Публикацията е от фейсбук страницата на Юлиан Попов по повод филма „Навални“, който взе награда „Оскар“ за пълнометражен документален филм
„Навални“ е перфектен документален филм, базиран на изключителна разследваща журналистика и заслужава Оскар не само защото осветява тъмните коридори на руската власт и държавна престъпност в момент, в който Русия води своята криминална война срещу Украйна.
Освен че филмът е болезнено актуален, а това е важно за документалистиката, „Навални“ в подробности разкрива и самата технология на разследването. Това го прави особено ценен за зрителите, политиците, журналистите и кинематографистите, които могат да се учат от филма.
Да направиш документален филм с прякото участие на основните засегнати герои е също сериозно постижение и майсторство. При това не само живото участие на основната засегната страна (Навални), но и на тъмните участници (неуспелите убийци на Навални).
Филмът разкрива много повече от факти. Той разкрива, разказва и показва механизма на властта и престъплението. Това го прави особено ценен и автентичен.
Друга заслуга на филма е демонстрацията на сътрудничество в разкриване на механизмите на престъпната власт. Христо Грозев и работата му с Навални и с екипа на Навални показват по великолепен начин как колаборативната разследваща работа може да доведе до удивителен резултат.
Филмът е особено важен и с това, че хвърля светлина върху механизъм на държавен тероризъм (не държавно подкрепен тероризъм), за който досега са водени предимно обстоятелствени разследвания, но рядко някой е успявал да влезе директно във вените на престъплението.
Убийството на Георги Марков и ред други подобни убийства или опити за убийства стават по-ясни благодарение на филма.
Не на последно място „Навални“ печели с чувството за хумор, черен и трагичен хумор, но хумор, с който целият екип преодолява преградите на държавния тероризъм. Този филм ще се изучава дълги години в журналистически школи, скужби за сигурност и филмови училища.
Оставете коментар