американската литература. Известен е и като страстен човеколюбец и идеалист с фина социална чувствителност и безпристрастен инстинкт за справедливост. Роден в калифорнийския град Салинас, Стайнбек познава до болка неволите на местните фермери и работници от началото на XX век. Неговото творчество е белязано от дълбоко състрадание към онеправданите, възхищение от човешкия дух и яростна непримиримост с вероломната природа на властта. Произведенията му са любими на читатели от всички поколения по всички краища на света и многократно са интерпретирани в киното и театъра.

Настоящата поредица е замислена като библиофилска колекция от издания на най-значимите и представителни за белетристичната вселена на автора работи: от навярно най-обичания му роман – „На изток от рая“ (1952), вдъхновен от библейския разказ за Каин и Авел, през първия му голям успех, заченат в Монтерей и роден със заглавието „Тортила Флет“ (1935), последван от повестта „За мишките и хората“ (1937) и епичния шедьовър „Гроздовете на гнева“ (1939), за който Стайнбек печели „Пулицър“ през 1940 г. Поредицата  включва още „Улица „Консервна“ (1945) и последния роман на писателя, озаглавен „Зимата на нашето недоволство“ (1961). Класическият минималистичен дизайн на поредицата е дело на художника Иво Рафаилов.

По-долу четете откъс от книгата Джон Стайнбек – „Улица „Консервна“

Джон Стайнбек – „Улица „Консервна“

Улицата на консервните фабрики в Монтерей, Калифорния, е цяла поема, смрад, проскърцващи звуци, особена светлина, песен, навик, носталгия, блян. Улица „Консервна“ – това е събраната и разпиляна тенекия и желязо, ръжда и трески, нащърбен паваж и обрасли с бурени дворове и бунища, работилници за сардели, сглобени от вълнообразна ламарина, автомобилни сирени, гостилници и публични домове, малки претъпкани бакалнички, лаборатории и нощни приюти. Нейните жители, както веднъж бе рекъл един, са „проститутки, сводници, комарджии и негодници“, с което е искал да каже „всички“. Но ако беше надникнал към улицата от друго ъгълче, той може би щеше да ги види като „светци и ангели, благочестивци и мъченици“, при което смисълът не би се изменил.

Сутрин, когато риболовната флотилия се завръща с улов, малките кораби с грибовете се заклатушкват тежко в залива и надуват сирените. Претоварените лодки се избутват до брега, където фабриките са натопили опашките си в залива. Тази метафора е преднамерено избрана, защото, ако фабриките натопяваха в залива не опашките, а устите си, консервираните сардини, които излизат от другия им край, щяха да бъдат, поне фигуративно казано, още поужасни. След това свирките на фабриките започват да пищят и в целия град мъже и жени се напъхват в дрехите си и тичешком пристигат на Улицата за работа. Тогава блестящите автомобили докарват висшите класи: надзиратели, счетоводители, собственици, които изчезват в канцелариите. После –
от квартала на италианците, китайците и поляците – идват мъже и жени в панталони, с гумирани палта и мушамени престилки. Те се втурват да чистят, да нарязват, да пълнят, да мариноват и консервират рибата. Цялата улица тътне, въздиша, крещи и дрънка, а в това време сребърните рибни реки все така се изливат от лодките, лодките пък се издигат във водата все повисоко и повисоко, додето найсетне се изпразнят. Фабриките боботят и тракат, и скърцат, докато изчистят, нарежат, мариноват и консервират и последната риба. И тогава свирките отново запищяват – вирвода мокри, вмирисани и уморени италианци, китайци и поляци, мъже и жени се пръсват и поемат по хълма към града, всеки по своя път, а Улицата на консервните фабрики става отново такава, каквато е: тиха и вълшебна. Връща се нейният нормален живот. Безделниците, които от погнуса са се оттеглили под черния кипарис, се появяват и насядват върху ръждясалите тръби в запустелия двор.

Момичетата на Дора излизат за малко на слънце, ако има слънце. Док тръгва от Западната биологична лаборатория, прекосява улицата и влиза в бакалницата на Ли Чун за две кварти бира. Анри, художникът, рие като куче из боклуците в обраслото с трева празно място за някоя и друга част, къс дърво или метал за лодката, която си строи. Тогава настъпва тъмнината и пред вратата на Дора светва уличният фенер – фенерът, който дава постоянна лунна светлина на улица „Консервна“.

В Западната биологична при Док идват гости и той пресича улицата до Ли Чун за още пет кварти бира.

Как е възможно да се опишат такива, каквито са, и поемата, и смрадта, и проскърцващите звуци, особена та светлина и песента, навикът и мечтата? Когато човек събира морски животинки, среща едни плоски червейчета, толкова нежни, че е почти невъзможно да ги хванеш цели – докоснеш ли ги, разкапват се на парченца. Трябва да ги оставиш сами да се източат и по своя воля да пропълзят върху острието на ножа и чак тогава предпазливо да ги пуснеш в стъкленицата с морска вода. И може би точно така трябва да се напише и тази книга – да се отворят страниците и да се оставят различните истории сами да изпълзят по тях.

Можете да поръчате книгата ТУК.

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.