Ами да! Важните теми влияят на Оскарите

„Холивуд преди 15 години беше много по-смислен, по-цветен и по-пъстър“, заяви един български комедиен актьор в ефира на голяма телевизия. „В момента вижте какво се случва – трябва да има един черен, един гей задължително, един джендър. В момента като цяло в Холивуд много се лансират хомосексуалните, което аз не го разбирам“, допълни той.

Всяка година чуваме безброй оплаквания за „политизирането“ на наградите Оскар. В България мнозина вярват, че изкуството трябва да стои встрани от полемичните политически и обществени теми. Общо взето работата на артиста е да гледа себе си. „Политическата кампания влезе в театъра“ – оплакаха се актьори от Народния театър, които подкрепят директора на институцията. Парадоксално: не им пречеше докато същата тази политика – и то в най-порочните ѝ измерения – си имаше офис вътре.

Оскари и политика

Но да се върнем на Оскарите – първо към тези през 1964 година. Тогава американският президент Линдън Джонсън решава отново да предложи Закона за гражданските права в Конгреса. Документът, който забранява дискриминацията на основата на раса, цвят на кожата, религия, сексуална ориентация или националност, е отхвърлен само година по-рано, след като е предложен от Джон Кенеди. В началото на 1964 година група сенатори от Юга отново се опитват да блокират антидискриминационното законодателство.

Докато текат дебатите по закона, Холивуд е в трескава подготовка за 36-тата церемония по връчването на наградите Оскар. Едва за втори път в историята чернокож е номиниран в категорията за най-добър актьор. Този актьор се казва Сидни Поатие. На фона на скандалите в Сената, филмовата индустрия решава да заеме страна. Пол Нюман, който също е номиниран в категорията, заявява, че подкрепя Поатие и няма да се яви на церемонията, а на 13 април 1964 година Поатие печели Оскара. На 19 юни 1964 година Законът за гражданските права е приет в Конгреса.

Оскарите винаги са носили политическа окраска въпреки опитите на Академията да ги изчисти от такава – от отказа на Марлон Брандо да приеме статуетката през 1973 година заради отношението на индустрията към коренното население на САЩ до 2019 година, когато Спайк Лий призова от сцената хората да отидат да гласуват. „Нека всички бъдем на правилната страна на историята. Направете моралния избор между любовта и омразата. Нека да постъпим правилно“, каза режисьорът. Речта му бе посрещната с овации.

Борбата за повече права е пряко свързана с изкуството. Артистите априори се борят за свобода и против стереотипите. Филмите на Ингмар Бергман и Бернардо Бертолучи са емблема на сексуалната революция, антивоенните послания звучат най-силно през песните на „Кридънс Клиъруотър Ривайвал“, „Ролинг Стоунс“ и Марвин Гей.

Да, важните теми винаги влияят

Правата на ЛГБТИ общността и бариерите пред жените и малцинствата продължават да са важна и наболяла тема в борбата за равноправие в целия западен свят. И да – със сигурност гласовете на членовете на Академията са повлияни от темата. Но как да е иначе? В техническите категории като „Най-добър дизайн на продукцията“, „Най-добра кинематография“ и „Най-добър саундтрак“ тази година наградите обра „На западния фронт нищо ново“ по съвсем обективни, отново повтарям – технически критерии. Той между другото спечели и за „Най-добра чуждестранна продукция“, въпреки че основните персонажи в него са 11 хетеросексуални бели мъже.

Но що се касае до „Най-добър филм“, в чиито номинации участват всички членове на Академията – без значение дали са актьори, режисьори, монтажисти или гримьори – е логично, че гласовете им ще бъдат повлияни и от посланията, които филмът носи, както и обществените теми, които разглежда. Нима има по-обективни критерии за едно изкуство от това дали то въздейства, дали е актуално и дали чупи бариери?

Да, филмът „Всичко навсякъде наведнъж“ – освен добрата му режисура, сценарий, игра и всеобхватни мотиви като смисъла на живота и свободата – включва и темата за децата с различна сексуална ориентация и техните отношения с родителите им. Той освен това се върти около историята на азиатски имигранти в САЩ. Вероятно в следващите години ще гледаме на големия екран и на червения (или златен) килим на Оскарите още подобни истории – най-малкото, защото те не се разказвани. Филмът е добър и това е безспорно. Това, че дава трибуна на хора, които не са я имали преди, е един от многото му плюсове. Очевидно за близо 10-те хиляди членове на Академията този плюс е важен.

Когато чуждите проблеми не ни засягат

Масово разпространено в България е убеждението, че чуждите проблеми не те засягат. Но когато подобни изказвания за Оскарите, демонстриращи основно невежество, излизат от устата на „творци“, е много тъжно – защото тези убеждения не могат да родят друго освен монотонни естрадни песни. А от тях си имаме достатъчно.

Има доста път да извървим, докато стигнем тези, които са възпитани чуждите проблеми да ги засягат, и които номинират филмите, които будят такова възмущение у нас.

Иначе на мен фаворит ми беше „Баншите на Инишерин“. Той получи цели 9 номинации – въпреки че в него нямаше нито един чернокож или ЛГБТИ персонаж. Но имаше „Полегнала е Тодора“. Какво ли ни пропагандират с нея?