Защо в бедна България е по-скъпо, отколкото в богатите страни?

Снимка: Пиксабей

Цените на храните се увеличиха навсякъде в Европа, но в България скокът е толкова голям, че плаши хората. А държавата прилага твърде мижави мерки срещу инфлацията. Какви са истинските причини за скъпотията?

Цените на някои храни на дребно в най-бедната членка на ЕС България надхвърлиха тези в европейски страни с висок стандарт. За яйцата статистиката показва, че в ЕС поскъпването е средно с 67%, а в България с още повече, независимо че цената от производител е най-ниската в ЕС – 28 ст. без ДДС. Сайтът Mediapool.bg разкри, че олиото и маслото в България са значително по-скъпи като крайна цена дори в сравнение с най-скъпата и съответно – най-богата държава в ЕС – Люксембург.

За цялата 2022 г. храните на едро в България са поскъпнали с 51,8%, според Индекса на тържищните цени, а доходите – средно с двайсетина процента. По данни от анкета на Националния статистически институт (НСИ), посветена на промените в условията на живот на домакинствата в резултат на пандемията Ковид-19, 67,8% от анкетираните посочват, че през последното тримесечие на 2022 г. доходът на домакинството им е останал без съществена промяна спрямо последните 12 месеца. Независимо от увеличените пенсии, социални помощи и ръст на заплатите, над 75% от анкетираните имат трудности да покрият разходите си по ска́лата от “известни затруднения”, “трудно” до “много трудно”, а едва 4% нямат проблеми с цените.

Какви са причините

Няма само една причина за поскъпването на храните, което е в глобален план. Към сътресенията на пазарите на зърно, слънчогледово олио и фуражи, предизвикани от войната в Украйна, която е сред най-големите производители в света, се прибавят и високите енергийни цени. Производители и търговци вдигат цените, защото се повишават техните разходи – за производство, транспорт, заплати и осигуровки, наеми, вода, ток, газ и др. Оттам нататък във всяка държава влияят специфични за нейния пазар и вериги на доставки проблеми.

В България тези проблеми се наричат наработещи институции, слабо земеделско производство, практики на картелиране, които ограничават конкуренцията и налагат монополни цени. Преди ден по БНТ банкерът Левон Хампарцумян коментира, че “в различни сектори на икономиката са направили картелчета, споразумения и всичко това помпа инфлацията много повече, отколкото в страни, където има ефективно действащ пазар”.

Покачването на цените на храните започна осезаемо от миналата есен, но едва сега Комисията за защита на потребителите (КЗП) се сръчка и направи близо 500 проверки за по-малко от месец, при които откри и толкова нарушения. Но КЗП може да проверява само за некоректно обявени цени и други нелоялни търговски практики от този тип като подвеждащи промоции, подвеждащи послания и др., а максималната глоба, която по закон може да налага, е 50 000 лева. В други държави е процент от оборота.

По-лесно е обаче да се ударят щандовете, отколкото да се проследи цялата верига от производител до търговец и навързаните по нея прекупвачи.

Какво прави държавата

Наистина, какво прави държавата? Подпомага бизнеса с енергийни помощи заради високите цени. Програмата стартира от октомври 2021 г. и ще продължи до края на 2023 г., като раздадените до края на октомври 2022 г. компенсации надхвърлят 4,4 милиарда лева.

За цените на храните обаче мерките са с административно-команден характер и имат нулев ефект. Служебното правителство се притесни от цените в началото на февруари и след едномесечно обмисляне на мерки, съчетано с проверки на Комисията за защита на потребителите, за да не изглеждат толкова безпомощни, на 1 март кабинетът обяви създаване на Национално координационно звено за овладяване на цените на хранителните продукти. Сайтът със сравнителни цени, за който министрите говорят от няколко седмици, е обещан да тръгне следващата седмица.

Информираност – добре, а после?

Информирането на потребителите е най-сериозната мярка, която държавата е измислила, и обявеното днес по NOVA намерение на служебния министър на икономиката Никола Стоянов е пак в тази посока. Ако търговец иска да сложи надценка, по-висока от 25% върху дадена стока, да информира Комисията за защита на потребителите, след което КЗП ще може да провери дали има аргументи за надценката. Правителството още умува дали прагът да е 20% или 25%, но все едно какъв праг ще сложи, Комисията за защита на потребителите не може да проверява ценообразуването, камо ли надценките. Така че идеята е мъртвородена.

На 16 февруари пък Комисията за защита на конкуренцията е започнала “предварително проучване за наличието на нелоялна конкуренция и забранени търговски практики по веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти”. При темповете, с които работи КЗК и отчетената от създаването ѝ досега слаба ефективност, едва ли оттук може да изскочат разкрития за големи нарушения и съответстващите им наказания, които стигат и до 10% от оборота. Така че засега усещанията за “картел между търговските вериги” и “масови надценки от 80-90 процента”, гласно изразявани от министри на публични прояви, остават субективни оценки за неназовани юридически лица.

Това ли са мерките?

Мижавите мерки на държавата, ограничени и от законите, които законодателите са “пропуснали” да направят по-ефективни, роди неизбежния популизъм, засилен заради предизборната кампания. БСП вече обяви, че ще внесе законопроект за таван на цените, а малката партия МИР поиска замразяването им за минимум 3 месеца, подобно на споразумението между правителството във Франция и супермаркетите.

Кабинетът на президента предпочита да се концентрира върху информираност на населението. Всякакви други мерки ще му докарат главоболия с куп бизнеси и кръговете им.

Автор: Емилия Милчева, Дойче Веле

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.